Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 32гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и форматиране
- beertobeer(2010 г.)
Издание:
Тодор Костадинов. Софийско жителство
Българска, първо издание
Рецензенти:
Александър Панов
Антон Дончев
Атанас Наковски
Атанас Свиленов
Георги Величков
Дончо Цончев
Красимир Дамянов
Огнян Сапарев
Рашко Сугарев
Слав Г. Караславов
Редактор: Владимир Тороманов
Художник: Иво Попов
Технически редактор: Цветан Русанов
Коректори: Мая Жилиева, Милена Жилиева
Формат 84/108/32
Печатни коли 16
Издателство: „АТЛ-50“ ЕООД — София, 2004 г.
ISBN 954-91655-1-5
История
- —Добавяне
На дъщерите ми Лилия и Павела —
моят живот срещу това
никога да не се върне 1984-та.
Тази книга не се продава. Нека всеки, който я притежава, знае, че, независимо от начина, по който е попаднала у него, тя е скромен подарък от автора.
Предговор
Понякога имам чувството, че съм живял в два живота. Всичко, което беше преди, е толкова невъзможно днес, колкото и това, което става днес, бе невъзможно да се случи преди.
Предполагам, че подобно чувство в различна степен са изпитвали повечето хора от моето поколение и с моята съдба.
Мина време и сега ми е мъчно за всички.
Дори и за майор Николова от Четвърто районно, която ме изхвърли от квартирата заедно с багажа и ръкописите на моите книги, защото нямах софийско жителство. Тя вероятно е една прекрасна жена, служителка, съпруга и майка… а може би вече и баба. Ако някога прочете тези редове, нека знае, че не й се сърдя… И ако може, да ми прости, че ги написах. Единственото, с което тя и други добри хора в онзи живот можеха да ми помогнат, бе да не изпълняват служебните си задължения с прекалено усърдие. А тя не беше от тези, които се престараваха. Благодаря й…
Опитвам се напоследък да си отговоря на някои въпроси:
Кога и защо написах този роман?
Кой бях аз тогава?
Какъв беше онзи живот?
Защо никой досега не издаде роман „Софийско жителство“?
Защо сега издавам този роман?
Кой съм аз сега?
Какъв е този живот?
И колкото повече се мъча да търся отговорите, толкова повече се убеждавам, че отговорът е само един: Просто всичко е любов.
Бях гладен несретник и аутсайдер, който вярваше в толкова много неща… пишеше книги… но така и не успя да се научи да се харесва… на тях.
Сега съм преуспял, сит съм и давам хляб на другите… не пиша книги… другите гледат да ми се харесат… не вярвам в нищо друго, освен в любовта…
Любовта бе може би единственият мост, по който преминахме от единия живот в другия. Единствено любовта е причината същите хора да живеем в два живота, две битиета, две истории, две епохи…
А защо никой не издаде роман „Софийско жителство“ ли?
Защото всички, които някога можеха да напишат този роман, знаеха, че той вече е написан. А тези, които по-късно се научиха да съчиняват романи, не могат да го напишат. И на едните, и на другите пожелавам един ден най-после да разберат, че…
Просто всичко е любов.
11 януари 2001 г.