Джоана Линдзи
Прелъстяването (30)

Глава 29

Кабината изглеждаше точно така, както Кейти я помнеше, удобна, с килим и плюшени седалки. Беше стая, обзаведена за работа, но и за развлечение. Масата за хранене, бе достатъчно голяма да побере десет души. Понякога „Океан“ превозваше само пътници с малко товар. Имаше малък кът за музикални изпълнения в ъгъла, с три стола, арфа и скрин със стъклена предна част, където стоеше асортимента от музикални инструменти. Самият капитан свиреше на арфа. Един от офицерите му беше добър с лютнята. При прекосяването на Атлантика, един от пътниците имаше прекрасен глас и се присъединяваше към тях през повечето вечери, предоставяйки им отлично развлечение.

Кейти се бе чудила преди, защо Бойд не е задържал тази голяма каюта за себе си. Като собственик на кораба, несъмнено имаше право. Разбира се, тя си нямаше на представа, как изглеждаше неговата каюта. Можеше да е толкова голяма, колкото и тази.

Нейната собствена този път беше с прилични размери. Почти не се блъскаше в мебелите, ако внимаваше, какъвто бе случая предишният път. Имаше достатъчно място за голямо легло, гардероб, бюро, малка маса с четири стола и сандъците с дрехите й. Имаше дори шкаф за книги, пълен с разнообразие от материали за четене, на който тя много се зарадва. Предположи, че стаята бе запазена за специални пътници, каквато се предполагаше, че е тя на това пътуване.

Тя влезе в каютата на Тайръс спокойна. Но само един поглед към Бойд и се развълнува отново. И двамата мъже носеха сака, но явно това изчерпваше представата им за официално облекло.

Американските мъже също се обличаха безупречно, но не се труфеха с модни копринени шалчета и дантелени яки, както английските джентълмени. Бойд, обаче, изглеждаше великолепно според нея независимо как е облечен. Може би просто защото го намираше за много красив. Тази изпъстрена в златисто коса, по тъмната ивица на веждите, още по-тъмните кафяви очи, които можеха да са толкова изразителни, че възбуждаха усещанията й до непознати висини и о, Боже, устата му, тънката горна устна, пълната мека долна, устни, в които се бе хващала, че се взира твърде често на първото им пътуване. Привличането й към него трябваше да е намаляло драстично, след това което бе направил, но то все още бе там и все още бе много силно.

Ако нямаше толкова много неща на дневен ред в плановете си, от които не искаше да се отказва, всичко можеше да е различно. Ако бракът бе част от тези планове, нямаше да се противи много на това, което този мъж можеше да я накара да изпитва. Можеше да се наслади на лек флирт тук-там, за да добави малко пикантност на пътуванията си, докато не приема нищо на сериозно. Но не и с Бойд Андерсън. Тя усещаше от самото начало, че започването на флирт с него, щеше да я опари. Не се съмняваше в това.

Напрежението, което почувства сега, когато бе отново в компанията на Бойд, я притесни. Все още беше намусена, че той малко или много се криеше от нея. Трябваше да е благодарна, че той спазва тази дистанция, но бе твърде разочароващо, да бъде пренебрегвана, когато не го е очаквала.

Двамата мъже станаха, когато тя влезе. Тайръс издърпа стол, за да я настани. Един моряк от кухнята беше там, за да им сервира и дори беше полуофициално облечен в бяла жилетка. Той й подаде салфетка с едната ръка и салата с другата, после излезе от стаята, за да се върне в кухнята за следващото ястие.

Кейти вдигна вилицата си, преди да погледне пак към Бойд. Очите му не се отделяха от нея, откакто бе влязла, но поне погледа му беше достатъчно безучастен, за да не я притесни.

— Изглеждаш малко пребледнял — каза му тя — Болен ли си бил?

Трябваше да държи езика зад зъбите си. Тази проклета фантазия очевидно все още беше в главата й. Но трябваше ли да звучи разтревожена?

— Не!

Каза го твърде бързо и рязко. Тя повдигна вежда след тази реакция, но осъзна, че той може би е толкова напрегнат, колкото и тя, така че направи опит да успокои поне единият от тях.

— Всъщност вече не си — каза тя и така си беше — Имаш достатъчно цвят вече. Сигурно е било от светлината.

Тайръс прочисти гърлото си и предложи неутрална тема.

— Желаете ли вино с обяда, госпожице Тайлър, или ще предпочетете да го опитате на вечеря?

— Поканена съм на вечеря?

— Очевидно. Смятайте го за отворена покана по време на пътуването.

Тя се усмихна в знак на съгласие. Той вероятно просто й бе дал възможност да се сдобие с „морски крака“, както беше чула да се изразяват, преди да започне да общува с останалите. А вечерите с капитана бяха единствения начин за общуване в морето.

Друг моряк се появи и изглежда не беше от кухнята. Той се наведе, за да прошепне нещо на Тайръс, който веднага се изправи.

— Нуждаят се от мен горе — каза той на Кейти — Ще изляза за момент.

Капитанът изглеждаше притеснен, че излиза. Бойд също го забеляза и каза:

— Тя е зряла жена, Тайръс, не й е нужен придружител.

— Тя е неомъжена жена — отговори Тайръс — Бих казал, че се нуждае.

Бойд просто сви рамене, отговаряйки:

— В такъв случай се връщай бързо.

Да я обсъждат така, все едно я няма в стаята, беше достатъчно засрамващо, за да я накара да се изчерви. Сега беше сама с Бойд и изражението на очите му не беше вече безпристрастно. В момента, в който вратата се затвори зад капитана, Бойд я погледна така, както при първото им пътуване.

— Престани! — изстреля тя.

— С кое?

— Да ме гледаш така. Крайно е…

Той я прекъсна, като сам изтърси:

— Омъжи се за мен, Кейти. Тайръс е законно упълномощен да извърши бракосъчетание в морето. Може да споделяме едно легло тази вечер.

Тя пое дъх при тази грубост. Той сигурно се шегуваше. Нямаше друго извинение за предложение за брак, което да е толкова грубо и импулсивно, дори и за него.

— Сега към всичко останало прибавяш и обиди?

Той я погледна така, сякаш му идеше да удари глава в масата.

— Говоря сериозно. Избави ме от това нещастие.

Тя беше достатъчно ядосана, за да каже:

— Заслужаваш си го!

Измина един дълъг момент, докато тя види, че той започва да гледа разкаяно, осъзнавайки, колко далеч е стигнал. Предложението беше достатъчно неуместно, имайки предвид всичко, което се бе случило, но да спомене и споделяне на леглото в същото изречение!

Накрая той въздъхна.

— Съжалявам. Не беше планирано. Повярвай ми не…

— Ето ме — каза капитана, връщайки се — Изобщо не ми отне много време.

Кейти успя да се усмихне на капитана. Искаше й се да чуе остатъка от обяснението на Бойд, но може би бе по-добре, че ги прекъснаха.

— Не, изобщо — каза тя на капитана.

Основното ядене пристигна веднага след Тайръс. Докато им сервираха, той спомена няколко интересни испански пристанища, които можеха да достигнат на сутринта или дори късно този следобед.

— Първо ще минем през пристанището на Малага, вероятно преди да мръкне, ако вятъра остане стабилен. Картахена и Валенсия можем да стигнем през седмицата.

— Ако искаш да спреш само в един испански град за сега, — добави Бойд — бих препоръчал Барселона в област Каталуня. Страната ни търгува с тях от повече от четиридесет години.

Двамата мъже започнаха да изброяват достойнствата на всеки град и някои от забележителностите, включително останките от римската окупация преди много векове. Бяха преполовили яденето, когато друг моряк дойде и зашепна на ухото на Тайръс отново.

Капитанът изгледа многозначително Бойд с неодобрение, докато ставаше този път. Изглеждаше така сякаш искаше да каже нещо язвително, но вместо това се извини със стиснати устни и излезе от каютата.

Кейти не можа да не отбележи, че Бойд изглеждаше много самодоволен, от повторното рязко прекъсване и заподозря, че и двата „спешни случая“, с които капитана трябваше да се справя, бяха нагласени от Бойд. При тази мисъл тя стана, за да си тръгне. Нямаше да търпи възмутителните му предложения, ако за това я беше поканил.

Тя се спря до вратата умислено, осъзнавайки, че той можеше просто да се отбие в нейната каюта, ако е искал да говори с нея насаме. Не му бе необходимо да разработва подобни сложни схеми. Грейс не беше през цялото време с нея, въпреки че повечето време беше там. Те предпочитаха да прекарват времето си на кораба в компанията една на друга, отколкото сами. Но тя обикновено беше сама, когато стоеше на перилата с далекогледа в ръка, а моряците минаваха покрай нея често, така че и там не беше съвсем сама.

Тя прекрати опитите си да се разубеди да не тръгва и сложи ръка на дръжката на врата… и усети ръката му върху своята. Толкова се стресна, че се обърна. Не би могла да направи по-голяма грешка. Той беше твърде близо. Телата им всъщност се докосваха. И тогава и устните им се докоснаха.

О, Господи, тя знаеше, какво ще е. Беше мечтала твърде много пъти, как той я целува, но прекъсваше фантазиите си веднага защото бе прекалено вълнуващо да мисли за това. И все пак го правеше отново и отново. Не беше способна да устои. Но реалността… беше много повече отколкото някога си бе представяла.

Той я притисна към себе си с ръка обвита около кръста й. Другата му ръка се движеше по врата й, палеца му почиваше под брадичката и, за да държи устата й под ъгъла, който искаше. Всеки ъгъл би бил несравним за нея. Тя се страхуваше, че ще припадне, толкова много чувства я връхлетяха наведнъж. Сърцето й никога не бе било така лудо, или така шумно, че можеше да го чуе в ушите си. Кръвта й никога не се бе движила толкова бързо.

Собствените й ръце се плъзнаха по раменете му. Някъде дълбоко в съзнанието си си каза, че е за да не падне, а не защото искаше да го прегърне. Сега вече нямаше опасност да падне, след като той я бе притиснал толкова близо до себе си. Гърдите й настръхнаха от това силно докосване. Стомахът и се обърна. А когато езика му се пъхна между устните и, я заля горещина от главата до петите. Беше лудо препускащата й кръв, сигурна бе. От толкова време мечтаеше да опита вкуса му. Каквото и да бе направил в онзи миг щеше…

Отварящата се врата се блъсна в тях. Те се разделиха, но не достатъчно бързо, за да не предположи Тайръс, какво правеха току-що.

— По дяволите, Бойд… — избухна той.

— Не сега! — прекъсна го Бойд още по-остро.

Не беше в настроение за конско. Беше се опрял на стената, за опора. И тона, който използва, очевидно беше разпознат от капитана, като непреклонен, защото Тайръс не каза и дума повече. Не и след като Кейти също бе там.

Кейти беше изумена, че още стои и не е помръднала. Краката й я призоваваха да се махне от там незабавно, срама я призоваваше дори повече, но тя остана събирайки всяка частица от волята си. Не трябваше да позволява това да се случи отново. Целувката на Бойд беше твърде страстна, беше сломила волята й и я бе развълнувала безмерно. И щеше да се случи отново, ако тя го допусне. Имаше само един начин да го спре.

— Излъгах — каза тя на Бойд и прикова поглед в него. — Много съм добра в това. Не ти ли бях споменала, че съм превъзходна лъжкиня? Правя го постоянно. Питай прислужницата ми, тя ще ти каже. Това е навик, останал от детството.

— Излъгала си за какво?

— Че нямам съпруг. Всъщност съм омъжена.