Джоана Линдзи
Прелъстяването (46)

Глава 45

Кейти кимна в знак, че остава, но бързо й се прииска да бе отказала. Антъни не мина направо към това, за което искаше да говори с нея. Той дори не остана на масата. Отиде до бюрото на капитана, бюрото на Джеймс, след като той беше капитанът на Мейдън Джордж и си наля питие от една от гарафите със спиртни напитки. Дори го изпи на един дъх и започна да снове между бюрото и масата.

Нервността му беше осезаема, и обезпокои и нея. Тъкмо щеше да стане и грубо да избяга от стаята, просто извиквайки „лека нощ“, когато Антъни прикова поглед в нея. Толкова красиви очи имаше, най-чистото кобалтово синьо, с лека екзотична извивка, правеща ги забележителни и хипнотизиращи. Тя не помръдна.

— Разкажи ми за мъжа, който те е отгледал, Кейти — започна Антъни.

Тя премигна. Какъв странен начин да нарече баща й.

— Баща ми?

— Да.

О, Господи, той просто искаше да чуе семейната й история?

— Какво искаш да знаеш?

— Какъв човек беше той?

— Мил, щедър, весел, о и много приказлив — тя се подсмихна — Разбираш ли, налагаше му се. Поддържаше клиентите му в добро настроение.

— Бяхте ли близки?

Тя се замисли за момент, но трябваше да признае:

— Не съвсем. Той почина, когато бях само на десет, така че не си го спомням много добре. Той рядко бе у дома. Прекарваше всеки ден в магазина си. Управляваше го сам. Беше малък магазин в много малко селце. И това беше единственото място в Гардинър за селяните, където да се събират, така че той го държеше отворен до късно всеки ден. Ако исках да прекарам малко време с него, освен през неделите, трябваше да отида в магазина. През половината от годината, обикновено бях вече в леглото по времето, когато той се прибираше у дома.

— Значи едва си го познавала?

— Би могло и така да се каже. Познавах го, толкова добре, колкото всяко дете на тази възраст познава родителите си. Аз го обичах, той ме обичаше. Винаги имаше усмивка или прегръдка за мен. Но бях много по-близка с майка си. Прекарвах часове с нея всеки ден, докато й помагах в градината, или в кухнята или с домакинската работа, която вършехме заедно.

— Тя е работила в кухнята?

Прозвуча, все едно изплю думите, сякаш не искаха да излязат от устата му. Колко странно какво значение имаше къде е работила? О, чакай, той беше лорд. За него само слугите работеха в кухнята.

Тя се усмихна с разбиране.

— Никой нямаше слуги в Гардинър, Сър Антъни. Въпреки, че семейството ми лесно можеше да си ги позволи, майка ми искаше да сме като всички останали и освен това тя харесваше домакинската работа, а на мен ми харесваше да й помагам. Нямаше какво друго да правим, което да запълва времето ни. Тя не отстъпи и нае Грейс, когато бях много по-голяма. Но майка ми пое управлението на магазина, след като баща ми почина, така че времето й беше много по-ограничено след това и повечето от задълженията се прехвърлиха на мен, сега като се замисля.

Антъни издаде звук, който лесно можеше да се оприличи на болезнен стон. И изхвърча от каютата, без дори да се сбогува. И не беше ли пребледняло лицето му? Той се обърне твърде бързо, за да може тя да се увери. Кейти се намръщи, когато Джеймс също се изправи и бързо последва брат си.

Но той я погледна и нареди:

— Стой тук — после затръшна вратата след себе си.

Кейти измърмори едно „Хм“ на себе си. За какво по дяволите беше това? Тя не се помръдна, въпреки че и се искаше. Ако някой друг и беше дал тази заповед, щеше да отиде в собствената си каюта, силно възмутена още в този момент. Но точно от този мъж, е, тя остана на място. Дори, след като нещо се удари във вратата от другата страна и първият й импулс беше да разбере какво е, тя остана на мястото си.

Отвън Джеймс беше заковал Антъни за вратата, върху която точно го беше блъснал.

— Дори не си помисляй да напускаш кораба! — изръмжа Джеймс.

— Не съм скачал.

— Говоря за Кейти вътре и това, че я оставяш в неведение. Да не си си паднал на проклетата кратуна, Тони? Какъв дявол те обзе?

— Чу я. Мили Боже, израснала е в пълна робия и то по моя вина!

— Явно си си паднал на кратуната. Било е избор на Аделин да напусне Англия. Не си я качил ти на кораба, който я е отвел в Америка. И със сигурност не си я държал там. Можела е да се прибере у дома по всяко време.

— Но никога нямаше да се озове на този кораб, ако не се бях забавил толкова с предложението за женитба, дяволски притеснен, че може да не ми даде отговора, който аз исках. Ако беше по-сигурна в мен, щеше да дойде при мен и да се оженим. Тогава щеше да продължи да живее по начина, по който беше свикнала и Кейти, Господи, Кейти нямаше да израсне, като прислужница!

— Какво си мислиш? Че никой освен горните класи не може да живее щастлив живот? Не бъди такъв тъп снобски задник, Тони!

— Не, — изръмжа Антъни — но говорим за дъщеря ми. Тя не е трябвало да живее по този начин. Тя е трябвало да бъде глезена, точно както Джуди и…

— Спри и помисли за това, преди юмрука ми да ти е помогнал! — прекъсна го Джеймс — Осъзнаваш, че ако всичко това не се бе случило, ти никога нямаше да срещнеш и да се ожениш за Рослин, нали? Тогава нямаше да имаш две други дъщери, с които да сравняваш тази, нали? Джудит и Джейми никога нямаше да се родят, нали?

Антъни отпусна глава назад върху стената с въздишка.

— Може малко да съм прекалил.

— Може? — изсумтя Джеймс.

— Просто… защо изобщо би ме искала за баща на този късен етап? Тя вече една млада жена. Не мога да й дам нищо, което тя да не би могла да получи и сама.

— Напротив, има. Семейство. Ще й отнеме цял живот, за да създаде семейство с размера на това, което ти ще й поднесеш на тепсия, поради един каприз на съдбата.