Джоана Линдзи
Прелъстяването (51)

Глава 50

— Ето ни и нас, само ден след тях и не се наложи да изхвърляме оръдията зад борда — каза Тайръс, когато застана до Бойд на перилата.

Бойд не свали очи от пълния пристан на Лондон, за да погледне надолу към по-ниския мъж. „Океан“, както много други кораби закотвени в Темза, трябваше да чака реда си за да влезе в пристанището, което можеше да отнеме дни. Заради това една лодка вече беше спусната, за да го отведе с няколко души от екипажа на сушата. Не за първи път, той си помисли, че Скайларк трябва да си купят частен пристан, далеч от претоварения град.

Той знаеше, че Тайръс направи забележката относно оръдията, за да го разсмее. Не се получи.

— Ако мислех, че ще стигнем по-бързо, вероятно щях да наредя да ги хвърлят през борда. Те вероятно са пристигнали преди повече от ден, кораба на Малъри беше дяволски бърз. Но няма значение. Кейти ще се настани в дома на баща си, така че няма смисъл изобщо да се опитвам да я видя.

— И това ще те спре?

Сега вече Бойд се разсмя.

— Никакъв шанс. Но знаеш, какви са Малъри. Достатъчно пъти съм ти се оплаквал от тях. Мисля, че ще ми е нужна подкрепата на сестра ми… Поне Джорджи може да държи Джеймс настрана от това. С Антъни мога да се справя, но не и с него и брат му едновременно.

— Не ми е приятно, че го споменавам, побойнико, но истинска съпротива ще дойде от страна на малката Лейди. Предупредих те да не я измъкваш от кораба така, но след като го направи, трябваше да бъдеш честен с нея.

— Щях да й кажа, преди да пристигнеш на острова, но тогава се появиха пиратите. По дяволите, нощта през която я свалих от кораба, дори не мислех, че ще изминем пътя до сушата преди да се събуди, но когато стана така, бях толкова облекчен, че не ми се наложи да споря с нея, че се отпуснах и самият аз заспах. Събудих се съвсем малко преди нея, така че се поддадох на моментен импулс и скалъпих една луда история, за да обясня защо сме там. Реших, че ще й се стори забавно по-късно, тъй като тя самата е много добра в измислянето на истории. Дори можеше да си помисли, че е романтично от моя страна — Тайръс изсумтя на това и Бойд каза — На някои жени би им се сторило така. Разбира се, аз си мислех, че дотогава ще имам съгласието й да се омъжи за мен.

— Каза ли й го?

— По дяволите, не. Тя разбра преди да й кажа и вече не беше забавно. Освен това тя вече не вярваше на нито една моя дума.

Веднага щом Кейти напусна „Океан“ и се премести на Мейдън Джордж, той съжали, че не й е признал всичко. Заради това беше толкова ядосан на Малъри, когато ги настигна — защото дори не му позволиха да я види, за да може да говори с нея. Той все още се съмняваше, че тя ще му повярва. Беше твърде ядосана. Но искаше поне да опита, преди морската болест да го е повалила отново.

Но за първи път в живота си той не легна болен когато кораба потегли. Дали заради силните емоции или боя, който Антъни му хвърли? Не, той се съмняваше в последното. И преди беше отплавал след добър бой с някой от братята му и малко болка и натъртвания не бяха попречили на морската болест да го повали.

Освен това, ударите, които Антъни бе нанесъл не бяха кой знае какво. Беше получавал и по-лоши от братята си. Може да беше изпаднал в безсъзнание за кратко, но лесно бе успял да блокира ударите, които можеха да строшат някоя кост.

Бе очаквал много по-лоши удари от Антъни, но имаше чувството, че по-възрастния мъж се удържаше и причината беше очевидна. Антъни беше уверен, че е стигнал там на време да предотврати „прелъстяването“, така че просто му отправяше предупреждение с юмруците си.

Но дали знаеха вече? Възможно бе. Кейти бе прекарала доста време с тях и сигурно вече им е споменала. Бойд можеше да се озове в ситуация, в която главата му да бъде откъсната от разгневен баща. Господи, защо трябваше да се окаже че Кейти е Малъри? Беше достатъчно лошо и когато семейството беше просто признателно, че е спасила Джудит. Но сега вече бе една от тях, а Малъри бяха готови да стигнат докрай, щом ставаше дума за семейството.

 

 

— Не! — категорично каза Джорджина на Бойд, няколко часа по-късно, когато той пристигна в къщата и на Бъркли Скуеър — Късметлия си, че лично аз не те нашибах с камшик. Няма да те защитавам от Джеймс, не и този път.

Което не вещаеше нищо добро за Бойд, ако това беше първата й реакция. Всичко, което бе направил бе, да я целуне за поздрав и да й каже, че може да има нужда от помощта й. А трябваше веднага да обърне внимание на изненадата й при неочакваното му появяване в салона. Явно тя бе мислила, че той няма да посмее да си покаже носа там.

С въздишка той седна до нея на дивана.

— Какво ти каза съпруга ти?

— Че си възнамерявал да прелъстиш това мило момиче на това пътешествие и те са я измъкнали от лапите ти, преди да успееш. Но аз вече знаех, че това е намерението ти, когато те отплаваха след теб. Трябваше да видиш Тони. Беше като вулкан, готов да изригне.

Бойд завъртя очи.

— Да, знам. Той изригна върху мен.

Момент на сестринска загриженост се изписа на лицето й.

— Нарани ли те?

— Не съвсем.

— Губи способностите си?

Той се засмя.

— Съмнявам се. Но предполагам, че Джеймс е пропуснал да спомене, че прелъстяването беше негова и на Антъни идея?

Тя насочи пръст към него.

— Не се опитвай да изпробваш тази тактика с мен, Бойд Андерсън! Няма да се измъкнеш!

Той и се подсмихна.

— Така е. Помолих ги за помощ и прелъстяването беше първото нещо, което им дойде на ум. Напълно разбираемо като се знае колко са добри в това. Истината е, че аз исках да се оженя за Кейти още преди дори да отплаваме заедно. По дяволите, исках да се оженя за нея, още в първия ден, когато я срещнах!

— Защо не ми каза, преди да отплаваш? — настоя тя.

— Защото исках Кейти толкова много, че не можех да мисля трезво.

Джорджина го погледна неодобрително, но попита:

— И това няма да те спре сега?

— Не.

Тя ахна разбиращо.

— О, Боже, по-добре се моли Джеймс да не разбира!

— Да разбера какво? — попита Джеймс от вратата.