Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Драконите на изчезналата луна (42)

26
Присъдата

Боговете на Крин още веднъж се бяха събрали на съвет. Боговете на Светлината стояха срещу боговете на Мрака така, както денят се възправя срещу нощта, разделени единствено от боговете на неутралитета. Боговете на магията бяха събрани на едно място, а сред тях стоеше Рейстлин.

Паладин кимна, а магьосникът пристъпи напред.

Поклони се и каза простичко:

— Сполучих.

Боговете се вторачиха в него, останали без думи. Всички освен боговете на магията, които размениха усмихнати погледи, сигурни, че мислят едно и също.

— Как го постигна — попита най-после Паладин.

— Задачата ми не беше лека — каза Рейстлин. — Във Вселената сега властва океанът на Хаос. Магията е станала своенравна и неуправляема. Всеки път, когато успеех да сложа ръката си върху й, тя просто се изплъзваше между пръстите ми. Когато кендерът използва устройството, успях да го заловя и да го запратя обратно в миналото, където ветровете на Хаос не вилнеят на воля. Смогнах да задържа Тас достатъчно дълго, за да го накарам да си припомни къде е бил, преди магията отново да се изплъзне от контрола ми и да го изгубя. Само че и по същия начин, когато отново използва устройството, аз бях готов. Отведох го във време, което и двамата познаваме, и той най-сетне ме разпозна. Най-накрая го отнесох до настоящето. В този момент миналото и настоящето са свързани. Просто трябва да последвате едното и то ще ви покаже другото.

— Какво виждаш? — попита Паладин Зивилин.

— Виждам света — отвърна тихо Зивилин с премрежени от сълзи очи. — Виждам миналото, настоящето и бъдещето.

— Кое бъдеще? — попита Мишакал.

— Пътеката, по която е потеглил сега светът — отговори Зивилин.

— Значи няма начин да я променим — обади се отново Мишакал.

— Разбира се, че е възможно — каза язвително Рейстлин. — Например всички просто да престанем да съществуваме?

— Искаш да кажеш, че проклетият кендер все още не е мъртъв? — изръмжа Саргонас.

— Не е. Могъществото на Царицата е нараснало неимоверно. Ако изобщо се надявате да я надвиете, Тасълхоф трябва да свърши още една задача с неговото Устройство за пътуване във времето. Ако го постигне…

— … ще бъде изпратен обратно, за да умре — настоя Саргонас.

— Ще му бъде даден избор — поправи го Паладин. — Никой няма да го изпраща никъде и няма да му бъде налагано нищо срещу онова, което иска. Той разполага със свободна воля, както и всички живи същества по лицето на Крин. Не можем да отречем това негово право само защото е свързано със собственото ни неудобство.

— Свързано с неудобство! — изрева Саргонас. — Та той може да унищожи всички ни!

— Ако трябва да поемем този риск в името на нашата вяра — каза Паладин, — тогава така да бъде. Твоята Царица, Саргонас, презира свободната воля. За нея е далеч по-лесно да властва над роби. Ти й се противопостави. Ще боготворят ли твоите минотаври някой, който иска да ги превърне в роби? Бог, който им отказва правото да определят съдбата си, правото да заслужат славата и честта си?

— Не, но пък минотаврите ми имат поне капчица здрав разум. Не са безмозъчни същества като кендерите — измърмори Саргонас, но така, че почти никой да не го чуе. — Това обаче ни води до следващия въпрос. Ако приемем, че кендерът не стане причина за общия ни край — хвърли гибелен поглед към Рейстлин той, — каква казън ще изискаме за богинята, чието име никога повече не желая да споменавам? Богинята, която ни предаде?

— За нея съществува само едно наказание — отсъди Гилиан, поставяйки ръка върху книгата.

Паладин се огледа.

— Има ли съгласие?

— Стига равновесието да остане непокътнато — намеси се Хидукел, пазителят на везните.

Паладин погледна всеки поотделно. Боговете кимаха един след друг. Последна погледна Мишакал, своята любима съпруга. Тя не кимна, а стоеше с наведена глава.

— Така трябва — каза внимателно Паладин.

Мишакал вдигна очи и се вгледа задълго и нежно в неговите. Сетне през сълзи кимна и тя.

Паладин постави ръка върху книгата.

— Ще бъде — произнесе той.