Джоана Линдзи
Прелъстяването (50)

Глава 49

Сякаш не им отне никакво време да стигнат обратно до Англия. Много преди Кейти да очаква, Джеймс обяви, че ще акостират по-късно същия ден. Разликата във времето, за което стигнаха толкова бързо нямаше нищо общо със силните ветрове, които ги тласкаха на Север, осъзна тя. Това беше простия факт, че на „Океан“ тя очакваше да види Бойд всеки Божи ден и когато това не станеше, времето минаваше със скоростта на охлюв. И така беше през повече от половината пътешествие!

Вече знаеше защо. И се безпокоеше, че много от реакциите й към него са били в резултат на гнева, че я пренебрегва. Но дългите му отсъствия изобщо не са били преднамерени.

Времето летеше по време на пътуването обратно, заради компанията, която споделяше. Баща й. Чичо й. Семейството й.

Тя и Антъни прекарваха почти всеки час, в който бяха будни, заедно. Те ходеха на дълги бавни разходки по палубата и говореха. Стояха с часове заедно на перилата и говореха още, едва забелязващи, че времето застудяваше с всеки изминал ден, след като напуснаха топлите води на Средиземноморието.

Обедите и вечерите продължаваха три пъти по-дълго от обикновеното в кабината на Джеймс! Антъни имаше да й предава години от историята на Малъри и тя попиваше всичко изненадана, шокирана или развеселена. Мили Боже, те бяха пленително семейство.

Тя също сподели неща в разговорите им й не само за себе си. Антъни я караше да говори за майка си пак, и пак и всеки път щом тя го правеше, ядът към майка й намаляваше и вече почти беше изчезнал.

— Значи Аделин е била щастлива в това селце? — попита я той веднъж по време на вечеря.

Не трябваше да се замисля много, преди да отговори:

— Никога, нито веднъж не съм я виждала тъжна, вероятно защото беше твърде заета за да има свободно време!

Кейти си опита да го представи шеговито, но той беше твърде обезпокоен, за да се развесели. Изглежда си беше набил в главата, че жена от неговата класа не може да слезе толкова надолу по социалната стълбица и да живее щастлив живот. Което беше абсурдно. Определен начин на живот не гарантира щастие.

Изглежда Джеймс беше на същото мнение.

— Брат ми е сноб — обясни той.

— По дяволите, не съм! — кресна му Антъни.

— Дяволски голям и то лъжлив! — но на Кейти, Джеймс каза — Той се страхува, че майка ти е страдала от разбито сърце затова, че го е изоставила поради някаква причина. И имайки предвид, че съм наясно с факта, че е оставил разбити сърца из цяла Англия през годините си като женкар, бих си помислил същото.

Кейти разбра и ги увери:

— Ако сърцето й е било разбито, го е преодоляла до времето, в което аз съм пораснала достатъчно, за да го забележа. Но сега, след като ме накарахте да се замисля, не е нещо което наистина да ми е направило впечатление тогава. Съмнявам, че родителите ми са сподели голяма любов от вида, който вие имате предвид — тя спря, трепвайки при думата родители — Съжалявам, но той ме е отгледал. Не мога да не мисля за него, като за мой родител.

— Не ставай глупава, котенце — каза Антъни — Въпреки, че ми се иска аз да те бях отгледал, това не го прави по-малко твой баща.

Тя кимна.

— Е, мога да кажа, че със сигурност се харесваха един друг. Може просто да са станали добри приятели или пък да е било нещо повече, но те се разбираха чудесно и никога не спореха. Много се смееха заедно. И споделяха целите си — да ме отгледат и да развиват магазина. Дори смятаха да го разширят с помещение за кръчма, преди той да почине. В Гардинър никога не бе имало кръчма.

Двамата я погледнаха с такъв ужас, че тя се разсмя.

— Е, казах ви, че беше малко селце. Майка ми се отказа от тези планове, след като баща ми умря. Но тя изглежда ставаше по-силна, като въртеше сама магазина след това. Тя скърбеше мисля, доста дълго време, така че дори да не го е обичала в началото, сигурна съм че е започнала да го обича.

Изглежда Антъни имаше нужда да го чуе.

— Това ме успокои, мила. Благодаря ти!

Друг път, когато бяха сами на палубата, тя призна за склонността си да измисля истории и защо е придобила този навик в началото. Въпреки, че откакто бе започнало пътуването, тя имаше повече от достатъчно забавления, така че това с въображението вече не беше нужно — една надежда за пътуването, която се осъществи.

Кейти имаше чувството, че може да говори за всичко с Антъни, освен за Бойд. Тя определено не искаше да говори за него. И всеки път, когато се споменеше за някой Андерсън, които вече бяха част от семейството, тя насочваше разговорите към друга тема.

— Съпругата ти знае ли за мен? — попита Кейти, когато наближиха Англия, където Антъни вече й беше казал, че смята да я отведе у дома със себе си.

— Да. Обаче още не сме казали на Джуди. Решихме да изчакаме, докато ти пристигнеш, за да й съобщиш радостната новина. Иначе не би го преживяла. Момичето не разбира думата търпение, когато е развълнувано.

— И Рослин няма нищо против?

— Отначало ми беше малко ядосана, но само защото си е помислила, че през цялото време съм знаел, че си моя дъщеря и съм пазел тайната от нея. Но тя подслушала от другата страна на вратата, когато аз разбрах и с Джеймс го обсъждахме и напълно бе съгласна, че трябва да отида право при баба ти, за да разбера истината. Така че не се тревожи, скъпа. Съпругата ми е много обичлива жена и ще бъде постоянно около теб, като майка кокошка с пиленцата си.

Кейти се усмихна облекчено, но се лепна за забележката относно Софи.

— Значи си срещнал баба ми? Леля ми не ме пусна да я видя, когато бях там.

— Вероятно й е станало навик да барикадира вратата — каза Антъни, опитвайки се да се пошегува, но спомена го накара да се намръщи — Страхувам се, че ние трябваше да нахлуем. Информацията, която търсех беше твърде важна, за да се откажем. Но какво очакваше Летиша, след като ме информира за теб и поиска да те държа далеч оттам? Тона на бележката й беше предположение, че вече знам за теб, а как бих могъл? Каква жалка, омразна…

— Няма нужда да продължаваш! — засмя се Кейти — Съгласна съм! Но колкото до нейното предположение… е може да е било по моя вина, защото споменах, че съм отседнала в Хавърстън. Което беше по предложение на Джудит, всъщност. Тя беше сигурна, че ще подготви леко почвата, след като щях да се „изправя в лице с лъвовете“, както тя се изрази. Сигурен ли си, че е само на седем? Възприятието и интелигентността й са направо изумителни за дете на нейната възраст.

Антъни се подсмихна.

— Знам какво имаш предвид. Тя постоянно ме смайва с нещата, които казва, заради което винаги е облекчение да ги видиш заедно с Джак и как се кикотят като нормални седем годишни. Но разбирам, защо стратегията й вероятно ти е изиграла лош номер през онзи ден. Леля ти винаги е имала нещо против мен или вероятно срещу семейството ми, никога не разбрах защо и тя го пази за себе си. Нямам никаква представа, какъв й е проблема.

— Надявам се, че баба ми не е като нея.

— Не, изобщо. Не беше добре и аз не я разпитвах дълго. Но ми обеща, че ще говорим пак по-обстойно, когато се оправи. Сам ще те заведа да я посетиш. Сигурен съм, че си толкова любопитна колкото и аз, да разбереш защо майка ти е избягала с теб в Америка, вместо да дойде при мен.

Кейти прекара спокойни дни с баща си и с чичо си и бе благодарна за всяка малка подробност относно Малъри, от това което те й споделиха, а то никак не бе малко! Но когато лягаше в леглото си всяка вечер, сама, единственото, което изпълваше ума и беше Бойд.

Тя бе реагирала прекалено бурно на своеволието му. Какво беше направил той, освен че проби защитата й? Тя се радваше, че го направи. Дори си спомни, че на тази последна вечеря с него, преди да се напие толкова, той предложи да прекарат един ден на плажа на някой от островите, покрай които щяха скоро да минат. Но въпреки че звучеше чудесно, тя бързо отказа, страхувайки се, като се има предвид какво чувстваше към Бойд, да прекара известно време с него насаме. И с право се бе страхувала! Какво само се случи! Но тя не би се отказала от тези часове с него, за нищо на света.

От момента, в който бе споменал брак и нея в едно и също изречение, тя беше твърде развълнувана, което доведе до паника. Защото знаеше, че той може да се окаже края на пътуването й, че с удоволствие ще се откаже заради него. Всяка една от причините, които му даваше, защо не може да се омъжи за него беше истина, но тя ги използваше да убеди повече себе си, отколкото него. Защото ако се предадеше, знаеше, че ще съжалява по-късно. Имаше твърде много съмнения за да очаква друго.

И докато той си бе пробивал път към ума и сърцето й от толква време, още от първото пътуване с него до Англия, тя се страхуваше, че той не изпитва към нея друго освен страст. Какво изобщо бе казал някога, че да я накара да мисли другояче? Не че тя самата не чувстваше същото. Страстта й към този мъж я изумяваше. Но тя желаеше много повече. И още на следващия ден, след като бе изостанал от Мейдън Джордж, вече и липсваше.