Джоана Линдзи
Прелъстяването (15)

Глава 14

Кейти седна на койката подвила крака, с брадичка, опряна на коленете и кисело присвити устни. Съчиняваше една от своите въображаеми истории, за това как Бойд Андерсън е пратен на бесилото. Ръцете му не бяха вързани, но устата му беше запушена. Бяха го попитали дали има последни думи, но той не можеше да отговори, заради парцала в устата си. Но можеше лесно да го махне, нали? Много добре, щеше да се наложи да му върже ръцете, тъй — като не я интересуваше, какво искаше да каже.

Тя отложи отварянето на вратичката на трапа под него. Наслаждаваше се на момента. Въпреки това, той не изглеждаше изплашен. Всъщност изглеждаше дяволски непреклонен, точно както последния път като го видя. Може би, защото беше убеден, че няма да го обесят за глупостта, в което беше обвинен. Така, че, ако сложеше и себе си в сцената, за да може той да я види, щеше да разбере, че има за какво да се тревожи…

— А, ето те и теб! — каза Грейс ядно — Трябваше да се сетя. Търсих навсякъде другаде. Защо не се сетих да проверя в затвора?

Кейти погледна, когато вратата на килията се затвори зад прислужницата й. Грейс имаше силно развито саркастично чувство за хумор.

— Радвам се, че намираш нещо весело в това! — каза Кейти с въздишка.

— Развеселена ли ти прозвучах? Наистина? Уверявам те, че не съм. Всъщност съм направо бясна. Добрите деяния не би трябвало да завършват по този начин!

Точно така се чувстваше и Кейти, преди да започне да беси Бойд Андерсън в ума си. Изпълнението на наказанието му, дори и само във въображението й, успя да премахне или поне да посмекчи яда й. Тя много добре знаеше, че двете с Грейс щяха вече да са в Лондон, ако не беше неговото твърдоглавие. Със сигурност нямаше все още да е в Нортхемптън, да се натъкне на госпожа Камерън отново и накрая да се озове в затвора заради това.

Но Грейс я беше намерила и еднаквите им версии щяха да убедят полицията, че тя е невинна.

— Сега, след като ти пристигна, можем отново да си тръгнем по пътя, така че нека просто…

— Какво те кара да мислиш така? — прекъсна я Грейс набързо — Не, и мен ме затвориха. Очевидно съм член на твоята банда за отвличания.

Кейти със сигурност не очакваше да чуе точно това.

— Това е толкова глупаво. Мислиш ли, че след като и двете сме им разказали една и съща история…

— А така ли е? — прекъсна я Грейс подозрително — Или пак си станала изобретателна?

— Не съм! — каза Кейти възмутено.

— Е, полицая не ме разпитва много, но защо още не си им разказала някоя история, за да се измъкнеш оттук?

— Разказах им — отговори Кейти с лек триумф — господин Калдърсън, пазачът, дори ми повярва.

— Знаех си — каза Грейс и разклати вратата, която им пречеше да излязат.

Кейти се намръщи. Това явно подейства защото Грейс дори изглеждаше разкаяна относно последния си изблик на сарказъм, но само за миг.

Докато прислужницата бе притихнала за момент, Кейти обясни:

— Не са ме освободили все още, заради семейството на Джудит. Те очевидно са добре познати в тази страна. Господин Калдърсън разпозна веднага името им и каза, че няма да ме пусне, докато не го чуе историята от някой член на семейството.

— Значи си била тук през целия следобед? — попита Грейс учудено, докато се настаняваше до Кейти на койката — Проверих навсякъде за теб — два пъти! Бях сигурна, че просто съм те загубила за момент, че…

— Не попита ли съдържателя на странноприемницата?

— Разбира се, че го попитах.

— Тогава трябваше по-рано да се сетиш да потърсиш тук. Той видя, как ме извлякоха навън. Не ти ли каза?

— Сигурно щеше да ми каже, но го нямаше, когато установих, че те няма в стаята. Жена му бе поела работата и ми каза, че не те е виждала.

— Е, аз дори не бях в Нортхемптън. Проклетият американец, който дойде да спаси Джудит, се бе заинатил да ме заведе в Лондон при Малъри! Ако не бях скочила от прозореца, за да му избягам…

Грейс скочи от леглото и твърдо каза:

— Сега вече знам, че пак си измисляш. Като се има предвид всичко, ще съм благодарна да чуя истината — веднага!

Кейти не се обиди. Нищо чудно, че Грейс беше разстроена. Не бяха сторили нищо лошо, но ето, че и двете бяха в затвора сега. И Кейти си бе измисляла твърде много истории в живота си, давайки на Грейс добра причина да се съмнява в нея.

Тя въздъхна.

— Истина е. Човека си бе набил в главата, че съм виновна, затова нямаше значение, какво му говорех, за да го убедя в противното. Но поне успях да избягам. И господин Калдърсън ме убеди, че не е нужно да чакам тук. Той обеща да провери дали не може да отседна при сестра му. Останах с впечатлението, че ще може.

— Под ключ, предполагам?

— Е, най-вероятно. Но поне ще сме в по-удобна стая от затворническата килия.

Всъщност затворническата килия не беше толкова ужасна. Със свежия въздух, който влизаше през прозореца с решетки, не вонеше. И пода беше от дървени дъски. Насекоми щъкаха шумно и затова Кейти държеше краката си вдигнати върху койката, но все пак беше по-добре от мръсен под.

— Какъв е този американец? — попита Грейс, докато се наместваше отново до Кейти. — Казаха ми, че детето е на път обратно за Лондон с член на семейството й, а семейството й е от Англия.

— Не. Мисля, че спеше в каретата, когато Джудит спомена, че има и американски роднини и той е един от тях. Ти дори го познаваш. Ти ме предупреди на „Океан“ да внимавам, когато съм около него, защото чувстваше, че е твърде привлечен от мен.

— Андерсън? — каза Грейс невярващо — Собственика на кораба? Но той бе завладян от теб. Никога не съм виждала мъж, толкова привлечен от жена, че да не може да скрие плътските си намерения. Той е последния човек, който би се усъмнил в теб. Защо го е направил?

— Предполагам, че е изглеждало така, сякаш аз държа момичето заключено в стая в същия град, където похитителите са я държали.

— Но тя трябваше да им каже, че всъщност е била спасена — от нас.

— Сигурна съм, че щеше да го направи, но друг роднина бързо я отведе, без да я пита, какво се е случило. Бойд остана с мен и си извади погрешен извод.

— Не му ли обясни?

— Разбира се, но той вече си бе решил, че съм престъпница, така че отказа да ме слуша.

— Но той те харесваше!

— Това може да е било част от проблема.

— Това, че разума му е бил помрачен? — извика Грейс — Разбира се! Прегърни враговете си, натикай приятелите си в затвора. Пасва идеално!

Сарказма на Грейс се бе завърнал. Кейти каза:

— Не мисля че причината е в привличането, което изпитва към мен. Измрънка нещо от сорта, че ще остави на властите да решат, предполагайки, че не може да се довери на собствените си инстинкти, когато аз съм замесена.

Той беше казал още нещо, но тя нямаше да го повтори пред прислужницата си, след като то предизвикваше приятно пърхане в стомаха и, само като си го спомнеше. „Не мога да мисля нормално, когато си наоколо и единственото нещо в ума ми е, да те отнеса до най-близкото легло, така, че не смея просто да повярвам на думата ти Кейти Тайлър. Съжалявам“.

— Колко мило — каза Грейс. — Но не го виждам тук в затвора, да ти прави компания, докато чакаме изяснение от някакви английски лордове, които между другото не изглеждат услужливи относно американците и вероятно няма да бързат да изяснят тази несправедливост.

Грейс беше имала свада с благородник през един от първите им дни в Лондон. Мъжът я бе избутал, когато тя влизаше в един файтон, който бе спряла, бе го измъкнал под носа им малко или много и после бе казал нещо снизходително, относно това, че трябвало да се даде предимство на високопоставените. Оттогава Грейс ненавиждаше благородниците, въпреки че това беше единствения лош инцидент, който я бе сблъсквал с по-висшите класи — до сега.

Кейти се почувства длъжна да отбележи:

— Срещали сме някои много мили хора досега и в Англия и в Шотландия.

— Но не бяха лордове.

— Наистина, но не можеш да сложиш всички в кюпа, само защото един е бил груб с теб, особено, след като почти всички останали са били мили и склонни да помогнат. Дори господин Калдърсън, нашия тъмничар, ми се извини три пъти, че не може да ме пусне.

— Разбрах какво имаш предвид — измърмори Грейс и въздъхна. — Надявам се поне да търсят лудата шотландка. Не ми се иска да мисля, че спасителите са в затвора, докато тя все още обикаля свободна наоколо.

— О, тя е тук с нас. Никой ли не ти каза? Или би трябвало да кажа, че тя се погрижи да сме тук с нея!

Кейти обясни, какво се бе случило, когато се върна в града и се натъкна на Мейси Камерън, завършвайки с:

— Тъкмо щях да кажа на господин Калдърсън за цялото приключение, когато госпожа Камерън ме посочи с пръст, нарече ме лъжкиня и каза, че всичко е било моя идея. Тя искаше да е в затвора, за да избяга от съпруга си, но ми беше достатъчно ядосана, за да задейства плана си за малко отмъщение.

Грейс повдигна жълтеникаво кафявата си вежда.

— Защо ли не съм изненадана? Знаех си, че тази жена не е наред с главата.

Кейти кимна.

— Кандидат за лудницата, както господин Калдърсън я нарече. Но не я виня. Бойд Андерсън е виновен, че няма да спим в прекрасен хотел в Лондон довечера. Все едно той сам ме е затворил тук. Съсипа прекрасното ми приключение с нелепите си предположения.

— Не ми е приятно да ти го припомням, но това вече не е приключение. Това е трагедия.

— Няма такова нещо. Просто се превърна в затруднение и малко ни забави, това е.

— Груба съдебна грешка! — настоя Грейс.

С това беше трудно да не се съгласиш, но Кейти отговори:

— Крайно неприятно е и аз съм толкова ядосана, колкото и ти…

— Успя да ме заблудиш.

— … но господин Калдърсън ме увери, че няма да отнеме много време да се стигне Лондон с езда и веднага изпрати човек до дома на Малъри, за да изясни всичко. Може дори да ни освободят по-късно тази вечер.

И двете знаеха, че няма да стане. Беше се стъмнило вече. Дори и човека да стигнеше до Лондон тази вечер, беше малко вероятно да се върне веднага в Нортхемптън. Него не го интересуваше, че две американки гният в затвора за през нощта.

Господин Калдърсън ги премести в къщата на сестра си, но това не спря Грейс да продължи да се оплаква, особено, когато стаята им се оказа дори по-малка от килията в затвора! Една от тях да мърмори и да вдига врява беше повече от достатъчна, затова Кейти се опитваше да контролира собствения си гняв. Тя не бе свикнала да се чувства ядосана. Много повече бе свикнала да помага на другите и да ги забавлява, така че сподели добре украсената версия на нейната „бесене на Бойд Андерсън“ история с Грейс тази вечер, за да мине времето. И слушайки, Грейс определено се разведри. Дори се беше засмяла, преди Кейти да приключи.

Но когато най-накрая се отказаха да чакат да ги освободят и загасиха лампата, за да поспят, всички тези непознати емоции, които бяха тормозили Кейти през целия ден се завърнаха и тя не можа да затвори очи, взряна в тавана.

Гняв, болка… как можеше Бойд Андерсън да се отнася с нея, като със закоравял престъпник? Той я познаваше! Не бяха непознати. Тя бе прекосила океана с него. Той мислеше, че тя е омъжена жена с две деца — а, не, сега той беше решил, че е откраднала тези деца. Но и това беше само предположение предизвикано от неговото заключение, че тя е отвлякла Джудит!

Представи си колко неудобно щеше да се почувства той, когато научеше истината, но това не помогна да успокои наранените си чувства. Проблема беше, че тя го мразеше заради своеволния начин, по който се отнесе с нея днес, но не искаше да го мрази и противоречивите чувства и причиниха болка в гърдите и в очите й изплуваха сълзи. Мразеше го за това, че объркваше чувствата и така.

Тя се върна към обесването му и отвори вратичката на трапа този път… после плака докато заспи.