Джоана Линдзи
Прелъстяването (44)

Глава 43

— По-добре ли се чувстваш? — попита Грейс, подавайки глава през вратата.

— Не съм била болна — каза Кейти.

— Не, но беше в това „нито дума“ настроение, което си усъвършенствала напоследък — осъмни се Грейс — Разпознавам знаците и сега.

Самата Грейс, напълно разбираемо, беше в настроение да се оплаква.

По-рано, когато Кейти се прибра на „Океан“, Грейс й се бе разкрещяла:

— Била си на пикник! Не можа ли да ми кажеш, преди да отидеш? Трябваше да преследвам капитана до преди час, за да благоволи да ми обясни изчезването ти!

— Събирай багажа ни, сменяме корабите — беше всичко, което Кейти каза.

— Кога?

— Сега, или веднага щом другия кораб се приближи достатъчно до борда.

— Но… защо?

— Не знам и не ме интересува. Може дори да са се шегували. Двамата братя изглежда имат навика да го правят и да изглежда, сякаш говорят сериозно. Всъщност вероятно са се шегували, тъй като също казаха, че са тук, за да убият Бойд, а не може да са имали това предвид.

— Значи тогава не заминаваме?

— Напротив. Поради каквато и причина да са дошли, ще се хвана за забележката им, че ни „прибират“. Те имат кораб и мен изобщо не ме интересува къде отива, въпреки че предполагам — обратно в Англия. Просто се радвам да напусна този кораб.

— А какво ще стане с договорката ти за наема?

— Беше само устна уговорка, и освен това се съмнявам, че Бойд ще спомене за това на този етап. Наемането на „Океан“ беше добра идея и щеше да е, ако собственикът му не беше настоял да дойде с нас.

— Но…

— Без повече но! — прекъсна я Кейти, все още твърде ядосана за подробни обяснения.

Това извинение с пикника, което бе пробутано на Грейс само бе подпалило гнева на Кейти, тъй като тя можеше да се обзаложи, че Бойд дори не е помислил за прислугата й и как нейното отсъствие ще им бъде обяснено. Или наистина е мислел, че отсъствието й няма да бъде забелязано на кораба през целия ден? Може би си мислеше, че тя е егоистичен, високомерен работодател, който само дава заповеди на слугите си, без да губи време да им дава обяснения?

Тайръс бе измислил за оправдание пикник, което бе по-добре, отколкото никакво оправдание и определено по-добре от истината, в която той бе посветен. Но това извинение изкарваше Кейти невнимателна в очите на Грейс.

— Съжалявам, че не помислих да ти оставя бележка — каза тя на Грейс, докато сядаше в леглото си, изглеждайки толкова виновна, колкото се чувстваше — беше… ъъъ… спонтанно решение да отида на сушата. Бойд искаше да ми покаже изгрева от плажа.

Лъжеше прислужницата си! Не за първи път, разбира се, но това беше истинска лъжа, а не от тези, които измисляше, за да забавлява Грейс.

— И гледахте ли го? — попита Грейс любопитно, докато се залавяше с разопаковането на сандъците на Кейти отново.

— Не, но го видяхме от лодката по пътя. Беше прекрасно, отразяваше се по няколкото малки облачета около него и във водата.

Кейти се изчерви незабавно. Не беше свикнала да лъже наистина, поне не Грейс. Трябваше да спре да си измисля и просто да смени темата!

— Звучи, като чудесна разходка — каза Грейс подсмърчайки — Какво я вгорчи?

Кейти изпъшка вътрешно.

— Кога този мъж не е правил нещо, с което да ме раздразни? Отново повдигна въпроса с женитбата и не искаше да се откаже.

Грейс се ококори.

— Отново? Кога е било първия път?

— Това също бе импулсивно. Изневиделица, без нещо да навежда към това, той просто ме помоли да се омъжа за него. Бях обидена.

Грейс ахна.

— Как може да се обидиш от такъв комплимент?

Кейти нямаше да каже на прислужницата, че Бойд беше споменал вкарването й в леглото му в същото изречение.

— Беше неговата импулсивност — заувърта тя — Поради някаква причина, той не е мислел, че може да искам първо да ме ухажва.

Грейс вдигна рамене и каза с нейния „знам повече от теб“ глас:

— Имах чувството, че си влюбена. Не знам защо си го пазила в себе си. Защо не избавиш и двама ви от мъките и не се омъжиш за него?

— Не съм влюбена!

Грейс изсумтя.

— Знаеш, че те познавам добре. Имаш всички признаци, откакто срещна Бойд Андерсън отново. Ти си дълбоко и истински влюбена, така че не се опитвай да го отричаш.

Кейти поклати глава.

— Привлечена — определено. Как бих могла да не го намирам за красив? Заслепена — може би малко. Но чувствата му преминават в крайности и не съм сигурна, че искам да се оправям с това до края на живота си.

Това вече беше най-голямата лъжа. Днес бе разбрала, какъв е Бойд, когато не е полудял от страст към нея. Беше показал съвсем различна страна от себе си, все едно бяха двама различни мъже. И в спокойния, закачлив Бойд беше лесно да се влюбиш. Твърде лесно.

— Не съм планирала женитба, докато не завърша пътешествието си.

— Любовта не се съобразява с планове, Кейти. Никога. Просто се случва.

— Не съм съгласна. Може да се избегне, да се убие в зародиш. Могат да се предприемат стъпки, за да се предотврати.

— Значи затова се преместихме на кораба, когато казаха? Не защото си му ядосана отново, а защото бягаш от любовта?

Кейти стисна зъби.

— Не, вече ти казах. Малъри дойдоха да ме приберат, поне това казаха. И ми се струва добър момент да си почина от Бойд Андерсън. За постоянно.

— Защото си му ядосана.

— Добре! Защото съм му ядосана!

„Знам повече от теб“ тона на Грейс се върна.

— Поставяйки дистанция между теб и него, няма да отслаби това, което чувстваш.

Тъй като това, което Кейти чувстваше беше ярост, тя определено се надяваше случая да не е такъв. Нямаше да й хареса да измине целия път обратно до Англия, изпълнена с този гняв. Но тя знаеше че не за това говори Грейс.

— Не го обичам! — настоя тя пак — Може да се е вмъкнал под кожата ми малко, но това вече избледнява. И това, че няма да го видя никога повече, ще заличи всякакви остатъци от чувствата, които изпитвам към него.

„Моля те, нека е истина“, каза си тя на ум. Колкото до яда си, тя можеше да го обуздае, беше сигурна. Можеше да отнеме няколко дни, докато се успокои, но след като причината за него вече няма да е наблизо, щеше да е много по-лесно да го потуши, отколкото, ако виждаше Бойд всеки ден.

— Все още не вярвам, че си искала да напуснем кораба, само заради това, че сте се скарали с него — отбеляза Грейс.

— Не мога да се насладя на това пътуване, ако съм постоянно вбесена.

— Е, това предполагам е наистина така — добави Грейс — той ни следва, нали знаеш?

— Какво?

— Дори си крещяха нещо от кораб на краб, когато „Океан“ отплава успоредно с този кораб.

— Какво?!

Грейс кимна.

— Отидох горе на палубата, за да чуя, но онзи русия лорд ми нареди да се върна в каютата си и… е, не ми се спореше с него.

Кейти се взря в прислужницата си за момент с широко отворени очи, но тогава почти се разсмя на последната забележка. Напълно разбираемо бе, че Грейс не искаше да спори с Джеймс Малъри. Нито пък Кейти.

Тя се опита да прозвучи равнодушно, когато попита:

— Значи не си чула, какво са крещели?

— Не, но какво мислиш? Той те е помолил да се омъжиш за него, а те избягаха заедно с теб. Без съмнение той те иска обратно на кораба си, така, че да може да завърши ухажването си.

Кейти извъртя очи.

— Той не ме е ухажвал. Съмнявам се, че знае как се прави.

Грейс изсумтя.

— Нито пък ти. Разбира се, нямаш къща, където той може да дойде да те покани, но какво мислиш, че беше всичко това в Картахена, когато прекара целия ден с теб? И този пикник? И желанието да гледа изгрева с теб?

Кейти щеше да си удари главата в масата, ако имаше такава пред нея. Две от трите неща, които Грейс току-що беше споменала бяха лъжи, а това, което не беше, не се броеше, защото тя много добре знаеше, че всяко едно нещо, което този мъж беше направил, бе заради физическото желание към нея, а не защото я ухажваше.

Но Грейс не бе приключила. Бе спряла, само колкото да изрови една малка кутия от един от сандъците на Кейти.

— А това? — каза Грейс, подавайки и кутийката — Намерих го в каютата ти, когато замина на този пикник. Сигурно е било доставено по-рано. Още не е отворено — не си ли го видяла?

— Не — смръщи се Кейти, докато взимаше малкото пакетче и отвързваше тънката копринена връзка.

Когато отвори малката дървена кутийка за бижута, очите и се разшириха. На златна верижка висеше прекрасен медальон от резбована кост, деликатно издялан и непосредствено напомнящ за дома… и Бойд. Тя положи верижката около врата си, преди да го разгледа по-отблизо.

Грейс се усмихваше самодоволно.

— Красив е! Но разбира се, не може да ти е даден, защото те е ухажвал. Не че това вече има значение. Корабът му вече не ни следва, или ако ни следва, е останал далеч назад. Отидох да проверя, преди да дойда да ти кажа, че Малъри те чакат за вечеря.

Кейти се опули и изхвърча от леглото, с вик:

— Защо не ми каза?

— Току-що го направих. И не е нужно да изпадаш в паника. Е, караш ги да чакат. Това е…

— Не, няма да ги карам да чакат. — Кейти грабна една от роклите, които Грейс тъкмо пъхна в гардероба — Единия брат ме плаши до смърт. И теб. Не отричай, така е. Изглежда заплашително през цялото време! И аз трябва да се отпусна в негово присъствие. Другия, бащата на Джудит… е, той е много мил. Не мога да го отрека. Но покрай него изпитвам някакво странно чувство, което леко ме изнервя.

— Колко странно?

Кейти продължаваше да се преоблича.

— Трудно е да се опише. Все едно искам да го впечатля заради Джудит. Той ме вижда, като героинята на дъщеря му.

Грейс се разсмя.

— Не можеш да бъдеш по-впечатляваща от това.

— Знам. И предполагам, че просто не искам да опетня образа, който си е създал за мен. Не би трябвало да ме е грижа, но поради някаква причина не е така.

Грейс закопча копчетата на гърба на роклята на Кейти.

— Да впечатлиш и да не разочароваш някой е почти едно и също, така че е разбираемо, защо се чувстваш по такъв начин относно бащата на Джудит. Ти бързо се привърза към това дете. Не се съмнявам, че с Джудит ще си останете приятелки и ще поддържате връзка.

— Мислиш ли, че е само това?

— Защо иначе ще се притесняваш, какво си мисли Сър Антъни Малъри за теб?