Джоана Линдзи
Прелъстяването (54)

Глава 53

— Сигурна съм, че ще се радвате да разберете, че веднага щом майка се почувства по-добре, сурово ме порица.

Това бяха първите думи, които Летиша Милърд каза, когато отвори вратата и протегна ръка в преувеличен претенциозен жест, за да въведе Антъни и Кейти вътре. Тази показност ясно даваше да се разбере, че не бе неин избора да ги пусне в къщата.

Антъни беше обещал, че ще се държи възможно най-възпитано, заради Кейти. Тя не беше сигурна какво означава това, но включваше сърдечно кимване към Летиша и забележката:

— Ще помогне ли, ако ти кажа, че и аз имам роднини, на които също предпочитам да тръшна вратата под носа?

— Симпатия, Малори? Спести си я — каза Летиша озлобено — Знаеш точно в какви отношения сме.

— Не, ти знаеш, аз не знам. Но затова съм тук, нали? Да разбера.

Летиша издаде звук на отвращение и се запъти към салона. Те я последваха. В салона седеше Софи Милърд, единствената жива баба на Кейти. Очите и изражението на Кейти се изпълниха с учудване. Софи изобщо не беше толкова стара, колкото очакваше. Тя беше някъде около средата шестдесетте. Черната и коса тъкмо започваше да се прошарва. Смарагдовите й очи все още излъчваха жив блясък. И Кейти видя майка си толкова ясно. Ако Аделин бе доживяла до тези години, щеше да изглежда по същия начин, Кейти бе сигурна.

Гърдите и гърлото й се стегнаха и сълзите и потекоха. Тя искаше да побегне напред и да прегърне Софи, но краката й не помръдваха. Софи може да се бе държала учтиво с Антъни и Джеймс, когато са я посетили преди няколко седмици, но те бяха от същата социална класа, като нея. Кейти се опасяваше, че баба й може да се отнесе към нея по същия начин, както Летиша.

Несъзнаващ емоциите, които тресяха Кейти, Антъни изглеждаше също толкова изненадан от вида на Софи и каза:

— Мадам, изглеждате великолепно, с години по-млада, отколкото когато бяхте на легло.

Софи му се подсмихна.

— Какъв странен комплимент, но благодаря все пак, сър Антъни.

Тя дори не бе погледнала към Кейти все още, но това бе по вина на Антъни. Напълно несъзнателно, той често обсебваше вниманието на жените, защото бе невероятно красив, така че бе разбираемо, че Софи прикова поглед върху него, когато влязоха. После погледна към Кейти и очите й се разшириха. Нямаше нужда от представяне. И двете се бяха разпознали една друга мигновено.

— Мили Боже.

Това беше всичко, което Софи каза. Секундите се точеха, като векове за Кейти. Тя не можеше да диша. Щеше да се направи на пълна глупачка и да припадне.

И тогава чу това, което се бе молила да чуе.

— Ела тук, дете.

Софи бе разтворила ръце. Кейти нямаше нужда от друго насърчаване. Тя прелетя през стаята, свлече се на колене на пода пред Софи, обви ръце около кръста на баба си и допря буза до гърдите й. Беше достатъчно висока, за да го направи и сълзите й потекоха искрено, когато баба и отвърна на прегръдката.

— Стига — сгълча я нежно Софи — Спри тези сълзи. Не можеш да си представиш, колко много съм копняла за този момент, да те срещна най-накрая. Седни тук и ме остави да те погледам.

Кейти се премести на дивана със засрамена усмивка. Тя избърса едната си буза с пръсти, Софи избърса другата.

— О, боже, погледни се! — каза Софи изумена — Имаш нейните очи. Имаш нашите трапчинки.

И двете се разсмяха, правейки трапчинките още по-видими. Те бяха малко по-дълбоки на бузите на Софи, заради отпускането на кожата й през годините, но видимо бе ясно от къде Кейти е наследила своите.

Антъни се оплака, като седна срещу тях:

— Иска ми се да бях забелязал приликата по-рано. Когато видях Кейти след пристигането и в Лондон, никой от нас нямаше представа.

— Една майка вижда нещата различно, както и бабата — каза му Софи — И се засрамете, сър. Когато подметна, че ще се върнеш за отговори, трябваше да ми кажеш, че ще доведеш и внучката ми със себе си.

— Това не беше сигурно. Трябваше първо да я намеря. Беше напуснала Англия.

— А, много добре, тогава ти е простено.

Антъни повдигна вежда към Летиша, преди да каже на Софи:

— Май не са ти казали, че Кейти е идвала сама, но вместо да я приемат с добре дошла, са и показали вратата и са й казали никога да не се връща.

— Не, Лети призна само за грубостта си към теб и брат ти.

Всички очи бяха насочени към Летиша сега. Жената не изглеждаше изобщо засрамена. Всъщност изражението стана упорито, когато каза в своя защита:

— Здравето ти се беше влошило, откакто адвоката, който нае в Америка ти прати вестта за смъртта на Аделин. Три пъти беше сериозно болна и се наложи да викнем доктора. Тази скръб трябва да спре. Тя те убива! И тя — Летиша посочи към Кейти с пръст — щеше само да влоши нещата. Щеше да върне обратно всичкото разкаяние и обвинения…

— Престани! — прекъсна я Софи — Не аз трябва да се разкайвам. Не съм аз тази, която прогони Аделин така или иначе! И скърбя още от деня, в който тя напусна Англия!

Преди спора им да се задълбочи, Кейти каза:

— Защо е заминала? Тя ми каза, че сте се отрекли от нея, но започвам да си мисля, че е било поради съвсем различна причина.

— Сигурна съм, че си права — каза Софи с прочувствена въздишка — Грешката на Аделин е била, че е отишла при сестра си за съвет относно бебето, вместо при мен. С шест години разлика във възрастта им, никога не са били близки. И Аделин не знаеше, че Лети вече ни беше убедила, че Сър Антъни само се забавлява с нея, докато е в Хавърстън за празниците.

— Усещах, че съпруга ти не мисли, че съм сериозен — каза Антъни — Че само се шегуваше с мен…

— Точно така, ние всички мислехме, че скоро ще се отегчиш и ще се скриеш обратно в Лондон. И това бебе, подкрепи твърдението на Лети, че ти си просто женкар и тя отишла право при съпруга ми, Оливър, с новината. Това, което последва се случи толкова бързо, само за един ден, дори нямах възможност да уверя Аделин, че ще я подкрепя, каквото и решение да вземе. И през ум не ми мина, че решението й ще бъде да напусне дома си.

— Но защо не е дошла при мен? — попита Антъни.

— О, щеше. Не се и съмнявай. Това беше първия й отговор, когато Оливър й каза безсърдечното си решение, че ще я отпрати, докато роди детето тайно и после ще е принудена да го изостави. Те я смазаха с гнева си, когато тя протестира. Съпруга ми и особено Летиша стовариха толкова много вина и срам на плещите й, че бе цяло чудо, че тя взе някакво решение изобщо този ден. Когато каза, че ще потърси теб, съпруга ми я заключи в стаята й. Но Летиша, с цялата си неприязън към семейството ти, отиде при нея и я предупреди, че никога няма да се ожениш за нея, че само си си поиграл с нея. Аделин трябва да й е повявала.

— Това не е вярно! — настоя Антъни.

— Няма значение, след като е повярвала достатъчно, за да вземе такова решение.

— Но аз исках да се оженя за нея!

— А казвал ли си й го?

— Не, все още не й го бях казал. Възнамерявах да го направя. Исках първо да я ухажвам подобаващо.

— И да я прелъстиш! — подхвърли Летиша, спечелвайки изчервяване от Антъни.

Софи поклати глава тъжно.

— Съмнявам се, че би имало някакво значение за съпруга ми, че намеренията ти са били сериозни. Летиша беше любимката на Оливър и подклаждаше гнева му срещу семейството ти още първия ден, когато ти дойде на посещение. Той щеше да се противопостави на този брак, дори ти да беше попитал защото Летиша изтъкваше всеки скандал, свързан със семейството ти, който бе способна да изкара наяве. Че маркизът е отгледал копеле, като свой наследник, дуелите в които Джеймс беше замесен заради жени, че ти вече си имал безброй скандални връзки, откакто си се преместил в Лондон, доказвайки, че не си отишъл там, за да си търсиш съпруга, че вместо това си следвал развратните стъпки на брат си Джеймс.

— Нямаше нужда Джеймс или аз да се женим, след като и двамата ни по-големи братя имаха вече наследници — каза Антъни в своя защита — Аз със сигурност не съм го планирал, преди да срещна Аделин. Това че се влюбих в нея промени нещата — очите на Антъни внезапно се присвиха — Защо изобщо сте позволили това да стане? Ако всички вие сте мислели толкова лоши неща за мен, защо просто не ми посочихте вратата още от началото?

Софи му напомни:

— Ти си Малъри. Наистина ли трябва да питаш? Оливър не искаше да обиди семейството ти. И освен това смятахме, че скоро ще се отегчиш и ще се върнеш в Лондон.

— Аделин изобщо не ми даде знак, че някой от вас има лоши чувства към семейството ми. Защо?

— Защото и тя не знаеше, не и преди деня, в който научихме за бебето. Преди това съпругът ми се страхуваше, че тя може да те обиди, беше толкова млада и импулсивна тогава. Така че просто беше предупредена да не оценява прекалено високо вниманието ти и, че ти просто се държиш съседски. Беше подчертано, че не си подходящ за съпруг. А ние чакахме и се надявахме, че просто ще си отидеш.

Антъни прекара развълнувано ръка през косата си.

— Мили Боже, тя е трябвало да знае, че ще защитя нея и детето ни от безсърдечните планове на баща й. Все още не разбирам, защо не е опитала да дойде при мен.

— Защото ми повярва, че няма да се ожениш за нея, а и защо да не повярва? — каза Летиша надменно — Беше истина, както изглежда, че единствените ти интереси тогава бяха преследването на завоевания. Тя беше опустошена, разбира се, но не беше нищо повече, от това, което бе заслужила с безсрамното си отдаване на твоята похот. И въпреки че реакцията ни може да ти се струва безсърдечна, ти знаеш толкова добре, колкото и аз, че намеренията не означават нищо, когато никой освен теб не знае за тях. Ти не беше направил нищо в живота си до този момент, което да сочи, че не си на път да станеш женкар, което, както всички ние знаем, успя след по-малко от година.

Дори Кейти знаеше, че баща и не можеше да отрече това, но Софи го съжали.

— Това беше просто предположение, сър Антъни, но такива бяха фактите. Съпруга ми и Лети проверяваха Аделин постоянно, по няколко пъти на час, за да се уверят, че все още е заключена в стаята си. Дори беше изпратен слуга да наблюдава Хавърстън и да ти попречи да дойдеш на посещение, ако се наложеше. Аделин знаеше това. Така че дори и да е вярвала в теб, въпреки това, което й каза Лети, очевидно е смятала, че лесно ще я намерят, ако отиде в Хавърстън. И й бяха казали, че Оливър ще я качи на кораб за Континента още на следващата сутрин, за да я отведе далеч от теб. Че няма да се върне вкъщи и нейното копеле ще си остане срам за семейството ни. Той не предполагаше, колко отчаяно тя искаше да задържи детето. Въпреки, че те я пазеха, тя избяга през прозореца. Не я видяхме никога повече. Получих едно писмо от нея, че се е омъжила и ще отгледа детето си в Америка. Никога не простих на съпруга си, че я пропъди.

— Никога не прости и на мен — каза Летиша горчиво и за миг издаде болката си.

— Простих ти, разбира се. И двете бяхте мои дъщери. Аз не съм си избирала любимка, както баща ти. И ти беше вече достатъчно нещастна. Нямаше нужда да обвиняваш и мен. Колко пъти съм ти казвала да забравиш, да се освободиш от миналото и да продължиш собствения си живот? Но ти никога не спря да мразиш целия свят заради погрешната страна, която бе заела. Това обаче, което ще престанеш да правиш, е да вземаш решения вместо мен. Не ти ли хрумна поне веднъж, че присъствието на Кейти в живота ни ще излекува тези стари рани? Как можа да я отпратиш, без изобщо да ми кажеш?

— Ти беше болна!

— Това не те оправдава, момичето ми и ти го знаеш.

— Тя е Малъри, — озъби се Летиша, — а те никога няма да са добре дошли тук!

— Ах, право в сърцето — каза Антъни и изражението му стана видимо заплашително, както и тона му, когато добави — Ще се погрижиш ли да осведомиш Малъри, защо сме толкова мразени? Скандалите не пораждат такава лична злоба.