Бъртрис Смол
Робиня за любов (20)

Глава 19

Зейнаб припадна. Когато отново дойде в съзнание видя, че се намира в покоите си. Тя изстена и затвори очи, но гласът на Хаздай я стресна:

— Не, Зейнаб, не припадай отново. — Гласът му звучеше почти грубо. — Трябва да приемеш тази ужасна трагедия със същата сила, с която прие смъртта на приятелката си Инига. Отвори очи и ме погледни, Зейнаб!

— Кажи ми, че Наджа е излъгал! Кажи ми, че не съм чула тези ужасни думи! Къде е Морайма? Доведи ми дъщеря ми!

— Морайма е мъртва — каза тихо той. — Абра също.

— Как? — Зейнаб се сви. — Как?

— В Кордоба имало епидемия от едра шарка. Абра завела Морайма при халифа. Там се забавили и понеже станало късно, Абра завела детето да пренощуват у една нейна братовчедка в Еврейския квартал. След няколко дни се разболели. Прислужниците ти избягали. Халифът върнал охраната в Мадинат ал-Захра, за да ги предпази от заразата Само Наджа и Аида останали с Абра и принцесата. За щастие никой от тях двамата не се заразил. Морайма и Абра умрели почти едновременно, скъпа моя.

— Къде е тя? — проплака Зейнаб. — Къде е детето ми?

— Халифът заповядал да я погребат заедно с Абра тук, в твоята градина. Къщата е била почистена основно и всичките вещи на Абра и Морайма — изгорени. Намерили прислужниците ти и ги наказали, после ги продали. Халифът изпратил нови роби, които да заемат мястото им.

— Това няма значение — каза уморено Зейнаб.

Нищо вече нямаше значение. Тя беше тръгнала с Хаздай на едно пътешествие, което не би трябвало да предприема, и детето й беше умряло само, без майка. Каква майка беше тя, щом бе оставила детето си само? Зейнаб плачеше неутешимо. Хаздай не можеше да я убеди да спре — болката и вината й бяха толкова големи. Най-накрая заспа от изтощение. Хаздай остави Наджа да се грижи за нея и отиде в Мадинат ал-Захра, за да докладва лично на халифа за положението в Малина.

— Добре си се справил, Хаздай — каза халифът, когато чу цялата история. — Удивен съм от смелостта, която е проявила Зейнаб. Това е една страна от нея, която никога не съм виждал. — Той спря за малко и после продължи: — Как е тя? Смъртта на Морайма сигурно е била тежък удар за нея. Добре ли е?

— Тя е в шок господарю, напълно е съсипана. Преди да тръгна, й дадох приспивателно. Наджа е при нея. Ома се омъжи за Аладин бен Омар, който е везир на принца на Малина. Зейнаб й даде свободата, но сега има голяма нужда от нея.

— Не можем ли да изпратим някого да я доведе? — попита Абд ал-Рахман, загрижен.

— Ома е бременна господарю. Не е хубаво жена в нейното положение да пътува Ще потърся по пазарите за роби някое момиче от Шотландия. Това е най-доброто, което можем да направим.

 

 

Зейнаб не я беше грижа. Беше изпаднала в дълбока меланхолия, от която сякаш нямаше измъкване. Не беше останало нищо, което да й напомня за детето й. Тя се опитваше да си припомни лицето на Морайма, но постепенно споменът започна да избледнява. Не можеше да се храни, нито да спи. Животът беше загубил всякакъв смисъл. Вече нямаше дете, нито пък надежда, че някога отново ще има. Какво й оставаше? Любовникът й не искаше бебе. Въпреки че беше привързан към нея, той не я обичаше, нито пък тя него. Лошото й настроение се задълбочаваше с всеки изминал ден.

Хаздай отново беше зает с превода на медицинската книга и не забелязваше апатията, която бе обхванала Зейнаб. Той рядко се връщаше вкъщи, но тя не се оплакваше. Хаздай не разбираше колко сериозно е положението, докато Наджа не поговори с него.

— Тя умира, господарю — каза отчаяно евнухът. — Силите й постепенно я напускат. Не я оставяй да умре, господарю. Помогни й, моля те! — Тъмните му очи бяха пълни със сълзи.

— Какво бих могъл да направя, Наджа?

— Дай й дете, господарю. Въпреки че никога няма да забрави скъпата си дъщеричка, едно друго дете ще й отвлече вниманието, ще я накара отново да поиска да живее. Сега тя няма нищо. Ти рядко идваш. Не й е останало нищо, или поне тя така смята. Тя вече дори не пее. Не си ли забелязал?

Хаздай не беше забелязал, беше толкова ангажиран с работата си. Винаги щеше да бъде твърде ангажиран с работата си. Той беше преди всичко предан служител на халифа. Но все пак не можеше да остави Зейнаб да умре и изведнъж разбра как би могъл да я спаси. Отиде при халифа и му разказа за състоянието й.

— Какво можем да направим? — Абд ал-Рахман се разтревожи. Дълбоко в сърцето си той още пазеше любовта към красивата робиня.

— Аз не съм подходящият господар за Зейнаб. Моето първо задължение е да ти служа. Няма да имам деца от нея, а тя точно от това има нужда. Морайма завинаги ще остане в сърцето й, но тя има нужда от други деца, за които да се грижи и обича. Бих искал да я дам на друг господар, но преди това искам да помоля за позволението ти. Знам, че формално тя е моя, но не забравям как се случи това. Затова, преди да я дам на друг мъж, аз трябва да имам одобрението ти, господарю.

— Кой? — Халифът се разтревожи.

— Ще я дам за съпруга на Карим ал-Малина.

— Защо? — излая Абд ал-Рахман.

— Има няколко причини. На първо място, принцът казва, че няма повече да се жени, нито пък ще има деца. Каза ми, че ще направи свой наследник племенника си Малик ибн Ахмед. Не мисля, че това е най-доброто решение за халифата. Семейство ибн Малик е предано на династията ти от повече от двеста години. Семейството на Малик ибн Ахмед, което го отглежда, никога не е управлявало. Той няма да стане добър управник. Когато попитах Карим защо няма да се ожени отново, той ми отговори, че обича жена, която не може да има. Мисля, че Зейнаб е тази жена. А също мисля, че и тя го обича.

— Веднъж ми беше казала, че е обичала някого, преди да дойде при мен — каза бавно халифът. — Кажи ми, Хаздай, кое те кара да мислиш, че тя обича принца на Малина.

— А кой друг би могъл да бъде? Не е някой от родината й. Когато са я завели при Донал Рай, тя е била изнасилена два пъти, а той я дал на Карим да я обучи за робиня за любов. Мисля, че са се влюбили един в друг, но не са могли да постъпят непочтено. Ние, евреите, имаме поговорка: Човек предполага, Господ разполага.

Карим ал-Малина е обучил Зейнаб, това е било негово задължение, но е трябвало да я доведе при теб. Зейнаб също е разбирала какви са задълженията й и се е опитала да забрави миналото, но дълбоко в сърцето си не е спирала да обича Карим ал-Малина.

А сега, господарю, те и двамата преживяха ужасни трагедии. Зейнаб вече няма никакъв интерес към живота и ако не направим нещо, за да й помогнем, тя ще умре. Ние и двамата бяхме щастливи с нея и мисля, че сме й длъжници. Можем да изплатим дълга си, като я дадем на принца.

— Аз я обичах — каза халифът — и си мислех, че ще е с мен до смъртта ми. Тя ми донесе много радост. Ти обичаш ли я, Хаздай?

— Не както ти я обичаше, господарю. Нямам време за такава любов. Ако имах, щях да се оженя и да направя баща си щастлив. Зейнаб ми е много скъпа приятелка. Тя ми доставяше огромно физическо удоволствие. Ако тя си отиде, ще ми липсва много, но бързо ще се върна отново към работата си, а и ще знам, че тя е при човека, който я обича. Тя има нужда от съпруг и деца.

— Тогава изпрати я на Карим ал-Малина — каза тихо халифът.

— Не, господарю, аз ще я освободя, но ти трябва да я изпратиш на принца. Той няма да посмее да откаже, ако булката му е подарък от самия Абд ал-Рахман. Позволи ми да му напиша писмо от твое име, в което ще се казва, че по моя препоръка му изпращаш невеста, за да продължи рода на ибн Малик, основателя на Малина — Хаздай се ухили. — Принцът много ще се ядоса, докато не види кого му изпращаш.

— Напиши още, че към тази жена трябва да се отнася с голямо уважение и любов, че тя ми е слабост и винаги ще бъде. — Той също се ухили. — Ще й дадеш щедра зестра, Хаздай. Все пак, тя е твоя собственост.

Евреинът се усмихна на господаря си.

— Ще й дам зестра като на принцеса. — Можеше да си позволи да бъде щедър.

След като обсъдиха всичко, Хаздай бързо се зае за работа. Нямаха никакво време за губене. Написа писмото и още същата вечер халифът го подписа. На следващия ден то вече пътуваше за Алказаба Малина.

После Хаздай изпрати хора да обикалят пазарите за роби в Кордоба. За няколко дни откриха момиче, което смятаха, че е от Шотландия и го заведоха при Зейнаб.

Хаздай я извади от летаргията й, казвайки.

— Мисля, че ти намерих подходяща прислужница, скъпа, но тъй като никой не говори езика й, не съм съвсем сигурен. Би ли поговорила с нея? Ако ти хареса, ще ти я купя.

Зейнаб погледна момичето. Не беше красавица с тези лунички и червени коси, но очите й бяха интелигентни, макар че в тях се четеше страх. Как това бедно създание се беше озовало тук? Зейнаб си спомни своите първи дни в ал-Андалус и изпита съжаление към момичето.

— От Шотландия ли си, мила? — попита тя и очите на девойката се изпълниха с облекчение.

— Хвала на всемогъщия Господ и на Дева Мария! — извика тя и се хвърли на колене пред Зейнаб. — Да, лейди, от Шотландия съм. Как разбра? Езикът, на който говориш, не е точно като моя, но те разбирам. Надявам се, че и ти ме разбираш? Акцентът ти е като на севернячка.

— Някога се казвах Реган Макдаф — каза й Зейнаб. — Моят господар иска да те купи, за да ми станеш прислужница. Наричам се Зейнаб и съм робиня за любов. Ти как се казваш?

— Маргарет, лейди.

— Отсега нататък ще отговаряш на името Раби. Трябва също така да научиш езика на този народ, въпреки че ще говоря с теб всеки ден на родния ти език. Ти ще се чувстваш добре при мен, малка Раби. Аз съм добра господарка.

Раби целуна подгъва на кафтана на Зейнаб.

— Бог да те благослови, лейди!

— Този мургав мъж се нарича Наджа и сега ще отидеш с него. Той ще те заведе в банята, където ще се изкъпеш. Тук се къпем по два пъти на ден. Наджа ще ти помогне. Не се страхувай от него, той не е истински мъж и няма да ти причини зло.

Когато двамата излязоха, Хаздай попита:

— Сега доволна ли си?

— Ако умра, погрижи се за това бедно създание — отвърна Зейнаб и отново се отпусна на възглавниците.

— Няма да те оставя да умреш — каза й тихо той. — Днес ти давам свободата, скъпа моя, с разрешението на халифа. Трябва бързо да възстановиш силите си, защото след няколко дни ще те изпратя в Алказаба Малина като невеста на принц Карим.

— Какво? — Тя седна. Сърцето й заби бързо. Сигурно не беше чула добре.

— Колко дълго си обичала Карим ал-Малина? — попита я доктора.

Тя смяташе да отрече, но се отказа, когато го погледна в очите.

— Как разбра?

Той й се усмихна мило.

— Ти не си се издала по никакъв начин, Зейнаб. Ти си може би най-идеалната робиня за любов. Принцът събуди подозренията ми.

— Карим? Как? Той не би се държал непочтено.

— Знам — съгласи се Хаздай. — Това стана, когато пристигнахме в Алказаба Малина. Аз споменах, че и ти си с мен. Въпреки че беше в шок след ужасната трагедия, той се съвзе дотолкова, че да разпитва за теб, с повече от обикновено любопитство. Когато попитах Аладин бен Омар какво е имало между вас, той ми каза да попитам теб. Това беше достатъчно, за да се уверя, че подозренията ми са основателни. Когато те плениха, Карим много се разстрои и непрекъснато ме уверяваше, че ще оцелееш, защото си умна и смела. През цялото време, докато търсехме лагера на Али Хасан, само ти беше в ума и сърцето му, скъпа. Последното доказателство за любовта му към теб получих в нощта, преди да напуснем Алказаба Малина Страхувам се, че станах свидетел на малката сцена, която се разигра между вас в градината.

— Не излязох от спалнята, за да се срещна с него — каза бързо тя. — Бях неспокойна и имах нужда от разходка. Не съм знаела, че ще се натъкна на Карим.

— Знам. Не чувах какво си говорехте, но чух плесницата, която му зашлеви. Но когато той те целуна, Зейнаб, ти не се опита да избягаш. В този момент разбрах, че не само Карим ал-Малина обича теб, а и че ти, Зейнаб, го обичаш.

— Никога не съм ти изневерявала, Хаздай.

— Знам, скъпа моя. Всъщност вие и двамата сте толкова благородни, че аз дори не бих могъл да повярвам, че такава почтеност може да съществува, ако нямах доказателство. — Той хвана ръката й и я разтри, защото беше студена и изтръпнала. — Казах ти, Зейнаб, че няма да ти позволя да се откажеш от живота. Ако всичко беше както преди, когато се върнахме в Кордоба, аз сигурно щях да оставя нещата такива, каквито бяха, защото харесвам не само тялото ти, но и компанията ти. Уви, съдбата е предвидила друго.

За нещастие аз не мога да ти дам това, което ти наистина заслужаваш, Зейнаб. Знам, че никога няма да забравиш Морайма, че имаш нужда от деца, от къща, за която да се грижиш, от съпруг, а аз не мога да ти дам всичко това.

Нямам време да те утешавам и да ти обръщам внимание, но дори и да имах, на теб какво ти остана? Ома се омъжи и те напусна. Детето ти е мъртво. Принудена си от условностите на това общество да стоиш затворена вкъщи, без никакво занимание, без никого, за когото да се грижиш, очаквайки един високопоставен зает служител да те посещава от време на време. Нито аз, нито халифът искаме такъв живот за жената, която ни дари толкова щастие.

Тъй като ти обичаш принца на Малина, а и той те обича, решението е повече от просто. Ти вече си свободна жена, Зейнаб, днес подписах документите. Халифът вече изпрати писмо на Карим ал-Малина, уведомявайки го, че му е избрал невеста, която ще пристигне съвсем скоро. Ще ти дам богата зестра, скъпа. Най-добре е отново да се върнеш към живота, Зейнаб, защото ти очевидно си създадена за щастие.

Тя го слушаше изненадана. Той спря да говори, а в ума й настана бъркотия. Карим! Тя щеше да стане съпруга на Карим! Това беше невероятно! Зейнаб избухна в сълзи, за голяма изненада на Хаздай ибн Шапрут.

— Какво има? — извика той.

— Толкова съм щастлива!

— А-а! — Беше виждал майка си и сестрите си да плачат от щастие. — Значи си доволна, скъпа?

— Да! Да! О, Хаздай, как бих могла да ти се отблагодаря за безкрайната ти доброта? Не бих могла, но винаги ще си спомням затова, което направи за мен. Никога няма да преодолея скръбта по малката си дъщеря. Ома ми липсваше много повече, отколкото си мислех, макар да съм щастлива, че тя вече може да живее собствения си живот. Опитвах се да гледам напред, а не назад, но всичко, което виждах, бяха години, обречени на самота, нарушавана само от твоите посещения. Това не ми беше достатъчно, Хаздай! Благодаря ти, че го разбра.

— Не ме превръщай в герой, Зейнаб, защото не съм такъв. Аз съм един егоист, погълнат от работата си, и ако детето ти не беше мъртво, нямаше да те пусна да си отидеш. Ти ми дари удоволствия, които без теб никога нямаше да изпитам. Ще ми липсваш, Зейнаб, както и те.

— Ако ми позволиш, аз ще ти намеря някое красиво момиче и ще го обуча как да ти дарява това удоволствие.

— Не. Колкото и да е способна, тя няма да бъде ти, Зейнаб. Не забравяй, ти не си обикновена държанка. Ти си робиня за любов, чувствена и интелигентна, уникална жена.

— Не бива да позволяваш да се превърнеш в онова, което беше, преди да дойдеш в леглото ми, Хаздай — каза строго тя. — Не бива да оставяш любовните си сокове в тялото си, защото това не е редно!

— Вече имам достатъчно опит, благодарение на теб, скъпа моя, така че няма да се срамувам да посещавам най-изисканите куртизанки в Кордоба, когато имам нужда от това.

— Поне веднъж седмично, а най-добре два пъти — каза сериозно тя.

— Когато имам време.

— Което на практика означава никога. Трябва да си вземеш някоя вкъщи, Хаздай. Ако не искаш да си вземеш робиня, можеш да се уговориш с някоя куртизанка да идва два пъти седмично тук.

— Тази къща е твоя.

— Подарявам ти я. Ти предпочиташ да живееш извън Еврейския квартал, а тази къща е доста уединена. Можеш да работиш и да се забавляваш тук на спокойствие. Но ще трябва да си намериш готвачка. Искам да взема Аида със себе си. Не! Аз ще ти намеря готвачка. Ако оставя тази работа на теб, никога няма да я свършиш.

— Започваш да говориш като майка ми — промърмори той и после се засмя. — Казах на халифа, че ти си родена да бъдеш съпруга и майка. Щастлив съм да се уверя, че съм те преценил правилно.

 

 

Зейнаб бързо си възвърна желанието за живот. Изпрати Наджа при равина в Еврейския квартал, за да попита за някоя почтена вдовица или стара мома, която да се грижи за домакинството на мъж от тяхната вяра. Наджа се върна с една висока, слаба жена, която се представи като Мариам Ха-Леви. Тя водеше внука си — момче на около десет години.

— Само аз съм му останала, лейди — обясни жената — Тук ще има ли къде да живеем?

— Разбира се. Ще трябва да започнеш работа веднага, защото съм сигурна, че ще искаш да подредиш кухнята по по-различен начин от моята готвачка.

— Разбирам, лейди. Само господарят на къщата ли ще живее тук?

— Да, въпреки че може би ще има гости от време на време. Страхувам се, че той невинаги се прибира точно навреме за обяд или вечеря. Няма да ти е лесно да го обслужваш, Мариам, но той е добър човек. Работата му го поглъща почти изцяло. Всяка сряда и събота вечер ще идва куртизанка от града. Той може да забрави, че тя е тук и да закъснее, или дори въобще да не се прибере. Погрижи се жената да бъде нахранена, независимо от обстоятелствата.

— Куртизанка? — Мариам изглеждаше шокирана — Това почтена къща ли е, лейди? Равинът не каза нищо за куртизанки. Чия е тази къща? Не мога да доведа внука си в къща с лоша репутация.

— Тази къща е моя, а аз съм лейди Зейнаб, някогашна любимка на великия ни господар, Абд ал-Рахман. Дъщеря ни е погребана в градината. Сега обаче трябва да отида в Ифрикия и да се омъжа за принца на Малина. Подарявам къщата си на моя приятел, евреина Хаздай ибн Шапрут. На него ще служиш, Мариам. Мисля, че ще ти се стори достатъчно почтен. Както всеки неженен мъж, той има нужди, които трябва да задоволява.

Моят евнух, Наджа, лично му избра куртизанка. Ако не бях направила това за него, той никога нямаше да се сети, а е и твърде срамежлив.

— Той трябва да си намери някоя добра съпруга — изсумтя Мариам.

— Никоя жена няма да може да се разбира с него. Той е женен за работата си. Сам ще ти го каже.

— Е, такъв мъж има нужда от грижи. Наси има добра репутация. Мисля, че ще е добър господар. Колко други прислужници има тук?

— Една помощничка в кухнята, две чистачки, един коняр и градинар. Къщата не е голяма и няма нужда от много прислуга.

Мариам кимна в съгласие.

— А сега Наджа ще ти покаже стаите ти. Когато господарят ти те попита, кажи му, че си се съгласила да му служиш за четири златни динара на месец, плюс храната за теб и внука ти.

— Четири динара! Това е твърде много, лейди.

— Наси може да си го позволи. Освен това, ти ще си ги заслужиш. Господарят ти е справедлив, но с него не се живее лесно. А и ти трябва да мислиш за момчето, Мариам. То трябва да се изучи, а и един ден ще му трябват пари, за да започне свой собствен занаят.

Искам да те помоля за нещо лично. Ще слагаш ли всеки ден свежи цветя на гроба на дъщеря ми? Тя е погребана тук, до дойката си, Абра, която беше от твоя народ. Умряха от едра шарка преди няколко месеца.

Мариам се трогна от молбата на Зейнаб. Тя очевидно е била добра майка.

— Ще изпълня молбата ти, лейди. Как се казваше дъщеря ти?

— Името на принцесата беше Морайма — каза тихо Зейнаб и очите й се напълниха със сълзи.

Все още не можеше да произнесе името на дъщеря си, без да се разплаче. Вече беше осъзнала, че Морайма щеше да умре, независимо дали тя е била тук или не, но все още изпитваше известна вина за неочакваната смърт на детето.

— Ще покажа на Мариам кухнята — намеси се бързо Наджа. Направи й знак да го последва и оставиха Зейнаб сама.

— Тя е обичала детето си — каза Мариам.

— Ние всички обичахме малката лейди Морайма.

 

 

Хаздай донесе на Зейнаб сватбен подарък — прекрасна огърлица със сапфири и диаманти.

— Никога преди не съм ти правил истински подарък. Не бях го осъзнавал, докато халифът не ме попита какъв ще е прощалният ми подарък за теб.

Тя беше изумена от щедростта му.

— Просто не знам какво да кажа. Това е прекрасен подарък!

— Абд ал-Рахман също ти изпраща подарък. — Той й подаде малка кадифена торбичка.

Зейнаб я отвори и изсипа съдържанието й върху дланта си. Шепата й се напълни с най-различни скъпоценни камъни. Тя поклати глава, удивена. Това беше цяло състояние.

— Благодари му от мое име, но също така му кажи, че най-хубавият подарък, който ми е правил, е единственият, за който съм го молила. Кажи му, че съжалявам, че не се грижих по-добре за този подарък. — Тя помълча известно време, после каза: — Аз също имам прощален подарък за теб, Хаздай. Ела и се изкъпи с мен.

Новата прислужница на Зейнаб, Раби, срещаше големи затруднения с научаването на езика и на непознатите обичаи. Не можеше да прецени кое е по-трудно: да усуква езика си, опитвайки се да произнесе невероятните срички, или да помага на голи мъж и жена да се къпят. Бузите й бяха непрекъснато зачервени и това нямаше нищо общо с горещината. Но въпреки това, за краткото време, за което беше при Зейнаб, тя вече бе започнала да я обожава. Би направила всичко за господарката си, дори ако трябваше да изпълнява гола задълженията си.

Раби беше въодушевена от пътуването, което скоро щяха да предприемат.

— А на това място, където отиваме, също ли се мият голи, лейди?

Зейнаб кимна и каза на Хаздай:

— Бедната Раби още не е свикнала с нашите обичаи. На Наджа му се сторило много смешно, когато я довел за първи път в банята и тя не искала да свали дрехите си. Било му е много трудно да я убеди, като се има предвид, че тя все още почти не разбира езика. Опитвайки се да й покаже какво да направи, той най-накрая съблякъл собствените си дрехи. Раби избягала с писъци в градината, а бедният Наджа трябваше да ме намери, за да кажа на Раби, че всичко е наред.

Хаздай се разсмя от сърце.

— Зачервените й бузи не я правят по-красива, особено с тези лунички. Мисля, че ще трябва да запазя самообладание, иначе ще я изплаша.

Зейнаб освободи Раби и се върнаха сами в покоите й. А там, за изненада на Хаздай, ги очакваше красива гола млада жена. Кожата й беше млечнобяла, косите й бяха черни като абанос, а очите й бяха виолетови. Хаздай я гледаше, очарован, и за своя изненада почувства, че се възбужда. Погледна към Зейнаб.

Тя му се усмихна.

— Това е Нилак. Персийка е и живее на Улицата на куртизанките. Ще идва всяка сряда и събота. Опитай се да не забравяш, че е тук, Хаздай и се прибирай вкъщи. — Зейнаб хвана ръката му. — Ела! Сега ще ти доставя удоволствие заедно с Нилак. — Тя го заведе до леглото. — Целуни я.

Той изпитваше огромно любопитство. Взе Нилак в прегръдките си и намери устните й. Дъхът й беше сладък, а целувката — страстна. Ухаеше на люляк. Той я пусна и попита:

— Можеш ли да говориш, Нилак?

— Разбира се, господарю Хаздай. — Момичето се засмя. Смехът й беше звънлив и приятен. — Поласкана съм, че лейди Зейнаб ме избра за теб.

Хаздай погледна към Зейнаб. Прегърна я с другата си ръка. Тя го целуна. Той погледна първо едната жена, после другата и каза:

— Не знам какво да правя, скъпи мои. Имам две ръце, но само една уста.

Те се засмяха и Нилак каза:

— Ние ще те забавляваме, господарю. Скоро ще разбереш, че е възможно да ни дариш удоволствие и на двете.

Тя се измъкна от прегръдката му, наведе се и пое члена му в устата си.

Междувременно Зейнаб плъзна езика си по устните му. Той се подчини на безмълвната й молба, а ръцете му намериха гърдите й. Главата му се замая. Зейнаб се изви и пръстите му веднага намериха Венериния й хълм и се вмъкнаха между срамните й устни.

— Готов е — каза Нилак и бавно го пое в себе си.

Зейнаб се отдръпна и сложи две възглавници под раменете му. Ръцете му погалиха гърдите на Нилак, а Зейнаб се настани върху лицето му. Той плъзна езика си по влажната й, възбудена плът. Сърцето му биеше лудо. Главата му се въртеше. Любовните му сокове се втурнаха навън неочаквано. И двете жени стенеха от удоволствие и изведнъж стигнаха едновременно до върха на екстаза.

Когато най-после дишането й се успокои, Зейнаб попита Хаздай:

— Доволен си, че Нилак ще идва при теб, нали? — Тя му се усмихна закачливо.

— Много съм доволен. — Той прегърна момичето и целуна сочните й устни. — Ти ми дари голямо удоволствие тази вечер, Нилак. Ще се радвам на присъствието ти, след като лейди Зейнаб си отиде.

— Благодаря ти, господарю — отвърна Нилак. После стана и излезе от спалнята.

— Ще се върне ли? Тя е прекрасна и е съвсем различна от теб. Благодаря ти, че ми я намери. Сигурен съм, че ще си прекарваме много добре с нея.

— Тази вечер тя няма да се върне. Исках да се запознаеш с нея, докато съм тук, защото знаех, че ще се чувстваш неудобно с друга жена. Но ти се справи много добре. Добре съм те научила.

На следващата сутрин, когато Зейнаб се събуди, Хаздай го нямаше, но върху възглавницата му лежеше прекрасна бяла гардения. Зейнаб се усмихна. Наистина беше срамота, че Хаздай не иска да се ожени. Той беше голям романтик.

 

 

Хаздай се появи отново чак след два дни, когато Зейнаб трябваше да тръгне. Дойде да я изпрати до кораба. Качи се с нея на борда и й показа каютата й.

— Получихте ли някакво известие от Карим? — попита го тя.

Той поклати глава.

— Принцът на Малина няма никаква представа коя е невестата му, Зейнаб. Надявам се, не се сърдиш, че не му казахме. Сигурен съм, че той е побеснял. Представи си как ще се изненада, когато разбере, че булката е единствената жена, която някога е обичал. — Хаздай я прегърна и я целуна по челото. — Нека Бог, който бди над нас благослови новия ти живот, Зейнаб. Никога няма да те забравя, скъпа моя.

Той отстъпи назад, поклони се ниско и слезе от кораба. Очите на Зейнаб се напълниха със сълзи. Той беше неин любовник, неин приятел. Щеше да й липсва.

— Никога няма да те забравя, Хаздай — каза тихо след него и тя.

Изведнъж чу виковете на екипажа. Корабът щеше да отплава всеки момент. Сърцето й се изпълни с въодушевление. Отиваше си вкъщи. В своя дом в Малина. Вкъщи при Карим!