Джоана Линдзи
Прелъстяването (2)

Глава 1

Лондон, Англия, 1826 г.

Бележката бе доставена от мърляво дете, което не знаеше, че е сбъркало къщата. Грешката не беше негова. Не му бяха казали, че има много различни къщи на семейство Малъри в Лондон. То бе дошло в първата, към която бе упътено, доволно че не му е отнело много време, за да спечели няколкото медни монети в джоба си. И точно както го бе планувало, избяга още преди Анри да успее да го разпита.

Анри и Арти, две свадливи, стари, морски кучета, си деляха задълженията на иконом в дома на Джеймс Малъри, още откакто той се отказа от морския живот и те решиха да го последват. Неотдавна Джеймс се бе завърнал за кратко в морето, за да спаси шурея си, Дрю Андерсън, който, след като се позабавлявал из града, според един моряк от екипажа, който бе успял да избяга, бе допуснал пирати да откраднат кораба му направо от лондонското пристанище! Със самия него на борда! Анри и Арти бяха хвърляли монета, кой да придружи Джеймс по море. Анри бе загубил.

Анри хвърли бележката без да я прочете върху огромната купчина от визитки и покани, пристигнали от хора, които не знаеха че в момента цялото семейство Малъри не бяха у дома. Един нормален иконом никога нямаше да остави таблата на масичката да прелее от покани и писма. Но през осемте години, откакто Анри и Арти си поделяха работата, никой от тях не запомни какви са задълженията на един истински иконом.

 

 

Този следобед, когато Бойд Андерсън се върна в къщата на Малъри на Бъркли Скуеър, той намери бележката на своята табла, заедно с още няколко други картички, които се бяха изсипали от огромния куп до нея. Обикновено той нямаше собствена табла в дома на сестра си Джорджина, но и посещенията му никога не продължаваха повече от седмица-две, а не месец-два както щеше да се наложи сега. Нито пък му бе за първи път пощата на Джорджина да се смесва с неговата.

Въпреки, че много бе мислил, Бойд все още не бе решил дали да се установи в Англия. Но не това бе причината все още да е тук. Не се бе върнал в морето, защото правеше услуга на сестра си. Тъй като Джорджина се бе омъжила в огромното семейство Малъри и всеки един от нейните неизброими роднини щеше с удоволствие да се грижи за децата й докато нея я няма, седемгодишната й дъщеря Джаклин отказваше да отиде с малките си братчета близнаци в провинциалното имение на братовчедката им Реджина Идън, защото не искаше да се отдалечава от най-добрата си приятелка и братовчедка Джудит. Другите Малъри в Лондон можеха да я вземат, но след като Бойд бе отседнал в нейната лондонска къща, Джорджина го помоли да наглежда Джаклин докато отплава отново.

Той предпочиташе да се присъедини към спасяването. Това щеше да е добра възможност да има за какво да натяква на брат си Дрю. Но всъщност направи още една услуга на Джорджина, като не настоя да отиде, тъй като съпругът й не се разбираше добре с братята й, включително и със самия него. Човекът не се погаждаше дори със собствените си братя. Нямаше начин той и Джеймс Малъри да не стигнат до взривоопасна ситуация, ако се окажат заедно на един кораб. Освен това изражението на Джеймс, когато Бойд предложи да го придружи… е, Бойд се зарадва, че има извинение да остане въпреки всичко.

— Всички знаем, къде ще предпочете да остане тя — бе отбелязала Джорджина — но Рослин се съмнява, че може би пак е бременна, така че се нуждае от спокойствие и тишина вкъщи, което няма да е възможно с Джуди и Джак в дома им. Когато си готов да отплаваш, ще можеш да я оставиш там.

Рослин Малори откри, че не е бременна. Бойд не отплава, както очакваше. А Джак, както баща й я наричаше от раждането й, беше достатъчно щастлива да си остане у дома, тъй като все още можеше да посещава братовчедката си Джудит толкова често, колкото пожелае.

Всъщност Бойд не беше много разтревожен за брат си Дрю. Джорджина беше достатъчно притеснена заради всички тях. Но Бойд познаваше брат си много добре и дори не си помисляше, че може да не се измъкне от каквото и да е забъркал, и то много преди Джорджина и съпругът й да пристигнат. Като знаеше от колко време ги няма, той подозираше, че още дори не са настигнали кораба на Дрю.

Джорджина не очакваше че Бойд ще остане толкова дълго в Лондон. Никой не очакваше, дори и той самият. Но когато корабът му „Океан“ се върна от краткото си пътуване, вместо да се качи и да замине с него, той го отпрати отново. И се замисли още повече да изостави плаването завинаги.

Фамилния бизнес на Андерсънови, „Скайларк“, имаше вече офис и в Лондон. След като в продължение на дълги години семейството избягваше Англия заради войната и предизвиканите от нея лоши чувства, за тях бе изгодно фирмата им отново да търгува с англичаните. Сега, след като Англия бе център на всички техни нови маршрути, офиса в Лондон се бе разраснал значително в последните осем години. Бойд дори не се двоумеше дали да поеме управлението му.

Да се установи? Господи, защо да не го направи най-накрая? Защото колкото и да е странно, той обичаше морето. Просто мразеше това, което то му причиняваше.

Джорджина го бе представяла в лондонското общество повече от веднъж, по време на посещенията му.

Той дори имаше гардероб в нейната къща специално за тези лондонски посещения, който бе много по-подходящ за джентълмен, тъй като англичаните се обличаха много по-изтънчено от моряците! Е, не ползваше къдрави шалчета или дантелени ръкави както някои от тях. Всъщност взимаше пример от зет си Джеймс — добре облечен, но винаги в убити цветове и дори с разкопчана яка. Дори имаше няколко кадифени сака, които обличаше на вечерните събирания.

По време на проточилата се визита, беше получил покани за балове и соарета от познатите на Джорджина, които знаеха, че все още е в града и дори прие някои. Той не търсеше активно съпруга, но ако подходящата жена се появеше, това щеше да е причина да пусне корени. Беше помислил, че я е намерил. Кейти Тайлър щеше да е идеалната съпруга за него — ако не бе вече обвързана!

Господи, как можа да я допусне в мислите си отново? Щом го направеше, му отнемаше дни и солидно количество алкохол, за да я изкара от там. Но само за малко. Тя непрекъснато тормозеше съзнанието му. Изглежда това че знаеше, че не може да я има, защото вече имаше съпруг, го караше да я иска още повече! Той така и не разбра, какво точно в Кейти Тайлър успя да преобърне всичко в него по време на това пътуване. Тя дори не бе от този тип жени, които обикновено го привличаха.

Беше твърде висока — само няколко инча по-ниска от него. Той предпочиташе да изглежда внушителен в очите на жените, а госпожа Тайлър не го караше да се чувства така, когато стоеше очи в очи с него. Но нямаше значение. Един поглед към нейните прелъстителни пищни извивки и всичко друго губеше значение.

Тя можеше да говори много — за нищо. И го правеше много майсторски. Дори толкова майсторски, че той никога не го намери за досадно! Трапчинките й често я караха да изглежда сякаш се смее дори и когато бе сериозна. Противоречеше му доста често, което можеше да бъде притеснително, но той го намираше за привлекателно. Караше я да изглежда чаровно разсеяна. Носът й беше тесен, почти патрициански, веждите й подчертано тънки, устата й… той винаги се възбуждаше, когато помислеше за устата й.

До сега никоя жена не му бе въздействала по този начин и не бе оставала толкова дълго в мислите му.

Габриел Брукс бе привлякла интереса му до известна степен. Какво облекчение бе да се увери, че не е загубил чувствителността си! Тя можеше да измести Кейти от ума му — е това всъщност бе истинската му надежда. Габи пристигна в Лондон горе-долу по същото време, когато и той, и отседна при Джорджина и Джеймс, защото баща й — приятел на Джеймс, — го бе помолил да й помогне да бъде представена в обществото.

Красивата Габи можеше да насочи мислите му към женитба, ако Дрю също не бе запленен от нея. Не че свободолюбивият му брат щеше да се обвърже с брачни окови. Но Габи изглежда бе запленена от Дрю, така че Бойд спря да мисли за нея, като за евентуална съпруга. Освен това се оказа, че тя е дъщеря на пират, а на Бойд щеше да му е трудно да превъзмогне този факт. Пиратите бяха кошмара на честните моряци.

Той погледна към двете покани на неговата табла, които всъщност бяха за него и върна обратно четирите, които бяха за сестра му. Отвори едната бележка, за която не се знаеше от кого е. Трябваше да я прочете два пъти, докато смисъла проникне бавно в съзнанието му. И тогава се изстреля по стълбите, крещейки името на племенницата си. Когато намери Джаклин в стаята й, цвета се върна на лицето му и сърцето му бавно възвърна нормалния си ритъм. Прочете бележката още веднъж.

„Дъщеря ти е при мен. Започни да събираш цяло състояние, ако си я искаш обратно. Ще те известим къде да го донесеш.“

Бойд прибра бележката в джоба си, решавайки, че очевидно е доставена в грешната къща. Замисли се, дали някой от съседите на Джорджина има дъщери. Не знаеше, но трябваше да занесе бележката на властите.

— Какво се е случило, вуйчо?

Забелязвайки мрачното изражение на Джак, Бойд отвърна:

— Щях да те питам същото.

Тя сви рамене, но после размисли и каза:

— Джуди ще язди днес първия си кон в Хайд парк. Не пони, а истински кон, който чичо Тони й купи.

— И ти не бе поканена да гледаш? — предположи той.

— Бях, но мисля, че чичо Тони трябва сам да сподели това с нея. Толкова отдавна го бе запланувал.

Бойд потисна една усмивка. Племенницата му беше едва седем годишна, но понякога го изненадваше със своята проницателност и внимание спрямо останалите. Тя очевидно искаше да е в парка и да гледа, как най-добрата и приятелка язди първия си истински кон, но вместо това бе поставила на първо място чувствата на бащата на момичето.

Бойд знаеше за разходката и се страхуваше, че Джак ще се почувства изоставена. Той бе обмислял да й купи кон, но после осъзна, че сестра му може и да има против такъв подарък. Всъщност вероятната реакция на Джеймс бе това, което го отказа от идеята. Ако сър Антъни бе искал да види радостта на дъщеря си от първото яздене на истински кон, вероятно и Джеймс щеше да иска същото.

— Освен това — допълни Жаклин — Джуди ще дойде довечера, за да прекара уикенда тук и ще ми разкаже…

Тя не довърши, тъй като Анри нахлу напълно останал без дъх, защото бе пробягал стълбите, точно както и Бойд. Без да каже какво го е накарало толкова бързо да се качи, той погледна към Джак и направи знак на Бойд да излезе в коридора. Анри знаеше, че малките момиченца имат големи уши, но бе твърдо решен Джак да не ги подслуша този път.

— Току-що пристигна пратеник от сър Антъни — прошепна Анри грубо в ухото на Бойд — Той моли всеки мъж у къщътъ дъ дойди и дъ му помогни дъ потърсят дъщеря му. Тяй изчезнълъ в паркъ.

— По дяволите! — каза Бойд и избута Анри надолу по стълбите, преди да покаже на стария моряк бележката.

Сега всичко добиваше смисъл. Бележката не бе доставена в погрешната къща от улицата, а в погрешната къща на Малъри, което се случваше често при осем налични къщи на Малъри в града.

— Издирването няма да е нужно, — каза мрачно Бойд — но трябва веднага да занеса бележката на сър Антъни.

— Дяволите да го вземат, кап̀танът шъ бъди бесен дет̀ го няма тука дъ помогни.

Бойд изобщо не се съмняваше, че под „капитана“ Хенри имаше предвид Джеймс Малъри. Двамата най-млади братя Малъри бяха изключително близки, точно както Бойд беше близък с Дрю и Джорджина, защото бяха тримата най-млади в тяхното семейство.

— Тогава аз просто трябва да го заместя — каза Бойд докато бързаше на излизане от къщата.