Джоана Линдзи
Прелъстяването (27)

Глава 26

— В никакъв случай! — каза Бойд на Кейти.

Те седяха в салона на сестра му. Джеймс беше там, опрял едната си ръка на полицата на камината и слава Богу държеше устата си затворена. Нервите на Бойд бяха твърде обтегнати. Той не мислеше, че ще издържи още някоя от срязващите забележки на Джеймс днес.

Джорджина, която също бе там и седеше до Кейти на дивана, наливайки чай на четиримата, просто повдигна вежда заради острия му тон. Тя също се опитваше да не се меси в разговора, след като бе взел такъв учудващ обрат.

Бойд все още не можеше да повярва, че Кейти е тук, както и това, за което го молеше. Той влетя в стаята, след като го бяха събудили с новината, че има посетител и му бяха казали кой точно.

Дрехите му бяха размъкнати, защото ги бе навлякъл набързо. Джорджина пристъпи и без да споменава каквото и да е, закопча копчетата на ризата му правилно. Той едва забеляза, неспособен да откъсне очи от Кейти.

Не за първи път, си мислеше, че няма да я види никога повече. Този път, някак се беше измъкнала от Хавърстън преди дори да се беше събудил вчера сутринта и Рослин му беше казала, че корабът й отплава днес. Не че той щеше да успее да я намери, след като се върнаха в Лондон. Прекара остатъка от деня и по-голямата част от нощта отчаяно опитвайки се да намери новия й хотел, но безуспешно. Което беше причината да е все още в леглото в този късен час на сутринта.

Но тя го беше намерила. И беше минала направо към повода за посещението си. Без сърдечни поздрави, дори и след като бяха прекарали един прекрасен ден в Хавърстън, което му беше дало надежда, че могат да оставят тази нещастна грешка в Нортхемптън в миналото. Разбира се, тя беше станала отново резервирана през втората вечер. Може да не му се бе нахвърляла повече, но тази резервираност ясно му показваше, че не му е простила.

— Попита ме, дали имам нужда от нещо, с което можеш да ми помогнеш! — безцеремонно започна тя, като прикова смарагдовите си очи в неговите — Случи се така, че имам нужда от кораб. Би ли желал да ми дадеш твоя под наем?

— Под наем? — започна да се смее той, но спря толкова рязко, че прозвуча, все едно че се задушава. И после попита — Защо?

— Ами ще пътувам доста. Тръгнала съм да обикалям света, както знаеш. И предпочитам просто да отида където желая, без да се съобразявам с графиците на корабите. Тази сутрин изпуснах един.

Лека розовина се появи на бузите й, защото трябваше да признае, че кораба е отплавал без нея. Той вече знаеше как цвета по страните й правеше лицето й още по-изразително.

— Няма ли други кораби, които ще отплават днес?

Бойд погледна невярващо към зет си. Идеше му да му изтръгне езика. Предлагаше му се златна възможност, а Джеймс рискуваше да я съсипе! Не, не беше прав! Джеймс просто бе последвал неговия пример. Вместо да каже „разбира се наеми «Океан» за колкото време искаш“, той я бе попитал, защо й бе необходим.

Събуди се! Тя ти предлага превъзходна възможност. Не разваляй всичко с логични въпроси.

— Очевидно е имало буря в района наскоро, която е повредила голям брой кораби — каза Кейти на Джеймс.

— Така е — добави Бойд — Един от корабите на Скайларк също акостира в пристанището, заради бурята. Изгубихме повечето от товара. Все още го поправят. С толкова много повредени кораби, закотвени в пристанището, ще отнеме по-дълго от обикновено да ги върнат в морето.

Кейти продължи:

— Вече ми се наложи да отложа пътуването миналата седмица, заради тази буря, иначе досега щях да съм отплавала. Но сега — тя стисна зъби, преди да каже — Осем дни! Казаха ми още осем дни, освен ако няма някой отказал се междувременно. Но ми обясниха колко малко вероятно е това. Чужденците, които са дошли тук за лятото са загрижени да се приберат у дома, преди времето да се е застудило.

Нямаше съмнение, че е разочарована от забавянето. Беше очевидно от изражението и тона й. И тя се беше сетила за него и за предложението му да й помогне, както може? Разбираемо. Бойд реши да се възползва. Не бе очаквал да получи такъв подарък от съдбата.

— Можеш да наемеш „Океан“ — каза той.

— Просто така?

— Да.

Тя беше изненадана. Джорджина също. Не беше лесно да отгатнеш какви мисли се въртят в главата на Джеймс, но поне все още слушаше без да коментира. Кейти наистина ли очакваше спор? Но тогава тя срина надеждите му.

— Смятам, че това няма да те обезпокои — добави тя — Ти не си капитан на кораба си. Няма смисъл да идваш и ти.

Бойд реши, че тази няма да я бъде. Когато й каза, че няма начин, беше напълно сериозен. И сега се взираха един в друг в кратка битка на волята, която продължи по-дълго и притесни останалите в стаята. Бойд можеше да види в очите на Кейти, че иска да настоява, но той знаеше, че собственото му изражение отразяваше непреклонността му, така, че тя запази мълчание.

Джеймс всъщност му помогна, вероятно несъзнателно, когато каза:

— Това е необикновена ситуация. Съмнявам се, че бих могъл да изпратя кораба си на дълго пътешествие, без значение дали съм капитан или не. Но янкито винаги плава с кораба си. Освен това, предполагам, че това означава да остане под покрива ми ако кораба му отплава без него, а това изобщо няма да стане.

Той го каза така, че да прозвучи все едно се шегува, но Джорджина и Бойд знаеха, че говори истината. Джеймс не понасяше шуреите си, когато те идваха на гости. И всеки по-дълъг престой водеше до неприятности.

— И без това не подлежи на обсъждане — заяви Бойд, уреждайки въпроса — Където е корабът ми там съм и аз!

Кейти въздъхна.

— Е, добре тогава. Щом се налага. Относно подробностите, имам съвсем малко придружители. Прислужницата ми и кочияша, който вече наех. Може ли кораба ти да качи и карета? Ще поръчам една веднага щом пристигна във Франция и очаквам да пътува с мен.

— Ще им платиш заплатата под формата на наем. Екипажът ми ще е на разположение за всичко, което искаш да вземеш с теб.

Джорджина изгледа Кейти замислено:

— Ще отнеме време да се направи карета. Сигурна ли си, че искаш да останеш толкова дълго във Франция в това студено време?

— Всъщност не съм се замисляла за времето — призна Кейти — Но искам своя собствена карета. Много е неприятно да зависиш от наемни карети. Но не искам да чакам в Англия, докато ми направят. Казаха ми, че ще отнеме три седмици.

— Или повече — изкиска се Джорджина — Последната, която поръчах, бе готова след цели два месеца.

— Само, защото се опитваше да я превърнеш в спалня, Джордж — отбеляза Джеймс.

— Не е вярно! — каза Джорджина възмутено.

— Тези специални седалки, които измисли, със сигурност изглеждаха като матраци — продължи той.

— О, престани! — изсумтя тя, дарявайки мъжа си със злобна усмивка. — Защо да не добавиш допълнителни удобства след като ще пътуваш дълго време. Тази карета бе предназначена за пътуванията ни до Хавърстън, ако си спомняш — после премести погледа си към Кейти — Но аз измислих начин, да не чакаш толкова.

— О?

— Да, на Рослин току-що и доставиха нова карета. Няма да се изненадам, ако ти я предложи.

— Не бих могла…! — каза Кейти.

— Тя ще настоява, знам че е така — повтори Джорджина — Повярвай ми, тя постоянно се оплаква, че няма за какво да похарчи парите си. Тази карета дори не й трябва и въпреки това я поръча. А и видях онази нощ, колко разстроена беше, заради начина по който си била малтретирана, след като помогна на Джуди. — Джорджина отправи гневен поглед към Бойд, защото държеше него отговорен — Обзалагам се, че ще се зарадва да ти направи тази малка услуга.

— Наистина, не мога. Семейството на Джуди не ми дължи нищо затова, че помогнах — Кейти погледна към Бойд, точно както сестра му — Ти от друга страна…

— Знам — прекъсна я той — Повярвай ми, Кейти, нямаше да предоставя кораба си на твое разположение, ако не ти дължах огромно извинение.

— Е, нека да попитам Рослин — каза Джорджина — Ако съм права, каретата ще бъде доставена на „Океан“ по-късно днес. Тогава може да пропуснеш Франция за сега и да отпътуваш за някое по-топло място — освен, ако не харесваш студа, разбира се.

Кейти се засмя.

— Нямам нищо против студа, но не се бях замисляла за някои трудности, които могат да възникнат по време на пътуването. Ще настоявам да платя на Рослин за каретата, ако изобщо се съгласи да ми я отстъпи.

— Можем да отпътуваме за където пожелаеш, Кейти — добави Бойд — Но предложението на Джорджина е основателно. Вероятно европейските страни ще ти харесат повече през пролетта и лятото. А има много места с топъл климат, които да предпочетеш през зимните месеци. Следващата година отново можем да се върнем в Европа.

— Напълно сте прави. Няма причина да не посетя първо страните с по-мек климат и после да се върна на север.

— Колко дълго смяташ да пътуваш всъщност, Кейти? — полюбопитства Джеймс.

— Толкова, колкото ми отнеме, за да обиколя света.

Какво забележително изявление, но по дяволите, на Бойд му звучеше прекрасно. Това нейно пътуване можеше да отнеме години. И той щеше да попадне в рая или тя щеше напълно да го подлуди.