Джоана Линдзи
Прелъстяването (14)

Глава 13

Кейти бързо стигна обратно до Нортхемптън, въпреки дъжда. На половината път тя успя да избяга от бурята. Въпреки, че пътя пред нея беше сух, солидната маса от облаци не се пропукваше. И макар облаците да не бяха толкова тъмни, колкото бяха на Юг, дъжда все още можеше да се придвижи на север и да я измокри отново. Но това бе най-малкият й проблем.

Дъждовните облаци най-вероятно правеха така, че да изглежда по-късно от колкото беше, но все пак деня почти си бе отишъл. Нямаше начин да събере слугите и вещите си и да стигне до Лондон преди да падне нощта. Тя и без това се страхуваше да пътува пак по същия главен път, защото не искаше да рискува да налети на Бойд отново.

Тя го забави, като взе коня му, така че не очакваше да е близо зад нея. Но също и не очакваше той да се откаже и да се прибере у дома. Беше доказал, колко е упорит относно това. Но нямаше да я намери в Нортхемптън отново. Тя щеше да остави коня му там, за да го намери, не че чувстваше каквато и да е вина, че го е взела, след всичко което бе сторил, но нямаше вече да се нуждае от него, щом потеглеше на път с каретата — в друга посока.

Влезе доста зрелищно в града, мокра и изпоцапана, облечена в мъжко сако. Дори косата и се бе разпиляла и тя не бе губила време, за да спира и да я сплита отново. Може би трябваше да спре. Привличаше твърде много любопитни погледи, най-вероятно защото прасците и се виждаха. Засрамена, слезе от коня, така че краката и пак бяха прилично прикрити.

Водейки коня зад себе си, Кейти вървеше през градския пазар, което й напомни колко е прегладняла.

Пазара бе затворил за през нощта, не че тя имаше някакви пари, за да си купи нещо. Но няколко клиента все още довършваха покупките си и една жена крещеше на продавача на плодове, покрай чиято сергия Кейти минаваше.

— Просто мъ упъти до най-близкото пристанище, мъжо!

— Вече ти казах, глупава жено, ние нямаме пристанище.

— Знам чи нямати, ама кой е пътя ду най-близкия град дет̀ има? Нали ти казах, чи мъжа ми са опитва да мъ убий? Трябва дъ изчезнъ от страната, ясну ли ти е?

Кейти се закова на място. Интересни и станаха не само крясъците. Не беше ли това същата шотландка, от която тя, Грейс и Джудит загубиха половин сутрин да се отърват? Жената бе с гръб към нея и тя не можеше да бъде сигурна. Но обвинявана на два пъти от Бойд, че е жена на Джорди Камерън, тя знаеше как да нарече похитителката на Джудит. И тук имаше шотландка, която опитваше да избяга от съпруга си, което я подсети, че Бойд беше споменал, как Антъни Малъри е пребил жестоко Камерън, заради това което жена му бе сторила.

Кейти вече нямаше никакви съмнения, затова спря едно момче, бягащо покрай нея и му прошепна да извика полицията. Тя щеше да задържи госпожа Камерън, докато то се върне и беше достатъчно ядосана, за да не я интересува как ще го направи. Жената бе отвлякла и малтретирала дете, преследва ги из цял Нортхемптън и околността, опитвайки се да си върне детето и ако не беше тя, спомените на Кейти за Бойд Андерсън нямаше да са окончателно съсипани. Доколкото зависеше от Кейти тази жена нямаше да се измъкне безнаказано след кашата, която бе забъркала.

Тя я приближи отзад.

— Госпожо Камерън?

Шотландката незабавно се обърна. Кейти почти се засмя на това, колко бързо продавача на плодове пое в противоположна посока, за да се отърве от следващия проблем. И я позна веднага. Косата й беше все още в див безпорядък, очите и имаха луд блясък.

— От ̀де мъ познавате, ъ? — тя продължи със същия войнствен тон, който използваше с продавача на плодове. — От странноприемницата? Ний платихме зъ стаята, въпреки, чи трябваше да си ̀земем парите обратно. Проклетата ключалка беше счупена!

Кейти разбра, че жената не я разпозна, но това не я изненада. Дрехите и прогизнали и раздърпани, косата и разчорлена и мокра, Кейти изобщо не изглеждаше така, както сутринта и всъщност, най-вероятно беше също толкова размъкната, колкото шотландката.

— Не съм от странноприемницата.

Въпреки това Кейти не разкри коя е. Трябваше да забави жената, докато пристигнат властите и въвличайки я в разговор изглеждаше най-добрия начин за това.

Госпожа Камерън изгледа накриво Кейти.

— Тугава, от̀де тъ познавам? Изглеждъш ми позната — няма значение. Ако мойш да ми кажеш, кой път е до най-близкоту пристанище, шъ съм ти благодарна. Ако не, шъ намеря някой, койту може.

Здравият разум би предположил да я насочи към най-близкия бряг, но Кейти просто каза:

— Страхувам се, че не бих могла да ви помогна за това. Не съм толкова запозната с тази част на страната.

Шотландката изсумтя нетърпеливо.

— Тогаз, нямам време за губене в бъбрене с теб. Приятен ден.

Интересно, как тя поставяше нещата така, все едно само нейните думи имаха значение. И вече се оглеждаше за някой друг, който да я упъти към нейната посока. Но Кейти трябваше да я задържи в разговора. Тя предпочиташе да изчака с обвинението, докато властите дойдат, за да я арестуват.

— Защо бързате?

— Не е твоя…

Кейти я прекъсна.

— Наистина ли чух да казвате на търговеца на плодове, че бягате от съпруга си, който се опитва да ви убие? Това беше доста преувеличено.

— Това си беше цялата истина, жено. Бяха го били и от т̀ва стана малко смахнат. Едва гу познах. И сега иска дъ си гу изкара на мен.

— Да си изкара, какво?

— Затуй, чи гу обвиниха в нещо, дет аз сторих. Преследваше ме по пътя и кълнъ съ, щеши да мъ убие преди Малър, преди те да мъ пипнат, какту напрайха с него. Ама туй изобщо не е твоя работа и аз нямам време. Джорди ша влези в града всеки момент.

Тя тръгна. Кейти погледна неспокойно назад, но нямаше и следа от властите или момчето, което прати за тях.

— Почакайте, госпожо Камерън. Изглеждам ви позната, защото ме спряхте на пътя по-рано днес. Търсехте дъщеря си, което и двете знаем, че беше лъжа. Имате дъщеря толкова, колкото и аз.

Госпожа Камерън се завъртя. Изражението и бе за момент изненадано, но бързо се преобрази в ядосано, когато заби пръст в рамото на Кейти.

— Значи ти си я откраднала от мен? Зарад теб загубих цяло състояние. Къде е тя?

— Обратно при семейството си, където няма да можеш да я пипнеш с алчните си ръце отново. Началникът на полицията е на път да те арестува. Наистина ли смяташе, че ще се измъкнеш просто така?

Кейти се приготви да спре жената от бягство, но госпожа Камерън всъщност изглеждаше замислена и удиви Кейти, като каза:

— Туй не е лоша идея. Мисля, чи пандиза шъ е безопасно място да съ скрия от Джорди.

Кейти си помисли, че Джорди Камерън трябва да е бил луд да се ожени за тази жена, но ако някой наистина беше луд, това бе тя.

— Хайде тогава — продължи госпожа Камерън и дори хвана Кейти за ръка, за да отиде с нея. — Да намерим твоя полицай, а? Шъ си ми нужна, за дъ кажеш, чи съм виновна. Може да не ми повярват, ако саму аз гу кажа.

Това бе съмнително, но Кейти очакваше, че ще трябва да отправи обвинения. Не очакваше обаче, жената да настоява за това и да е тази, която ще ги заведе в полицията. И добре направи, защото Кейти видя момчето, което бе изпратило в полицията да си играе в края на площада с едно куче. Някоя монета, може би щеше да го накара да го направи, но тя само го бе помолила без да му плати и то, просто бе загърбило молбата й!

Тя все още бе подозрителна относно мотивите на шотландката. Наистина ли предпочиташе затворническа килия, пред това да се изправи срещу яда на мъжа си? Вероятно. Но това за което трябваше да се усъмни беше, защо госпожа Камерън настояваше и тя да отиде с нея.