Джоана Линдзи
Прелъстяването (17)

Глава 16

Кейти трябваше да се досети, че като изпрати бележка до дома на Джудит, ще получи нещо повече от обикновен отговор. Когато хотелската прислужница дойде до вратата и, за да й каже, че има посетител, който я чака в лобито, тя почти изпрати обратно прислужницата с извинението, че е неразположена.

Страхуваше се, че е Бойд. Можеше да е бил в дома на Малъри, когато пратеника и е пристигнал и да го е проследил обратно до хотела й. Не искаше да го вижда отново. Никога. Нито дори за да го види как пада на колене, след като е разбрал, колко е сгрешил. Но тя все пак последва прислужницата, отказвайки да повярва, че очакването, което изпитваше, имаше нещо общо с вълнението от мисълта да го види отново.

Тя успя да изпита облекчение или разочарование, когато видя, че посетителя й не е Бойд Андерсън. Бе твърде изненадана, от мъжа, който стоеше и я чакаше. Той бе невероятно красив и това нямаше нищо общо с топлата усмивка, с която я дари. Невероятно висок, със слаба мускулеста фигура, която пасваше идеално на височината му, той бе от този тип мъже, който шивачите обожаваха. Беше елегантно облечен в тъмно кафяв редингот и бежови бричове. Шалчето му бе спретнато завързано, но не прекалено екстравагантно. Дрехите му бяха по последна мода, разбира се. Нищо контешко. Катранено черната му коса падаше на вълни точно до края на ушите му, очите му бяха леко екзотично скосени и бяха най-красивото кобалтово синьо… очите на Джудит Малъри, осъзна тя!

Той сигурно бе неин роднина и тъй — като не можа добре да види Джереми Малори, преди да отведе Джудит онзи ден, тя помисли, че е той. Приликата бе твърде голяма, доколкото си спомняше, но можеше да се закълне, че Джереми беше по-млад. Не, че този мъж беше стар. Края на тридесетте или началото на четиридесетте, предположи тя.

— Госпожица Тайлър? Аз съм Антъни Малъри, бащата на Джудит — той пое протегнатата и ръка и я стисна топло.

Беше неочаквано! Това ли беше мъжа, с който Бойд се опитваше да я сплаши? Колко абсурдно!

Тя отвърна на усмивката му.

— Наричайте ме Кейти. Надявам се, че Джудит се е възстановила от тази неприятна случка?

— Благодаря ви, да. Не можете да си представите, колко сме ви благодарни със съпругата ми, за вашата помощ. Вие сте забележителна млада дама, Кейти.

Тя не можа да предотврати изчервяването си.

— Просто направих това, което всеки друг би направил.

— Тук грешите. Повечето хора щаха да мислят за себе си. Вие сте видели малко момиченце в нужда и сте я спасили. Знаете ли, дъщеря ми е очарована от вас? Откакто се е прибрала само за вас говори!

Кейти се усмихна широко.

— Аз също съм запленена от нея. Тя е толкова умна за възрастта си, че започнах да се отнасям с нея като с възрастен човек.

Той кимна.

— С всички ни е така! Тя очаква с нетърпение да ви види отново. Съпругата ми Рослин дава малка семейна вечеря довечера и се надявахме да се присъедините към нас.

Кейти за малко да се разсмее, като си припомни разговора с Грейс от тази сутрин. Никога не бе и сънувала, че ще бъде принудена да каже „Но аз нямам какво да облека!“, точно днес. Но го каза. Малъри бяха английски благородници. Те вероятно дори си лягаха, елегантно облечени!

— Ще трябва да откажа. Нямам подходящо облекло за вечеря в Лондон.

Антъни се разсмя и каза:

— Желаем Вашето присъствие, не това на гардероба Ви. И Джуди ще бъде съсипана, ако не дойдете — после допълни закачливо: — Облечете чувал, ако е нужно. Обещавам ви, че семейството ми няма да го интересува. Така че без извинения. Ще изпратя карета за вас след няколко часа.

Как би могла да откаже? Антъни Малори беше упорит човек, но въпреки това много мил и тя щеше да се радва да види Джудит отново, така че боязливо се съгласи. Грейс, разбира се, й повтори поне три пъти „казах ти“, докато изваждаха най-хубавата рокля, която Кейти имаше. Е, не беше чувал, а семпла розова рокля със седефени копчета. Когато Кейти я облече и Грейс сплете косата и в хлабава плитка, преметната върху рамото й, тя се почувства по-спокойна относно вечерята с Малъри. Не след дълго тя вече пътуваше към модерната градска къща на Пикадили.

Това беше още една изненада. От улицата, градската къща на Малъри изглеждаше малка, но отвътре беше огромна. Беше около три пъти по-голяма от дома й в Гардинър. И изглеждаше толкова величествена! Позлатени рамки, кристални полилеи, лъскав мрамор на пода във фоайето. Където и да погледнеше, виждаше елегантни детайли. Кейти се почувства съвсем не на място. Тези хора бяха богати аристократи — какво по дяволите правеше тя тук?

Но тази мисъл не трая дълго. Представата на Антъни Малори за „малка вечеря“ се стори на Кейти, доста „голяма“, когато иконома я въведе в стая, пълна с хора и всички се втурнаха да й благодарят. Дори и икономът й благодари!

Кейти забеляза, че Рослин Малори не беше облечена толкова елегантно, колкото другите жени в стаята. Сър Антъни вероятно й бе казал за глупавия спор за дрехите, когато я покани на вечеря, така, че тя просто се бе облякла в пола и блуза. Само това допълнително усилие, накара Кейти да се чувства добре дошла, но начинът по който я прегърна я успокои напълно.

Антъни я приветства топло, но Рослин я избута към камината, за да останат насаме за момент.

— Толкова се радвам, че Тони те убеди да присъединиш към нас тази вечер. Той каза, че доста си се противила. — Кейти се изчерви, но Рослин се засмя и я увери — Шегувам се скъпа. Просто искам да се почувстваш добре дошла тук. Надявам се, че ще се съгласиш да приемеш гостоприемството ни за по-дълго, но можем да говорим за това по-късно. Преди Джуди да слезе, мисля че ще е добре да ти разкажа повече за този нещастен инцидент. Моят братовчед Джорди Камерън, винаги е искал наследството ми, разбираш ли.

— Значи наистина съпруга ти е пребил братовчед ти?

— Не се изненадвай! Със сигурност не му е за първи път. Преди да се омъжа за Тони, Джорди се опита да ме отвлече няколко пъти. Знаех, какво щеше да направи. Щеше да ме принуди да се омъжа за него, така че да може да сложи ръка на наследството, което дядо ми ми остави, и не се интересуваше, как ще го постигне. Тони го спря и бяхме сигурни, че няма да имаме повече проблеми с него! И Джорди бе искрено разкаян тогава, така че докато Тони го обвинява за всичко това, аз не съм съгласна с него. Дори получих извинителна бележка от него днес и уверение, че съпругата му няма да ни създава повече проблеми, въпреки че ние вече знаехме това. Човекът на Калдърсън обясни, когато дойде тук за да чуе историята от Джудит, че Мейси Камерън и бандата й са били арестувани.

Кейти веднага разбра, че Малъри не знаят, че тя е тази, която е била обвинена, че е от бандата и е прекарала известно време в затвора заради това. Тя понечи да го спомене, но внезапно промени решението си. Джудит бе в безопасност у дома, а Малъри бяха облекчени и й бяха благодарни за помощта. Нямаше нужда да знаят, че тя е изстрадала допълнителните последствия от всичко.

Радостен вик прекъсна мислите й. Тя видя Рослин да извърта очи и се обърна, за да види защо. Джудит скокна от стълбите до тях и се лепна върху Кейти с буйна прегръдка.

— Ти дойде! Толкова се радвам! Татко ме предупреди, че може да не дойдеш. И изглеждаш толкова красива в тази рокля!

Кейти се изкикоти. Всички ли бяха чули за оскъдния й гардероб?

— Виж се само, фантастична си. Не ми беше казвала, че си най-красивото момиченце в Англия!

Джудит се усмихна на комплимента и Кейти вече не се съмняваше, че е истина. Момиченцето имаше невероятните меднозлатисти коси на майка си и екзотичните сини очи на баща си. И двамата й родители бяха поразително красиви. Кейти имаше чувството, че Джудит ще стане прекалено красива, когато порасне. Дори сега, изпълнена с радостна наслада, тя сияеше, като ангел.

— Срещна ли се с всички? — попита Джудит и преди Кейти да е отговорила каза — Ела с мен, ще те запозная.

Детето нямаше да я остави. И като идеална домакиня, за каквато може би вече я подготвяха, тя представи Кейти на роднините си и не пропусна да каже по дума за всеки от тях.

Там бяха чичо й Едуард и леля и Шарлот. И те живееха в Лондон. Братовчед и Джереми и неговата младоженка — „бивш крадец“ бе прошепнала Джудит — живееха също в Лондон и тъкмо се бяха върнали от сватбено пътешествие.

Кейти, разбира се се вцепени, когато беше представена на красивия млад мъж, буйният роднина, който замина с Джудит през онзи ден в Нортхемптън. Щеше да е по-добре, ако се бе забавил достатъчно, за да се запознае с нея й да й спести затворническата килия, която се наложи да разгледа отвътре.

За малко да го каже, но не беше в природата й да е груба, така че сдържа езика си. А и със сигурност не бе негова вината, че Бойд Андерсън не можеше да разпознае истината, дори да го цапардоса по главата.

— Съжалявам, че не се срещнахме тогава — извини се Джереми докато разтърсваше ръката й. — Но съм сигурен, че Бойд е обяснил, защо се налагаше да заведа Джуди незабавно у дома.

— О, направи го — отговори Кейти и се поздрави, че не е прозвучала саркастично.

Тя всъщност смяташе, че ще срещне и Бойд в дома на Малъри. Беше разочарована, че не е там. Не че бе решила все още, какво да му каже.

Само знаеше, че щеше да е неприятно.

По-добре, че той не присъстваше, защото не й отне много време да разбере, че семейството на Джудит не знаеше за неговия гаф. Как може да не им е казал? Очевидно не е искал да се изложи. Най-вероятно си е мислел, че Малъри никога няма да я срещнат, така че е нямало нужда да си признава. Но тя не искаше да помрачава настроението на вечерта, като спомене за глупавите му обвинения.

Колкото до Джереми, Кейти съвсем честно можеше да се закълне, че не е срещала по-красив мъж, но въпреки това бе някак раздразнена. Сега можеше да разбере, защо бе объркала Антъни с Джереми, когато го видя в хотела. Бащата на Джудит, толкова много си приличаше с по-младия Малъри, че не беше трудно да го помисли за син или брат на Антъни, ако вече не знаеше, че той бе братовчед на Джудит.

А съпругата на Джереми, Дани, бе толкова красива, че Кейти почти ахна, когато я видя! Тя носеше изумрудена копринена рокля и косата й бе сребристоруса и подстригана нестандартно късо, но имаше най-изящните черти. Кейти беше сигурна, че никога не е срещала толкова красива жена, колкото Дани Малъри, докато не й представиха братовчеда на Джудит — Дерек и съпругата му Келси и тя започна да се чуди как може в едно семейство да има толкова много невероятно изглеждащи хора.

И всички бяха облечени толкова изискано. Дани в нейната смарагдова коприна, Келси и Шарлот в тъмно кадифе, даже мъжете носеха сака и дантелени шалчета, а дори не беше официална вечеря! Ако всички те не бяха толкова мили и искрено доволни, че тя бе там, щеше да е ужасно засрамена от обикновената си памучна рокля, която не изглеждаше на място сред богатите им одежди и блестящите им бижута. Но сега дори не си помисли за това, защото Джудит почти не й остави време да мисли с нейния порой от коментари.

— Синът им Брандън е Херцогът на Райтън, знаеш ли? — каза й Джудит, след като дръпна Кейти настрани от Дерек и прекрасната му съпруга.

Тази информация не означаваше абсолютно нищо за Кейти. Учителят й беше американец по рождение и не й бе обяснил реда на английската аристокрация. Лорд си беше за нея лорд, ни повече, ни по-малко.

— Никога не би предположила, но Дерек срещна Келси в един бордей — продължи Джудит отново шепнейки и добави — Не е каквото си мислиш. Това е много интересна история, за това какво е правела там.

Кейти можеше да си представи — не, всъщност не можеше! Но тайните, които това дете й разкриваше, бяха определено доста скандални неща, които Джудит не биваше да знае на нейната възраст. Крадци и бордеи, и не беше ли споменала също и пирати преди това? Със сигурност тези необикновени аспекти от живота на някои Малъри не бяха публично достояние, тогава защо тя ги споделяше с Кейти?

— Не бих казала на някой друг — каза Джудит, сякаш четеше мислите на Кейти — Но ти си специална.

Кейти силно поруменя. Това бе един от най-хубавите комплименти, които някога бе получавала. Но се зачуди на странните схващания на детето.

— Не съм, но защо го казваш? — попита тя.

Джудит сви рамене.

— Може да е странно, но имам чувството, че винаги съм те познавала.

Това наистина беше странно, защото Кейти също се почувства близка с момиченцето. Но Джудит й бе заприличала на самата нея на тази възраст със своето приятелско разположение и любопитство, и нейните хиляда и един въпроса!

— Това може би е, защото говорихме твърде много за себе си, когато се срещнахме, а по-късно и в каретата ти — предположи Джудит — Никога до сега не бях говорила с някого по този начин, ако не е от семейството.

Кейти се усмихна и погледна към стаята.

— А ти очевидно имаш голямо семейство.

Джудит се изкикоти, звук, който напомни на Кейти, колко малка беше тя.

— Това дори не са половината! Мисля, че вече бройката нарасна до осем отделни къщи на Малъри в Лондон, но трябва да попиташ майка ми. Но дори и това не са всички от семейството ми.

На Кейти й беше трудно да повярва. Тя бе единствено дете, без лели и чичовци, без братовчеди, без дори баби и дядовци — поне не такива, които да познава. Би било много хубаво, помисли си тя, да имаш толкова много роднини. И може би трябваше отново да отиде до Глочестър и този път наистина да почука на вратата на семейство Милърд.

Малко след това обявиха вечерята. Масата бе внушително дълга, давайки на Кейти представа, колко много членове на семейството понякога присъстваха, за да се хранят на нея. Само с десет присъстващи от тях тази вечер, Рослин настани групата в единия край на дългата маса, слагайки Кейти между Антъни и Джудит, докато тя се настани срещу тях.

Разговорите, които се разпростираха от конни надбягвания и заслугите на най-новия жребец на Дерек, до мнението на дамите за най-новата мода на ниските талии, не спираха дори за миг. Шарлот харесваше новия стил, докато другите три жени все още предпочитаха Френския дворцов стил.

Когато Шарлот попита Кейти за нейното мнение, тя трябваше да признае:

— Страхувам се, че последния път, когато съм била при шивачка в последните пет години бе тази сутрин. Поръчах си една модна рокля и послушах съветите на шивачката. Тя каза, че шие само рокли по последна мода с ниска талия.

— Колко грубо от нейна страна! — каза Келси.

— И сигурно е лъжа — добави Дани — Знам, как постъпват собствениците на магазините. Тя просто е искала да разкажеш на всичките си приятели, откъде си взела рокля по последна мода.

— Няма значение — опита се да ги увери Кейти — Ще й отнеме четири дни да ушие тази единствена рокля. Нямам време да обикалям наоколо, за да търся друга шивачка.

— Това е нелепо! Не й трябва толкова много време, за да ушие една рокля — каза Рослин — Най-вероятно си е търсела причина, за да ти вземе повече пари. Ще ти изпратя моята шивачка утре. Тя ще ти направи толкова рокли, колкото искаш, в какъвто стил предпочиташ и ще ги направи много бързо.

— Благодаря ти, но това не е необходимо. Аз пътувам, така че не ми е нужно голямо разнообразие от дрехи. А и кораба ми отплава следващата седмица.

— Връщаш се у дома в Америка? — попита Антъни.

— Не, нямам семейство там, така че, се съмнявам някога да се върна.

— Тя има семейство тук в Англия, но просто не иска да ги посети — изчурулика Джудит.

Изчервяването на Кейти накара Рослин нежно да смъмри дъщеря си.

— Това е лична информация, котенце. Кейти щеше да го спомене, ако искаше. Не биваше да го правиш вместо нея.

Долната устна на Джудит потрепери съмнително, което накара Кейти да скочи в нейна защита.

— Всичко е наред, наистина. Имам семейство тук, но никога не съм ги виждала и не мислех, че ще имам време да ги посетя, преди да отплавам за Франция. Но не можах да се сдобия с билети за по-рано от следващата седмица — тя спря, за да се усмихне на детето и стисна ръката й под масата. — След нашия разговор, Джудит, размислих и сега, след като ще остана малко по-дълго в Англия, най-вероятно ще ги посетя. Но майка ти е права, предпочитам да не го обсъждаме.

Тя бе казала твърде много! Много повече отколкото й се искаше, но Малъри разбраха намека и Антъни смени темата, като попита:

— Какво те привлича във Франция? Пазаруване?

— Не, това е следващата страна, от обиколката ми, която ще посетя.

— Колко страни смяташ да видиш? — попита Едуард.

— Всички — отговори Кейти — Всъщност ще обиколя света.

— Света? — Джереми замалко да се задуши с хапката, която поемаше — По дяволите, повечето хора просто искат да обиколят Континента, но ти искаш да видиш целия свят?

— Защо не? — попита Кейти — Това искам, след като съм прекарала целия си живот в едно малко селце. Сега, след като нищо не ме задържа там, искам да опозная целия свят.

— Не гледай толкова изненадано, паленце — каза Антъни на племенника си — Всеки има различни цели. Просто тази на Кейти е огромна.

— Но околосветско пътешествие ще й отнеме цяла вечност — отбеляза Джереми.

Кейти се усмихна.

— Не толкова дълго, ако не се задържам много на едно място, както тук. Мина повече от месец, откакто пристигнах от Америка и съм видяла само Англия и Шотландия. Така че вече знам, че не мога да оставам дълго на едно място и тъкмо затова съм толкова разочарована от корабните разписания. Трябваше да отпътувам за Франция утре, а не следващата седмица.

— Е, след като ще се забавиш, можем ли да те поканим да отседнеш тук, докато кораба ти отпътува? — попита Рослин — Това е най-малкото, което можем да направим за теб, след като спаси Джуди.

— Да, моля те, Кейти! — добави Джудит с надежда.

— Благодаря ви, но ако срещата със семейството ми протече, както се надявам, най-вероятно ще искам да прекарам остатъка от времето си в Англия с тях. Ще ви известя. Но изобщо не е нужно да ми благодарите, че помогнах на Джудит. Това беше приключение за мен, така че аз трябва да й благодаря за това!

След вечеря се оттеглиха в салона. Кейти се появи малко по-късно, след като отдели няколко минути, за да се поосвежи. След като се разходи из къщата, тя още веднъж се възхити на този разкош. Дали и Милърд, които също бяха благородници, живееха така? Такъв живот ли е изоставила майка й, заради любовта?

Тя остана за миг на вратата, наблюдавайки всички Малъри. Колкото по-шумно и весело ставаше, толкова повече си личеше, колко много се обичат. Колко прекрасно семейство и колко щастливи бяха, че се имат един друг. Искаше и се да не се чувства толкова не на място сред тях, имайки предвид, колко мили бяха с нея, но се чувстваше точно така. А и майка й и липсваше още повече.

Грейс беше права, тя трябваше да се срещне със семейство Милърд, преди да напусне Англия. Никога нямаше да си прости, ако не го направи. Някой от тях дори можеше да прилича на Аделин или да има сходен характер. Господи, толкова й се искаше да открие, че има роднини, които да приличат на майка й.

— Коя си ти? — попита дълбок глас зад нея.

Кейти се обърна и не можа да спре тръпката на страх, която премина през нея, когато погледна големия рус мъж, който стоеше и я гледаше толкова втренчено. В широка бяла риза, отворена на врата, тесни бричове, ботуши до коленете и коса до раменете, той изглеждаше дори повече не на място в дома на Малори от самата нея. Но нещо друго в мъжа я накара да затаи дъх. Погледът му беше толкова заплашителен, сякъш беше… самият дявол! Отблясък от злато на ухото му и даде отговор. Той изглеждаше като пират!