Джоана Линдзи
Прелъстяването (40)

Глава 39

Кейти откри Бойд. Беше все още жив. Не беше сигурна, дали пиратите, които лежаха в краката му бяха още живи, но Бойд изглеждаше добре. Звукът на биещи се мъже щеше да я насочи в правилната посока, ако изгледа от върха на плажа не беше достатъчно ясен, за да й позволи да вижда на разстояние.

Тя преброи три тела долу, още трима пирати все още стояха. Шест от тях бяха на първата лодка и прииждаха още.

Пиратите имаха оръжия. Тя можеше да види пистолети и дълги ножове, затъкнати в коланите им. Един от тях, който още беше на крака имаше дори пистолет в ръката си, но той го държеше, сякаш щеше да го ползва, за да удря с него, вместо да стреля.

Тя осъзна, че се опитваха да подчинят Бойд, без да го наранят! Той сигурно представляваше за тях стока, която можеха да продадат по-късно, заради което най-вероятно бяха дошли на сушата. Очевидно не ги интересуваше, дали ще пострадат докато го пленяват.

Останала без дъх, крайно очарована, Кейти не можеше да отдели очи от Бойд. Той яростно налагаше един от мъжете, който все още беше на крака, не с импровизираната си тояга, а със собствените си юмруци. Държеше мъжа с едната ръка и го налагаше с другата. Втори мъж се приближи към Бойд, но той просто го блъсна надалеч. Дори не изглеждаше да се е изпотил все още, въпреки че Кейти не беше достатъчно близо, за да каже. Но той дори не изглеждаше задъхан от усилията си!

Третия мъж дърпаше един от повалените пирати настрани. Всичките трима пирата не можеха да се доближат достатъчно до Бойд, докато телта на другарите им се търкаляха в краката му. И той не мърдаше от тази позиция, която му даваше предимство.

Четвърти пират беше повален. Другите двама трябваше вече да са осъзнали, че няма да стигнат доникъде с внимателната си тактика. Те все още не бяха насочили пистолетите си към Бойд, но когато единия мъж извика някаква заповед, двамата се нахвърлиха едновременно върху него. Това успя да го събори и тримата се въргаляха сега по земята.

Кейти започна да се приближава. Но ново раздвижване на плажа прикова вниманието й. Другата лодка бе пристигнала! Още шест мъже скочиха от нея. Веднага щом минеха малко по-напред по плажа, щяха да видят какво се случва от другата страна на възвишението и да се присъединят към сбиването. Бойд нямаше да успее да се справи с още шестима. Сигурно беше уморен. Но и да не беше, тази нова компания щеше да го изненада, защото той все още се въргаляше с другите двама по земята.

Взе решение. Излизайки на плажа, за да привлече вниманието на новопристигналите към себе си, се престори на изненадана от тях. Един от тях я видя и сръга мъжа до себе си. Той също каза нещо, което накара останалите да се обърнат към нея. След секунда всичките шестима бягаха към нея. Дори не пратиха някой от тях да намери първите пристигнали. Очевидно тя беше по-интересна находка.

Кейти изпищя силно, което изобщо не беше престорено. Надяваше се, че Бойд я е чул, иначе това, че се е разкрила щеше да е много глупав ход. Тя нямаше представа, колко дълго ще може да избягва залавянето си, но не искаше да я използват, като примамка, за да заловят и него. Така, че тя не трябваше да се отдалечава, за да може Бойд да ги настигне и да й помогне. Сега не трябваше да остави пиратите да я настигнат или всичко щеше да е свършено.

Спомни за камъните само защото малката импровизирана торба се удряше в коляното и, докато бягаше по пясъка. Спря за момент, за да отслаби възела, който беше направила, за да направи отвор в торбата, през който да може да бръкне. Уверявайки се първо, че нямо да попадне на нищо зад себе си, тя се обърна с лице към пиратите, точно навреме, за да види, че изкачват възвишението близо до нея. Твърде близо. Ако решаха да се справят с нея, като група, както бяха направили другите двама с Бойд…

Тя хвърли камък по тях. Те спряха и й се присмяха, когато камъка падна на няколко стъпки пред тях. Отстъпвайки бавно, тя хвърли друг камък, този път по-силно. Те се разсмяха отново, когато мина над тях, без да улучи никой. Какво я накара да мисли, че хвърлянето на камъни е добро оръжие, когато не знаеше как да ги уцели? Всичко, което правеше, беше да ги забавлява! Но след момент осъзна, че камъните й бяха по-добро оръжие, отколкото си мислеше, защото правеха точно това, което тя възнамеряваше, задържаха вниманието на пиратите достатъчно дълго върху нея, за да може Бойд да поеме нещата.

Виждайки го да бяга зад тях сега, със закривения си прът в ръка, тя разсея пиратите с още няколко камъка. И Бойд незабавно се залови на работа. Едва спирайки, завъртя пръта на едната страна, после на другата. Двама бяха долу. Единия мърдаше, не беше в безсъзнание. Бърз удар в лицето му и повече не мръдна.

Останалите четирима се обърнаха шумно. Трима нападнаха Бойд незабавно. Той отбягна удара на единия и завъртя пръта в дъга, за да достигне другите двама на веднъж. Не успя да събори никой от тях, но този, който удари първо, изкрещя и сложи ръка на смазаното си ухо. Той беше временно обезвреден от болката.

Последния пират не помръдна. Вместо това измъкна пистолет с дълга цев от колана си. Но обърна гръб на Кейти. Какво щеше да прави с този пистолет, тя не знаеше и не искаше да разбира, особено, след като можеше да реши, че тя им е достатъчна, а Бойд създаваше твърде много неприятности.

Без дори да се замисля, тя взе най-големия камък, който и беше останал, оставяйки другите да се изсипят на земята, за да може да хване големия с две ръце и се приближи иззад пирата, удряйки го в тила. Той се строполи на земята. Тя погледна надолу, невярваща, че е успяла да го повали.

Поглеждайки обратно нагоре, тя видя че Бойд изобщо не бе приключил все още. Той водеше юмручен бой с двама от пиратите. Явно ги бе обезоръжил по време на боя. Вече нямаха оръжия и той побеждаваше. Лицата им кървяха, неговото не. Другия мъж все още се държеше за ухото и крещеше на някакъв чужд език, вероятно ругаейки. Но също посягаше към пистолета в колана си и определено изглеждаше достатъчно ядосан, за да го използва.

Кейти замръзна от страх. Беше и трудно дори да мисли, внезапно беше толкова изплашена — за Бойд. Тя понечи да го предупреди, но осъзна, че може да не я чуе в усилията си и разсейвайки го точно тогава, можеше да е най-лошото нещо, което да направи, когато двамата мъже, с които се биеше бяха яки колкото него. Така, че тя вдигна тежкия камък, който още беше в ръката и, но си спомни на време лошия си мерник. Бързото бягане не беше вариант, но отблясък от отразяването на слънцето в метал я накара да погледне надолу и видя пистолета до краката си, който пирата в безсъзнание беше изпуснал, преди да падне на земята.

Тя нямаше шанс, насочвайки го към вбесения пират, да го накара да хвърли или свали оръжието, което вече държеше в ръка. Не беше стрелял още, но вероятно защото не можеше да улучи Бойд, докато другарите му пречеха. И той не гледаше към нея и не бе забелязал, че също е въоръжена. Слуха му също можеше да е увреден в момента, така че нямаше и да му извика. Но щеше да чуе изстрел, беше сигурна, затова просто го направи, изстреля предупредителен изстрел.

Сега определено привлече вниманието му, както и на всички останали. Тя почти падна от отката. Проклетите старомодни пистолети бяха твърде дъги и твърде тежки за нея. И тя знаеше толкова добре, колкото и останалите, че стреляха само веднъж. Но още веднъж нейните действия позволиха на Бойд да намали опасността. Той спря само за секунда при изстрела й. И тъй — като тя се беше изправила пред ядосания пират, Бойд му обърна малко внимание и се насочи към останалия пистолет в ръката му. Със собствения му пистолет в ръка сега, той го насочи към другото му ухо. И тогава той падна завинаги. Бойд удари цевта в главата на другия и я заби в лицето на следващия мъж.

Всички бяха обезвредени! Тя сподели с Бойд тръпката на успеха. Всъщност, той просто изглеждаше уморен. Но тя беше толкова развълнувана от победата му, че подскачаше нагоре — надолу, преди да си спомни, че корабът беше закотвен наблизо.

— Ще изпратят ли още? — попита го тя, когато той се наведе и подпря ръце на коленете си, за да почине за момент.

Той погледна към нея:

— Вероятно. Затова събери пистолетите тук, докато аз вържа първата група. Мисля, че просто ще застрелям следващите, които се появят.

Тя забеляза, че той не каза и дума за нейното присъствие, затова че не е стояла там, където и беше казал.

— С какво ще ги вържеш?

— Вече направих няколко въжета, докато чаках първата лодка да пристигне. Палмовите листа, пресни или сухи, са достатъчно здрави, ако се обработят както трябва и се връзват много лесно. Мисля, че ще трябва да направя още. Не смятах, че толкова много пирати ще дойдат на брега.

— Лозите не вършат ли работа? — осмели се тя — Те са навсякъде.

— Твърде хлъзгави са и могат да се изплъзнат възлите, така че не са толкова надеждни. Освен това искам да се уверя, че ако някой от тях се събуди, няма да причинява повече проблеми. Предпочитам да не ги убивам. Може да са виновни в пиратство, но няма да променят нищо в общата схема на нещата. Капитана им просто ще ги замени и ще продължи работата си както обикновено.

Той звучеше отвратен, докато казваше това, но после бързо се отдалечи, за да се залови с връзването. Тя се загледа към мястото, към което се беше отправил, където беше оставил първата купчина от тела.

Трябваше да работи бързо. Трябваше да върже дванайсет мъже, преди да са пристигнали следващите. Не, всъщност тя просто щеше да му помогне да приключи по-бързо. Така, че събра пистолетите, както и беше казал и се затича колкото можеше върху тези тънки шишарки и иглички, за да се присъедини към Бойд. Той вече беше вързал трима и късаше листата от друг палмов клон. Тя изсипа пистолетите върху купчината, която той бе направил, събирайки оръжията на тази първа групичка и започна да му помага в късането на листата. Той беше много добър във връзването им едно за друго. Е, той беше моряк. Трябваше да е. И скоро се отправи към втората група с още шест импровизирани въжета в ръка.

Тя го последва. Той не възрази. Но когато тя започна да му помага да вържат мъжете, той и каза вместо това да наглежда кораба. Изглежда не можеше да й се довери, че ще направи приличен възел от края на листата.

Но тя просто връзваше китките им зад гърба в момента, така че беше почти готова, когато побърза да каже:

— Спускат друга малка лодка във водата.

Тя чу въздишката на Бойд зад себе си. Сигурно вече бе изтощен. Господи, той се бе изправил срещу дванайсет пирати и победи! Разбира се, те се опитваха да го заловят, без да го наранят сериозно, но все пак, той ги бе повалил и то с привидна лекота! Тя може да беше помогнала малко, като ги разсейваше, но силата и уменията му бяха прекратили тази опасност толкова бързо. Сега трябваше да се изправи пред още, идващи на сушата.

Поглед назад към него показа, че не беше спрял с това, което правеше. Нито пък бързаше да го довърши. Той отдели време да провери, дали възлите ще издържат.

Поглеждайки към кораба, очите и се ококориха и тя зарадвано каза:

— Може и да са променили решението си.

— Какво имаш предвид? — той стана, за да види сам.

Малката лодка, която беше пусната във водата пълна с мъже, не беше тръгнала към брега. Всъщност, мъжете вътре бързо се качваха на кораба. След момент Кейти и Бойд видяха защо. Друг кораб плаваше на хоризонта.