Джоана Линдзи
Прелъстяването (39)

Глава 38

— Махни се от плажа, Кейти, бързо! Не спори, просто го направи!

Това, че й каза да не спори, не я спря да го направи.

— Но ти каза, че трябва да се виждаме, за да ни намери Тайръс!

— Това не е „Океан“.

— Как можеш да кажеш от такова разстояние? — от радост от предстоящото им спасяване, през объркване, към началото на паника, тонът и се беше повишил.

— Това е двумачтова бригантина, предпочитана от пиратите по тези места.

Не беше нужно да казва и дума повече. Тя се втурна към храстите зад тях. Той се забави минута, за да хвърли няколко шепи пясък върху малкия им огън, за да не се вдига много пушек. Хвърли също палмовите клони, които бяха събрали под най-близката палма, за да изглежда, все едно са паднали от там. След това грабна обувките и сакото си, без да оставя явни доказателства зад тях и се втурна в храсталака след нея.

Тя лежеше по очи и наблюдаваше от най-високата част на плажа. Изглежда, че корабът бавно плаваше покрай острова.

— Не ни виждат — тя се опитваше да звучи положително, но шепотът разваляше ефекта.

— Трудно е да се каже все още.

— Но защо изобщо да гледат насам, след като плават натам?

Тя посочи с палец към посоката, в която се движеше бригантината, която се отдалечаваше от острова. Бойд погледна към нея, понечи да каже нещо, но промени решението си. И това колебание я разтревожи много повече, отколкото ако бе казал нещо.

— Какво? — попита тя.

— Нищо. Беше права.

— Не, не бях — каза тя и гласът и прозвуча силно паникьосан вече. — И ми кажи, защо не бях?

Той въздъхна.

— Варварските корсари не преследват само търговски кораби за товарите им. Те също са в търговията със снабдяване на турските султани от източната страна на тези морета с роби. Дори големите им кораби се придвижват с гребла от роби. Намирайки двама души на пуст плаж, без жилища наоколо, си е лесна плячка за тях, която ще им отнеме само кратко спиране, докато изпратят малък екип с лодка.

— Роби? Знаеш, че само се шегувах за харема. Предпочитам да не се озова в такъв. Честно.

Той я хвана за ръка и я издърпа на крака.

— Хайде. Трябва да намеря, къде да те скрия, докато се оправя с това.

— Докато какво? — извика тя.

Тя погледна зад себе си, за да види, за какво говореше той. Двумачтовия кораб обръщаше — в посока към острова.

— Може би просто са забравили нещо там, откъдето идват и ще се върнат…

— Спри да се измъчваш, Кейти. Няма да позволя да ти се случи нищо лошо, обещавам.

Това прозвуча толкова успокояващо, колкото той имаше предвид, но не беше взел предвид развинтеното и въображение. Да спре да се измъчва? Тя щеше да започне да говори безсмислено всеки момент.

— За какво трябва да се погрижиш? Те идват на сушата, оглеждат, не намират нищо и си тръгват.

— Това би било идеално — съгласи се той — и ако напуснат плажа след това ще е добре. Но ако навлязат навътре, за да ни търсят, нека просто кажем, че предпочитам да се изправя пред проблема, преди той да ме е намерил.

— Ще се биеш с тях? С какво? — попита тя — Нямаш оръжие.

Той вдигна един здрав клон, докато я влачеше зад себе си. Всъщност изглеждаше като извит прът.

— Вече имам.

О, разбира се, той щеше да се справи с кръвожадните и без съмнение въоръжени пирати с пръчка? Но тя осъзна, че не иска той изобщо да се изправя пред никакви пирати, дори и да имаше по-добро оръжие, с което да го направи. Просто не можеше да понесе мисълта, че може да пострада.

— Нека просто продължим да се крием от другата страна на острова — предложи тя.

Той спря и я сграбчи за раменете.

— Един от нас трябва да остане близо до този плаж и това няма да си ти. Ако Тайръс дойде насам и види пирати на сушата, без никакъв знак от нас, ще отплава, за да продължи издирването ни другаде. Така, че ако те си губят времето твърде дълго да ни търсят, ще отстраня тази първа група пирати и следващата, ако изпратят още една лодка. Да се надяваме, че това ще ги откаже и те ще продължат по пътя си.

— Пиратите ще преследват ли „Океан“, ако се появи, преди да са си тръгнали?

— Само ако са много — много глупави. Всички кораби на Скайларк са добре въоръжени точно за такива случаи. Не сме ли говорили вече за това?

Кейти бегло си спомни, че беше споменал нещо. Той продължи да я влачи напред, докато излязоха от леснопроходимите пътеки. Тя запази за себе си охканията, които искаше да изплаче, защото стъпваше боса по малките шишарки. Високи борове, други дървета, храсти, израснали по-големи от нея и тропически лози, покриващи всичко наоколо — вече стъпваха по солидна зелена покривка. И нямаше нищо чудно, че никой не искаше да се установи на този бряг, когато никъде не се виждаше гола земя.

— Скрий се зад тези храсти, клекни и не мърдай, преди да дойда за теб. Ако си способна да пазиш тишина, сега е момента да го докажеш — добави той с намигване.

Тръгна веднага, след като каза това. Отне и около пет минути, за да й дотегне. Намека, че е кречетало беше доста груб и тя мърмори на ум още десетина минути, което отвлече за малко ума и от пиратите. Умишлено ли го беше направил? Съмняваше се.

Но после местна птица изкряка наблизо, карайки я да започне да се оглежда за други знаци от дивия живот. Това, което видя, беше, че Бойд я е оставил в безизходица. Без дълъг нож или нещо друго, с което да може да среже масивната растителност зад нея, тя нямаше къде да бяга, ако се наложеше, с изключение обратно към брега, където пиратите, дори сега може би слизаха на сушата. Толкова много време ли беше минало? Бойд щеше да направи нещо глупаво, беше сигурна, и щяха да го хванат или убият. И после щяха да намерят и нея.

С тази тревожна мисъл, Кейти скочи на крака и се запъти към брега, но нямаше да се върне, точно където беше лагера им. Веднага щом откри отклонение на пътеката в ляво, тя пое натам и се запридвижва в тази посока по многото пътечки.

За щастие не се натъкна на друга непроходима пътека. Растителността не беше толкова гъста близо до брега. Тя също взе всички камъни, които намери по пътя, повдигайки долния край на робата си, образувайки джоб, в който да ги трупа. Нямаше да е съвсем беззащитна.

Когато слезе достатъчно надолу по брега, тя се върна малко назад по плажа, така, че поне да може да види, какво правеха пиратите. Може би вече бяха заминали! Надяваше се.

Но корабът все още беше там, закотвен доста наблизо. Още малко и щеше да се забие в земята. И малка лодка едва сега гребеше бързо към брега. Беше им отнело толкова дълго, за да акостират?

Плажът не беше права линия, беше леко извит, но не достатъчно, за да го нарекат завой или залив, с техния лагер по средата на извивката. Тя беше достатъчно далеч, толкова, че не беше нужно да вдига глава нависоко, за да види, къде беше загасения огън. Имаше малка лодка оставена там, празна, така, че тази, която приближаваше не беше първата? Тогава къде бяха мъжете, които бяха в нея? Нямаше никой на плажа в момента, беше напълно пусто около лодката. И къде беше Бойд?

Това, което трябваше да направи бе, да продължи в противоположната посока, но я обзе страх за Бойд. Трябваше да се увери, че той е добре. И докато не видеше това със собствените си очи, нямаше да отиде никъде преди да го намери.

Наведена и с ръце, около импровизирания и джоб с камъни, все още завити в края на робата и, тя притичваше от дърво към храст, към дърво, продължавайки да се крие, но бързо напредвайки обратно към лагера им. Когато беше преполовила пътя, тя попадна на още една лодка!

Тази беше издърпана по целия път до растителната ивица извън пясъка и беше скрита под храста, зад който се бе прикрила, иначе никога не би я видяла. Големи отчупени клони с листа лежаха отгоре и, сякаш умишлено беше скрита. Защо? И колко лодки щяха да изпратят тези пирати? С тази ставаха три. Можеше ли наистина да имат толкова голям екипаж? Или само няколко човека бяха в лодките. Това звучеше по-смислено. И Бойд щеше да е способен да се справи с по двама на веднъж.

Част от страховете и се разсеяха, но все още се тревожеше. Една дума привлече погледа и, точно когато щеше да притича към следващия храст. Спретнато изрисувана с бели букви на края на едната от двете дъски в лодката, които се използваха за сядане пишеше една — единствена дума. Наведена точно до лодката, за нея не беше проблем да я прочете. „Океан“.

Тя гледаше. И гледаше. Щеше да го убие. Извода беше изумителен! Не, тя нямаше да обмисля това. Не сега. Усети как почервенява от яд. Овладя се, поемайки дълбоко дъх. Но щеше да го убие. По-късно. Ако пиратите не го бяха направили вместо нея.