Ричард А. Кнаак
Демонична душа (24)

Двайсет и четири

Вонята на опустошения град не притесняваше закачуления ездач, който бавно яздеше по разбитата улица. Той огледа преобърнатите дървесни кули и смазаните къщи с бегъл аналитичен интерес. Труповете, които се разлагаха наоколо с влудяваща бавност, докараха само презрение в очите му.

Животното под него внезапно заръмжа и засъска. Ездачът незабавно стисна двете пипала, които държеше здраво, и принуди адския звяр да продължи напред, въпреки нежеланието си. Когато огромната демонична хрътка не го стори с необходимата скорост, ездачът отприщи вълна черна енергия, която вместо да нахрани създанието-вампир, го изпълни с ужасяваща болка. Чудовището незабавно забърза ход.

Закачуленият пътешественик продължи да навлиза в мъртвия град. Усещаше наблюдаващите го очи, но предпочете да не прави нищо. Пазачите не го интересуваха; ако го оставеха на мира, той щеше да стори същото.

Ездитното му животно, което бе хванал на два дни път от града, отново забави, защото стигна до кръстопът. Този път обаче ездачът знаеше, че адският звяр се мотае не защото не желае да продължи, а защото усеща, че братята му се приближават.

Те нямаше да го оставят на мира. Устройваха му капан.

Глупаци.

Трима адски пазачи скочиха отпред. Гигантите бяха впечатляваща гледка с бруталните си рогати лица и блестящи оръжия. Но той знаеше, че не те са истинската заплаха.

От руините от двете му страни се появиха две хрътки, кои го тихо скочиха срещу предполагаемо разсеяната плячка. Пипалата им се пресегнаха гладно, готови да се нахранят от този наивен заклинател.

Той изсумтя, разочарован от засадата им. С едно бързо дръпване отскубна едното пипало на животното под него, за да разбере, че не бива да се включва в нападението. Докато адският звяр надаваше воя си, той хвърли крайника към тримата войни.

Кървавото пипало се разтегна насред полет и се превърна в зловеща примка, която обгърна нападателите около кръста. Войните паднаха напред в купчина крайници.

Още докато пипалото напускаше ръката му, ездачът погледна адския звяр, тичащ отдясно. Демонът внезапно нададе вой и избухна в пламъци. Падна на няколко стъпки разстояние, а пламтящият му труп бързо се прибави към гъстата миризма, изпълнила местността.

Второто чудовище се сблъска с неговия звяр. Пипалата на нападащата хрътка се впиха в гърдите и рамото на ездача и създанието започна да се храни.

Но вместо да погълне магията на закачулената фигура, адският звяр осъзна, че храни плячката си. Той панически се опита да махне смукалата си от тялото на магьосника, но ездачът не му го позволи. Тварта започна да се сбръчква, а кожата й полепна по костите. Създание на магията, то беше почти изцяло съставено от енергията, която заклинателят абсорбираше в момента.

Само за няколко секунди делото бе свършено. Разкъсаният адски звяр се срина с тъжен рев. Ездачът откъсна все още смучещите пипала от тялото си, а после подкара изплашената си хрътка напред, без дори да погледне към мъртвите животни или борещите се с магията му адски пазачи.

Той почувства и други наблизо, но никой нямаше наглостта да препречи пътя му. Така че не му отне много време да стигне до целта си — висока стена, върху която мрачни нощни елфи стояха на пост и го гледаха заплашително.

Ездачът свали качулката си.

— Идвам, за да предложа услугите си на моята кралица! — извика Илидан не към стражите, а към онези, криещи се в самия дворец. — Идвам, за да предложа услугите си на моята кралица… и на повелителя на Легиона!

Той зачака. След почти цяла минута портите започнаха да се отварят. Скърцането им проехтя през Зин-Азшари. Звукът наподобяваше стоновете на мъртвите.

Когато се разтвориха докрай, Илидан спокойно влезе вътре.

Портите бързо се затвориха зад гърба му.