Джоана Линдзи
Прелъстяването (21)

Глава 20

Никой, поне никой от възрастните, които знаеха за желанието му да оправи отношенията си с Кейти, не си направи труда да каже на Бойд, че са я поканили в Хавърстън. Трябваше да го чуе от Джаклин, защото Джудит нямаше и да си помисли да напусне града, без да каже на най-добрата си приятелка, къде отива и защо. Но той не разбра за това достатъчно скоро, което го накара да препусне с бясна скорост към Хавърстън и все пак, беше невъзможно да стигне преди да се мръкне.

Можеше да пристигне много по-рано, ако не беше ходил до хотела на Кейти сутринта. Въпреки, че служителя му беше казал, че е заминала по-рано, Бойд не му повярва. Никой не бе споменал снощи, че Кейти ще напусне Англия веднага. Той помисли, че тя може би е помолила персонала в хотела, да му кажат, че е заминала, ако се отбие. Той знаеше, че му е ядосана и не иска да го вижда. Но след като упорито чака в лобито, надявайки се да я зърне, накрая си тръгна.

Ядосан на себе си, че я е изпуснал, той реши, че е сменила хотела, за да не може да я намери. Разпита и из другите хотели в околността, но отново удари на камък.

Когато най-накрая се върна в къщата на Джорджина, с облекчение разбра, че просто е отишла в Хавърстън. Той знаеше пътя до там, защото беше ходил няколко пъти през годините в наследствения дом на Малъри, когато се случваше да е в Англия по празниците. Тогава целия клан Малъри, включително и сестра му, се събираха в Хавърстън за Коледа.

Ездата щеше да е приятна за Бойд с трептящите есенни цветове, които все още осейваха пейзажа и все още умерените температури, но времето се развали и хвърли сива пелена върху всичко, което можеше да се види през пороя. На моменти този следобед, валеше толкова силно, че му беше трудно да съзре пътя пред него.

Беше прогизнал, много преди да пристигне. Иконома му каза, че семейството все още вечеря, докато водеше Бойд направо горе, за да се подсуши и преоблече. Не му остави избор да постъпи по друг начин, така че Бойд трябваше да овладее нетърпението си да види Кейти. Също така поиска пристигането му да не бъде обявявано.

След последната си среща с Кейти Тайлър, той не се и съмняваше, че тя незабавно ще изчезне с някакво извинение, ако бъде предупредена, че той е тук. Не му отне много време да се преоблече и да слезе долу.

Косата му все още бе доста влажна, както и ботушите му. Той просто бе напъхал няколко допълнителни дрехи в пътната си чанта, преди да изхвърчи от Лондон, така, че беше без палто, след като единственото, което бе взел, беше все още мокро от ездата. Знаеше, че е облечен много небрежно, в бяла риза с дълги ръкави и черни бричове, за вечеря в Хавърстън, но това нямаше да го спре.

Когато влезе в трапезарията, той не се помръдна от вратата, дори когато семейството го забеляза и започнаха да го поздравяват. Кейти беше там и той нямаше да й позволи да избяга отново от него. Тя най-вероятно бе осъзнала, че той е барикадирал изхода, предотвратявайки бягството й защото просто му хвърли един поглед и продължи да се храни.

Е, поне не се опита да избяга. Това трябваше да е облекчение. Но не беше. Самият той не беше в състояние да не и обръща внимание. Всъщност, не можеше да свали очи от нея.

Тя носеше бяла блуза с изящна дантелена яка, закопчана високо до врата и пищните и гърди изпълваха блузата. По дяволите, гърдите й изпълваха всичко, което тя носеше повече от достатъчно.

„Спри да я зяпаш в гърдите!“ изръмжа той на себе си.

Косата й беше прибрана в дългата плитка, която тя предпочиташе, с изключение на това, че края й не беше затъкнат в колана. Дебелата гарвановочерна плитка силно контрастираше със снежнобялата блуза. И розовите й страни…

Той внезапно осъзна, че тя се изчервява. Защото знаеше, че я гледа? Той не беше способен да отдели очи от нея, дори за да прекрати неудобството й, или да поздрави роднините си. Ако имаше възможност, щеше да я гледа до края на живота си.

Но не можеше да продължава просто да стои и да блокира изхода. Джейсън Малъри, Трети Маркиз на Хавърстън, седеше на чело на дългата маса, и отнасяйки се както с всеки член на семейството, каза на Бойд да сяда, докато се разпореждаше един от слугите да му донесе чиния. Дните, когато Малъри се отделяха в единия край на стаята, срещу Андерсън в другия край, отдавна бяха минали.

Беше просто малко събиране. Освен Джудит и майка й, които бяха довели Кейти поради някаква причина, в единия край на масата седяха Джейсън и неговата икономка Моли. Моли всъщност бе съпруга на Джейсън и майка на Дерек Малъри, въпреки че никой, освен семейството не знаеше това и доколкото Бойд бе осведомен, Моли настояваше да си остане така.

Бойд се чудеше, дали са й представили Моли, като икономка. Не че имаше някакво значение. Главната му цел беше, да се увери, че Кейти ще остане достатъчно дълго в стаята този път, за да чуе извиненията му.

В крайна сметка, той седна срещу нея, където все още беше достатъчно близо до вратата, за да й попречи да побегне от стаята. Някой спомена нещо за дъжда, когато грохота на гръмотевица прозвуча наблизо. Той почти не чу коментара или гръмотевицата. Все още се взираше в Кейти, предизвиквайки я да го погледне и тя. Но тя не го направи. Що се отнасяше до нея той не присъстваше в стаята.

Така и трябваше, предположи той. Все пак, тя беше омъжена жена. Не трябваше да обръща внимание на неженен мъж, извън нормите на обикновената учтивост, но тя не му позволяваше и това. Е, разбира се, че не, тя все още му беше ядосана. И къде по дяволите беше съпругът й?

Той предполагаше, че ще се срещне с щастливото копеле в Англия, но тя всъщност не беше казала къде, а че просто пътува, за да се срещне с него. Това ли беше причината за околосветското пътешествие, на което Джудит беше споменала, че Кейти е тръгнала? Съпруга й беше в друга страна?

Бойд се надяваше да не е вярно, защото някъде дълбоко в съзнанието си, искаше да му потърси сметка, заради своеволното му отношение към нея. Всъщност, това щеше да му е добре дошло. Имаше нужда нещо да го освободи от вината му. Прошката на Кейти едва ли щеше да го направи, но сблъсък със съпруга й — не, това едва ли щеше да се случи. Той не само се възхищаваше на боксьорите, той самия беше ненадминат в този спорт. Само можеше да си представи, колко по-виновен щеше да се почувства, ако пребиеше жестоко съпруга и вместо това.

Той потисна горчивия си смях. Кого заблуждаваше? С удоволствие би пребил всеки, който има дързостта да претендира, че Кейти е негова съпруга.

Неговата неудовлетвореност само засили нетърпението му. Искаше незабавно да се извини, но не можеше. Трябваше първо да остане насаме с Кейти. Не можеше много добре да обясни на масата причините за това, което бе сторил в Нортхемптън, не и когато тези причини включваха похотливите му чувства към нея. Тя беше омъжена жена. Със сигурност разбираше.

— Къде е съпругът ви, госпожо Тайлър? — изтърси той недоволно.

Тя погледна към него, но само за да повдигне вежда и да попита с престорено любопитство:

— Кой от всички?

Той трепна. Не можеше да отрече, че е заслужил това. Просто още една грешка, за която трябваше да се извини, мислейки я за жената на Камерън.

Но Кейти не се интересуваше от отговора му. Забила обратно поглед в чинията си тя каза:

— Нямам съпруг.

— Загубила си го? — Попита недоверчиво той.

Тъкмо щеше да изкаже съболезнованията си, когато тя каза:

— Не е имало кого да губя. Никога не съм била омъжена.

Две неща му се случиха едновременно. Обзе го чувство на облекчение. Можеше да спре да се чувства виновен затова, че желае омъжена жена. Тя беше свободна!

Но после се сети за ада, през който беше преминал на това пътуване с нея, защото беше принуден да спазва дистанция, защото си мислеше, че е щастливо омъжена жена и майка на две малки деца. И колко различна можеше да е неочакваната им среща в Нортхемптън, ако нейния брак не бе застанал между тях.

Възможностите го замаяха. Той дори можеше да прави любов с нея през онзи ден! И нямаше да хукне да я води, за да се изправи в лице с яростта на Малъри, нали? С ум, непомрачен от желание към нея, можеше да я види, като сладката, възхитителна млада дама, каквато беше. Тогава нямаше да има проблем да й повярва. Но това не беше възможно, защото тя беше излъгала, че е омъжена. Тонът му имаше остра нотка на гняв, когато попита:

— Тогава, защо използвате името госпожа Тайлър?

— За заблуда. Използвах този образ, като прикритие и за защита, за да държа нежеланото внимание надалеч. И проработи много добре — добави тя самодоволно, като му хвърли кратък поглед, за да види реакцията му.

Изчервен, Бойд каза:

— А двете ти деца?

Тя престана да се преструва на заета с чинията си и вдигна глава, за да го погледне в очите.

— Не бяха мои. Правилно предположи за тях. Те бяха племенниците на съседите ми. Трябваше им някой, за да ги придружи до роднините им в Англия. Това беше поводът, който ми бе нужен, за да започна околосветското си пътешествие.

Останалите хора на масата, следяха разговора, гледайки ту към Кейти, ту към Бойд. Джейсън им напомни, че не са сами в стаята, когато попита:

— Звучи, сякаш вие двамата се познавате от преди.

Бойд откъсна очи от Кейти, колкото да погледне най-възрастния Малъри.

— Тя беше пътник на кораба ми, при последното ми прекосяване на Атлантика.

Рослин ахна:

— Познавал си я и все пак си помислил, че е виновна?

— Не съм я познавал — каза той раздразнено — Едва разменихме няколко думи по време на пътуването.

— Говорихме много — не се съгласи Кейти.

— Но за нищо лично — отвърна Бойд, когато погледа му се върна към нея.

— Говорихме достатъчно, за да се радвам, че сложих „госпожа“ пред името си.

— О, Боже! — започна Моли, но после направи усилие да смени темата — Може би трябва да се оттеглим в салона за десерта?

С това предложение, Малъри излязоха от стаята. Но Бойд не ги последва. Кейти също не се помръдна. Бяха твърде заети да се гневят един на друг, за да забележат, че са вече сами.