Джоана Линдзи
Прелъстяването (18)

Глава 17

О, Господи, Джеймс, можеше да ни предупредиш — каза Антъни на новодошлия — Кога се върна?

— Този следобед.

Внезапно настана суматоха. Джереми прелетя през стаята и сграбчи големия рус мъж в мечешка прегръдка. Това сигурно щеше да запрати по-слаб мъж извън стаята, но не и този. И слава Богу! След него в салона влязоха една жена и детето й.

Кейти се отдръпна от пътя им. Големият мъж може да изглеждаше заплашително, но явно беше още един член от семейството на Джудит. Тя също светкавично прекоси стаята, но за да прегърне малкото момиченце, което дойде с родителите си и я издърпа настрани, като започна да й шепне нещо.

Жената, която беше влязла с тях — Господи, още една красавица! — преминаваше през стаята, прегръщайки всеки, сякаш не ги бе виждала от месеци.

И най-вероятно точно такъв бе случая, помисли си Кейти, когато чу Антъни:

— Как мина пътуването? — попита той — Успяхте ли да намерите Дрю?

— Да, и Габриел Брукс беше с него, както подозирахме. Просто не бяхме помислили, че тя е била тази, която е отнела кораба му.

— Тя го е откраднала? Как?

— Получила е помощ от верния екипаж на баща си. И е била отчаяна. Известили са я, че баща й е държан в плен от банда измамни пирати, които са му били съдружници.

— Но защо го е откраднала? Не беше ли Дрю този, който я придружаваше, докато беше тук в Лондон? — попита Антъни — Трябвало е просто да го помоли да я отведе на Карибите, нали?

— Не си ли чул нищо за скандала с Габи, който плъзна, точно преди тя да замине? — попита жената на Джеймс — Дрю беше отговорен за това, така че тя не би го помолила за каквото и да е.

— А, ядосана жена с умисъл за отмъщение — предположи Антъни със знаеща усмивка — Напълно разбирам.

— Може и да разбираш, — каза Джеймс рязко — но те са изгладили различията си още преди да ги намерим.

— Значи Дрю не е имал нужда от спасяване все пак?

— Изобщо. Но бащата на Габи все пак имаше, и беше голяма борба, ако мога така да се изразя, да го измъкнем от това пиратско гнездо. Съжалявам, че изпусна веселбата, старче. Щеше да й се насладиш.

— Дрю върна ли се с вас? — попита Розалин.

— Не, той ще остане на Карибите за известно време. Присъствахме на сватбата му, преди да отплаваме за дома.

Антъни се засмя.

— Не ми казвай, че има още пирати в семейството ти сега?

Това му донесе един заплашителен поглед от красивия рус мъж и Кейти рязко си промени мнението. Джеймс Малъри беше със сигурност опасен. Можеха ли погледите да убиват?

— Не бъди задник, те са също и твое семейство! — отвърна Джеймс.

Антъни беше или много смел, или просто не бе забелязал заплашителния поглед на другия мъж, защото каза хилейки се:

— Не съм съгласен, старче. Ти си този с петте шурея варвари, не аз.

— А племенника ни по брак е един от тях — отбеляза Джеймс.

— По дяволите, бях забравил за него — измърмори Антъни и обви ръка през широките рамене на брат си, за да го избута към Кейти. — Е, ела и се запознай с героинята на Джуди. Чу ли, какво се случи? Знам, че Джудит бързаше да види Джак още същия ден, когато се прибра.

— Да, Джак ни каза за всичко това за по-малко от десет секунди. Едва бяхме влезли през вратата! Но ти знаеш, как изстрелва всичките си изречения наведнъж, когато е развълнувана.

— Да, така е — извъртя очи Антъни — Джуди прави абсолютно същото. Не го е наследила от мен! Кълна се, че ние никога не сме били толкова лесно възбудими, когато бяхме на тази възраст.

— Ние не сме били момичета — беше комичния отговор на Джеймс. Но после със сериозен тон добави — Съжалявам, че не бях тук, за да помогна, Тони.

— Не се безпокой, старче. Синът ти и шурея ти те заместиха много добре. И вече всичко свърши, благодаря на Бога, така, че не е нужно да се връщаме на това.

Когато стигнаха до Кейти, Антъни ги представи един на друг. Въпреки, че Джеймс Малъри не беше много по-висок от нея, когато обви масивните си ръце около нея — той всъщност я прегърна! — тя се почувства много — много малка.

— Задължени сме ти! — каза й Джеймс — Ти си помогнала на любимата ми племенница, която е и най-добрата приятелка на дъщеря ми. Ако някога имаш нужда от нещо, Кейти Тайлър, каквото и да е, ела при мен.

Тя не се съмняваше, че е напълно искрен. И имаше чувството, че „каквото и да е“ наистина означаваше всичко, дори и да е нещо опасно.

Жена му „Джордж“ се присъедини към благодарностите му. И като ги слушаше, Кейти имаше усещането, че докато Джеймс Малъри определено можеше да е заплаха за някои хора, приятелите и семейството му нямаше защо да се страхуват от него, а Кейти току-що бе попаднала в тази група и безпокойството, което изпита при влизането му изчезна.

Още един човек бе пристигнал с Джеймс и семейството му, но се бе забавил на вратата. За съжаление, се бе промъкнал зад Кейти. Ако беше дори за миг предупредена тя нямаше да се направи на глупачка.

— Госпожо Тайлър?

Тя се извърна, за да застане лице в лице с Бойд Андерсън. С всичкия присмех, на който е способна, тя каза:

— Ах, ако това не е мъжът, който ще направи престъпник от невинния. Срамота е за Малъри да наричат такъв мерзавец, като теб роднина.

Със засрамено изражение той каза:

— Дойдох да се извиня, че не ти повярвах.

— Извинението не се приема — отговори студено тя — Сега се махай!

— Моля те…

— Глух, колкото и глупав? — прекъсна го тя безжалостно. — Тогава нека се опитам да обясня. Вие, господине сте идиот!

Той падна на колене. Тя изсумтя, извади пистолета си и стреля по него. Естествено не го улучи, но й достави удоволствие да го види изплашен.

Разбира се, всичко това се случи само във въображението й и то по-късно, а не в стая, пълна с дузина свидетели. Бойд я изненада. Тя се извъртя към него и остана с отворена уста. Беше облечен по-елегантно от последния път, когато го видя, в добре скроено черно сако, което прилепваше плътно на широките му рамене, бяло дантелено шалче, завързано на врата му, златистокафявите му къдрици бяха в моден безпорядък. Но гледката на този красив мъж не спря дъха й. Вместо това инстинкта и за самосъхранение надделя над добрите чувства и тя отсече:

— Не ми говори! Не смей дори да се доближаваш до мен. Всъщност… — тя се обърна към Сър Антъни, който се мръщеше насреща им. Тя усети гореща руменина да залива бузите й защото Малъри бяха станали свидетели на грубостта й към техен роднина. Тя просто не можеше да остане повече тук. — Съжалявам, но трябва незабавно да си тръгна — каза тя на домакина — Благодаря ви за гостоприемството.

Тя не му даде шанс да отговори, не се забави и за минута докато излизаше през вратата, само колкото да се наведе да прегърне Джудит и да й прошепне:

— Ще те посетя пак преди да замина, но сега трябва да тръгвам.

Тя почти стигна входната врата, но Бойд бе по-бърз от нейните токчета. Ръката му легна за миг върху рамото й и я обърна, за да застане с лице към него.

— Кейти, трябва да ме оставиш да обясня!

— Махни си ръцете от мен! — тя се взря в ръката му, докато Бойд я махна и после му каза — Не трябва да правя нищо, освен да не те забелязвам, което ще ми е много лесно.

— Моля те, би ли ме изслушала аз…

— Както ти ме изслуша? Ти ме влачеше из околността срещу волята ми — по време на буря, ако мога да добавя. Отнесе се грубо с мен, заключи ме в стая и всичко това, без да ме изслушаш и веднъж!

— Може би не съм се отнесъл достатъчно грубо с теб, след като успя да избягаш? — каза той безсилно — Можех да те вържа в тази стая, но не го направих.

Тя изсумтя възмутено.

— Наистина ли мислиш, че това те оправдава? Не мога да повярвам, че дори говоря с теб, но вече край. Ще бъда точно толкова учтива с теб, колкото беше ти. Каквото и да кажеш, ще попадне в глухи уши. Не беше ли така?

Тя се зарадва да види, как лек цвят облива страните му, но остана само, колкото да се наслади на гледката. Обърна се и избърза през вратата. Чу го да произнася името й отново, да я вика всъщност, но не спря и дори побягна надолу по входните стълби. Каретата, която Антъни бе пратил да я доведе, все още беше пред къщата и след момент беше вътре, на път за хотела.