Джоана Линдзи
Прелъстяването (16)

Глава 15

Кейти установи, че купуването на удобна английска карета — или поне нова — както Джудит Малъри бе предложила, не беше нещо, което може да се свърши за един ден. Мъжът от първия склад за карети, който тя посети, беше казал три седмици. Втория майстор на карети, й обеща, че ще направи една но след месец. Той имаше списък с чакащи!

Достатъчно лошо беше, че всички пътнически кораби, отплаващи за Континента в следващите няколко дни бяха запълнили списъците си вече. Най-доброто, което Кейти можеше да направи беше да купи билет за двама на кораб, който отплаваше следващата седмица. Тя все още бе огорчена, така че не смяташе да отлага напускането на Лондон повече заради карета. Всичко това бе по вина на Бойд Андерсън. Господин Калдърсън ги освободи чак вчера следобед, извинявайки се подобаващо, когато мъжът, който бе пратил в Лондон се върна и каза, че Малъри наистина са потвърдили версията на Кейти.

По пътя обратно към хотела им в Лондон, Кейти каза на Грейс:

— Мисля, че просто ще се върнем към първоначалната идея да купим карета, след като стигнем Франция.

— А ако и там се натъкнем на същия проблем? — попита Грейс.

— Може, но поне ще започнем с обиколката из страната, докато чакаме.

Грейс кимна.

— Тогава какво следва в дневния ред преди да заминем? Нов гардероб? Наемане на кочияш за каретата, която още нямаш?

Кейти повдигна вежда при саркастичния тон на прислужницата си. Самата тя също бе изгубила настроение. Мразеше да зависи от хорските списъци. Искаше да напусне Англия сега, не следващата седмица. Искаше също да купи карета днес, а не следващия месец. Дори си бе помислила да си купи собствен кораб, така че да не й се налага да се разправя с чуждите списъци повече и да може просто да се впише в собствения си. Но можеше да си представи, колко време щеше да отнеме, за да се построи кораб!

Тя бе почти сериозна, когато вчера каза на Грейс, че няма да тръгнат до шест дни и завърши с:

— Просто трябва да купя кораб, за да не изпадаме отново в затруднения, като това.

Грейс извъртя очи и отвърна:

— Купуването на карета е добра идея, купуването на кораб — не. Ние няма да плаваме из целия свят. Нуждаем се от кораб, само за да стигнем до следващия континент.

— И после до следващия.

— Да, но колко месеца по-късно ще е това? — попита Грейс. — Ти сама каза, че прекосяването на Европа по суша ще отнеме много време. Освен това няма чак толкова много континенти, нали?

Каквото и образование да бе получила Грейс в Денвър, със сигурност не включваше география. Тя охотно обясняваше, че е останала в училище, само колкото да се научи да чете и пише. Образованието на Кейти беше много по-обширно, но въпреки че учителят й се постара да й разкрие света, тя нямаше книги с рисунки, за да онагледят знанията й и бе трудно да си представи колко различни са Европа и Африка от Америка. Учителя й само й описваше, какво има отвъд хоризонта и я провокираше сама да пожелае да го види. Тя знаеше от уроците му, че беше много по-удобно да плава от една страна до друга, вместо да пътува по суша.

— Жалко, че не можем да наемем кораб — завърши Кейти с въздишка.

Грейс се подсмихна.

— Не ставай смешна. Това, че ще почакаш да се качиш на следващия кораб, за да обиколиш света е само незначително неудобство.

Но Кейти си знаеше, че търпението не бе добродетел, с която да се гордее.

— Е, какво за новия гардероб? — сръчка я Грейс.

— Защо ми е нов гардероб? Вече разнасям наоколо сандъци с дрехи. Защо за Бога да купувам още?

— Защото нямаш нищо, освен всекидневните рокли, които носеше в Гардинър. Нямаш нито една модна рокля или наметка. Ами, ако те поканят на официална вечеря или…

— Кой ще ме покани? — изкиска се Кейти. — Ние всъщност не се срещаме с хора, които дават претенциозни вечери.

— Не е изключено. Трябва поне да си подготвена. Или ще отказваш покани, само защото нямаш какво да облечеш?

Кейти се предаде.

— Предполагам, че няма да боли, ако имам поне една официална рокля, нали? И искам да си взема нов удобен пътнически костюм. Може би ще ни стигне времето ако намерим шивачка днес. Много добре, кажи на кочияша да обърне. Мисля, че забелязах няколко магазина, на две пресечки назад.

Грейс отиде да говори с наетия кочияш, но като се върна на мястото си, каза:

— Сега, след като се справихме с още един важен въпрос, ще отидеш ли да посетиш детето, за да си сигурна, че се е прибрала благополучно у дома?

— Не знам, всъщност, мисля, че не. Не ми хареса края на това малко приключение и искам възможно най-бързо да го забравя. Въпреки, че тя беше очарователна. Но поне ще изпратя бележка до…

— Страхливка.

Кейти се наежи.

— Извинявай?

— Чу ме правилно. Страхуваш се, че ако се приближи до къщата на Малъри, ще се срещнеш пак с него.

— Много грешиш. Ще се радвам да се срещна с Бойд Андерсън отново, за да мога да използвам пистолета, който си купих онзи ден за нещо полезно.

Грейс въздъхна.

— Няма да го застреляш!?

— Но го обесих, нали?

Грейс избухна в смях, но когато се успокои, каза с любяща усмивка:

— Тези твои истории са само мечти изказани на глас, Кейти. Но фантазиите нямат нищо общо с това, което би направила, ако наистина имаше възможност. Е, беше смешно, когато го обеси. За жалост, само въображението ти беше ядосано.

— Не знам, защо продължаваш да мислиш, че съм неспособна да се ядосам и, че ти си единствената, която може да изпитва тази емоция. Бях бясна заради този инцидент.

— Може би, но ти сменяш темата.

— Може би, защото не искам да говоря за това? — отговори бързо Кейти.

— Имах предвид детето. Като надраскаш набързо бележка, без да очакваш отговор, няма как да узнаеш, че се е прибрала благополучно у дома. Какво, ако този, който изчезна с нея не й е истински роднина? Какво, ако Андерсън е един от похитителите и те е взел с него, само за да те отстрани от пътя си, за да не заподозреш, какво наистина става? Какво, ако Джудит не се е прибрала?

Сега Кейти се засмя.

— Слушала си твърде много от моите истории!

— Сериозна съм.

— Тогава избери тема, която не е толкова абсурдна. „Океан“ е негов. И по време на плаването, чухме да се споменава, че това е просто един от многото кораби, които принадлежат на корабната компания, която семейството му притежава. Този мъж не е просяк, Грейс.

— Нито пък ти, но това не му попречи да те посочи с пръст, нали?

Беше права.

— Много добре, ще се погрижа да получа потвърждение, когато доставят бележката ми. Ще се убедя, че всичко е наред що се отнася до Джудит. Но не е нужно да ходя до дома на Малъри за да го направя.

— Така е честно — каза Грейс. — Просто не исках да видя, как оставяш недовършено това, за което говорихме, след като имаме време, преди да заминем на следващата екскурзия до Глочестършир.

— Не — каза Кейти незабавно. — Всъщност, си мислех за дълго пътуване по южния бряг, по възможност далеч от Дувър, или може — би чак до Корнуол, ако не се шляем. Не успяхме да посетим южните графства, преди да заминем за Шотландия.

Грейс повдигна рамене, изглеждайки непреклонна, когато каза:

— Не мога да не ти припомня, че може никога да не се върнеш в Англия, след като заминем оттук. Може да отидеш в Италия и да решиш, че това е страната, в която искаш да пуснеш корени. Вече каза, че Шотландия би било хубаво място за живеене, така, че знам, че търсиш във всички тези страни, които ще обиколим място, където да се установиш, след като спрем да обикаляме света. Е, помисли си — продължи Грейс — знаеш, че ще съжаляваш, че не си положила усилие, за да се срещнеш със семейството на майка си, когато се озовеш на другия край на света.