Джоана Линдзи
Прелъстяването (19)

Глава 18

Първият инстинкт на Бойд, докато стоеше на вратата и гледаше, как Кейти потегля, бе да я последва, но Джеймс беше отпратил тяхната карета у дома и нямаше да се върне в следващите няколко часа. Едуард имаше същия навик. Тъй като Пикадили бе натоварена улица, семейството предпочиташе да не допринася за задръстването, като оставят каретите си на тротоара.

Кочияша на Дерек бе единствения останал и докато най-вероятно нямаше да се поколебае да заведе някой Малъри, където той или тя поиска, Бойд не се съмняваше, че първо ще поиска разрешение, за да закара някой Андерсън. И така, нямаше как да настигне каретата, която вече бе изчезнала. Но Бойд знаеше, че все някой в дома на Антъни трябва да знае, къде е отседнала, защото я бяха поканили тук.

Той разбра, че е невинна по обвиненията, които той й лепна, веднага щом се върна в Лондон. Всеки, чието съзнание и тяло не бяха замъглени от желание, както беше Бойд, щеше вероятно да й повярва веднага, тъй като тя казваше истината. Но той отиде право в дома на Антъни, за да се увери, че Джудит е у дома.

Веднага, щом влезе в салона, Джереми, който все още бе там и седеше с Джудит на един диван, му каза:

— Знаеш ли какво е да ти се скара седемгодишна, която е достатъчно умна, за да те унижи?

И Джудит изчурулика:

— Просто исках подобаващо да благодаря на Кейти. Трябва да го направиш, ако някой си е рискувал живота, за да те спаси. Можеше да ме върнеш обратно само за няколко минути, за да го направя. Но бяхме вече на мили разстояние, преди изобщо да ме изслушаш!

Джереми погледна Бойд с поглед от типа „видя ли, какво имам предвид“. Въпреки това каза на малката си братовчедка:

— Е, това щеше да отнеме повече от няколко минути, нали котенце, след като сме били толкова далеч? Но ще открия, къде отсяда, когато дойде в Лондон и лично ще те заведа да я посетиш и така ще можеш да й благодариш подобаващо. Аз също бих искал да й благодаря. По дяволите, цялото семейство сме й длъжници! Така че спри да се притесняваш за това, ще й бъде благодарено.

Но Джудит директно попита Бойд:

— Ти поне благодари ли й преди да тръгнеш?

Бойд не знаеше, как успя да изкара и една дума от устата си, беше толкова потресен, но каза извинително:

— Бях завладян от красотата й, това може да ми е размътило ума. — Джереми извъртя очи, но Бойд бързо продължи — Но можеш да бъдеш сигурна, че ще помогна да я открием, за да поправим този пропуск.

— Наистина ли? — детето засия от щастие, забивайки брадвата още по-дълбоко.

Той бързо бе излязъл от там, преди да бяха забелязали, колко виновен се чувства. Дори си помисли да се върне в Нортхемптън същата нощ, но се съмняваше, че Кейти все още ще е там. Освен това, той имаше чувството, че тя ще го потърси веднага щом пристигне в града с оръжие или тояга или чадър, за да го счупи в главата му. А и щеше да е много по-лесно тя да го открие отколкото той нея, тъй като тя можеше да го намери, чрез Малъри.

Но това не го спря да започне да я търси още вчера. Трябваше някак да компенсира грешката си. Нямаше съмнение в това. И той заслужаваше всичко, което тя щеше да стовари отгоре му, разбира се. Как да се справиш с нещо такова? Но проблем в Скайларк бе изникнал вчера сутринта и това му бе добре дошло. Един от корабите им беше акостирал на пристанището, след като претърпял повреди по време на лоша буря. Трябваше да се организират мащабни ремонти. Товара се бе повредил и трябваше да го изхвърлят, а не можеха просто да го захвърлят в Темза.

И тогава Джорджина и Джеймс се бяха върнали същия следобед и той прекара остатъка от деня, слушайки за малкото приключение на Дрю.

Няколко пъти се бе опитал да каже на сестра си за своя гаф. Но не посмя да съсипе завръщането на Джорджина у дома, а и все още се надяваше да намери Кейти и да оправи нещата, преди семейството му да разбере.

Сега трябваше да се върне в стая, пълна с Малъри, които бяха чули, какво му каза Кейти — а тя не го бе казала тихо — и видяха, как си тръгва, заради него. Беше ли им казала вече? Не, ако беше казала те щяха веднага да се нахвърлят отгоре му. Но сега щеше да се наложи да обясни. Изненадан бе, че вече не са го последвали до вратата и не са започнали да го разпитват.

Всъщност, когато се върна в къщата и затвори вратата, той видя Джеймс и Антъни да стоят пред вратата към салона. Наблюдаваха го. Тези двамата нямаше просто да го оставят да си тръгне, ако му бе хрумнало, без нещата да се изяснят. Ако не се надяваше, че ще му кажат, къде е отседнала Кейти, той сигурно щеше да опита да избяга все пак, защото да влезе отново в салона беше все едно да се отправи към гилотината, на която бе изписано неговото име.

Бойд премина между двамата Малъри, на които се възхищаваше за превъзходните умения на ринга. Той бе изпитал тези умения веднъж, когато с четиримата му братя се бяха опитали да смажат от бой Джеймс, заради скандалните реплики в пълна с хора стая, които съсипаха репутацията на сестра им — не заради самите думи, но хората от Нова Англия можеха да четат между редовете толкова добре, колкото всички останали.

Те се бяха опитали да са честни, като се изправят срещу Джеймс един по един. Това просто не бе проработило. Но Джеймс им бе дал достатъчно извинения този ден да забравят честността и наистина се бе наложило всичките петима да се включат, за да го повалят. Беше толкова добър с юмруците си.

Всички очи в стаята се насочиха към Бойд, когато той се върна в салона. Повечето чакаха търпеливо за обяснение, очаквайки той да започне доброволно. Разочарованието на Джудит взе връх над търпението й.

С унил вид тя го попита:

— Не успя ли да поговориш с нея и да я върнеш?

Тя наистина ли си бе помислила, че ще успее? Децата бяха толкова наивни! Да поговори с нея и всичко щеше да е наред? Искаше му се да бе толкова просто.

Той кимаше в знак на отрицание на Джудит, когато сестра му каза:

— Бойд, кажи ми, че не си оскърбил тази млада дама?

Той трепна.

— Зависи, какво разбираш под „оскърбявам“.

— Варварин до края, а? — предположи Джеймс.

— Не започвай — каза Джорджина на съпруга си, после се обърна към брат си по-загрижено — Да разбирам ли, че онзи ден се е случило повече от това, за което сме осведомени?

Но Антъни не беше в настроение да чака и директно попита:

— Какво си направил, янки, за да я ядосаш толкова, че дори да не иска да остане с теб в една стая?

Как го беше определила Кейти?

— Отнесох се грубо с нея, заключих я…

— Какво?

Въпросът дойде от всички страни, защото всъщност никой не го беше чул, мрънкаше толкова тихо. И вероятно не беше разумно да е толкова прям.

Той прочисти гърлото си и каза:

— Не й повярвах, когато ми обясни, защо беше там.

— В Нортхемптън? — попита Джорджина.

На което Джеймс започна да се смее.

— Обвинил си я, че е престъпницата, нали? Разбирам, защо това я е разстроило.

И когато Бойд не отрече, Джереми подсвирна.

— По дяволите, янки, казах ти, какво твърдеше Камерън, че жена му…

— Знам — прекъсна го Бойд — Но намерихме Джуди в странноприемницата, пазена зад заключена врата, вместо на път за дома. Което ме накара да започна да се съмнявам в историята на Камерън. Дори ти се съгласи, че той трябва да е излъгал, за да накара Антъни да спре да го пребива от бой.

— Това не ме спря — отсече Антъни, а жена му веднага се намръщи, за това, че звучеше толкова самодоволно.

— Пребил си бедния ми братовчед за нищо — скара му се Рослин — Джуди потвърди, че това не е било негово дело.

— Няма значение, мила. Неговите оплаквания през всичките години, че не е получил наследството ти са дали идеята на жена му, така че той в крайна сметка също има вина. Това, че не е било негова идея е единствената причина, още да не е мъртъв.

Рослин изсумтя, очевидно в несъгласие с това твърдение. Бойд започна да се отпуска леко след като вниманието бе насочено в друга посока. Но тогава хвана Джеймс да се взира изнервящо в него и за съжаление този Малъри беше много проницателен.

Всичкия хумор изчезна, когато Джеймс каза:

— Само момент, по дяволите. Ако не си й повярвал и тя все още ти е ядосана, кажи ми, че си бил толкова задръстен, колкото бих очаквал от теб и не си проверил подозренията си?

Бойд въздъхна.

— Не.

— О, мили Боже — отвърна Джеймс предполагайки — Той е тикнал момичето в затвора.

— Не, не ми е хрумвало, дори и когато си помислих, че може би е жената на Камерън. Но се опитах да я доведа обратно в Лондон, без нейно разрешение. Щях да я доведа направо тук, за да може Антъни да реши, какво да прави с нея. Но ни връхлетя буря и когато намерих подслон, тя избяга.

За момент всички замълчаха шокирани. После започнаха да се надпреварват да го порицават и да изразяват недоверието и неодобрението си един през друг и Бойд едва хващаше по някоя дума. Всъщност беше невероятно облекчение, че повече не се налагаше да пази тази вина в себе си. И когато най-сетне чу нещо, на което можеше да отговори, то дори не беше отправено към него.

— Как по дяволите, ще оправим нещата? — попита Антъни съпругата си.

— Това не е твоя грешка — отбеляза Бойд.

— Друг път не е. Ти си член на това семейство! — отсече Рослин.

Въпреки че го каза в пристъп на ярост, думите на Рослин бяха музика за неговите уши. Мъжете Малъри може все още да се отнасяха към него с изключително пренебрежение, но те се отнасяха така и с всички останали. Бе типично за тях да се държат по този начин. Беше време да приеме най-сетне, че той наистина бе член на това семейство. Джорджина се бе погрижила за това, както и Уорън, защото те и двамата бяха щастливо женени за двама Малъри.

Така че Бойд се възползва от съвета на Джудит и каза:

— Ще оправя това. Нямам идея, как все още, но ще го оправя.