Джоана Линдзи
Прелъстяването (42)

Глава 41

Бойд беше пил твърде много вино снощи на вечерята, която бяха споделили с Кейти. Ако бе трезвен, никога не би дръзнал да организира всичко това. Но той осъществи идеята веднага щом му хрумна. Нямаше достатъчно време да я обмисли.

Гледайки вдървения гръб на Кейти пред себе си в лодката, докато гребеше към кораба, той се порицаваше. Кого заблуждаваше? Отчаянието го бе накарало и сега пак стигаше до същото.

Но той не бе планирал да прави любов с нея. Не си бе и мечтал, че това ще е резултата от деня на плажа с нея. Просто искаше малко време насаме с нея, за да се опознаят по-добре, без прислужницата й наоколо, какъвто беше случая в Картахена. А той имаше нужда да е на твърда земя. Прекарвайки повечето време в каютата си на това пътешествие, не водеше до никъде. А когато откраднеше няколко минути с нея на кораба, желанието му го караше да се прави на глупак.

Братята Малъри му бяха дали добри съвети, но той не ги харесваше. Той беше моряк. Никога не бе оставал в едно пристанище за дълго. Никога не бе имал време да бъде изтънчен с жена, така че нямаше опит. А чувствата му продължаваха да се изпречват на пътя му с Кейти. Искаше я толкова силно, че не беше на себе си. До днес. За кратко. Твърде кратко. Трябваше да убие тези проклети пирати задето прекъснаха най-хубавия ден в живота му.

Мълчанието на Кейти го убиваше. Не беше отговорила на въпроса му, но това беше отговор само по себе си. Разбира се, че сега не искаше днешния ден да се бе случвал. Но преди да разбере, как е уредил да останат сами на плажа, не изглеждаше да има някакви възражения. И все пак нямаше да се омъжи за него. Упорита жена. Но, Господи, тя го беше попитала дали ще я чака! Сега той щеше да е късметлия, ако тя не прекараше остатък от пътешествието в каютата си. Всъщност, щеше да е късметлия, ако Кейти не напуснеше „Океан“ окончателно още на следващото пристанище.

Стигайки кораба, тя изкачи набързо стълбата и той беше изненадан, че тя все още стоеше там, когато той прекрачи от другата страна след нея. Тайръс също бе там, крайно засрамен, заради което вероятно тя не си бе отишла. Нямаше да го остави да избяга от гнева й.

— Ето го, капитане — извика един мъж от квартердека — Не сме го изгубили. — Моряка не говореше за Кейти, разбира се. Той тъкмо сваляше далекогледа си, но беше насочен в посока на пиратския кораб.

— За кой кораб говорят? — попита Бойд Тайръс.

— Техния — каза Тайръс, кимайки зад него — Като поели по същия северно Средиземноморски курс и при проверката намерили само нас, дойдоха на борда. Корабът им ни следваше, но го изгубихме от поглед, когато заобиколихме острова.

Бойд се обърна рязко, за да види за кого говори Тайръс и замръзна на място. Облегнати на перилата, изглеждащи неразгадаемо както винаги, стояха Антъни и Джеймс Малъри. Джеймс не изглеждаше по-различно от последния път, когато се беше качил на „Океан“ — и бе откраднал товара им! Преди всички тези години, в които се бе забавлявал живеейки живота на Пиратът Лорд на Карибите. Бялата му риза беше небрежно затъкната в тесни бричове, русата му коса се вееше на вятъра и златна обеца проблясваше на ухото му. Антъни не изглеждаше толкова безупречно, колкото обикновено също с навити ръкави на бялата си риза заради жегата. Бойд не можеше да повярва. Дори не ги беше забелязал, когато се изкачи на борда. Не можеше да се сети и за една причина, поради която да са тук. И тогава се сети и пребледня.

— Джорджина?

— Тя има да урежда сметки с теб, но иначе е добре — каза Джеймс.

— Братята ми?

— Нямам идея — отговори Джеймс — Но вероятно са толкова добре, колкото последния път, когато ги видя.

Цвета се върна на лицето му с незабавно облекчение, но бързо се намръщи отново.

— Тогава, какво правите тук?

Въпросът не бе отправен към някой от тях конкретно, но Антъни отговори:

— Да приберем Кейти и да те убием.

Тъй като говореше без никаква промяна в изражението, Бойд прие, че Антъни е досаден, както обикновено. Но Кейти се присъедини към тази забележка.

— Чудесен план — каза тя на двамата Малъри — Но може би ще е по-добре да отложите убиването му, докато се озове на твърда земя. Тук на кораба, без съмнение ще спечели съчувствието ви с морската си болест. Вероятно ще започне всеки момент — добави тя, когато кораба нагази по-дълбоко във водата — Трудно е да убиеш човек, който повръща върху теб.

Бойд изпъшка вътрешно.

— Благодаря, Кейти. Точно двамата които предпочитах да не знаят за това.

— Пак заповядай — изсъска тя — И тъй като говоря с теб в момента, ти казвам сбогом. Ако някога те видя отново, Бойд Андерсън, моля те, престори се, че не ме познаваш. Добър си в преструвките също като мен, така че съм сигурна че ще се справиш чудесно.

Тя се отправи към каютата си, докато всичките четирима мъже я гледаха. Джеймс всъщност изчака докато тя се скрие от поглед, преди да избухне в смях. Бойд се приготви за голяма доза хумор — за негова сметка. Не трябваше да чака много.

— Цялото му семейство са моряци, а той не понася морето! — каза Джеймс с поредната доза смях — Безценно. И гарантирам, че семейството му не знае. Предполагам, че трябва да го запазим за себе си — каза той на брат си.

— По дяволите — отговори Антъни — Ще го крещя от покривите, докато всеки член на Скайларк и семейството му го чуе.

— Това означава, че ще диша, за да изстрада срама — каза Джеймс все още очевидно развеселен — Значи няма да го убиеш сега?

— Само малко — Антъни заби юмрука си в лицето на Бойд.

Бойд беше хванат абсолютно неподготвен. Наистина не очакваше това. Но Антъни беше бърз. Може би щеше да успее с удара, дори и Бойд да го очакваше.

Вдигайки се от палубата, Бойд изръмжа:

— Защо сте тук?

— Вече ти казахме — каза Джеймс, облягайки се отново на перилата със скръстени ръце.

Това, че Джеймс се наместваше удобно, за да гледа забавлението, трябваше да предупреди Бойд, но по дяволите, ако Антъни не замахна отново. Този не събори Бойд, но в бузата му избухна болка. Той я игнорира и вдигна юмруци. Нямаше да го сварят беззащитен този път.

Дори леко се усмихна, когато каза на Антъни:

— Знаеш, че от години чакам възможност да тествам способностите си срещу майстор, какъвто винаги съм те смятал.

— Трябваше да кажеш, янки. Щях с удоволствие да ти услужа.

— Но бих искал да знам, защо сбъдваш най-голямото ми желание — после Бойд добави учтиво — Ако обичаш?

— Ако Кейти не ти беше ядосана, което показва, че не си успял да я съблазниш все пак, нямаше да се въздържам — информира го Антъни.

Бойд потърка леко бузата си.

— Наричаш това въздържание?

Антъни игнорира въпроса.

— След като не си успял, не е нужно да те убивам. Както и да е, ще се изразя съвсем ясно, че прелъстяването на дъщеря ми ще бъде премахнато от списъка с възможностите ти. Всъщност, където…

— Твоята какво?

Антъни не спря при това прекъсване.

— … тя е замесена, няма да имаш никакъв шанс. Тя трябва да е толкова влюбена в теб, че буквално да е болна, преди да се съглася да допусна още един Андерсън в семейството си. И тъй като очевидно случая не е такъв, ти, мило момче, по дяволите ще стоиш далеч от нея.

Невярващо, Бойд погледна към Джеймс за отговор.

— Той бълнува, нали?

— Страхувам се, че не, янки.

— Но тя е американка, както и аз! Как може да му е дъщеря?

— Предполагам по нормалния начин — каза хапливо Джеймс.

— Знаеш какво имах предвид — отговори Бойд с нарастващо раздразнение.

Джеймс сви рамене.

— Това е дълга история. Достатъчно е да се каже, че е Малъри. Което е твърде лошо за теб, нали?

Това „твърде лошо“, имаше много значения и някои от тях му се изясниха незабавно. За трети път Бойд беше хванат неподготвен и се строполи на палубата. Но този път се изправи олюлявайки се.