Джуд Деверо
Искам те (22)

Епилог

— За нас! — вдигна високо чашата с шампанско Ар Джей.

Четиримата се намираха в кръчмата на Кралския остров, където, освен тях други посетители нямаше. Но сега тя беше собственост на Ар Джей и можеха да правят каквото си поискат. Беше минала повече от година, откакто за пръв път стъпиха на острова, и много неща се бяха променили.

— За моята великолепна съпруга — каза Ар Джей, гледайки Сара с влюбени очи. — И за бъдещата носителка на наградата „Еми“.

— Благодаря. — Тя вдигна своята чаша с портокалов сок. Беше бременна в шестата седмица.

— И за моята съпруга — вдигна чашата си и Дейвид. — Кой да предположи, че можеш да пишеш!

— Никой не вярваше, че съм способна да направя каквото и да било — отбеляза Ариел, — с изключение на мен.

— Сценарият ти е блестящ — каза братовчедка й — и много ти благодаря за него. Не зная какъв ще бъде животът ми оттук нататък, но докато снимахме нашия филм, се радвах на всеки миг.

Дейвид вдигна отново чашата си към Ариел:

— За моята съпруга, жената, която мислех, че познавам, но съм се заблуждавал.

Ар Джей погледна Сара:

— И за моята съпруга, която нямаше представа, че я наех, защото я обичам.

Ариел се обърна към Ар Джей:

— Благодаря ти, че даде ръкописа ми на агент.

— Не е точно така — каза Дейвид. — Аз го прочетох и аз го дадох на Ар Джей.

— А аз го взех от него — добави Сара.

— И го промени — каза Ариел.

— Пипнах го тук-там — отговори Сара.

Четири седмици, след като си заминаха от Кралския остров, Ариел разбра, че е бременна с бебето на Дейвид. Сватбата беше уредена на бърза ръка, но благодарение на дългогодишната подготовка на майка й не беше незначително събитие. Сред южняшкото общество и кръговете на Ар Джей щеше да бъде сватбата на годината. Три дни преди венчавката Сара попита Ариел дали ще има нещо против, ако бъде двойна. Купиха рокля, поръчаха още шампанско и се вдигна сватба, каквато Аръндел нямаше да забрави скоро.

През следващите осем месеца майката на Ариел и майката на Дейвид кръжаха непрекъснато около Ариел. Отегчена, тя започна да пише за преживяванията им на Кралския остров. Историята някак си постепенно заприлича на сценарий. Поръча си ръководство за писане на сценарий, съобрази се с изискванията и описа приключението във вид на пиеса.

Много се забавлява, когато драматизира сцената с кавгата между Ласитър и Фени и после как адвокатът го застрелва в главата. Юла му беше помогнала да пренесе трупа по скърцащото стълбище на Филис, за да го скрият във ваната.

„Нека да го тръснем на тези фукльовци от Аръндел“ — била предложила тя.

„С изключение на онзи хлапак, който е написал съчинението“ — казал Ласитър.

След като двамата с Фени им погодили обичайния номер за арестуване на богати туристи, Ласитър открил награденото есе на Дейвид Тредуел в интернет и осъзнал, че той е видял как Фени се вмъква в скривалището, където пази съкровището си.

Фени с години се перчел със своето съкровище и подире му се влачели „шайки“, както казвал той, но никой не успял да го хване. Вечерта след ареста на Ар Джей Фени, пиян както винаги, се хвалел и на Ласитър му писнало. Казал му, че още някой знае къде е съкровището му. Адвокатът не вярвал много в твърдението си, но искал да подразни Фени. И когато Ласитър цитирал откъс от есето, Фени изпаднал в дива ярост. Втурнал се към камиона си, извадил изпод седалката пистолет и го насочил към него. В този миг адвокатът осъзнал, че в есето на момчето е показана истината. Сборичкали се, пистолетът гръмнал и Фени се проснал мъртъв. Ласитър щял да отиде в полицията, но Юла спяла отзад в камиона и се надигнала. Била чула всичко. Лари Ласитър бил нервен, изплашен, за разлика от Юла, която била съвсем спокойна. Или по-точно, не можела да си намери място от радост, за дето се е отървала от съпруга, когото мразела. Измислила план на секундата. Завлекли трупа по стълбите на Филис и се притаили в тъмната гостна, докато тя отворила вратата на своите доходоносни гости.

Юла и Ласитър се измъкнали навън и зачакали да се понесат писъци. Ласитър стоял в края на гората, пушел цигара след цигара, но писъци така и не чул.

В ранните утринни часове четиримата елегантни граждани понесли навън нещо като два трупа.

„Имат се за много умни — казала Юла, когато двете двойки се разделили. — Ама аз ще им дам да разберат. Ще изчакам два дена, после ще взема да се вайкам за любимия си съпруг. — И наредила на Ласитър: — Ти да намериш златото. Прави, каквото щеш, но го намери.“

Планът им се провалил и Юла и Ласитър бяха отведени с белезници. Следователят нареди да извадят трупа на Фени от фризера. После на Ар Джей се наложи доста да обяснява как космите на Филис бяха попаднали върху убития, след като е невинна. Беше оправдана.

Когато Ариел свърши ръкописа, се срамуваше да го покаже на Дейвид. В края на краищата го показа първо на майка си. „С Дейвид ще живеем в тази къща с теб, но режимът ще се промени“ — беше съобщила на майка си, когато се завърна. Най-после беше започнала да проумява колко много я обича майка й. А нейният най-голям страх беше Ариел да не се омъжи за човек, който не е от Аръндел, и да се премести да живее другаде. Както Ариел каза на Дейвид: „Труп във ваната променя мирогледа на една майка.“

И така майка й първа прочете ръкописа.

— Не е по мой вкус — каза тя, — но предполагам, че на някои хора ще им хареса.

На другия ден го даде на Дейвид, който изпадна във възторг и го изпрати на Ар Джей. Сара го видя преди него. До вечерта го прочете и каза на Ар Джей, че ако купи филмово студио, тя ще изиграе и двете роли — на Ариел и своята.

Ар Джей нищо не купи. Прочете сценария, изпрати го на агент в Ел Ей и телевизия „Лайфтайм“ веднага сключи договор. По време на подготовката за снимки Ар Джей и Чарли Данкарк купиха по-голяма част от Кралския остров, така че филмът се снима на самото място. В сцената, когато пада в пещерата, Сара така се разстрои, че Ар Джей нареди да й сложат кислородна маска.

И в този момент в кръчмата Сара вдигна чашата си с портокалов сок:

— За поразителното начало.

Намекваше за началото в сценария на Ариел, когато в болницата Дейвид й разказва историята. Телевизионният филм започваше с единайсетгодишно момче на летен лагер, надзираван от две пушещи марихуана хипита. Диалог нямаше, само на фона на музика от шейсетте години хлапето изследва острова. По едно време забелязва мършав дребен мъж с големи, щръкнали уши как влиза и излиза през скалите. Камерата показваше Дейвид, притаен да чака, и когато чудноватият човек си отива, той се промъква през процепа в скалата и вижда пещерата. Това се случва преди трийсет и втория рожден ден на Фени и в пещерата няма нищо. В следващата сцена малкият Дейвид е на училище и обмисля как да напише съчинение на тема „Какво се случи през това лято“. Спомня си пещерата и мършавия мъж с големите уши и описва случката. Сцената завършва със спечелената награда за есе и с гордата майка, която го публикува в интернет.

После следваха надписите и първата сцена показваше разглезената, наконтена и прекалено гримирана Ариел как настоява надменно да си сменят местата с нейната кротка и претоварена с работа братовчедка. Ариел не беше представила в сценария себе си като сноб, нито братовчедка си изтъкана от добродетели, но както каза Сара, беше „пипнала тук-там“ текста. За да се защити, Сара обясни, че в образа на Ариел е вложила идеята за Пигмалион, но преображението е в обратна посока.

— Или по-точно казано, свалям класата — уточни Ариел и Сара се засмя. Неусетно тя вече не се чувстваше извън света. Беше приета с отворени обятия в Аръндел и най-после си намери мястото.

Имаше и един спор, който тя спечели. Веднага след като бяха спасени, в пристъп на шеметно облекчение братовчедките се смяха и плакаха и си разказаха какво им се е случило. Ариел разказа как е раздрала нощницата си и после крачола на Дейвид. Сара си помисли, че ще излязат хубави сцени, и ги прибави към сценария. Имаше известни възражения, но сцените останаха.

Вечерта на премиерата на филма по телевизията Ар Джей монтира огромен екран пред Съдебната палата на Кралския остров и покани целия град. При сцената, когато Ариел — изиграна от Сара и видяна само от ключицата нагоре — раздира нощницата си и произнася „Аз съм жена“, възторжените възгласи можеха да бъдат чути чак в Аръндел. Братовчедка й така се засрами, че щеше да се изхлузи от стола си, ако Дейвид и Ар Джей не я бяха задържали.

Тълпата отново нададе одобрителни викове, когато щракнаха белезниците на Лари Ласитър и Юла Незбит, а при кадрите с ареста на съдията местните хора засипаха небето с фойерверки. Нито Дейвид, нито Ар Джей знаеха за тях и се смяха и викаха заедно с всички хора.

След края Ар Джей обяви, че неговото студио е подготвило кратък филм, който би желал да им покаже. Някои изпъшкаха, тъй като от скарата се носеше аромат, а рок групата загряваше.

Ариел и Дейвид се спогледаха. Сара се усмихваше многозначително.

На големия екран се завъртя черно-бяла лента в стила на нямото кино. Без думи вървяха сцени, които показваха как Гидиън се събира със своите дядо и баба. Когато Ар Джей видял красивата и необикновена къща, обитавана от семейство Незбит, си спомнил, че подобен проект му направил впечатление на една художествена изложба, когато бил още студент. След изпитанията на Кралския остров открил името на архитекта, после се свързал с родителите му. Казали му, че не знаят каква е съдбата на сина им. Бил скъсал с приятелката си и заявил, че иска да бъде сам, но не знае къде ще отиде и какво ще прави. Оттогава повече не го видели. Ар Джей предположил, че младият мъж се е заселил на Кралския остров и е построил къщата. Казвал се Джеймс Гидиън.

Не се откри какво е станало с него, но ДНК пробата доказа, че е баща на Гидиън. Досега не се знаеше коя е майка му.

Във филма беше показан Ар Джей, затрупан с книги, зает с изследвания. Разбира се, в действителност му отне десет минути да се обади на една стара приятелка, за да я попита за името на художника, чиято изложба бяха посетили заедно преди много години.

В следващия кадър се появи Гидиън с дядо си и баба си. Пред камерата беше страшно привлекателен, с езика на пантомимата изразяваше ту огромна радост, ту бурен плач. Ар Джей му подаде фолиант, на който с големи букви пишеше: „Принстън“, и момъкът симулира още по-сърцераздирателен плач, после вдигна във въздуха Ар Джей. Ар Джей показа като истински мим колко е потресен от загубата на достойнство и всички се разсмяха. От онова време на острова не остана човек, който да не си е имал някаква работа с него, и всички го познаваха.

В следващата сцена се появиха близнаците. Ар Джей беше поставил огромна табела на една изоставена тухлена сграда: „Сиропиталище“. Една жена, облечена като викторианска милосърдна сестра, отнемаше от Сара плачещите близнаци, които се оказаха невероятни артисти. Тя плачеше и отпращайки ги, коленичеше, за да ги увещава. На екрана се изписаха думите й: „Ще бъдете добре. Сигурна съм, че ще ви обичат много.“ Сара се изправя и се разридава драматично на рамото на Ар Джей, а в това време дърпат пищящите близнаци към сиропиталището и в карето за диалога се изписва: „Никой няма да ги обича колкото нас. Хайде да ги купим.“ Сара го сритва по крака и зрителите гръмогласно се разсмяха. Надписът обяви: „Съжалявам. Хайде да ги осиновим.“

Последната сцена беше цветна — серия снимки от Деня на благодарността и от Коледа. Дейвид, Ариел заедно с бебето си и госпожа Пами, която го гледаше с обожание. Дълбоко в себе си тя вярваше, че е победила. Друга снимка показваше Ар Джей с Бърти на раменете си и до него Сара, която държеше Беатрис. Гидиън с баба си и дядо си на безумно дълга маса, с огромни блюда пред себе си. Сара, Ар Джей, Дейвид и Ариел и всички останали бяха там.

Най-накрая сцената оживя и приятелите около масата вдигнаха наздравица:

— За Кралския остров — извикаха те.

Ревът, който нададоха жителите на Кралския остров, беше оглушителен. След края на филма наскачаха и се спуснаха да танцуват, преди групата да е засвирила.

Това се случи преди месец и сега Ар Джей и Сара, Дейвид и Ариел вдигнаха чаши:

— За нас!