Дейвид Балдачи
Да вярваш в чудеса (24)

24

Две вечери по-късно Лу миеше чиниите, а Оз старателно изписваше букви върху парче хартия на кухненската маса. Луиза седеше до него да му помага. Лу си помисли, че изглежда уморена. Беше стара, а животът й тук не бе лек; Лу го знаеше от собствен опит. Човек трябваше да се бори и за най-дребното нещо. А тя го бе правила през целия си живот. Още колко можеше да издържи?

Лу тъкмо бършеше последната чиния, когато на вратата се почука. Оз изтича да отвори.

На прага стоеше Котън, облечен в костюм и с вратовръзка. Под мишница носеше голяма кутия. Зад него стоеше Даймънд с чиста бяла риза и измито лице. Косата му беше пригладена с вода и може би малко лепкав сок от някое дърво, но Лу ахна най-вече защото момчето носеше сандали. Вярно, палците му стърчаха, но все пак почти целите му крака бяха обути. Даймънд кимна плахо на всички, сякаш с чисто лице и сандали се беше превърнал в някакъв уродлив клоун.

Оз погледна кутията.

— Какво има вътре?

Котън остави кутията на масата, но не бързаше да я отвори.

— Макар че писаното слово заслужава най-висока възхвала — каза той, — не бива да забравяме, че има и друго, не по-малко велико творчество.

С жест, на който биха завидели най-големите майстори на водевила, той вдигна капака и отдолу се разкри грамофон.

— Музика!

Котън извади плоча от хартиен плик и внимателно я сложи върху грамофона. После енергично нави пружината и нагласи иглата на място. За момент тя задраска по неравния ръб, после из стаята се разнесе мелодия и Лу разпозна музиката на Бетовен. Котън се озърна, после измести един стол до стената и махна с ръка на останалите мъже.

— Господа, ако обичате.

Оз, Даймънд и Юджин се включиха в работата и скоро насред стаята се разчисти свободно пространство.

Котън отиде в коридора и отвори вратата на Аманда.

— Мис Аманда, тази вечер разполагаме с най-различни популярни мелодии за ваше развлечение.

После той се върна в предната стая.

— Защо изместихте мебелите? — попита Лу.

Котън се усмихна и свали сакото си.

— Защото не може просто да слушаш музиката, трябва да се слееш с нея. — Той се поклони ниско на Лу. — Ще ме удостоите ли с един танц, госпожице?

Лу неволно се изчерви от тази официална покана.

— Котън, ти си луд. Наистина.

— Давай, Лу, ти си добра танцьорка — подвикна Оз и добави: — Мама я е учила.

И двамата започнаха да танцуват. Отначало движенията им бяха неловки, но скоро хванаха ритъма и се понесоха в кръг из стаята. Всички ги гледаха с усмивка, а Лу се разкиска.

Развълнуван до крайност, както му се случваше често, Оз изтича в стаята на майка си.

— Мамо, ние танцуваме, танцуваме.

И веднага хукна обратно, за да не изпусне нещо.

Луиза люшкаше ръце и потропваше в такт с музиката. Даймънд пристъпи към нея.

— Да му друснем ли един танц, мис Луиза?

Тя пое ръката му.

— По-добро предложение не съм чувала от години.

Докато двамата се присъединяваха към Лу и Котън, Юджин сложи Оз да стъпи върху сандалите му и затропа из стаята.

Музиката и смеховете се носеха по коридора и нахлуваха в стаята на Аманда. Откакто бяха пристигнали, зимата бе преминала в пролет, а пролетта в лято. И през цялото това време състоянието на Аманда си оставаше непроменено. Лу приемаше този факт като сигурно доказателство, че майка им никога няма да се завърне при тях, а вечният оптимист Оз го приемаше за добър знак, защото състоянието й не се влошаваше. Въпреки мрачните си очаквания за бъдещето Лу помагаше всеки ден на Луиза да бърше с гъба тялото на Аманда, а веднъж седмично двете й миеха косата. Освен това Лу и Оз често променяха позата на майка си и всекидневно раздвижваха крайниците й. Но нито веднъж не усетиха реакция от нейна страна; тя просто лежеше отпусната, със затворени очи. Лу често си мислеше, че не е „мъртва“, но в никакъв случай не можеше и да се нарече „жива“. Ала сега, докато смехът и музиката нахлуваха в нейната спалня, ставаше нещо странно. Ако е възможно човек да се усмихва, без да помръдне нито едно мускулче, то може би в момента Аманда се усмихваше.

След няколко плочи музиката в предната стая се промени и сега звучаха мелодии, от които нозете сами заиграват. Партньорите също се смениха: Лу и Даймънд подрипваха и се въртяха с младежка енергия; Котън кръжеше с Оз; а Юджин — забравил за куция си крак — и Луиза бяха подхванали пъргав народен танц.

След малко Котън напусна дансинга, отиде в спалнята на Аманда и седна до нея. Тихичко почна да й разказва какво е станало през деня, как са децата, коя книга смята да й чете. Монологът звучеше съвсем простичко и Котън се надяваше тя да го чува и новините да й вдъхват кураж.

— Писмата, които си писала на Луиза, ми харесаха неимоверно. Думите ти разкриват прекрасна душа. Но с нетърпение чакам да те опозная лично, Аманда.

Той нежно пое ръцете й и ги раздвижи в такт с музиката.

Звуците летяха навън и светлината се лееше в мрака. За един мимолетен миг всички в къщата изглеждаха щастливи и безгрижни.

 

 

Малката каменовъглена мина върху земите на Луиза бе на около три километра от къщата. До нея водеше утъпкана пътека, свързана с черния път, който лъкатушеше назад към фермата. Входът на мината беше висок и широк колкото спокойно да влезе каруца с муле, което им се налагаше да правят всяка есен, за да докарат въглища за през зимата. Но сега луната се криеше зад ниските облаци и входът не се забелязваше с просто око.

В далечината примига проблясък като от светулка. После още един и още един. Неколцина мъже бавно изплуваха от тъмнината и продължиха към мината, стиснали онова, което проблясваше — обикновени газени фенери. Всички носеха каски с прикрепени отгоре карбидни лампи. Преди да влязат в мината, всеки от тях свали каската, напълни резервоара с навлажнени топчета карбид, врътна кранчето на горелката, драсна клечка кибрит и десетината лампи пламнаха едновременно.

Най-едрият свика останалите и всички се скупчиха плътно около него. Той се наричаше Джуд Уилър и почти през целия си живот бе изследвал пръстта и скалите, за да търси полезни изкопаеми. В здравата си десница стискаше дълъг хартиен свитък. Разгъна го и един от мъжете светна с фенер. Хартията бе покрита с подробни записки, чертежи и знаци. Най-отгоре бе изписано с едри букви:

СЪДЪРН ВАЛИ, ГАЗ И ВЪГЛИЩА

Геоложко проучване

Докато Уилър инструктираше хората си какво да правят тази вечер, от мрака се приближи още един мъж. Беше дрипав, със стара филцова шапка. Джордж Дейвис също носеше фенер и изглеждаше много развълнуван от цялата тази дейност. Няколко минути той разговаря напрегнато с Уилър, после всички влязоха в мината.