Джоана Линдзи
Прелъстяването (52)

Глава 51

При внезапното пристигане на Джеймс, Джорджина незабавно скочи на крака и застана, като барикада между съпруга и брат си. Не че това би спряло Джеймс да стигне до Бойд, ако искаше и заради това Бойд се изправи и се приготви за атака.

Но Джеймс каза на жена си:

— Спокойно, скъпа. Няма да му пускам кръв в твое присъствие.

— Значи ще трябва да остана до него през следващата година? — каза Джорджина с раздразнение.

Джеймс повдигна едната си златиста вежда.

— Толкова ли е лошо това, което не знам?

Тя започна да увърта:

— Зависи, как ще погледнеш на него.

— И как ще погледна? — попита Джеймс.

Тя понечи да отговори, но затвори уста и придоби упорито изражение. Джеймс сви рамене и небрежно влезе в стаята, сваляйки ръкавиците си и захвърляйки ги на близката маса. Но държанието на Джеймс Малъри можеше да бъде измамно. Този мъж можеше да е ужасно разярен и въпреки това да изглежда напълно безчувствен.

Той спря пред Бойд. Джорджина не се опита да се промъкне между тях. Тя имаше думата му, че няма да пролива кръвта на Бойд. Обаче нищо не бе казал за чупенето на кости. Бойд не зае отбранителна позиция, но и не отслаби бдителността си.

— Нека го чуя — каза Джеймс без никакво изражение.

— Тъкмо обсъждахме Кейти, както вероятно вече си предположил. И може би ти по-добре ще можеш да отговориш. Тя пожела да напусне кораба ми, за да се върне тук, но бърза ли главоломно да се върне пак към околосветското си пътешествие?

— Не, изобщо. Тя се наслаждава на новото си семейство и възнамерява да остане в Англия, за да ни опознае. Поне докато свърши зимата.

— Наистина ли?

На Джеймс определено не му хареса колко доволен е Бойд от тази информация.

— И какво ако е така? — прогърмя той.

— Дава причина да вярвам, че ще се омъжи за мен.

— О? И какво те кара да мислиш, че ние ще го позволим?

— Джеймс Малъри! — започна Джорджина предупредително.

Но Бойд избухна в смях.

— Достатъчно лошо е, че ще трябва да се боря с Кейти със зъби и нокти, за да я накарам да признае, че ме обича, но ще трябва да се боря и с Малъри?

— Имам новини за теб, янки. Ние няма да признаем, че те обичаме — никога.

Бойд извъртя очи.

— Знаеш какво имах предвид. Искам Кейти за съпруга. Вярвам, че разбра това, още преди да напусна Англия с нея.

— Това беше преди тя да ми стане племенница. Сега вече не можеш да я имаш.

— Това не зависи от теб, а от нея.

— Искаш ли да се обзаложим?

Бойд овладя темперамента си, въпроса беше твърде важен.

— Единственото й възражение да се омъжи за мен, бе заради проклетото й околосветско пътешествие. Поради някаква причина бе решила, че веднъж щом се омъжи и има деца, няма да може никога повече да пътува. Но щом е готова да забрави за пътуването си за цялата зима, тогава вероятно събирането с това семейство, за което не е подозирала, е променило приоритетите й, или поне я е накарало да помисли по-сериозно за семейството.

— Мислиш, че това променя нещата, нали?

Бойд въздъхна.

— Джеймс, тя ме попита дали ще я чакам. Какво ти говори това?

— Говори ми, че вие двамата сте имали доста сериозен разговор. Какво друго сте имали?

Бойд не отговори. Джорджина бързо се вмъкна между тях, за да покрие с ръце бузите на съпруга си. Джеймс не беше глупав. Мълчанието на Бойд беше отговора, който не искаше да чуе.

— Знаеш, че това променя всичко — каза му тя — Промени го за нас, с братята ми. Те ни оставиха да се оженим…

— Настояха — прекъсна я той, за да я поправи.

Джорджина сви устни.

— Е, ако трябва да сме подробни, ти…

— Не се захващай с това! — предупреди я Джеймс.

Тя се усмихна сладко на съпруга си, въпреки навъсеното му изражение. Бойд успя да не им се изсмее. Тези двамата наистина ли си мислеха, че той и братята му не са се досетили? Джеймс ги бе принудил да се намесят, като ги осведоми, че тяхната сладка невинна сестричка е споделяла каютата му и дори много повече. И го бе направил нарочно.

— Ами Ейми и Уорън — продължи Джорджина, — веднага щом ти и брат ти ги заварихте заедно в едно легло, това промени отношението ти, нали? Щеше да ги завлечеш веднага до олтара, ако Ейми не се беше заинатила и не беше настояла, че няма да стане, докато той не й предложи.

— Ясно, Джордж — каза Джеймс с кисел поглед, когато се обърна към Бойд — Да разбирам ли, че не си стигнал до там без нейното съгласие.

— Това никак не е забавно, Малъри.

— Не съм и искал да е. И тъй като възмущението ти отговаря на въпроса, да, за нещастие това променя всичко. Но не си мисли, че ще убедиш Тони толкова лесно. Той е много докачлив точно сега относно тази си дъщеря. Изгубени години, разкаяние, самообвиняване, въпреки че тя охотно се присъедини към семейството му, това все още му тежи на плещите.

— Да, но ти ще си на страната на Бойд в този спор, нали? — каза Джорджина самодоволно.

Едната златна вежда на Джеймс се повдигна.

— Не е ли достатъчно това, че няма да го убия?