Джон Кехоу
Успехът и парите (31)

29. Модели за подражание

Нещото, което най-много искаме да получим е — човек, който да ни накара да вършим това, което можем.

Емерсон

Почитта към героите не бива да си отива с детството. Героите могат и е необходимо да бъдат за нас източник на вдъхновение и мотивация в продължение на целия ни живот. Много от най-известните и влиятелни хора, за които непрекъснато слушаме, са изградили живота си по образеца на също толкова велики мъже и жени, живели преди тях. Подражавайки на великите, те самите са станали такива — вие също може да постъпите така.

Дълго преди да стане един от „Бийтълс“, Джон Ленън боготворил голям брой от старите колоси на стила Ритъм-енд-блус, като Чък Бери и Мъди Уотърс. На стената в къщата му висели техни фотографии, които били извор на вдъхновение, когато за пръв път сам взел китарата в ръце. Така можел да си представя, че е един от тях. Този процес не е просто празно мечтание — той позволява от подсъзнанието ни да се освободят нови творчески идеи. Дава ни възможност да скъсаме рамките на ограничаващите ни предубеждения. Това е превъзходен метод за развитие на вдъхновението и реализация на творческия ни потенциал.

Уди Алън гледал филмите на братя Маркс стотици пъти и мечтаел да стане точно толкова забавен и талантлив като тях. Не е тайна, че на талантливия създател на филми съществено влияние е оказал именно Гручо Маркс.

Милиардерът Тед Търнър изучавал в университета древногръцките класици. Неговият баща — много практичен бизнесмен — не разбирал, защо синът му си губи времето с подобни занимания. Той не осъзнавал, че с помощта на легендарните гръцки герои, успяващи да превърнат всяко поражение в победа и преодоляващи неизброимите препятствия по пътя към осъществяване на целите си, Тед развивал способността си да мисли като тях. И именно така постъпвал почти през целия си живот.

Певицата Уитни Хюстън наблюдавала как по-голяма й братовчедка Дион Уоруик пускала хит след хит и не преставала да мечтае, че някога и тя ще стане точно като нея. Тя имала късмета, че човека, който бил за нея пример и образец, когато си проправяла път към успеха, бил неин роднина. Уитни имала възможност да наблюдава как в звукозаписното студио Дион пее и се справя в различни ситуации. Всичко това оказало огромно въздействие върху г-ца Хюстън, но на вас съвсем не ви е необходимо лично да познавате човека, за да моделирате себе си по негово подобие. Не е необходимо дори да сте се срещали с него. Малцина от нас имат този шанс, но това не би трябвало да ви пречи да използвате вдъхновяващите ви личности като модели за подражание.

Една милионерка, собственичка на фабрика за облекла, веднъж сподели с мен, как в първите години на своята дейност, борейки се за успех, черпела вдъхновение от примера на други преуспели жени. По стените в къщата й висели портретите на видни жени, които вече били спечелили състояние. Те именно станали нейни наставници. Всеки път когато погледнела тези фотографии се окуражавала за нови дела. Моята позната не спирала да си повтаря: ако тези жени са могли да направят това, защо и тя също да не може. И наистина успяла.

Всички крупни компании, гордеещи се със своите блестящи постижения, си имат така наречените „бойни истории“. IBM, Microsoft, 3M и Hewlett Packard — при всички съществуват отдавнашни истории за бивши служители, които при трудни обстоятелства са извършили истински трудови — а понякога и не само трудови — подвизи. Това били хора, постигнали поразителни резултати, мъже и жени, които направили невъзможното, за да преодолеят всички прегради и да успеят. Станали част от историите на тези компании, подобно на легенди, те и днес продължават да вдъхновяват служителите, призовавайки ги да продължат и развият тази традиция.

За всички нас е необходимо да знаем, че целта, към която се стремим е действително постижима. Възможно е за това да са нужни свръхчовешки усилия, но сме длъжни да вярваме, че ако впрегнем до край всичките си ресурси и решителност, ще можем да го направим. И точно това е, което могат да направят нашите герои за нас — те могат да ни покажат, че целите ни не са непостижими!

Също така могат да ни подскажат как да постъпим във всяка ситуация, особено ако е трудна. В книгата със заглавие „Подсъзнанието може всичко“, аз споменавам за Наполеон Хил, милионер и автор на бестселъра „Мисли и забогатявай“, който редовно провеждал въображаеми беседи със своите „невидими консултанти“. Избрал девет човека, чийто живот и дейност имали особено силно влияние върху него. Вечер преди да заспи Хил затварял очи и си представял тази група хора, седнали заедно с него около заседателна маса. Обсъждал с тях проектите, над които работел в момента и ги молел за помощ и съдействие. Самият Хил настоятелно подчертава, че всички тези дискусии се провеждали изключително в неговото въображение, но бил уверен, че идеите, родени благодарение на този процес, го превели през „славните пътища на приключенията и богатството“. Постигнатите резултати толкова го впечатлили, че той превърнал мислените заседания в ежедневен навик.

Такива наши съвременници като бившата първа дама на САЩ Хилари Клинтън и гостоприемният ТВ-водещ Лари Кинг, също използвали подобни методи на въображаеми беседи и се обръщали за съвет към тези, които уважавали и им се възхищавали. Повечето хора предполагат, че всички тези диалози се случват само във въображението, но дали е само там? Има хора, които смятат, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно в момента „тук и сега“. Нобеловият лауреат, Дейвид Бом, протеже на Айнщайн и един от най-уважаваните квантови физици в света, вижда света като холограма^[1] и постоянно съществуващ в настоящето. Ако такъв модел на действителността е истински, то проведените „реални“ разговори или връзката с други обитатели на миналото или бъдещето, теоретично може да са напълно възможни.

Само защото подобна хипотеза хвърля предизвикателство към нашата логика, не следва, че това е невъзможно. Деветнадесетгодишният Греъм Кеарни е твърдо убеден, че може. Художник, притежаващ забележителен талант, започнал да рисува на пет години. Първата му изложба се състояла през 1994 година, когато момчето било само на четиринадесет години и била посрещната с шумно одобрение. Скоро след това Греъм започнал да получава поръчки, а картините му сега красят преддверията на крупни хотели и домовете на състоятелни меценати по целия свят. Докато работел за изглаждане на стила си, Греъм си представял как събеседва с великите художници от миналото. „Всичко се случваше така, все едно, че те действително бяха с мен, — казва той. — Това беше нещо повече от въображение. Действително усещах тяхното присъствие и това ме вдъхновяваше“. Наистина ли този надарен млад човек получавал указания от великите майстори? Можем ли и ние да направим същото? Или в дадения случай има налице подсъзнателна реакция на нужда, предявена към самия себе си? Има ли някакво значение? Навярно никога няма да научим със сигурност, но е очевидно, че този метод притежава мощ и е достъпен за всеки.

Когато се докосваме до образите на тези, които са станали велики, ние черпим от техния характер, тяхната сила и решителност. И много скоро техният успех ще ни отведе до нашия успех, а в този процес ние ще усъвършенстваме себе си.

Подражанието е ефективна и мощна крачка в постигането на успеха, защото вдъхновението в нас се увеличава и ни придвижва отвъд временните неудачи. То, също така, стимулира творческото ни въображение и изважда от подсъзнанието мисли и прозрения, които не биха ни осенили без вдъхновение.

И нека не забравяме най-важния принцип, стоящ зад всичко това. Ако мислите задълбочено върху някакъв въпрос, фокусирането върху него ще го запечата в подсъзнанието ви. По този начин можете да запечатате точно тези качества, от които се възхищавате у своите наставници. А това е и истинският голям подарък, който те могат да ви дадат. Така че избирайте своите герои и модели за подражание мъдро и им позволете да ви издигнат до такива висоти, които даже не бихте се надявали да достигнете без тяхна помощ.