Джоана Линдзи
Прелъстяването (38)

Глава 37

Беше късен следобед, ако позицията на слънцето беше някакъв показател. Никой от тях нямаше желание за спор вече. Любенето им изразходи горещите емоции, оставяйки нежна отмала на тяхно място.

На Кейти не и харесваше да оставят спора недовършен, но тя не знаеше, как да го накара да разбере, че дори и да бе щастлива да се омъжи за него, когато е готова на такава стъпка в живота си, то сега не беше времето за това.

Те седнаха един до друг на плажа, допрели рамене, и просто съзерцаваха вълните, които се разбиваха в брега. Той държеше ръката и в скута си, играейки си с пръстите и, което отговаряше и на нейната нужда да го докосва. Все още не се виждаше кораб на хоризонта. Ако не ги намереха преди залез, щеше ли да е толкова хладно и на плажа, колкото беше на кораба през нощта? Можеха да се топлят един — друг, но щеше да е неудобно без никакъв подслон.

— Мислиш ли, че имаме късмет с още една риба за вечеря?

— Мисля, че ще ни спасят дотогава, или пак си огладняла? Беше доста активна днес.

Тя се усмихна на деликатния начин, по който той описа страстта й.

— Само си мислех, „какво ако“. Би трябвало да отделим малко време, за да направим някакъв подслон, предпазващ от вятъра, преди да се стъмни. И може би да потърсим някакви плодове преди да е дошъл прилива. Със сигурност трябва да има някакви, при всичката тази растителност.

— Не вярваш много на Тайръс.

— Ти мислеше, че ще ни намери до обяд, но обяд отдавна мина.

Той облиза пръста си и го вдигна нагоре, за да определи посоката на вятъра, не че имаше нещо повече от лек бриз в момента.

— Вятъра може да духа срещу него — допусна той — Може да се наложи да поеме по заобиколен курс, за да се върне до тук. Ще трябва да направя по-голямо огнище, ако още сме тук по тъмно.

— И подслон?

Той завъртя очи.

— Добре, нека съберем малко палмови листа, но само близо до брега. Трябва да стоим на плажа, за да ни забележи кораб, ако мине от тук.

Той и помогна да се изправи, но вместо да я пусне, за да се заемат със скучната си работа, нежно я прегърна.

— Може да си най-досадната и упорита жена, която познавам, но все още си единствената, с която искам да прекарам остатъка от живота си и това е всичко, което имам да кажа.

Той тръгна, оставяйки я да стои там с отворена уста, докато се взираше след него. Този мъж влизаше под кожата и дълготрайно и тя не се и съмняваше, че това е планът му.

Тя пое надолу по плажа в обратната посока. Пясъкът леко пареше под босите й нозе, след като цял ден е бил нагряван от жаркото слънце, но палмовите дървете бяха по-горе в растителната част, затова тя бързо се запъти натам. Викът на Бойд я спря. Той й махаше да се присъедини към него, така че тя тръгна обратно.

— Ще стане по-бързо, ако се разделим — каза му, когато стигна до него.

— Тогава няма да го правим бързо. Предпочитам да се наслаждавам на компанията ти.

С това трудно можеше да спори във веселото си настроение.

— Добре, но аз ще събера всички лесни за достигане листа.

— Мисля, че ще намерим всичко, което ни трябва на земята.

Десет минути по-късно, с почти пълни ръце, те се върнаха до лагерния огън, който се бе превърнал в жар, след като беше занемарен. Той веднага се зае да го разпали. Тя седна до него.

— Бих искала да ти задам един въпрос без да затъваме пак до коленете в спорове — каза тя предпазливо — Склонен ли си да ме чакаш?

Мислеше си, че трябва да обясни, но ума му очевидно не бе много далеч от същите мисли.

— Това предполага, все пак, че искаш да се омъжиш за мен — някой ден — отговори той също толкова предпазливо.

— Никога не съм казвала, че не искам.

— Знам, само не сега. Но ти не виждаш цялостната картина. Не е нужно бракът да спира пътешествието ти, вместо това ще ти даде някой, с когото да го споделиш, поне в моя случай. Наистина ли вярваш, че ще те помоля да прекратиш пътуването си? Аз притежавам кораб, Кейти. Ще те заведа навсякъде, където поискаш да отидеш с него.

Той правеше всички отстъпки. Това почти предизвика сълзи в очите й, толкова беше изпълнена с вълнение. Но той пренебрегваше една пречка, която не можеше да се игнорира.

— Бракът означава деца, а децата имат нужда от стабилност. Те нямат нужда да растат на кораб, обикаляйки света. А аз не съм готова да изоставя пътуването си, след като току-що го започнах и да създам семейство по-рано, отколкото съм планирала.

— Снаха ми, Ейми, успява да отглежда децата си съвсем добре на борда на кораба на брат ми. Те плават с бавачката и учителя на децата.

— Чудесно, щом тя няма нищо против, но аз пътувам с кораб, защото ми е нужно, за да стигна там, където искам да отида. Със сигурност не харесвам морето достатъчно, за да го направя мой начин на живот, като теб. Твърде много вятър, въздуха е много солен, и е имало много пъти, когато съм си мислела, че съм се разболяла от морска болест, както господин Тоби, но поне ми е минавало бързо.

Той имаше готов отговор и за това.

— Готов съм да се откажа от морето, когато ти пожелаеш. Всъщност, аз самия тъкмо бях взел решение да се установя в Англия тази година, поне това беше идеята ми, преди ти да се появиш в живота ми. А и ти също имаш семейство там…

— Не, нямам.

— Но, аз си мислех…

— И аз също. Но те не искат да имат нищо общо с мен и точно, както те са се отказали от майка ми, така и аз се отказах от тях.

— Съжалявам.

Тя повдигна рамене.

— Преодолях го.

Не беше, но не й се говореше за това повече, отколкото и се искаше да говори за брак. А ето, че пак го обсъждаха. И тя губеше битката. Той я караше да преосмисли целите си и това я плашеше. Но докато той имаше някои хубави отговори за бъдещето — тя не би се двоумила дали да се установи в Англия някой ден — то нямаше никакъв отговор за настоящето. Защото просто нямаше такъв. Ако се оженеха сега, тя щеше да забременее, ако вече не се беше случило, след като Бойд беше толкова страстен. И това щеше да прекрати пътуването й. Завинаги.

Но, о, Господи, да се омъжи за него, да чувства докосването му всеки ден, вместо да се откаже от него след днес, което трябваше да направи? Тя си беше позволила този един ден блаженство, но не смееше да позволи да се случи отново, освен ако не беше вече готова да се омъжи за него.

Да се откаже от света заради него? Когато той дори не я обичаше? Чувствата й настояваха да направи точно това, което бе добър показател, че има неговия проблем. Тя просто не можеше да мисли трезво, когато той беше наоколо.

Тъкмо щеше да му каже, че ще си помисли, когато видя кораб на хоризонта…