Джоана Линдзи
Прелъстяването (34)

Глава 33

Кейти се събуди от топъл, мек бриз, галещ бузите й. Тя се протегна мързеливо, но бързо отвори очи, когато усети влажната нощница да залепва по кожата й. Влага? Все едно е прогизнала в трескава пот, или я е облякла, преди да е напълно изсъхнала от прането, нито едното…

Объркана, тя отвори очи и видя Бойд надвесен над нея. Зад него едно палмово дърво поклащаше леко листа от бриза… Сънуваше? Е, ако беше само сън защо да не му се наслади?

Тя му се усмихна. Той изглеждаше изненадан, но само за миг. Надяваше се да я целуне. Това не беше някоя от мечтите й наяве, където можеше да контролира действията му и да го накара да я целуне. Трябваше да се примири, с това което щеше да й даде истински сън. Но той явно бе видял желанието в очите й и се наведе още по-близо. Вълнуващо очакване вече пърхаше чувствено в стомаха й. Устните му почти докосваха нейните…

Писклив крясък на някаква птица я стресна. Бойд погледна в посока на звука, зад нея. Тя обърна глава назад и впери поглед в същата посока. Не видя никаква птица, но бе удивена от многото зеленина по брега на този девствен плаж — извисяващи се борове, смесени с палмови дървета с различни размери и разпръснати тук и там цъфтящи храсти.

Каква ирония да добави този тропически привкус в съня си. Само преди няколко дни, Бойд я бе попитал, какво знае за Средиземноморието, а тя трябваше да признае, че е почти нищо.

— Учителя ми, въпреки че беше брилянтен, нямаше много материали, с които да работим — каза му тя. — Имаше само една стара карта на света, която дори не беше актуална. Той беше способен да разпали любопитството ми, но без картини, не можех да си представя нищо и затова винаги съм искала да го видя сама.

И тъкмо вчера Бойд беше предложил да си вземат свободен ден и да се насладят на плажовете на един от островите в околността — само двамата. Звучеше невинно. И щеше да е забавно! Дори й беше казал да си помисли и да не отговаря веднага. Но нямаше за какво да мисли и отказа. Не, че нямаше доверие на страстта му, просто бе започнала да се съмнява в себе си. Но тя и това скри от него!

Постоянно мечтаеше за този мъж. Вече не се съмняваше, колко много го желае. Но беше сигурна, че той ще прекрати пътуването й ако тя се предаде. И похотта, която го мотивираше, не беше достатъчно основание за женитба. Щеше да е приятно допълнение, но първо трябваше да дойде любовта.

Е, тропическата атмосфера на Картахена, която последно бяха посетили, както и предложението му за екскурзия на плажа, бяха все още пресни в съзнанието й и тя изобщо не се учуди, че сънят й беше изпълнен със същите тропици.

Тя се обърна към Бойд. Той й се усмихваше този път, топла, интимна усмивка, сякаш току-що са споделили нещо. Напрегнатия, чувствен момент, когато щеше да я целуне беше изчезнал. Моментът беше по-скоро успокояващ, също толкова хубав, но нямаше напрежение. И тогава усети и друго — звука на пращящия огън наблизо, миризмата на риба…

Колко грубо да се промъкват такива неща в съня й! Чакай миризми в съня й?

Кейти Скочи толкова бързо на крака, че се препъна и запристъпва заднешком още по-бързо, докато се оглеждаше диво около себе си. Беше боса, петите и потъваха в топлия пясък. Беше облечена в нощницата си, а тя бе влажна. Косата й, разпусната свободно по гърба й също беше мокра, все едно беше доплувала до сушата. Тя беше на пуст плаж, без кораб закотвен наоколо, без никакви кораби изобщо на хоризонта, нищо, освен безкрайна синя вода, докъдето стигаше поглед.

И Бойд беше там, лежейки на една страна в пясъка, под няколко палмови дървета, облечен само в бричове и бяла риза с дълги ръкави, разкопчана до средата на гърдите му. Беше се подпрял на лакът и я наблюдаваше, вече с притеснено изражение. Малък лагерен огън гореше до него, а отгоре беше закрепил една риба, която се печеше на шиш. Обстановката бе много спокойна, почти идилична, но страхът, който изпълни съзнанието й, я вцепени от ужас.

— Господи, корабът ти е потънал? — прошепна тя. — Някой друг оцелял ли е? Грейс? О, не, не…!

Той незабавно стана на крака и я сграбчи за раменете.

— Кейти, престани! Корабът е добре. Всички на борда са добре!

Тя се взря в него с широко отворени очи в опит да му повярва, но как би могла?

— Не ми казвай, че сънувам! Сънищата не са толкова реални.

— Не, разбира се, че няма.

— Тогава, как сме се озовали тук? И защо не мога да си спомня как сме дошли?

— Защото проспа всичко — очите и се превърнаха в тесни цепки, но преди да успее да изсумти невярващо, той добави — Ходила ли си насън някога преди?

— Да съм правила какво?

— Да си ставала от леглото и да си обикаляла наоколо, докато спиш?

— Не ставай абсурден!

— Тогава може би си тръгнала да ме търсиш? Беше по нощница на палубата и това беше първата ми мисъл — или надежда.

— Не започвай! — предупреди го тя.

Той сви рамене, но тя беше сигурна, че се опитва да не се засмее, а и не беше приключил с предположенията.

— Твърде много пиене на вечеря, тогава? Знам, че самия аз пих доста, но забелязах, че и ти се справяш добре в опразването на бутилката вино на масата до теб. Мисля, че Тайръс поръча две допълнителни бутилки снощи и бързо ги опразнихме.

За разлика от друг път, Бойд дойде на вечеря. Обикновено го нямаше. Но снощи присъстваше и оживения разговор между него и капитана я беше разсеял достатъчно, за да си сипва в чашата по-често отколкото беше разумно. Тя не си спомняше да я е опразнила бутилката, нито да се е напила, но как би могла да знае, след като никога преди не се бе напивала!

— Не съм свикнала с виното по време на вечеря — призна си тя — Но нямаше ли да има някакви последици, ако бях прекалила с него? Спомням си ужасните стонове на баща ми една сутрин, след като беше пил твърде много предната вечер.

— Не те ли боли глава?

— Изобщо.

Вече не. Но премълча тъй като кратката болка, която бе изпитала когато се изправи на крака вече бе изчезнала и тя бе решила, че причината е в рязкото й изправяне.

Той сви рамене.

— Вероятно просто имаш висока поносимост към алкохол? При някои хора е така. Могат да изпият бъчви с алкохол и да се събудят без да се чувстват по-различно от всеки друг ден.

— Няма значение, сигурна съм, че не си легнах пияна — тя се хвана, че прозвуча твърде превзето.

— Значи си спомняш, как си си легнала?

— Да, разбира се — отговори тя, но всъщност не беше вярно.

Приготвянето за лягане беше стандартна процедура, която се извършваше рутинно. След като нищо необичайно не се бе случило какво имаше да си спомня? А и точно сега имаше проблем да мисли трезво за каквото и да е.

— Палубата беше тъмна, Кейти. Не можех да те видя ясно, всъщност. Можеше да си ранена, да търсиш помощ. Дори предположих, че може да си в шок. Да не си претърпяла инцидент?

Тя размърда леко крайниците си.

— Не, нищо не ме боли. Чувствам се добре.

— Тогава вероятно е било второто ми предположение, че си ходила на сън.

Тя го погледна.

— Казвам ти, че не е това.

— Как можеш да знаеш, ако се връщаш в леглото, без изобщо да се събуждаш?

— Някой щеше да ми каже, да ме види, ако това е нещо, което съм склонна да правя.

— Не и ако не си излизала от стаята си.

— Трябва да има друго обяснение, Бойд — каза тя, някак раздразнена — Дори само да предполагаш, че съм дошла до сушата е…

— Чакай — подсмихна се той — Сега разбирам, защо не ми вярваш. Не, разбира се. Но наистина се появи на палубата снощи. Определено не съм си го представил. Бях на щурвала. Правя го често, поемам нощните смени на румпела. И се усъмних в очите си, бях толкова учуден да те видя, как вървиш бавно по палубата, само по нощница. Завързах руля, но докато сляза при теб, ти падна зад борда! Нямаше време да извикам помощ. Бях ужасен, че ще потънеш, ако не се гмурна веднага след теб.

— Спасил си ме? — прошепна тя и очите и се разшириха при това откритие.

Той подмина думите й и простичко каза:

— Надявах се, че падането във водата ще те събуди, но за съжаление ти продължи да спиш. Всъщност, можеше и да загубиш съзнание при падането. Виждал съм това да се случва преди. Но какъвто и да беше случая, най-лошите ми страхове не се сбъднаха.

— Какво?

— Че може да потънеш незабавно и няма да мога да те намеря. Но не потъна. Както и да е, докато стигна до теб, кораба вече беше достатъчно далеч и нямаше да ме чуят като викам. Беше крайно объркващо да го гледам как отплава без нас.

Тя можеше да си представи. Не, не можеше. Все още и беше трудно да повярва във всичко това.

Той я поведе към оскъдната сянка под палмите.

— Седни. Отпусни се. Ранно утро е. Тайръс трябва да е забелязал липсата ни досега. Вероятно ще ни намерят още преди обяд.

Тя беше още твърде шокирана, за да послуша съвета му. Да се отпусне? Шегуваше ли се? Един поглед наоколо сочеше, колко сами бяха на тази ивица плаж, без никаква следа от живо същество. А той беше толкова спокоен и невъзмутим относно ситуацията, в която бяха изпаднали. По всичко личеше, че бяха корабокрушенци!

Тази мисъл незабавно върна първите й страхове.

— Корабът няма да се разбие, нали? — попита тя тревожно — Без никой на руля и без никой на палубата, за да забележи, че ще се натъкне на земя?

Той и се усмихна.

— Не, трябваше да ме сменят след час снощи. И кораба беше насочен в прав курс, далеч от земя.

— Тогава те ни търсят от средата на нощта?

— Възможно е. Лангтри, който трябваше да ме смени, може да е помислил, че съм напуснал палубата няколко минути преди той да дойде, в такъв случай, както казах, няма да забележат отсъствието ни преди сутринта. Или може да са обърнали снощи. И в двата случая, няма да е за дълго. Тайръс добре познава тези води. Няма да се успокои, докато не ни намери.

— Освен, ако не си помисли, че сме се удавили — предсказа тя изтощена от мислене.

— Той ще държи далекогледа си, насочен и към водата.

— Но той го даде на мен.

Сигурна беше, че Бойд се опитва да сдържи смеха си когато отговори:

— Нима мислиш, че това е единствения му далекоглед, или че няма още цяла дузина на кораба?

Сега вече със сигурност й се подиграваше. Но тя не се подразни. Всъщност имаше обратния ефект, тъй като й бе показал, че е била глупава да се страхува. Не се бяха удавили. Бяха стигнали сушата и щяха да се върнат на кораба, преди да се стъмни. Нямаше за какво да се тревожи.

Тя седна на пясъка отново. Опита се да го направи прилично, но беше трудно след като бе облечена само по нощница. Той се присъедини към нея, сядайки с кръстосани крака. Краката му бяха боси, но забеляза, че си е оставил обувките на близо да съхнат. Поне не ги бе изгубил, имайки предвид, че е било трудно да се плува с обувки…

— Между другото — каза той безцеремонно с лека усмивка — Омъжена ли си днес, или не?