Джоана Линдзи
Прелъстяването (28)

Глава 27

— Добре си се насадил, а?

Бойд тъкмо се беше върнал от кея, където бе прекарал по-голямата част от следобеда с капитана си, Тайръс Рейнълдс, подготвяйки „Океан“ за отплаване утре.

Забележката дойде от Джеймс, вероятно защото Бойд изглеждаше леко потиснат. Той вече нямаше задни мисли. Имаше само жалки мисли, които бяха обзели определено побърканото му съзнание, след като възвишения рай му се беше изплъзнал, защото беше почти невъзможно да му се случи.

Проблемът беше, че Кейти Тайлър изобщо не бе, като другите жени на нейната възраст и той не знаеше точно как да подходи към нея. Вместо да мисли да се установи и да създаде собствено семейство, тя планираше околосветско пътешествие. Вместо да се омъжи, тя твърдеше, че вече е омъжена, за да държи мъжете настрана. По дяволите! Настина трябваше да е омъжена на нейната възраст, но изглежда бъдещите й планове не включваха женитба.

Ако Бойд не беше толкова разсеян, никога нямаше да влезе в стая, в която присъстваха само Джеймс и Антъни Малъри. Не беше сигурен, дали ще може да понесе пренебрежителните забележки на Джеймс, още по-малко тези, които Антъни щеше да добави. Двамата братя лесно се хващаха за гушите словесно и го правеха с удоволствие — освен, ако не трябваше да се съюзят срещу някой общ враг. Тогава те обединяваха сили. Никълъс Идън, който бе женен за любимата им племенница, редовно ставаше прицел на нападките им. Както и всеки Андерсън, освен Джорджина.

Е, Бойд имаше нужда да поговори с някого, но братята му до един бяха извън Англия, а сестра му не беше подходящ събеседник за проблем като този. Ала тези двамата — едни от най-отявлените женкари в Лондон по тяхно време — ако някой можеше да разбере, това бяха те. Говореше се, че са вкарали в леглата си и са се забавлявали как ли не, с толкова жени, че всеки друг мъж би им завидял.

Затова Бойд се отпусна на най-близкия диван и каза:

— И още как. Тя почти ме накара да полудея от желание при последното ми пътуване.

Антъни вече бе чул за „уговорката с наемането на «Океан»“ и каза остро:

— А сега отново ще се качиш на борда с нея? Много умно, няма що!

— Твърде импулсивно, дори и за янки — добави Джеймс.

— Какъв избор имах? Не само съм и длъжник за тази грешка, която допуснах в Нортхемптън. Аз я желая.

— Това, скъпо момче е болезнено очевидно — каза Джеймс — Държиш се, като проклет глупак когато си край нея.

Бойд трепна и опита да се защити:

— Мислиш, че не съм наясно ли? Мислиш, че нямаше да се сдържам, ако можех? Точно за това направих и този гаф. Не можех да се доверя на собствените си инстинкти относно нейната невинност през онзи ден, след като всичко, за което мислех беше, как да я вкарам в леглото.

— Звучи, като влюбен мъж, нали? — каза Антъни на брат си.

— Не, по-скоро, като разгонен — не се съгласи Джеймс.

— Обичаш ли я? — настоя Антъни.

Бойд се почувства, сякаш току-що го бяха скалпирали.

— Откъде по дяволите да знам? Толкова я желая, че не съм се замислял какво друго изпитвам към нея.

— Тогава, какви точно са намеренията ти? — продължи Антъни с леко намръщване. Не мисля, че ще ми хареса да чуя, че е наранена от теб или от който и да е друг всъщност. Тя е забележителна девойка.

— Съгласен съм — каза Джеймс — трябва да сме й много благодарни. Не са много тези, които биха направили това, което тя направи, за да спаси Джуди. Повечето хора, особено жените, нямаше да обърнат внимание на ситуацията или просто щяха да отидат да доведат помощ, и тогава щеше да бъде думата на детето срещу тази на някой възрастен. А знаеш дяволски добре, че нямаше да повярват на детето.

— И те са малтретирали бебчето ми — каза Антъни, ядосвайки се отново — Копелетата дори не са я хранили! Но Кейти Тайлър е видяла дете, завързано на пода и не е оставила спасяването на някой друг. Измъкнала е Джуди оттам, без да се замисля.

— Мисля, че това, което има предвид брат ми е, да не допуснеш заради похотта си да нараниш момичето. Тя може да иска да обикаля света, но не ми изглежда да е много светска, ако разбираш какво искам да кажа.

Бойд въздъхна.

— И двамата сте далеч от истината. От дълго време обмислях да се установя някъде и дори да се оженя.

— Обратно в Кънектикът, надявам се? — бързо отбеляза Джеймс.

Бойд изсумтя.

— Когато цялото ми семейство прекарва повечето време вече тук? Не, смятах да се заема с управлението на офиса на Скайларк в Лондон, като за начало.

Джеймс изстена, а Антъни се подсмихна. Бойд не обърна внимание на драматичните им изражения и продължи.

— Затова ще съм благодарен на няколко съвета за това, как да спечеля благоразположението на девойката.

Антъни погледна зад себе си, после към Джеймс и накрая възкликна:

— Питаш нас?

Този път Джеймс се подсмихна и каза на брат си:

— Хайде, мили момко, кой ако не нас да пита за съвети от този род? И тя не е една от нашите, така че няма защо да възразяваме, защото не искаме повече Андерсън в семейството. Той дори може да се окаже добър съпруг. Уорън се оказа такъв, а кой човек с ума си би предвидил това?

Антъни сви рамене.

— Е, щом ти си в играта, старче, предполагам, че и аз мога да се включа — и каза на Бойд — Да започнем с основното, а? Давала ли ти е някога някакви знаци, че изобщо те харесва? Всичко, което съм виждал е, как тя бяга веднага щом те види.

— Много се изчервява в мое присъствие — отговори Бойд — Мислех, че това е сигурен знак при младите момичета, но вече не съм толкова сигурен.

Антъни се разсмя.

— Това изобщо не е знак. Може просто да я засрамваш с необузданата си похот. — Остави това настрана, пале, и помогни на момчето — смъмри го Джеймс.

— Но то е очевидно, нали? — продължи Антъни — Ще трябва да я съблазни.

— Точно това си мислех и аз — съгласи се Джеймс.

— Това звучи… непочтено — отбеляза Бойд.

— Е, може да си свикнал с директен подход към жените, но наистина ли мислиш, че това ще свърши работа сега, когато имаш толкова вина за случилото се? — каза Антъни.

— Трябва да се завладееш чувствата й, скъпо момче. Да я хванеш неподготвена — добави Джеймс.

Антъни подсвирна подигравателно.

— Точно в твой стил, старче. Аз предпочитам изискания чар. Досега винаги ми е вършил работа, знаеш.

— Не вярвам варварите да притежават такъв — добави Джеймс.

— Сега кой не е полезен? — отбеляза Антъни саркастично.

Джеймс въздъхна.

— Прав си. Навик, нали знаеш? — и после каза на Бойд — Съжалявам, янки.

Бойд се усмихна вяло.

— Свикнал съм.

— Да се върнем на подробностите тогава — каза Джеймс — Щом се увериш, че тя има някакви чувства към теб, различни от желанието да те убие, тогава ще започнеш бавно да преодоляваш бариерите. И не забравяй, че тя е издигнала много бариери по отношение на теб. Така, че не прибързвай. Запомни, финес.

— И непрестанно търси вниманието й — добави Антъни — Изумително е какво можеш да постигнеш с очите си. Знаеш, те са най-силното средство за въздействие. Един чувствен поглед може да каже много повече от безброй думи, които могат да се възприемат превратно.

— Но дръж очите си над водата, ако ме разбираш — допълни Джеймс — Жените не обичат да зяпаш гърдите им. Кой знае защо това ги обижда.

— И аз не проумявам защо е така, но той е напълно прав — добави Антъни.

Тъкмо когато Бойд започна да се замисля, дали да не си води бележки, Джеймс каза:

— Я ни покажи, момко.

— Какво?

— Какво си способен да кажеш на една жена с поглед. И запомни, трябва да е изтънчено.

Бойд се почувства крайно неудобно, но опита и двамата Малъри избухнаха в смях. Не спряха дълго време и той помисли, че му се подиграват. Понечи да се изправи и да излезе преди горещия му темперамент да надделее. Бе ги помолил за помощ, но трябваше да се досети.

Джеймс пръв се успокои и каза:

— Покажи му, как се прави, Тони.

— Той не е мой тип — отвърна Антъни, но това му докара един от непреклонните погледи на брат му, така че се поправи — Е, добре де.

Антъни изчака момент, за да се успокои и после Бойд изпита цялата тежест на това, на което дамите от Лондон бяха подложени, когато той ги набележеше. Лесно беше да се види, защо способностите на този Малори бяха легендарни в областта на прелъстяването. Чаровен дори не беше близко до това, да опише такъв поглед.

Вече уверен, че не го занасят, Бойд побърза да се оплаче.

— Но той има забележителни очи. Изобщо не се учудвам, че това върши работа при него.

— Така е — съгласи се Джеймс — Но това не означава, че другите сме за изхвърляне. Сега опитай пак, момко, и този път си представи, че госпожица Тайлър стои пред теб.

Това никак не беше трудно, при положение че Кейти не напускаше мислите на Бойд. Той извика образа й в съзнанието си, красивите и смарагдови очи, трапчинките, които напомняха усмивка, дори когато беше сериозна, кожата й, която изглеждаше, като копринена, пълните и изкусителни устни, дългата черна плитка, която той искаше да затъкне в своя колан, вместо в нейния, привлекателните и извивки…

— Мили Боже — каза Джеймс, разпръсквайки образа на Кейти от ума на Бойд — Забрави за това да я очароваш, докато не се справиш с похотта си. Дяволски лесно ще подпалиш кораба си, с погледи като този.

Антъни се подсмихна.

— Какво мога да кажа? Някои от нас го притежават, а други не — той дари Джеймс с уличаваща самодоволна усмивка, което предизвика изсумтяване от златокосия Малъри. Но тогава Антъни предложи на Бойд. — Просто се упражнявай, янки. Използвай огледало, ако трябва. Ще се получи както трябва. Битката ще е спечелена, ако можеш да възбудиш дамата още преди да си я докоснал.

— Обратно към общата стратегия тогава — каза Джеймс замислено — Ако наистина мислиш за установяване и накрая искаш женитба, накарай я да разбере, че не си против идеята. Но при всички случаи леко й намекни за това. Не я обграждай с твоята новоанглийска откровеност. Дай и малко повече време да разбере, че това за теб е повече от импулсивно решение.

— Тя също е от Нова Англия — напомни им Бойд — Не сте ли забелязали досега, как минава направо на въпроса?

Джеймс се подсмихна.

— Изненада те, нали, искайки кораба ти?

— Чували ли сте някога нещо толкова нелепо? Дори не мога да си представя, какво я е накарало да си помисли за такова нещо, като наемане на кораб. Малка лодка да, разбира се. Но тримачтов кораб с пълен екипаж!

— Всъщност аз намирам това, като логична находчива идея — каза Джеймс — Ти не можеш, след като си живял цял живот в моряшко семейство. За теб корабите са твоята работа, прехрана, но не всеки го вижда по този начин. Дори аз притежавам кораб само за удоволствие…

— И пиратство — прекъсна го Бойд.

Джеймс повдигна едната си златна вежда.

— Няма да разискваме отново това, нали?

Бойд леко поруменя.

— Не, съжалявам.

Джеймс се върна на темата.

— Това, което имах предвид беше, че плащах на екипажа си, за всички ремонти, за всичко, свързано с кораба от собствения си джоб. Не съм превозвал товари или пък пътници, за да се покрият разходите. И ето ти една млада жена, която има възможност и желание да обиколи света. Тя вече е привикнала да наема превозни средства и пристъпва към следващата стъпка да иска собствена карета вместо това. Няма да се учудя, ако си е мислела да купи и кораб, но просто няма търпението да чака да се построи. А и покупката им не е лесна работа. И рядко се намира готов кораб за отплаване. Когато не ти трябват, има изобилие от свободни след като няма да купуваш, но когато всъщност искаш един, е… знаете какво имам предвид.

— Липсата й на търпение е очевидна — добави Антъни — В противен случай нямаше да идва да иска кораба ти, заради някакви си още осем дни чакане. Не е, като да е наложително да замине веднага.

— Това бяха още осем дни към тези, които вече беше се наложила да чака за кораба, който изпусна тази сутрин — напомни им Бойд.

— Прав си. Бях заправил за това — каза Антъни — Но все пак, защо бърза? Казвала ли е?

— Не съм питал — каза Бойд.

— Знаеш ли, — започна Джеймс — като помисля, аз мога да й продам кораба, който наскоро купих. Купих го просто като прищявка, за следващия път, когато на Джорджина и хрумне да посети стария ви роден град, а това не е вероятно да стане до следващото лято. Беше ни добре дошъл за преследването на брат ти и помогна при спасяването на новия му тъст от пиратския затвор на Карибите, но сега имам цяла зима, за да се построи нов кораб, преди да ми потрябва отново.

— Не го прави — запротестира Бойд — Дори не го споменавай пред Кейти. Това е единствената ми възможност да се отърва от тази вина. Искам да продължа да се виждам с тази жена и не бих имал по-добра възможност от това да плавам около света с нея.

— Освен ако не продължи да се сърди.

Бойд рязко седна на дивана.

— „Океан“ е моята сделка за мир. Тя го намекна…

— Никога не се осланяй на нещо, което жена просто е намекнала, янки — каза Антъни и после изхихика — Особено, някоя, която скоро си ядосал.

— Това изобщо не е смешно! — измърмори Бойд с гневен поглед.

— Но е самата истина — отговори Антъни, вдигайки рамене — Ако бях на твое място, щях дай изясня нещата помежду ни, преди да оставя кораба си на нейно разположение. Не може и дума да става за прелъстяване на момичето, ако тя те мрази и в червата.