Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Драконите на изчезналата луна (35)

19
Малис

Галдар и Мина летяха заедно, макар и не рамо до рамо. Синият Бръснач се държеше на разстояние от мъртвия дракон. Нищо не можеше да го застави да се приближи до противното създание и дори не се опитваше да го скрие. Минотавърът се боеше, че Мина може и да приеме погрешно поведението му. Момичето обаче сякаш не забелязваше нищо и в крайна сметка той реши, че Мина не вижда друго, освен предстоящата битка.

Колкото до Галдар, макар да бе сигурен, че го очаква единствено собствената му смърт, никога дотогава не се бе чувствал така щастлив, така готов. Замисли се отново за дните, когато все още беше сакат войн с една ръка, принуден да ближе подметките на нищожества като непрежалимия покойник Ернст Магит. Замисли се за пътя, който го бе довел до този славен миг — да се сражава рамо до рамо с онази, която го бе спасила от горчива участ, която бе възвърнала отсечената му ръка и по този начин бе възвърнала обратно живота му. Ако можеше да направи нещо, ако можеше да даде живота си, за да я спаси, това бе най-малкото, което бе длъжен да стори.

Летяха нависоко, по-нависоко, отколкото Галдар някога изобщо се бе издигал. За щастие не беше от онези, които страдат от световъртеж. Летенето на гърба на дракон не му се нравеше — все още не се е родил минотавър, който да се наслаждава на свободния полет, — но поне не изпитваше страх. Двата дракона най-сетне се вдигнаха над върховете на Господарите на Смъртта. Галдар мълчаливо и очаровано погледна надолу към вътрешността на вулканите, към разтопените скали и клокочещата лава в тях. Драконите започнаха да се реят, като ту потъваха, ту излизаха от зловонните облаци, бълвани от гърлата на вулканите, с надеждата да забележат Малис първи и да се възползват от елемента на изненадата.

Изненада имаше, ала за тяхна сметка. Мина и Галдар наблюдаваха внимателно хоризонта, когато момичето внезапно нададе вик и посочи надолу. Малис на свой ред бе използвала облаците, за да им приготви изненада. Намираше се почти право под тях и приближаваше Санкшън с огромна скорост.

Галдар и преди беше виждал червени дракони и добре помнеше ужаса и възхитата си от размера и могъществото на тези създания. Ала червените крински дракони приличаха на джуджета в сравнение с Малистрикс. Масивната й глава можеше да погълне и него, и неговия син дракон с едно изщракване на челюстите. Ноктите й бяха достатъчно големи, за да изкоренят цели планини, и остри като върховете им. Опашката й можеше да изравнява хълмове с едно замахване и да ги превърне в купчина прах. Взираше се към драконесата и преглъщаше, а ръката му стискаше толкова силно копието, че вече започваше да го боли.

Внезапно си представи как от устата на Малис изригва огнен пламък — драконов пламък, за който разправяха, че стопявал скали, поглъщал в миг костите и плътта и карал моретата да се изпаряват. Вече се канеше да нареди на Бръснач да се спусне върху й, ала синият дракон бе стар ветеран и си знаеше работата, вероятно дори по-добре от самия Галдар. Бърз и тих, Бръснач присви крила и се гмурна право към своя враг.

Мъртвият дракон го следваше отблизо, след което просто го подмина. Мина свали наличника си. Галдар вече не успяваше да види изражението на лицето й, ала я познаваше толкова добре, че не му и трябваше. Представяше си я съвсем ясно: бледа и възторжена. Двамата с мъртвия дракон вече бяха далеч пред тях. Галдар изруга и смушка синия под себе си, сякаш беше кон, за да го накара да побърза. Бръснач нито усещаше подканянията му, нито имаше нужда от тях. Нямаше намерение да позволи да го изпреварят.

Драконът се спускаше с такава бързина, че от жилещия вятър очите на минотавъра се напълниха със сълзи. Колкото и да опитваше, не успяваше да ги държи отворени освен за миг или два, колкото да разбере какво се случва. Малис се бе превърнала в червеникаво петно. Сълзите изпълваха очите му, ала така и не получаваха шанса да паднат, понеже вятърът моментално ги отнасяше.

Бръснач не намаляваше скоростта. И въпреки вятъра в очите усещането за Галдар бе съвсем същото, каквото бе изпитал и по време на първото си сражение. Минотавърът стисна още по-здраво копието и го насочи напред. Помисли си, че Бръснач вероятно възнамерява да се забие директно в Малис подобно на кораб в друг кораб и макар това да значеше сигурна смърт, той не изпитваше страх, абсолютно никакъв. Искаше да се изправи лице в лице със смъртта, да погуби звяра. Нищо друго нямаше значение.

Зачуди се дали и Мина, стиснала здраво драконовото копие, изпитва същото. Представи си как двамата загиват, погълнати в огън и кръв, и потъна в екзалтация.

Целта на Малистрикс беше Санкшън. Градът се намираше право пред нея. Виждаше насекомоподобните му жители, които тъкмо започваха да изпитват ужаса от мощта й. Малис не се боеше, че могат да я нападнат от въздуха, понеже не си и представяше, че някой — нито дори онази Мина — би бил достатъчно луд, за да се изправи срещу й на гърба на дракон. Така че, когато случайно вдигна поглед не поради друга причина, а за да се порадва на вида на красивото синьо небе, тя бе потресена до дъното на душата си, виждайки, че от там се спускат двамина ездачи.

Откритието я стресна дотам, че за момент си позволи да се усъмни в собствените си очи. И този момент едва не се оказа последният миг в живота й, понеже ездачите изведнъж нараснаха и връхлетяха още преди да е успяла да си поеме дъх. Едно инстинктивно лъжливо движение встрани успя да я спаси и изнесе встрани от пътя им. Атакуващите дракони летяха твърде бързо, за да успеят да променят посоката на полета си на секундата, тъй че просто профучаха край нея и започнаха да се издигат наново, като се виеха и подготвяха за следващото нападение.

Малис продължи да ги наблюдава, но не се реши незабавно да ги унищожи. Вместо това предпочете да изчака предпазливо, за да разбере какъв ще бъде следващият им ход. Нямаше нужда да прибързва. Трябваше само да изчака, докато драконовият страх, който тя по-добре от всеки друг по лицето на Крин умееше да използва, не накара жалките крилати създания да започнат да повръщат от ужас, след което да подвият опашки и да й обърнат гръб. Тогава просто щеше да се разправи с тях.

Малис чакаше и радостно наблюдаваше с надеждата да види как синият дракон ще се поколебае, а минотавърът на гърба му ще заплаче като малко дете. Разбира се, тези двамата не бяха кой знае каква заплаха. Уверена в това, Малис насочи вниманието си към другия дракон и неговия ездач. Раздразнено отбеляза, че този дори за миг не е изпитал съмнение и целенасочено се приближава все повече към нея. Драконесата внезапно си даде съвсем ясна сметка защо страхът не го бе поразил. Беше виждала достатъчно трупове на дракони, за да разпознае поредния.

Значи този Един бог умееше да вдигна мъртвите. Малис бе по-скоро ядосана, отколкото впечатлена, понеже сега щеше да й се наложи да преосмисли бойната си стратегия. Скърцащото, проядено от червеи плашило нямаше да се поддаде на страха и едва ли би се подчинило на болката. Вече бе мъртво, така че как можеше да го погуби? Щеше да й се отвори повече работа, отколкото бе предполагала.

— Първо използва душите на мъртвите, за да ме ограбиш — изрева драконесата. — А сега си измислила това прогнило, мумифицирано изчадие, за да се изправиш насреща ми. Какво очаквате ти и твоят незначителен бог от мен? Да запищя? Да припадна? Не се боя ни от живите, ни от мъртвите. Храня се с тях. А скоро ще се нахраня с вас!

Малис внимателно ги наблюдаваше и се опитваше да разбере какво смятат да направят, като същевременно обмисляше своя следващ ход. Вече напълно бе отписала синия дракон. Създанието беше в жалко състояние. Съвсем ясно подушваше вонята на страха му, а и ездачът му не бе в по-добро положение. Ездачката на мъртвия дракон обаче бе нещо различно. Малис се изви пред очите на Мина, за да позволи на момичето да огледа добре могъщия си противник. Нямаше как да спечели. Нищо не можеше да я спаси.

Добре осъзнаваше впечатлението, което вероятно създаваше пред нея. Червената драконеса бе най-голямото живо създание, виждано някога по лицето на Крин. В сравнение с нея останалите дракони бяха просто джуджета. С едно замахване на челюстите си драконесата можеше да пречупи гръбнака на мъртвия дракон. Само един от ноктите й беше по-голям от това момиченце, което се осмеляваше да я предизвика. Освен всичко друго Малис притежаваше магически сили, с чиято помощ можеше да издига планини.

Тя разтвори паст и позволи на разтапящия огън да блъвне от гърлото й и да оближе огромните й зъби. Размърда ноктите си — все още покрити със засъхнала кафява кръв, — които някога бяха потънали в плътта на златен дракон и бяха изтръгнали все още туптящото му сърце. Изви чудовищната си опашка, която можеше да строши черепа на червен дракон или да пречупи врата му, запращайки го към земята, докато на злочестия му ездач не останеше друго, освен да крещи през целия път надолу към бързо приближаващата гибел.

Малцина смъртни бяха успявали да устоят на ужаса от задаващата се Малис и очевидно Мина не бе една от тях. Момичето бе замръзнало на гърба на мумифицирания дракон. Опита се да вдигне глава, ала ужасът от видяното отново я връхлиташе, понеже наново се свиваше така, сякаш знаеше, че смъртта се задава и тя не може да стори нищо, за да я избегне.

Малис изпитваше по-скоро задоволство, отколкото облекчение. Разтвори паст и си пое дълбоко въздух, който щеше да се смеси със сярата в корема й и да се върне обратно под формата на жлъчка и огън, които да кремират и без друго мъртвия дракон и да превърнат любимката на този така наречен Един бог в жива факла.

 

 

Мина не свеждаше глава от ужас. Правеше го, защото се молеше и нейната богиня не я бе изоставила. Момичето вдигна очи и погледна право в Малис. В ръката си държеше драконовото копие.

От повърхността му отскочи сребристо отражение, почти толкова остро, колкото и самото копие. Пронизващият лъч се заби в очите на драконесата, тъй като в любопитството си се бе взряла право в него. Заслепена, Малис се задави с огнения си дъх и успя да глътне голяма част от него. Принуди се да забави атаката и започна да мига, опитвайки да се отърве от замайващата светлина.

— За Единия бог! — изкрещя Мина.

Галдар знаеше, че с тях е свършено. Надяваше се, че с тях е свършено. Жадуваше лесната смърт да сложи край на страха, който превръщаше вътрешните му органи в пихтия и буквално го потапяше в океан от ужас. Състоянието на Бръснач не беше по-различно от неговото. Синият дракон трепереше като лист, а зъбите му тракаха оглушително. Сетне Мина призова Такхизис и богинята й отвърна. Драконовото копие засия като избухнала звезда. Сребърната светлина проби през тъмнината, обкръжила Галдар и овладя страха, протичащ през сухожилията, мускулите и нервите му. Бръснач нададе предизвикателен рев, а минотавърът закрещя колкото му държеше гласът.

Мина му даде знак с копието и Галдар я разбра на секундата. Нямаше да нападат отново. Вместо това щяха да опитат ново гмуркане, за да се приближат към Малис отгоре. В арогантността си червената драконеса бе забавила своя полет. Трябваше да се извият и да я нападнат, преди да е успяла да се съвземе.

Двата дракона се извиха и започнаха да се спускат. На свой ред Малис размаха криле веднъж, сетне още веднъж и съвсем внезапно драконесата вече се носеше право към тях със смъртоносна устременост. Челюстите й се разтвориха.

Бръснач очакваше атаката на червения дракон и незабавно се хвърли встрани, като едва ли не полетя по гръб, за да избегне избликналата огнена стихия, която буквално опърли люспите по корема му.

Светът висеше точно над рогата на Галдар. Стомахът на минотавъра започна да протестира. Увиснал с главата надолу за снаряжението, привързващо го към седлото, той стискаше отчаяно ефеса и се опитваше да не изпусне копието с другата ръка. Амуницията беше изработена за човеци, не за минотаври. Надяваше се, че ще устои на тежестта му.

Бръснач най-после успя да излезе от завоя и отново да се обърне в правилно положение. Галдар отново откри, че се намира нагоре с главата, а светът за пореден път е заел мястото си. Огледа се, за да разбере какво се е случило с Мина. За секунда не успя да я открие никъде и сърцето му за малко щеше да се пръсне от страх.

— Мина! — извика той.

— Под нас! — обади се високо Бръснач.

В този момент момичето летеше съвсем ниско, почти до земята, а Малис се намираше помежду им.

Вниманието на драконесата бе насочено към синия. Само едно мързеливо плясване с крила й позволи да се устреми право към тях. Бръснач замахна с опашка и усилено започна да бие с криле.

— Лети, проклетнико! — изрева Галдар, макар и сам да виждаше, че драконът използва и последната си капчица сила в опита да надбяга Малис.

Минотавърът погледна през рамо. И това му бе достатъчно, за да разбере, че състезанието беше загубено предварително. Бръснач едва успяваше да си поеме дъх. Крилата му биеха неуморно. Мускулите на силното му тяло се напрягаха и разпускаха. Малис почти не се беше задъхала и очевидно ги следваше без никакви усилия. Челюстите й се раздалечиха за пореден път и помежду им проблеснаха острите й зъби. Смяташе да прекърши гръбнака на Бръснач, да изтика ездача му и да го остави да пада през хилядите стъпки, които ги деляха от острите скали под тях.

Галдар стисна още по-здраво копието.

— Няма да успеем! — извика към синия дракон. — Обърни се срещу нея!

Бръснач изви. Галдар се втренчи в очите на Малис. После вдигна копието и се приготви да го запрати към гърлото й.

Малис разтвори още по-широко челюсти, ала вместо да посегне към синия дракон, издаде странен задъхан звук.

Мина бе използвала удалата се възможност, за да се приближи под нея, и бе забила драконовото копие в стомаха й. Оръжието беше пронизало външния слой от червени люспи, отваряйки широка пролука в корема на създанието.

Малис бе извикала по-скоро от учудване, отколкото от болка. Копието не беше успяло да я засегне кой знае колко.

Но изненадата и по-лошото — нанесената обида — я бяха разгневили далеч повече. Тя се изви презглава във въздуха и едновременно протегна нокти и изщрака със зъби.

Мъртвият дракон се оказваше доста маневрен и умел в придвижването. Гмуркаше се, избягваше протегнатите й нокти и всячески успяваше да се изплъзне на опитите й да го улови. Сетне изведнъж рязко се спусна надолу, докато Галдар и неговият син дракон се издигнаха и направиха завой с намерението да предприемат нова атака.

Малис започваше да се изморява от всичко това. Вече не й беше никак забавно. Нищо не й пречеше да приложи малко повече старание, за да победи, и тя разпери криле, за да набере скорост. Възнамеряваше да хване този труп и да го разкъса парче по парче, да отдели плътта от костите му и да го изпрати обратно в гроба. Същото смяташе да стори и с ездачката му.

Галдар никога дотогава не бе виждал някой да се движи толкова бързо. Двамата с Бръснач летяха по дирите на Малис, ала нямаше никаква надежда да я достигнат. Не и преди да е погубила Мина.

Драконесата издиша огнения си дъх.

Галдар изкрещя предизвикателно и срита Бръснач в хълбоците. Може би нямаше да успее да спаси Мина, но поне щеше да отмъсти заради нея.

Дочул издишането на Малис, мъртвият дракон наведе глава и разпери криле. Огненото кълбо се блъсна в стомаха му, избухна и се разля по крилете му. Галдар нададе гневен вик, който изведнъж премина в радостен възглас.

Сред пламъците сияеше драконовото копие. Мина бе издигнала оръжието и го размахваше, за да покаже на минотавъра, че все още е в безопасност. Кожените криле и тялото на мъртвия дракон я бяха предпазили от пламъците. Маневрата им бе струвала доста. Крилете на мъртвия дракон горяха и от тях вече се издигаха стълбове пушек. Нямаше значение, че трупът нито можеше да изпита болка, нито да умре. Без мембраните на крилете си нямаше как да остане във въздуха.

Създанието започна да губи височина, докато пламъците танцуваха по скелетоподобните остатъци от крилата му.

— Мина! — извика в истинска агония Галдар. Не можеше да й помогне по никакъв начин.

Щом пламъците най-после погълнаха и последните остатъци от съсухрените криле на мъртвия дракон, той се понесе надолу в спирала.

Сигурна, че поне единият от враговете й е погубен, Малис отново насочи вниманието си към Галдар. Минотавърът вече не се интересуваше от собствената си безопасност. Това беше останало в миналото.

— Такхизис — каза той. — Аз съм без значение. Спаси Мина. Спаси я. Пожертва толкова много заради теб. Пощади живота й!

И в отговор на молитвата му се появи трети дракон. Този дракон не бе нито жив, нито мъртъв. Беше изтъкан от сенки и имаше пет глави. Безплътното създание се вля в тялото на мъртвия дракон. Самата богиня бе дошла, за да се включи в битката.

Кожените криле на мъртвия дракон започнаха да искрят със зловещ блясък. И макар да продължаваше да гори, трупът му успя да излезе от смъртоносната спирала и да се издигне малко преди да се стовари на земята.

Галдар нададе нов победоносен рев и размаха копието си с надеждата да привлече вниманието на Малис.

— В атака! — изкрещя той.

Бръснач не се нуждаеше от втора подкана. Синият дракон вече се спускаше остро надолу с оголени зъби. Минотавърът усети как нещо в корема на създанието изклокочи, след което от устата на Бръснач проряза мълния и порази Малис в главата. Екотът от гръмотевицата едва не го събори от седлото.

Драконесата се затресе спазматично, докато електричеството протичаше през тялото й. Минотавърът за момент се поддаде на надеждата, че мълнията е успяла да я довърши, и едва не изпадна в дива радост. Сетне гръмотевицата отшумя и мълнията изтля, а Малис разтърси замаяно глава като боец, който току-що е получил замайващ удар в челюстта, след което се засили и с отворена паст се хвърли срещу им.

— Приближи ме! — извика Галдар.

Бръснач се подчини и проряза въздуха съвсем близо до главата на чудовището, а минотавърът запрати копието колкото можеше по-силно към окото на драконесата. Видя как върхът на оръжието прониза очната ябълка на Малис, видя и как окото й почервенява, а драконесата започва да мига обезумяло.

Нищо повече. Но опитът му бе струвал тъй много.

Маневрата на Бръснач го бе приближила прекалено близо до главата на драконесата, за да успеят да се измъкнат навреме. А ударът му не бе извадил Малис от битката, както се беше надявал. Огромният заострен прът изглеждаше като жалка тресчица, забита в окото на създанието. Едва ли й създаваше повече неприятности от някоя мигла.

Главата й се издигна и тя се стрелна към тях с щракащи челюсти.

Галдар имаше само един шанс за спасение. Той се хвърли от седлото, улови се здраво за шията на животното под себе си и се притисна към него. Малис впи зъби в тялото на синия дракон, а седлото изчезна в хищната й паст.

По хълбоците на Бръснач се стичаха потоци кръв. Синият дракон изкрещя от болка и ярост, докато отчаяно се бореше с нападателя си, посягаше с предни и задни лапи към лицето й и я удряше с опашката си. Галдар не можеше да стори нищо повече, освен да не се изпуска от шията му, облян в кръвта на създанието.

Малис разтърси Бръснач подобно на куче, което си играе с уловен плъх. Сетне минотавърът чу страховито изпукване, а драконът под него нададе подлудяващ писък.

 

 

Мина вдигна очи и видя, че Малис е уловила дракона на Галдар. Минотавърът не се виждаше никъде, следователно също беше мъртъв. Сърцето й се сви. Сред всички, които й служеха, обичаше него най-много. Момичето виждаше съвсем ясно раната в корема на драконесата — тъмночервената кръв обагряше огненооранжевите люспи. Независимо от всичко обаче раната не беше смъртоносна.

Крилете на мъртвия дракон приличаха на стени от пламък, а огънят бързо приближаваше и тялото му. Съвсем скоро Мина щеше да седи върху дракон от огън. Чувстваше жегата, но това бе дребна пречка. Виждаше единствено врага си. И най-сетне разбра какво трябваше да стори, за да го надвие.

— Такхизис, бий се заедно с мен! — извика тя и като издигна копието, насочи върха му нагоре.

И ето че дочу глас. Същият глас, който й бе проговорил, когато бе на четиринайсет години. Беше избягала от дома си, за да потърси този глас.

— Аз съм с теб — каза Такхизис.

Богинята разпери ръце, които се превърнаха в драконови криле. Драконът започна да лети нагоре, издиган от могъществото й. Издигаха се все по-бързо. Въздухът увличащо подхващаше пламъците и ги разгаряше разкъсващо край Мина. Бронята я защитаваше от тях, ала не и от топлината им. Вдъхновена от божественото присъствие на Такхизис, момичето не усещаше нищо, даже когато нажеженият метал започна да обгаря кожата й. Сега вече съвсем ясно виждаше, че победата ще бъде тяхна. Раненият корем на драконесата се приближаваше все повече, а кръвта на Малис капеше по лицето й.

След което съвсем внезапно Такхизис изчезна.

Мина почувства отсъствието й като връхлитаща вълна от леден въздух, който й отне способността да диша и я остави почти напълно задушена. Сега бе сама — съвсем сама на гърба на дракон, който се разпадаше в пламъци, а нейната богиня я бе изоставила и Мина не знаеше защо.

„Може би — помисли си отчаяно водачката — това е изпитание.“

Такхизис и преди я бе подлагала на изпитания — например когато Мина я бе открила и беше изявила желание да й служи. Онези изпитания бяха трудни и изискваха от нея да докаже верността си с кръв, думи или дела. Не се бе провалила в нито от тях. Но нито едно не бе чак толкова трудно, колкото това. Нямаше как да го преживее, ала това беше без значение, понеже в смъртта си щеше да бъде заедно със своята богиня.

Ето как Мина напрегна цялата си воля, за да накара пламтящия дракон под себе си да прелети тези последни няколко стъпки и дали тя или пък инерцията на създанието, но в крайна сметка благодарение на едно от двете замисълът й успя.

Огненият дракон се разби в тялото на Малис с ужасяваща сила. Кръвта, капеща от раната й, в същия миг възвря — тъй нажежени бяха пламъците.

В този момент Мина издигна копието и го заби с всичка сила в корема на драконесата. Върхът му се вмъкна през отслабените люспи и отвори широка рана в плътта.

Погълната в кръв и пламък, Мина се улови здраво за копието и започна да се моли богинята този път да реши, че е достойна за нея.

 

 

Малис почувства болка, каквато никога дотогава не бе изпитвала. Така непоносима, че несъзнателно освободи тялото на синия дракон от хватката на челюстите си. Крясъкът й бе невероятен. На Галдар му се искаше да може да запуши ушите си, за да избяга от непоносимия звук. Нямаше как обаче, защото, ако се пуснеше, щеше да полети право надолу. Двамата с Бръснач се спускаха в спирала към земята. Господарите на Смъртта, които допреди миг се бяха виждали някъде долу, вече се извисяваха над тях. Заострените скали на планинските скатове щяха да превърнат приземяването им в огромно изпитание.

Бръснач бе смъртно ранен, ала още жив и с невероятно усилие на волята се опитваше да запази контрол. И макар да знаеше, че умира, все пак се стараеше да запази ездача си. На Галдар оставаше единствено да му помогне с каквото може, а то бе да не мърда, за да не му създава допълнителни трудности. Навярно всеки мах на драконовите криле струваха на синия невероятна агония, понеже Бръснач всеки път надаваше приглушен вик и потрепваше конвулсивно, ала въпреки това се спускаха, а не падаха. Драконът потърси с угасващия си взор подходящо място за кацане.

Уловен за врата му, Галдар извърна глава и погледна нагоре, за да види Мина, възседнала огнения си дракон. Създанието под нея гореше изцяло. Пламъците се издигаха и от върха на копието. Страховитата пламтяща топка най-сетне се сблъска с Малис, поразявайки я в стомаха, право в предишната рана, която момичето й бе нанесло. Коремът на Малис се отвори широко, а от вътрешността на драконесата рукнаха потоци черна кръв.

— Мина! — извика отчаяно Галдар, ала страховитият рев на Малис погълна вика му.

Ослепена от драконовата кръв и изоставена от своя бог, Мина продължаваше да се държи за драконовото копие. После с последно усилие на волята заби още по-надълбоко оръжието, за да прониже сърцето на врага си.

В този момент и още във въздуха червената драконеса бе мъртва. Тялото й полетя надолу и се разби върху острите скали на Господарите на Смъртта заедно с виновницата за нейната смърт.