Джоана Линдзи
Прелъстяването (35)

Глава 34

Омъжена ли си или не?

Кейти не отговори веднага и задържа погледа си съсредоточен върху нежните вълни, които се разбиваха на брега. Не беше сигурна, дали изобщо иска да отговаря. Той бе изрекъл въпроса на шега и вероятно така го чувстваше. Вината беше нейна. Тя трябваше да задържи оръжието си.

Той бе повярвал на лъжата й, че е омъжена онзи следобед в кабината на капитана, след като се бяха целунали. Дори изглеждаше така, сякаш я избягва отново заради това, когато пропусна вечерята с нея същата вечер.

Вироглаво, когато го видя още на следващия ден, тя му призна отново, че не е омъжена наистина. Голяма грешка, особено, когато преди да напуснат Картахена промени решението си още веднъж. Този мъж можеше да я безпокои твърде много понякога. Той ли твърдеше, че не може да мисли ясно в нейно присъствие? Изглежда, че и тя имаше същия проблем тези дни!

— Нека го перифразирам — каза той, когато мълчанието се проточи — Защо не си се омъжила? Със сигурност си на подходяща възраст. Всъщност, скоро ще бъдеш стара мома.

Тя погледна към него, точно на време, за да го види как сипе пясък от юмрука си, върху полузаровената й в пясъка ръка, тъй като се бе облегнала на нея. Глупавата му забележка и пясъка, породиха неустоимо приятелско настроение.

— Стара мома, а?

— Абсолютно. На тази ярка светлина, вече мога да видя няколко бръчки — тя се разсмя. Той се усмихна, но след това добави — И така, защо?

Тя повдигна рамене.

— За малко да се омъжа. Преди да напусна дома си, отчаяно исках нещо ново да се случи в живота ми. А и ми бяха предлагали всички ергени от Гардинър, всичките трима. Двама от тях бяха достатъчно стари, за да са ми бащи. Третия можеше да ми е дядо — толкова беше стар. Разбираш, защо отказах.

— Не мога да повярвам, че само старци са ти предлагали!

— Повярвай. Гардинър беше умиращо селце. Всички млади хора се местеха.

— Родителите ти не ти ли дадоха друга възможност? Със сигурност не са очаквали да намериш съпруг сред толкова ограничени възможности.

— Баща ми почина отдавна. Майка ми често говореше за продължително пътуване до някой от големите градове по крайбрежието, може би дори Ню Йорк, но така и не го направихме, а после и тя почина.

— Съжалявам.

— И аз — отговори Кейти безгласно, гледайки отново към прииждащите вълни.

Той изсипа още две пълни шепи пясък върху ръката й, преди следващия си въпрос, докато се опитваше да събере кураж да я попита.

— Е, планираш ли да се омъжиш някой ден?

— Да, може дори преди да е свършило пътуването ми. Ще е вълнуващо да се омъжа за персийски принц, не мислиш ли? Достатъчно голяма късметлийка съм, за да срещна някой. Или може би ще свърша в харем. Чувала съм за такива екзотични неща и женитбата ми трябва да бъде необикновена или поне много вълнуваща. Няма да се задоволя с нещо по-обикновено, след като живота ми преди това пътуване е бил толкова скучен.

— Харем? — задави се той — Шегуваш се, нали?

Тя го погледна усмихната. Той наистина изглеждаше ужасен. Поздрави се на ум. Явно не беше загубила умението си да оказва въздействие.

— Разбира се, че се шегувам.

Той поръси още пясък върху ръката й, преди да каже:

— И романтична афера със собственик на кораб не ти се струва вълнуваща?

Картината бързо изникна в ума й — как те двамата лежат в леглото преплели крака и се целуват страстно. Тя премигна, за да я прогони. Поне не беше казал брак, към което явно се стремеше според нея. Тя не искаше да седи цял ден тук и да се ядосва, защото той се опитва да я убеди в нещо, което няма как да се случи. Настроението им беше много сърдечно и тя не искаше да изчезне внезапно.

Така, че продължи да се шегува.

— Защо не при подходящи обстоятелства, като например, ако попаднем в ужасна буря в морето, корабът започне да потъва, или… е, схвана идеята.

— Щом трябва ще ти намеря буря — каза той.

Тя се засмя, доволна, че и той се е включил в играта. Животът бе твърде кратък за сериозността, която той обикновено излъчваше.

Разбира се, силната му страст, която бе споменавал неведнъж във връзка с нея, без съмнение обясняваше част от тази сериозност. Но трудно можеше да го обвини, че е прекалено привлечен от нея, след като тя имаше същия проблем, още от първата им среща. Да, искаше й се той да се контролира по-добре, но това не беше нещо, за което да го окачи на бесилото.

Предложението му за брак, само за да разреши проблема си, беше нелепо. Заради това вече си струваше да го обеси. Каква идея само, просто заради самата страст! Без никаква романтика, без ни най-малко ухажване от негова страна. Мили Боже, те бяха споделили само една целувка и то след като й предложи! Тези целувки, които си бе представяла не се брояха.

Но тя се опита да продължи със същия шеговит тон докато съзерцаваше зеленината наоколо:

— Като поръчваш тази буря, би ли могъл да поръчаш и превоз? Или мислиш, че сме достатъчно близо до някой град и ще намерим карета там?

— Май нямаш много доверие в Тайръс? — смъмри я той.

— Това беше просто идея, но ние сме някъде по испанския бряг, нали?

Той поклати глава.

— Не, освен ако не съм направил остър завой. Това трябва да е един от Балеарските острови. Тъкмо ги подминавахме снощи, когато ти се появи на палубата, така че знаех в коя посока да плувам. Не всички са населени. Изглежда, че този е един от тези, които не са, но може и да греша. Повечето острови, дори и добре населените все пак имат дълги участъци от пуста брегова линия.

Той се облегна настрани, за да добави още няколко съчки в малкия огън и да обърне рибата на шиша. Като не видя нищо друго наоколо, освен купчина сухи клонки до огъня, обувките му, съхнещи на слънцето и сакото му простряно върху близкия храст също да съхне, тя се зачуди, как се е сдобил с риба за обяда им.

— Как я улови?

Той вдигна рамене.

— Няма да се преструвам на отличен рибар. Беше заседнала в онова малко басейнче там, когато прилива се отдръпна. Намерих я да се мята из локвата, която беше останала.

Тя видя вдлъбнатината на брега, за която говореше. Нямаше много пясък там. Пръстта и дърветата слизаха твърде близко до водата и пръстта не беше толкова податлива, колкото пясъка, така, че дупката беше повече подкопавана от приливите, отколкото запълвана. Беше едра риба, вероятно достатъчна за обяд и вечеря. Поне нямаше да гладуват, докато чакат да ги намерят.

— А огъня? — попита тя любопитно.

Той се усмихна и извади малка стъклена леща от джоба си.

— Нося това с мен от години, още откакто видях някой да чупи далекоглед, за да задържи лещата срещу слънцето и да запали огън. Аз намерих тази — достатъчно малка, за да се забелязва трудно в джоба ми. Помислих, че може да ми послужи някой ден и като се сетя, че замалко да я изхвърля тази година, тъй като така и не ми потрябва и често я губех, защото беше толкова мъничка. Добре, че я запазих. Не мисля, че щеше да ти хареса сурова риба. Гладна ли си?

— Още не — усмихна се тя — Обикновено рядко съм гладна, когато се събудя, а аз току-що се събудих.

Вместо да се усмихне и се стори, че той леко потръпна. Странно. Или беше сгрешила? Но слънцето вече беше доста високо. Може би беше почти обед, а тя никога не спеше до толкова късно.

Като се замислеше, как изобщо я бе довел до брега, без да се събуди? Водата щеше да мокри лицето й, ръката му щеше да е неудобно обвита около нея, дърпайки я напред. Нормален сън нямаше да устои на толкова много активност. Или е била по-пияна отколкото помнеше снощи или от удара във водата бе изпаднала в безсъзнание. Тя реши, че е щастливка, че изобщо се е събудила.

Внезапно осъзна, че той е рискувал живота си, за да спаси нейния. Той нямаше да успее да държи и двама им на повърхността дълго, ако не бяха стигнали до сушата. И тя щеше да потъне на дъното, без изобщо да знае, че е щяла да умре, ако той не е скочил след нея. Тя му дължеше…

— Какво?

Тя поруменя. Вероятно беше изглеждала твърде изумена за момент, достатъчно за да го забележи и той.

— Нищо — каза тя, поглеждайки към скута си, а после — Дали ще завали?

О, Господи, тя не бе отправила такава крещяща покана току-що, нали? Но може би той нямаше да свърже въпроса и с неговия коментар, че ще докара буря за нея, за да бъдат заедно. Един скришен поглед към него показа, че той дори не бе погледнал към небето за дъждовни облаци. Нямаше нужда. Нямаше нито едно облаче на това синьо небе и те и двамата го знаеха.

Очите му се разшириха. Веднага бе разбрал. И сега бе момента да му каже, че се е шегувала, без значение дали беше вярно или не. Бързо, преди да е станало твърде късно. Но не пророни и дума, докато се взираше в него. Слънцето блестеше в златистите му къдрици. Онзи интензивен чувствен поглед се появи в очите му.

Той се хвърли отгоре й. Тя се засмя весело, когато падна на пясъка, защото бе доловила закачливата му усмивка. Но сега усмивката му бе изчезнала, докато се наместваше внимателно върху нея. Както и нейния смях. И тя се взираше в мъжа, който я желаеше толкова много, че се беше правил на глупак безброй пъти, за да я има. А тя беше толкова уморена да се бори…