Джон Кехоу
Успехът и парите (16)

14. Цели

Животът е или дръзко приключение, или нищо.

Хелън Келър

Обичам плаването. Имам красива 10-метрова дървена шхуна, която е направена собственоръчно от един мой приятел, който е най-добрият майстор в този занаят за цялото Западно Крайбрежие. Излизам да плавам с шхуната толкова често, колкото е възможно. Понякога излизам денем и плавам около пристанището, напред — назад, наслаждавайки се на слънцето и вятъра. Нямам някаква крайна цел, просто плавам заради самото удоволствие от плаването.

Понякога отплавам за седмица или повече. От време на време дори за месец или два. Тогава вече имам точно определен курс. Всеки ден преди да поема някакъв курс, изучавам морските карти и показанията на приборите внимателно. Занимавам се с навигация и сам управлявам шхуната. Вдигам и свалям платната според посоката на вятъра, следя данните на радара и когато се налага внасям необходимите промени в своите планове и действия. Следя за маршрута и разпознаването на различните ориентири по пътя си: да видя риф тук, остров там и т.н.; във всяка точка от маршрута се старая да определя къде се напирам и накъде ще плавам. Не мога да си представя, че би могло да бъде другояче. Да, невъзможно е да се направи по друг начин. Представете си да плавате без карта и посока, само с надежда за някаква цел, до която искате да достигнете. Колко абсурдно и все пак, това е, което правим, когато сме се оставили на течението, надявайки се на най-доброто и желаейки го, без да сме поставили някаква цел или ориентир, за да постигнем желаното. Нима е учудващо, че не попадаме там, където искаме?

„Причината поради, която повечето хора не постигат целта в живота си“, отбелязва сухо лектора и публицист Денис Уайтли, „се състои в това, че те нямат никаква първостепенна цел.“ Всеки има желание да бъде здрав, щастлив, преуспял и хиляди други неща, но не всеки има конкретни цели и ориентири, които бележат пътя, по който да се достигнат тези желания.

Харесва ли ви „Алиса в Страната на чудесата“?

В класическото произведение на Луис Карол, има една сцена в Огледалният свят, където Алиса напълно се е изгубила, незнаеща кой е обратният път, затова помолила котарака с широката замръзнала усмивка, разположил се удобно на върха на едно дърво, да й помогне.

— Бихте ли ми казали, моля, накъде да тръгна? — попитала Алиса.

— Зависи къде искаш да отидеш — отговорил котарака.

— Все ми е едно… — казала Алиса.

— Тогава е все едно накъде ще тръгнеш — дошъл отговор.

— … само да стигна някъде — добавила Алиса.

— Някъде със сигурност ще стигнеш — хихикайки казал котарака. — Нужно е само достатъчно дълго да вървиш.

Обожавам този текст. Напълно абсурден и в същото време е толкова сходен с нещата, които правим в живота си. Извършваме трагичната грешка, когато бъркаме усърдната работа с труд за постигане на целта. Възприемаме, че ако работим усилено ще имаме голям напредък. Но да работите усилено и да се опитвате да вървите напред без точна, ясно определена цел, която да покаже как да постигнете всичко това, е все едно да живеете в рая на глупаците. И колкото по-скоро разберете това, толкова по-добре.

Какво искате от живота?

Какво искате от живота? Знаете ли? Ако не сте сигурни, вероятно е време за сериозен самоанализ. Всеки от нас в един определен момент от своя живот има нужда да спре и да направи инвентаризация: къде е в момента, накъде иска да отиде, да се увери, че посоката, която е решил да поеме, е тази, която желае.

Целите, които поставяте пред себе си, определят тези обстоятелства и ситуации, с които ще се сблъскате в живота. Помнейки това, избирайте разумно и преследвайте онези цели, които са близки до сърцето ви. Ще напомня поговорката, „Човек се изкачва по стълбата на успеха само, за да открие, че тя е подпряна на друга стена.“ Избягвайте неправилните избори в живота си. Вашите цели трябва да са отражение на вашите страсти, на вашите инстинкти, на вашите възгледи.

Един поет е написал:

Един кораб се движи на изток,

друг на запад пътува.

И макар да е един тоз вятърен поток,

различна е посоката за изход —

посока, определена не от бурята една,

а от посоката на корабни платна.

Дано укажат път натам

платната, които ти поставяш сам.

Вашите цели, в процеса на неотстъпното им преследване, ще ви покажат как да насочите платната си и ще определят посоката, в която искате да се движите.

Ако откриете, че не сте изяснили собствените си цели, то отделете време за себе — по половин час на ден, най-малко за месец. Задължително си дайте това време. Не го изоставяйте или захвърляйте заради дреболии. Всеки ден си правете списък на пет от най-важните неща, които искате да постигнете. Правете това всеки ден. Причината, поради която казвам всеки ден е, че от ден на ден този списък ще се променя. Някои точки от списъка ще изглеждат важни днес и не толкова важни утре. Други ще се повтарят отново и отново. Ако правите това в продължение на месец, ще можете да отделите временните и незначителни желания от тези, които са наистина важни за вас.

Ето още един метод, който ще ви помогне. Представете си, че сте на 90 години и погледнете живота си назад. Какво бихте искали да видите, че ви се е случило? За какво от онова, което не сте направили, бихте съжалявали повече от всичко? Това упражнение може да ви помогне да си изясните картината за това, какво наистина искате да постигнете в живота си.

Поставете си големи цели

Разбрах за силата на големите цели, както се казва, от първа ръка, когато преди много години се готвех да предприема своето първо лекционно турне из Австралия. Бях в Тайланд, когато звъннах на организаторката на обиколката. Договорихме се тя да получи 20 % от общите приходи за свършената от нея работа. Небрежно споменах, че смятам, че тя ще заработи около 10 000 долара за един месец плюс разноските. Помислих, че ще бъде много доволна. Не можете да си представите изненадата ми, когато тя каза, че това е недостатъчно за нея, че има нужда поне от 20 000 долара на месец, и че на точно такава сума е разчитала.

Не знаех какво да кажа. Беше ми известна реалната ситуацията и вероятната сума, която бихме могли да спечелим. Занимавах се с това от години и разбирах, че за да спечели тя 20 000 долара за месец, аз трябва да заработя два пъти повече от това, което съм изкарвал до момента. Знаех, че това беше просто невъзможно.

Борих се с тези мисли няколко дни. Имах ли възможност за избор? Или трябваше да й платя повече, а за себе си да оставя по-малък процент печалба, или тя трябваше да се съгласи на 10 000 долара. В края на краищата, това бяха доста пари, много прилична месечна заплата. Отчитайки нейната настройка, и двата варианта не изглеждаха блестящи, докато не осъзнах, че може би, но само може би, не е толкова невъзможно да се направят повече пари в Австралия, отколкото прогнозирах.

Завинаги ще запомня точния момент, в който ме осени тази мисъл, защото това отбеляза повратната точка в моя живот. Разхождах се по плажа срещу залязващото слънце, когато изведнъж помислих: „А защо да не се направят двойно повече пари, това би разрешило проблема?“ До този момент мислех, че това е невъзможно, но сега някакъв вътрешен глас ми нашепваше, че това все пак е осъществимо. И когато мисълта за получаването на два пъти повече пари стана реална възможност в моето съзнание, изпитах такъв прилив на енергия, каквото никога преди не съм усещал. Почувствах се силен като залязващото слънце. Неочаквано усетих живота, пулсиращ в мен по съвършено нов начин.

Докато се разхождах по плажа през следващите две седмици, в главата ми се появяваха нови идеи, нови пътища, нови методи за собственото ми развитие. Всичко, което изглеждаше напълно невъзможно преди две седмици, сега бе станало не само възможно, а и напълно осъществимо — стига просто да следвам плановете си. Не можех да повярвам на промяната.

Пристигнахме в Австралия и имах най-големия успех във воденето на лекции в цялата ми кариера. Организаторката получи нейните 20 000 долара за един месец, колкото беше времетраенето на обиколката, а аз спечелих повече пари, отколкото съм правил преди, че дори и след това.

Аз, обаче, получих нещо много по-ценно от парите. Научих, че многобройните възможности стават достъпни, ако човек е готов да отвори мислите и съзнанието си за тях. Разбрах, че това не е някаква абстрактна идея, а реалната действителност. Видях на практика как това работи при мен по един забележителен начин. Огромните цели притежават стремителност и мощ, които ви дават и средствата, за да ги постигнете. Не губете времето си да се питате: „Как ще го направя? По какъв начин ще стане?“ — просто вземете решението да го направите и тогава наблюдавайте как идеите и плановете сами ще ви последват.

Патанджали, автор на сутрите „Йога“ и един от основателите на йога в древна Индия, формулирал всичко това по следния начин: „Когато си вдъхновен от някаква голяма цел, някакъв завладяващ проект, мислите ти разчупват всички окови; духът ти не знае граници, съзнанието ти полита във всички посоки и ти се озоваваш в нов, велик и чуден свят. Спящите сили, способности и таланти оживяват и ти откриваш, че си далеч по-велика личност, отколкото някога си мечтал.“