Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Драконите на изгубената звезда (9)

8
Балансов отчет

Пет дни след атаката на Берил срещу Цитаделата на светлината, пет дни след свалянето на щита над Силванести и пет дни подир навлизането на войските на драконесата в кралството Квалинести, лорд Таргон седеше зад писалището си и разглеждаше докладите, които неспирно се стичаха към него от всички части на континента Ансалон.

В началото сведенията, изпратени от Малис, му се сториха приятни. Чудовищната драконеса Малистрикс, която всички признаваха за неоспорим владетел на Ансалон, бе приела донесението за агресивното поведение на своята братовчедка доста по-добре, отколкото Таргон дори си бе мечтал. Естествено, че Малис беше побесняла и наговорила какво ли не, ала в края на краищата бе излязла със становището, че всяко по-нататъшно действие на Берил отвъд Квалинести ще бъде прието като директна заплаха, с която драконесата ще се разправи бързо и безжалостно.

Колкото повече мислеше върху последното обаче, толкова повече му се струваше, че трябва да преразгледа първоначалната си реакция. Малистрикс беше прекалено сговорчива и бе приела новините твърде спокойно. Със сигурност гигантската червена драконеса кроеше нещо и каквото и да бе то, без съмнение щеше да се окаже с катастрофални последици. Поне за момента тя оставаше в бърлогата си, явно доволна от факта, че той е изявил желание да се справи със ситуацията. Което пък той наистина възнамеряваше да стори.

Според докладите, в пристъп на наранено честолюбие Берил беше превърнала Цитаделата на светлината и кристалните й куполи в купчина натрошено стъкло. Така твърдяха шпионите на Таргон, които от първа ръка свидетелстваха, че деянието й е било продиктувано от неспособността й да открие безценния магически артефакт. От неизмерими загуби в човешки животи ги беше спасил единствено факта, че преди да се разбеснее, Берил бе изпратила наземни отряди от дракониди, които лично да издирят и безценния предмет, и магьосника, който го притежаваше.

Отсрочката бе дала достатъчно време на местните жители да избягат във вътрешността на острова. По този начин и самите агенти на Таргон, които междувременно се бяха подвизавали с фалшиви самоличности в Цитаделата с надеждата да открият защо магическите им способности са започнали да отслабват, бяха успели да оцелеят достатъчно дълго, за да му изпратят докладите си. Берил бе напуснала битката рано, оставяйки черната работа на червените си любимци. Драконидите пък бяха последвали жителите на острова в бягството им, само за да срещнат ожесточената съпротива на Соламнийските рицари и местните племена. В крайна сметка драконидите бяха понесли тежки загуби.

Таргон не харесваше драконидите, така че загубите им не го интересуваха.

— Следващият доклад — каза той на ординареца си.

Помощникът му извади поредния пергаментов свитък:

— Съобщение от наместник Медан, милорд. Наместникът се извинява за забавянето в отговора си, но твърди, че вестоносецът ви е претърпял неприятна злополука. Летял към Квалиност, когато грифонът му внезапно обезумял от ярост и го атакувал. Успял е да достави писмото ви, но по-късно е умрял от раните си. Наместникът заявява, че ще изпълни заповедите ви и ще предаде Квалиност на Берил заедно с Кралицата майка, която е задържал в плен. Освен това е разпуснал Сената и е арестувал всички сенатори ведно с Водачите на Дома. Канел се е да задържи и крал Гил тас, но са успели да измъкнат младежа буквално под носа им и в момента го укриват. Докладва, че армията на драконесата среща съпротива от силите на елфите и това забавя придвижването й, но загубите са незначителни.

— Ако новините са верни, значи имаме повод за радост — произнесе намръщено Таргон. — Никога не съм имал доверие на Медан. В миналото беше един от любимците на Ариакан. Това е и причината, поради която го назначих за наместник на Квалинести. Напоследък Берил все по-често ми повтаря, че е станал повече елф, отколкото човек, че отглеждал цветя и по цял ден свирел на лютня.

— И все пак засега държи положението под контрол, милорд — напомни му ординарецът, като надникна иззад свитъка в ръцете си.

Таргон изсумтя.

— Ще видим. Изпрати писмо до великата зелена кучка, че Квалиност е неин и че се надявам да го остави такъв, какъвто го е заварила. Приложи балансовия отчет на приходите ни от столицата за последната година. Това трябва да я убеди.

— Да, милорд — отвърна помощникът и си записа нещо.

— Някакви новини от Санкшън? — полюбопитства с примирен тон Господарят на Нощта, сякаш искаше да подчертае, че ако има, изненадата ще бъде пълна.

Добре укрепеният Санкшън, разположен на западните брегове на Новото море, контролираше главните пристанища в тази част на Ансалон. По време на Войната на Копието градът бе изпълнявал функцията на главна крепост на драконовите повелители, но понастоящем беше в ръцете на мистериозен чародей на име Хоган Примката. Смятайки, че действа самостоятелно, Мрачните рицари бяха хвърлили големи усилия да го убедят да работи съвместно с тях, за да получат така необходимото им пристанище в Санкшън. А за да улеснят решението му, пък и защото бяха наясно, че Соламнийските рицари също се трудят по въпроса, от Ордена на Рицарите на Нерака бяха поставили града под обсада, която се проточваше от месеци насам. Единственият по-сериозен опит на соламнийците да я разкъсат бе осуетен от тази Мина, която току-що бе завладяла Силванести. Таргон предполагаше, че вероятно трябва да й бъде благодарен, задето е спасила положението. И щеше да й бъде два пъти по-благодарен, ако в действителност й беше дал пряка заповед да го стори.

— Санкшън все още е под обсада, милорд — отговори ординарецът, докато разлистваше най-долните листове от купчината. — Командващите офицери се оплакват, че не разполагат с достатъчно хора, за да го превземат. Настояват, че ако силите на генерал Дога не са били отклонени към Силванести, градът отдавна е щял да падне в ръцете ни.

— Да, а аз съм блатно джудже — отвърна презрително Таргон. — Веднага щом осигурим Силванести, ще се разправим и със Санкшън.

— Колкото до Силванести, милорд — върна се към върха на купчината помощникът му и извади един лист. — Разполагаме с доклада от разпита на пленените елфи. Тримата — двама мъже и една жена — са членове на така наречения „кират“, нещо като граничен патрул, струва ми се.

Той му подаде сведенията. Непосредствено след падането на Силванести Господарят на Нощта бе наредил на Дога да залови неколцина елфи и да ги изпрати в Джелек за разпит. Таргон прегледа доклада набързо. Веждите му се повдигнаха изумено, след което отново се сключиха начумерено. Не можеше да повярва на написаното, така че отново препрочете онова, което вече знаеше.

Той се втренчи в ординареца:

— Запознат ли си? — попита.

— Да, милорд — отговори помощникът.

— Това момиче е лудо! Напълно побъркано! По-лошо, мисля, че дори не е на наша страна! Да лекува елфите? Да лекува проклетите елфи!

Таргон вдигна листа и зачете на глас:

— „В този момент я следват тълпи от млади последователи. Елфите са наобиколили двореца, където е отседнала, и очакват появата й.“ И това: „Успяла е да прелъсти крал Силваношей, който на всеослушание е заявил, че възнамерява да се ожени за нея. Новините силно са разгневили майка му Алхана Звезден бриз. Тя е направила опит да го убеди да напусне столицата, преди Мрачните рицари да са я превзели. Твърди се, че Силваношей е напълно заслепен от Мина и е отказал да избяга.“

Той хвърли разгневено листа на земята.

— Това не може да продължава повече. Мина е заплаха за нас. Трябва да я спрем.

— Може да се окаже трудно, милорд — каза ординарецът. — От доклада на Дога ще откриете, че генералът одобрява и се възхищава от всичко, което тя прави. Омаяла е и него. Хората му са започнали да й се подчиняват. Отбележете и че сега Дога подписва писмото си „От името на Единия Бог“.

— Тази Мина ги е омагьосала. Щом изчезне, отново ще си възвърнат здравия разум. Но как да се отървем от нея? Проблем. Не бих искал частите на Дога внезапно да се обърнат срещу мен…

Таргон отново вдигна доклада и го препрочете. Този път по устните му плъзна усмивка. Остави листа, облегна се в креслото и започна да планира. Цифрите, помисли си, се подреждаха идеално.

— Затворниците елфи живи ли са още? — попита внезапно.

— Да, милорд. Отчели са вероятността да ви потрябват.

— И казваш, че между тях имало и една жена?

— Една, милорд.

— Отлично. Мъжете не ми вършат повече работа. Нека екзекуторът ги ликвидира както намери за добре. Доведете ми жената. Ще ми трябват перо и мастило — погрижете се да го приготвят от някакви горски плодове, или както там го правят елфите. Ще имам нужда също и от свитък по техен образец.

— Струва ми се, че разполагаме с няколко в залата с подаръците, милорд.

— Донеси ми най-евтиния. И най-накрая искам това. — Таргон начерта една скица и я подаде на ординареца.

— Да, милорд — отговори мъжът, като за миг остана вгледан в нарисуваното. — Ще се наложи да го изработим на ръка.

— Естествено. Отново по образец на елфите. Подчертай последното. И — допълни Господарят на Нощта — очаквам от теб разходите да бъдат сведени до минимум.

— Естествено, милорд — кимна помощникът му.

— Когато заложа инструкциите си в ума на елфидата, искам да я отведете и спуснете близо до Силваност. Разпореди се някой от вестоносците да се подготви за отлитане.

— Разбирам, милорд.

— Още нещо — сети се Таргон. — По някое време в близките две седмици смятам сам да отпътувам за Силванести. Нямам представа кога, така че се погрижи всичко да бъде готово.

— Но защо ви е да ходите там, милорд? — попита сепнато ординарецът.

— Протоколът ще изиска присъствието ми на погребението — отговори Господарят на Нощта.