Джоана Линдзи
Прелъстяването (22)

Глава 21

— Толкова ли бях прозрачен? — попита Бойд.

Сякаш две минути мълчание се изнизаха светкавично, докато се взираха един в друг през масата, забравили за всичко друго в стаята. Кейти не очакваше той да се появи в Хавърстън. Когато Джудит и майка й настигнаха каретата им и ги поведоха по пътя към семейното имение, Рослин бе споменала, че Антъни може да се присъедини към тях, ако не се забави в Кент, където брат му Едуард го бе пратил по работа, но не каза нищо за Бойд.

Но ето че той се появи ненадейно на прага, с мокра коса, а тъмните му кафяви очи загледани втренчено в нея, отнеха дъха й. Тя не очакваше отново да почувства този пронизващ изблик на вълнение, при вида му, но се случи и трябваше да го спре незабавно или щеше да се направи на пълна глупачка.

Поройния дъжд беше попречил на плановете й да посети семейство Милърд. Вместо това, тя прекара приятен следобед с Малъри, които се опитваха да отпуснат напрегнатия и нервен стомах със забавното си остроумие и леки шеги. Надяваше се съня да прогони страхът, който се бе върнал и утрото да донесе едно ново начало. Страхуваше се, че ако срещата със семейството на майка й премине зле, всичките й мечти щяха да умрат, а тя имаше такива големи надежди, че тези хора можеха да запълнят огромната празнина, която смъртта на майка й беше оставила в сърцето й. От друга страна ако срещата минеше добре, щеше толкова да се зарадва, че можеше дори да отложи заминаването си за Франция. Но нямаше ни най-малка представа какво ще се случи.

Тя със сигурност не бе планирала тази среща насаме с Бойд, не и след като малко или много бе решила да го остави да тъне във вина, че никога не е успял да й се извини. Но монетата имаше две страни. Предполагаше, че ако пренебрегне извиненията му също ще помогне. Нямаше да го остави да се измъкне. Ако си мислеше, че някога ще му прости за това, което й бе сторил, грешеше.

Сега, в отговор на въпроса му, дали е бил прозрачен, тя каза:

— Да, беше — е, не точно. Прислужницата ми обърна внимание, че си по-заинтересован от мен, отколкото трябва. „Има плътски мисли“ го нарече тя. Можеше никога да не забележа сама за какво изглежда бе цялото това внимание, ако…

— Разбрах какво имаш предвид — стонът му прозвуча почти агонизиращо.

Този стон накара Кейти да си спомни онези дни на борда на кораба и колко вълнуващо беше да знае, че я желае. Той й даде един от най-милите й спомени, първото й усещане да бъде желана от невероятно красив мъж. И после го съсипа. Вместо това, сега той бе част от един от най-лошите й спомени. И това беше един плачевен край.

— Защо просто не ме застреляш и да приключим с това? — продължи той.

— Предпочитам да те обеся.

Тя не искаше да каже това, то просто и се изплъзна. Ако го беше казала на Грейс, тя щеше да се засмее, тъй като беше нещо, като шега помежду им. Но нямаше нищо забавно този път.

— Разбира се — съгласи се той — Чиста работа. Една жена би…

— Не прави въпрос от това! — изправи се тя, докато го казваше, с ядосано изражение. — Дори не знам защо разговарям с теб. Ти се държа като глупак. Аз не можах да те убедя да послушаш разума. Няма какво повече да се каже по въпроса.

— Това е съвсем мъничка част от проблема — възпротиви се той — Моля те, седни.

— Не мисля. Ако не ти е станало ясно досега, каквото и да кажеш, няма да промени нещата. Защо просто не ни спестиш и на двамата това неудобство?

— Обяснението, което мога да ти дам не е подходящо за невинни уши.

Той изстреля това, като залп и тя така го почувства. Щеше да говори за желанието си отново? Може би щеше да размисли и да седне все пак. Треперещите й колена настояваха!

— Мислех, че ще разбереш, — започна той — но направо ме хвърли зад борда с признанието си, че не си омъжена. Не че това не ме зарадва повече, отколкото можеш да си представиш, но бях сигурен, че омъжена жена ще разбере, какво е да искаш някого толкова много, че да замъгли ума ти и да попречи на правилната преценка.

— Това ли е извинението ти? Същото, което ми каза и онзи ден? Че не можеш да мислиш трезво покрай мен? „Когато си близо до мен“ не го ли нарече така? Че не смееш да се довериш на думата ми заради това? Но, не. Само защото не можеш да контролираш плътските си мисли, беше за предпочитане да ме мъкнеш по целия път до Лондон и да ме хвърлиш на вълците, както си мислеше, че ще стане. Изгубих кочияша си заради теб. Прислужницата ми все още е разстроена. И на всичко отгоре…

Той потрепери и я прекъсна:

— Ако е някакво успокоение, веднага след като те оставих в онази стая, поставяйки някакво разстояние между нас този ден, добрият ми инстинкт проговори. Не можех да повярвам, че би наранила дете.

— Може би, защото не съм! Но не, това ни най-малко не помага, Бойд Андерсън. Какво са добрите инстинкти, ако ги пренебрегваш?

— Тогава ти ми кажи, как мога да се доверявам на инстинктите си в такъв случай, след като най-първия ми инстинкт, когато те намерих там и си помислих че си виновна, бе да избягам с теб? Казах ти го. Да не си помисли, че се шегувам? Първата ми мисъл беше да те спася от арест като те изведа от страната, ако е нужно.

Това може би бе за предпочитане в крайна сметка, но тя не каза това на глас и вместо това попита:

— Тогава, защо не го направи?

Той прекара разочаровано ръка през влажната си коса, преди да каже:

— Защото съм честен мъж и престъпленията ме ужасяват. Видях от първа ръка, през какво преминават родителите на Джудит, а не можеш да причиниш на хората такъв емоционален ад и да не платиш подобаваща цена за това. А и се страхувах, че отвеждайки те далеч, няма да предотвратя нищо и просто ще направиш същото отново в някоя друга страна. Но дори и когато ми мина през ума да ти помогна да избягаш, знаех, че не мисля трезво.

Тя се наежи.

— Значи, пак се връщаме на това? Извинението ти е, че не можеш да мислиш ясно, когато си около мен? Вие, господине, просто не мислите!

— По дяволите, Кейти, нямаш си на представа, какво е да искаш някого, така както аз искам теб!

Тя си пое рязко въздух.

— Нито пък искам да знам, благодаря.

Тя не можеше да повярва, че успя да каже това, когато й отне цялата воля, за да игнорира чувството, което тези думи породиха. Той все още я искаше! Дори и гнева й не го бе отблъснал.

— Е, ще трябва да чуеш това — продължи той с упорит вид — Ти си в ума ми, от момента, в който те срещнах. Дори, след като пътуването ни заедно приключи, пак не можех да те изхвърля от мислите си. Трябваше, но не можах. Ти беше дори и в сънищата ми. Дори не очаквах да те срещна отново. Но ето, че беше там от плът и кръв и всичко, за което мислех беше да те целуна, да сложа ръцете си на…

— Престани! — страните й плувнаха в цвят и я заля гореща вълна. Но тя се взираше в устата му. Той каза, че е искал да я целуне. Тя не можеше да отмести очи. Какво по дяволите се случваше с нея?

— Съжалявам — продължи той — Наистина се надявах, че можеш да разбереш поне малко, но разбирам, че не можеш, след като никога не си изпитвала нещо дори смътно подобно, нали?

— Не очакваш наистина да отговоря на това, нали? — отговори тя възмутено.

Той я гледаше унило. Тя извърна поглед, разтревожена, че започва да му съчувства. Просто, защото той изглеждаше нещастен? Той трябваше да изглежда нещастен!

— С риск да те накарам пак да се изчервиш, трябва да кажа едно последно…

Тя скочи на крака и бързо го прекъсна.

— Ако още веднъж споменеш, че ме искаш, обещавам ти, че този разговор ще приключи още сега!

Той въздъхна.

— Просто щях да кажа, че заради моето… това, което чувствах… се страхувах, че ще повярвам на всичко, което кажеш, независимо дали е истина или лъжа. Защото исках да си невинна. И бях ядосан, защото бях сигурен, че не си. И така, знам дяволски добре, че не е имало начин да се доверя на собствената си преценка. Трябваше да оставя някой друг да реши.

Тя си спомни, че той й бе предложил извинения, които можеше да ползва през онзи ден, които да му позволят да я пусне да си ходи, но всички бяха основани на предположението, че е виновна и просто предлагаха приемлива причина за нейната намеса в отвличането на Джудит. Това подкрепяше твърдението му, че наистина е мислел, че е виновна, докато беше с нея през онзи ден. Очевидно не бе имал никакви съмнения, докато не се е отдалечил от нея.

Кейти прекъсна тези мисли внезапно. Сега тя ли му търсеше извинение?

Тя заобиколи масата, но когато той стана, се обърна, така че да може да излезе заднешком през вратата на трапезарията, опасявайки се, че той ще се опита да я спре. Дори вдигна ръка, за да го изблъска, не че това щеше да помогне, ако той смяташе да я задържи там. Може да беше висока, но Бойд Андерсън беше жилав и мускулест. Нямаше съмнение, кой щеше да победи в тази малка битка.

— Аз те изслушах — каза тя, спирайки на вратата — Сега и ти бъди така любезен. С толкова много думи, ти обвини „чувствата си“ за жалкото ти отношение към мен. Намирам тази причина за неприемлива. Разбирам, че съжаляваш — е, не каза точно това, но…

— Разбира се, че съжалявам!

— Аз също — продължи тя, смръщвайки се леко, преди да продължи — Както и да е, съжалението след свършен факт рядко помага. И този случай е такъв. Ти имаше други възможности. Но избра по-лесният път.

— Какви други възможности? — гласът му отново звучеше разочаровано.

— Можеше да пратиш някой след Джереми. Трябваше да ме задържиш в странноприемницата, в удобната стая, докато се върнат с истината, вместо да ме извеждаш в бурята навън!

— Когато бях ей на толкова да те хвърля в леглото?

Между палеца и показалеца му нямаше никакво разстояние и страстта отново обагри страните й.

— Можеше поне да изчакаш, докато прислужницата ми се върне. Тя щеше да потвърди всичко…

— Проблема бе там, Кейти, че не можех да чакам и минута повече. Но те оставих да си отидеш. Това би трябвало да има значение.

Тя ахна.

— По дяволите, аз избягах от теб! И можеше да си счупя врата, докато го правех, да знаеш. Скачане от прозорци, галопиране в дъжда, хлъзгави покриви — приличам ли на дете, което ще се радва на такива неща?

— Не съм отсъствал толкова дълго, Кейти. Можех лесно да те настигна, но реших да не го правя — той звучеше по-скоро горд със себе си — Джуди беше в безопасност, така че, те оставих да си тръгнеш.

— О, разбирам. Значи вместо да ме влачиш по пътя до Лондон, мислейки си, че ще ме хвърлят в затвора, си ми позволил да избягам, за да мога да се натъкна на Мейси Камерън и да завърша в крайна сметка в затвора, след като тя бълнуваше като лунатичка и…

— Лъжеш — прекъсна я той.

— Ще ти се, нали?

— Кейти! — каза той предупредително.

Тя изсумтя.

— Добре ще е да запомниш, че вече не можеш да ме заплашваш. Нищо няма да ти кажа освен ако сама не реша. Но не съм пазила тайна. Ако не ме беше замъкнал в Нортхемптън, щях да бъда удобно настанена в каретата си на път за Лондон, точно след Джудит и никога нямаше да попадна на Мейси Камерън отново. Властите щяха да я хванат така или иначе, след като беше по-изплашена от мъжа си, отколкото от затвора. Не трябваше аз да съм тази, която да я заведе до полицията.

— Тогава, защо го направи?

— Защото налетях отново на нея, когато се върнах в Нортхемптън и това беше правилното нещо, което да се направи. Но Мейси знаеше, че аз провалих плановете й и тъй като тя беше щастлива да влезе зад решетките, за да избяга от гнева на съпруга си, и достави удоволствие да вкара и мен, като ме обвини за целия заговор, точно както и ти!

— Мили Боже! — каза Бойд, силно разстроен — Не знаех, Кейти!

Тя го изгледа навъсено.

— Не трябва ли точно сега да злорадстваш? И ти това искаше, нали? Да свърша в затвора. Е, накрая се озовах там и прислужницата ми също, както и кочияша ми, което между другото бе причината да напусне.

— Полицаят също ли не ти повярва?

— О, повярва ми. Но не можеше да ме пусне, преди да получи разяснение от Малъри. Името им е добре познато дори и на Север. Стана почти обяд на следващия ден, когато неговия човек се върна от Лондон с информацията, получена от Джудит и бяхме най-накрая освободени.

— Не можеш да си представиш, колко много съжалявам, Кейти!

Той каза това с много чувство. Тя не се усъмни, че го мисли. Но все пак беше твърде късно за извинения.

— Не, не мога — каза тя — Нито пък искам да опитвам. Наистина ли мислиш, че няколко думи, независимо колко искрени, ще ме накарат да забравя яда и унижението, които изпитах, когато ме заклеймиха, като обикновен престъпник, само защото се опитах да помогна на малко момиченце в нужда?

— По дяволите, трябва да ми позволиш да ти се реванширам по някакъв начин — изражението му светна, когато му хрумна идея — Каза, че си изгубила кочияша си? Ще те возя където искаш да отидеш, за колкото дълго искаш!

Тя завъртя очи към тавана.

— Вече замених кочияша. Наричаш това оправяне на нещата, давайки ми нещо, което вече имам?

— Кейти, подскажи ми! — каза той раздразнено — Все трябва да има нещо, което искаш или имаш нужда, с което да мога да ти помогна.

— Има само едно нещо, което имаш, което…

Тя спря внезапно. И дума не можеше да става да се качи на кораба му, нещо което й бе хрумнало когато той спомена, че ще й осигури транспорт. Може да се разкайваше, но не достатъчно, за да й отстъпи кораба си, дори и да му предложеше да му плати. Освен това, планирането на пътешествието и, според корабните разписания беше просто едно досадно неудобство. В действителност тя не се нуждаеше от собствен кораб.

Внезапно той я загледа откровено сладострастно. Чувствения огън в очите му почти я парализира. Какво по дяволите беше казала?

Тя остро си пое дъх.

— О, Боже мой, толкова си далеч от истината, че ме смайваш. Нямаше нищо неуместно в това, което щях да кажа. Със сигурност не беше това, за което си мислиш.

— Тогава, какво имам аз, което…?

— Нищо! — отсече тя, изнервена от посоката, в която техния разговор бе поел. — Загубих си мисълта. Не мога да си спомня, какво исках да кажа. Така, че не го споменавай отново.

Погледът му беше страстен. Усети го чак до пръстите на краката си. Огъня все още гореше в тъмните му очи…

Той преодоля разстоянието помежду им и я притисна здраво към себе си. Целувката му беше толкова гореща, колкото бе изражението му, точно както тя предполагаше, че ще бъде. И тя не се отдръпна. О, не, тя обви ръце около него. Тези усещания на вълнение и желание, които вибрираха в стаята в Нортхемптън, когато той я докосваше, се върнаха, разбърквайки вътрешностите и, карайки я…

— Не си много добра лъжкиня — забеляза Бойд.

Тя премигна, за да прогони кратката фантазия изчервявайки се, заради мислите, които нахлуха неканени, докато той стоеше точно пред нея и започна да бръщолеви.

— Всъщност, съм невероятно добра. Отлична съм. Силно ще се изненадаш, не че това има значение изобщо. А и ти дадох много повече време, отколкото заслужаваш. Трябва да тръгна рано сутринта, за да довърша работата си тук, така че отивам да си легна. Моля те, предай пожеланията ми за лека нощ на семейство Малъри, ако обичаш.

— Кейти…

Тя изписка, когато той стигна до нея, защото целувката, която си бе представила беше все още жива в съзнанието й. Изхвърча от салона и изкачи бързо стълбите. Той вероятно не смяташе да се опита да я спре, но тя щеше да му позволи да я настигне, изтощавайки сетивата и повече, отколкото можеше да понесе за една вечер. Господи, тя бръщолевеше, като луда!

Този негов поглед накрая, когато тя знаеше какво си мисли… и иска да направи с нея. И вътре в себе си тя му беше позволила! И как по дяволите щеше да заспи сега, след като вече си беше представила, как можеше да протече тази среща, ако този мъж заслужаваше да му се прости?