Джоана Линдзи
Прелъстяването (12)

Глава 11

Кейти не беше изплашена — все още. Тя забеляза, че Джудит разпозна младия мъж, който я отведе и се зарадва, че го вижда, така че не се притесняваше за детето. А също така разпозна и мъжът, който я довлече в тази стая. Бойд Андерсън, собственика на „Океан“. Как би могла да го забрави? Той бе първия красив мъж, който показа интерес към нея, първия истински красив мъж, когото бе срещала всъщност. Но какво правеше той тук?

Беше много изненадана да го види да нахълтва в стаята й, след като мислеше, че няма да го срещне никога повече. Но той явно смяташе, че тя е отговорна за отвличането на Джудит и я третираше, като закоравяла престъпница заради това! Е, щеше да е крайно засрамен и то заслужено, когато тя го поправеше — ако изобщо имаше шанс да го направи.

Кейти побесня, че той я принуждава да мълчи. Наистина ли щеше да я насили? Но тя щеше първо да му обясни и сигурно после… ами ако не й повярваше? Той изглеждаше сигурен, че тя е виновна и беше крайно ядосан. Ами ако вместо да й повярва я изнасилеше?

Тя потрепери. Господи, искаше и се да не го бе споменавал. Сега не можеше да си го избие от ума. И тогава, изведнъж осъзна, че той я докосва! Избута ръката му, но той отново я върна на врата й и я погали. Тръпка премина по гърба и ръцете й. Пръстите му продължиха да я галят. Тя пое дъх и го задържа, очаквайки… очаквайки…

Той наклони главата й назад. Стоеше толкова близко зад нея, че тила й докосна катарамата на колана на панталоните му. И я погледна с такъв огън в очите.

— Не можеш да си представиш, колко…

Той се спря. Отмести погледа си от лицето й и го заби в тавана. Кейти използва момента да стане от стола. Не смяташе да го преобръща, но се зарадва да види малката бариера помежду им, когато се обърна, за да го погледне.

— Довлече ме тук, заплаши ме, после си позволяваш и това! Ако не те познавах, Бойд Андерсън, щях да закрещя веднага! Все още не е късно! Как смееш да се отнасяш към мен по този своеволен начин?

Той вдигна стола и го остави настрана, без да сваля поглед от нея. Тези тъмни, изразителни очи, преминаха бавно по извивките на тялото й по такъв начин, че стомахът й се сви. Напомни й на времето, прекарано с него на кораба. Толкова често го бе хващала да я гледа така, когато си мислеше, че не го забелязва. Грейс беше казала, че той таи похотливи мисли за нея. Таеше ги тогава, таеше ги и сега. Само дето вече не ги криеше!

— Мина ми през ума, че действията ти тук променят всичко — каза той с нисък дрезгав глас. — Ти си много по-веща, отколкото си мислех, нали Кейти? — Когато очите му се върнаха към нейните, тя се изчерви, защото разбра, какво имаше предвид. Това, че изчервяването й можеше да го накара да си помисли, че предположението му е правилно изобщо не й хрумна. Но той бързо скъси разстоянието помежду им. Твърде бързо.

— Знаеш ли, колко често съм мечтал да съм насаме с теб по този начин? — каза той, обхващайки лицето и с ръце.

За кратък момент, Кейти бе хипнотизирана от докосването му. Беше нежно, беше романтично и той не беше единствения, който бе мечтал за същото, откакто се срещнаха. Щеше да я целуне. Тя знаеше дълбоко в себе си, че, ако го направи, е изгубена, защото и тя го искаше! Той я накара да изпита непознато за нея вълнение и тъй — като явно не бе по-подготвена да се справи с това, отколкото, когато бяха на кораба, пак я развълнува безмерно.

— Почти се радвам, че показа истинското си лице — продължи той.

Това развали магията. Все още я обвиняваше за нещо, което не бе сторила и си мислеше, че може да си позволява волности заради това?

— Престани! — каза тя и отблъсна ръцете му.

Но ръцете му не се отдръпнаха. Вместо това се преместиха на устните й. И преди дори да си помисли да се отдръпне от него, я придърпа близко до себе си. Тя ахна и постави двете си ръце на гърдите му, за да го избута, но безуспешно! Притисната към него, тя не можеше да не забележи колко твърди и мускулести бяха гърдите му. Стана и горещо прилепена така до мощното му тяло.

В отчаянието си да се освободи от горещия водовъртеж от чувства, които я бяха завладели, тя каза:

— Ще те ударя! Предупреждавам те!

— Не го прави, любима. Не искам да си нараниш ръката.

Той я пусна неохотно. Но изглеждаше развеселен! И докато я освобождаваше достатъчно внимателно, за да не се спъне, развеселеността му разпали гнева й.

— Много мило, но това стигна твърде далеч. Какво изобщо правиш тук? Джудит е Малъри, а ти не си!

Та бе толкова изнервена, че последните й думи преминаха в крясък. В сравнение с това неговият отговор прозвуча като шепот.

— Не, не съм, но брат ми и сестра ми са женени в това семейство.

Това я изненада. Но също му припомни в какво я обвиняваше, защото очите му се стесниха, когато я погледна.

— Как можа да го направиш? — попита я той — Знаеш ли изобщо, срещу кого си се изправила? Малъри никога не забравят злините, които са им сторили. Не вярвам съзнателно да си се напъхала в гнездото на осите.

Тя изправи гръб.

— Защо не се замислиш над това, което току-що каза? Не можеш да повярваш, защото не е истина! Нямам пръст в това!

— Тогава обясни, какво правеше в тази стая с Джудит.

— О, най-накрая се сети да попиташ? — каза тя язвително — Аз и помагах! Връщах се от Шотландия, когато…

— Господи! — прекъсна я той с изражение недоверчиво, колкото гласа му — Ти си жената на Джорди Камерън, нали?

— Кой?

Но той не я чу и каза на себе си:

— Сега придобива смисъл. Той дори каза, че това е твоя идея.

— Кой? — попита отново тя, но той изглежда пак не я чу.

— Имаш една минута да обясниш. Кажи ми, че си невинна, че са те принудили, че си мислела, че никой няма да пострада.

Той й даваше избор на извинения, в случай, че тя не си бе приготвила? Саркастичен ли беше? Или се надяваше, че тя ще му даде добър повод, за да я пусне?

— Аз спасих Джудит — каза бързо тя — Тя ще ти каже.

Това би трябвало да е достатъчно, за да започне да й се извинява. Би трябвало, поне да го накара да се съмнява. Но по изражението му съдеше, че го е казала твърде късно и не й е повярвал.

— Колко удобно за теб, че тя не е тук да потвърди, нали? — каза той рязко — Но нека ти кажа, какво е очевидно. Ти държеше Джудит в заключена стая. Чухме придружителката ти да ти напомня да заключиш, когато излезе. Ако я беше спасила, щеше веднага да я отведеш вкъщи, не да я задържаш в същия град, където си уредила да я размениш срещу състоянието, което поиска.

Кейти преглътна. Това звучеше така… така уличаващо!

— Е, преди да си направил нещо прибързано, да намерим Джудит — предложи тя разумно — Предполагам, че ще повярваш на детето, когато ти каже, че я измъкнах от хората, които я държаха и…

— Джереми щеше да се върне, за да ми каже, ако беше така. Дадох ти шанс да ми кажеш нещо приемливо. Но ти не можа.

В този момент Кейти изгуби цялото си търпение.

— Преструваш ли се или наистина си толкова глупав? Защо да се връщат тук? Джудит вече би трябвало да е казала на роднината си, че съм й помогнала. Той няма да предположи, че все още ме смяташ за виновна. Сигурно вече знае истината и ще си помисли, че и ти я знаеш. Е, защо да се връща тук? Той не знае, че ти глупаво си се заинатил да ме задържиш. Ако си е помислил нещо е, че си ми благодарил подобаващо за помощта и скоро ще ги настигнеш.

— Отвлякла си племенницата на сестра ми, братовчедка на Джереми и родителите и бяха обезумели от тревога през тези два дни. Джереми няма да губи и секунда и ще я отведе право у дома при семейството й. Хайде.