Джуд Деверо
Искам те (3)

Трета глава

Ариел се измъчваше от угризения, че е излъгала братовчедка си, но това беше неизбежно. Сара никога не би се разменила с нея, ако знаеше истината. Нали старата максима гласеше, че всичко е позволено в любовта и на война? Ариел просто се надяваше, че Сара ще й прости, когато научи, че е сторила всичко от любов.

Започна се преди година, когато с майка й отидоха на обиколка из модните бутици на Ню Йорк. Двете трябваше да присъстват на едно досадно благотворително тържество с много възрастни хора, които желаеха да демонстрират, че ринат парите си с лопата.

През първия час Ариел водеше светски разговори и слушаше оплаквания колко странен бил Еръндел. Тонът на нейните събеседници красноречиво говореше, че не могат да си представят какво е да живееш в място, където няма доставка на храна по домовете, но все пак градчето им се струва симпатично. „Толкова е чистичко“ — беше обичайният им рефрен.

Когато орловият поглед на майка й се насочи другаде, Ариел пъхна в ръката на един келнер двайсетачка, за да смени с шампанско одобрения от майка й джинджифилов ейл. Докато отпиваше шампанското на малки глътки (за да удължи удоволствието), видя него. Него. За Ариел това беше миг, в който всичко замря. Може би останалите гости се движеха и си говореха, но за нея светът спря да се върти. Щом зърна мъжа, разбра, че е надникнала в бъдещето. Виждаше единствения мъж, когото някога щеше да обича.

Ар Джей Бромптън. Разбира се, знаеше кой е той. Сара й беше изпратила негови снимки и изрезки от вестници. Но снимките не показваха истинската му същност. Сега човек можеше да го почувства. Да го усети. Той имаше присъствие, аура, харизма. На никое от пътуванията с майка си Ариел не беше срещала такъв мъж.

Сара го беше обрисувала единствено в мрачни краски. Оплакваше се как нямал представа, че тя трябва да води личен живот, и я затрупвал с работа. Звънял й през нощта да пита къде са документите за еди-коя си продажба на поземлен имот. Тя отговаряла, че ги е прибрала в куфарчето му, и той я питал къде е куфарчето. Неведнъж й се било налагало да се облича набързо и посред нощ да отива в апартамента му, за да открие нещо или да му напише писмо. Ако вярваше на братовчедка си, Ар Джей никога не спял.

Докато стоеше и го гледаше как се ръкува с различни хора, хвърляйки по някой поглед към блондинката, хванала го под ръка, Ариел разбра, че рано или късно той ще бъде неин. Изтръгна се от вцепенението си и погледна жената с него право в очите. Блондинката й хвърли поглед, който трябваше да й каже, че Ар Джей е нейна запазена територия. Ариел само се усмихна. От Сара беше научила, че шефът й сменя жените като носни кърпички. Следващата седмица някоя друга безмозъчна блондинка — или червенокоска, или брюнетка — щеше да го гледа с кравешки поглед.

По време на партито Ариел остана в полезрението му. Всеки път, щом погледнеше в нейна посока, тя извръщаше глава, сякаш е гледала някой друг зад него. Но не успя да го заблуди. След един час той се запъти към нея. И макар да се правеше, че не го вижда, сърцето й биеше в гърдите като ковашки чук. Ако не беше получила ценна информация от Сара, щеше да му се усмихне, а той беше свикнал с това. Сара не можела да разбере защо Ар Джей така привлича жените. Беше й разказала много истории за жени, които се изложили като последни глупачки заради него. Сара трябвало да ги извежда от кабинета му — някои от тях плачели — и после задължително им изпращала цветя с кратка бележка, която, общо взето, гласяла, че каквото било — било.

Ариел не се втурна при него да се представи. Вместо това го пренебрегна напълно. Е, почти. Ако човек може три часа да дебне някого на парти и въпреки това да го пренебрегне, Ариел го направи. Щастливо си говореше с група стари богаташи, които се мъчеха да й надникнат в деколтето, докато тя държеше Ар Джей под око. В секундата, когато той се отделяше от събеседника си, тя се отдалечаваше от него.

Играеха си на котка и мишка и това им харесваше.

Към края на партито предусети, че той ще връхлети върху нея, а тя няма да успее да се изплъзне. Също така знаеше, че имаше само една възможност да остави запомнящо се първо впечатление. Но нямаше представа какво поведение му харесва. Сладко и пърхащо или хладно и сдържано, като Грейс Кели в „Да заловиш крадец“. Ариел щеше да задоволи всяко негово желание. Но първо трябваше да открие как да го задържи повече от обичайните две седмици.

Той тръгна между хората към нея и тя разбра, че трябва да го спре. Но как? В света на бизнеса беше известен като човек, който получава каквото си поиска. От доста места се чуваше, че бил безскрупулен.

Обзета от паника, Ариел се огледа. В дамската тоалетна ли да се спаси? Но когато излезеше, той щеше да бъде там и първата среща щеше да се състои, независимо от факта дали е готова за нея или не. Тогава погледът й попадна върху майка й и тя се усмихна. „Безскрупулна“ беше твърде мек израз, за да се обрисува майка й. Тъй като знаеше, че Ар Джей я наблюдава, се понесе през салона, както се надяваше, и като победителка в конкурс за красавици, и като прелъстителка в целия си недостижим блясък. Когато се добра до майка си, трябваше само да й прошепне няколко думи и знаеше, че тя ще държи Ар Джей далеч от нея много по-ефикасно от глутница вълци.

Ариел не грешеше.

Докато влизаше в тоалетната, хвърли поглед през рамо и видя майка си да застава пред господин Ар Джей Бромптън. Той изглеждаше смутен и на Ариел й стана ясно, че е победила. Когато след петнайсет минути излезе, Ар Джей си беше тръгнал. Дали не пропусна първата си и единствена възможност? О, не, имаше повече доверие в себе си. До края на вечерта тя се усмихваше, тъй като беше открила целта на живота си — да се омъжи за шефа на своята братовчедка и да създаде семейство с него.

Животът се промени за Ариел след тази вечер, тъй като започна да гради планове как да постигне онова, което искаше най-много на този свят. Първо трябваше да опознае своя обект и за месеци се настани в библиотеката, за да чете и да изрязва статии, да научава разни факти и да затрупва братовчедка си със стотици писма. Отговорите на Сара следваха незабавно, а Ариел я подмамваше да разказва за работата си и за шефа си. Би й писала всеки ден по един имейл, ако майка й не се отнасяше скептично към интернет. Ариел подозираше, че се страхува да не би дъщеря й да открие, че мъжете и жените се събличат голи и правят секс, и на всичкото отгоре изпитват удоволствие. Беше непреклонна в решението си да опази душевната и телесната девственост на Ариел до първата й брачна нощ с Дейвид — нощ, за която майката на Ариел и майката на Дейвид крояха планове, откакто се родиха бебетата им с разлика две седмици.

А самият Дейвид както обикновено беше най-покорното муле на Ариел. И понеже той й бе връзката с външния свят, накара го да направи справка за Ар Джей в интернет и да й разпечата стоте и петдесет страници информация. Освен това й копираше и предаваше всекидневните новини за Ар Джей.

— Медиите се интересуват повече от неговите жени, отколкото от работата му — отбеляза Дейвид, загледан в снимка на Ар Джей. — Как да ти хрумне, че толкова стар и грозен мъж може да свали всичките тези сладурани.

Ариел дръпна снимката от ръцете му.

— Той е само на четирийсет и две и изобщо не е грозен — отвърна и изгледа Дейвид свирепо.

— На четирийсет и две може спокойно да ни бъде баща, така че…

— За твое сведение двамата с теб нямаме едни и същи родители. Във всички случаи би трябвало в тийнейджърска възраст да е създал двама двайсет и четири годишни като нас.

— Създал — усмихна се Дейвид. — Каква хубава дума.

Беше се изтегнал на леглото й и мачкаше едно от плюшените животинчета в нейната менажерия — в случая птицечовка. Тя я дръпна от ръцете му. След като се дипломира преди две години, се върна от Аръндел и стана ясно, че няма никаква опасност да започне работа. Въпреки протестите на майка си изучаваше градинарство. Горката жена прекара много дни с майката на Ариел и изпивайки безброй чайове, плачеше за любимия си син, който щял да стане селски стопанин.

— Защо да не бъде лекар или адвокат? Защо селски стопанин? — вайкаше се тя.

А според Ариел с парите, които притежаваше Дейвид, нямаше някакво значение какво учи той.

— Защо висиш тук? — попита тя, макар и да знаеше, че техните майки се бяха разпоредили задължително да прекарват заедно определено време. Ако не се подчиняваха, животът им щеше да се усложни ужасно. С Дейвид имаха мълчаливо споразумение да им дават, каквото искат. Ето защо в този момент той се протягаше в леглото й и почти сплеска един надуваем броненосец.

— Да отидем да се погмуркаме голи в залива — предложи той.

— А вярно ли е, че си се гмуркал без излишни дрехи преди две седмици с едно от момичетата, които живеят до фабриката?

Старата фабрика за преработка на памук не работеше от четирийсет години, но все още служеше за граница на социалните различия в града. Къщичките, построени за работниците едно време, сега се пазеха като историческа забележителност, но това не променяше факта къде се намират.

— Ревнуваш ли?

— От кого? — попита тя, преглеждайки последните новини за Ар Джей.

Ариел погледна Дейвид. Той се изтягаше на леглото й — от глава до пети само мъжка енергия, и си помисли, че Сара навярно ще го хареса. Въпреки нейния сарказъм и поведението й на жилаво момиче, Ариел подозираше, че е доста деликатна. „Да — каза си. — Сара и Дейвид навярно много ще си допаднат.“

— Мама нареди да те помоля да ме заведеш на танци следващата събота. Същото ли ще направим?

„Същото“ означаваше, че Дейвид ще покани някоя друга, а Ариел ще му служи за параван. В действителност през последните шест месеца той ходете само с едно момиче и Ариел започна да се съмнява, дали връзката му не е сериозна. Тя се казваше Бритни и произхождаше от най-бедния квартал на града, населен с всякаква паплач. Баща й беше шофьор и обикаляше с камион Съединените щати, а майка й чистеше къщи. Ако майката на Дейвид знаеше, щеше да изпадне в истерия и да я отведат с „Бърза помощ“ в болницата, откъдето нямаше да мръдне, докато синът й не скъсаше с момичето. Той нищо не бе казал, но Ариел вече си мислеше, че истинската причина да се застоява в града и да не започва работа в друг щат е Бритни.

Той се претърколи по корем и я погледна.

— Каква е тази работа с теб и този образ Бромптън?

— Ще се омъжа за него.

Двамата с Дейвид почти нямаха тайни помежду си. Бяха заедно в затвор, така че защо да не бъдат приятели?

— Страхотно! — произнесе се той. — Каза ли на майка си?

— Не. Ще почакам ти да кажеш на твоята майка, после тя ще го съобщи на моята.

Дейвид се претърколи по гръб и подхвърли кенгуруто й.

— Ами ако се оженим и се преместим в друг щат, и после се разведем? Освен ако не искаш да се развеждаш, след като поживееш с мен, и готово.

Ариел взе своя албум с изрезки от вестници и списания и седна до него на леглото.

— Ти си мислиш, че се шегувам, но аз харесвам този мъж. Да, по-стар е, но не прекалено. Най-хубавото е, че има власт и е богат, което сигурно ще удовлетвори майка ми. Ако пък не, той ще може да ме издържа, когато тя ме лиши от наследство.

— Пък и ще можеш да започнеш работа.

— И каква? Да чистя по къщите като майката на Бритни ли?

От погледа на Дейвид разбра, че е преминала допустимата граница.

— Добре, извинявай. Сигурна съм, че Бритни е много добро момиче и че я харесваш и по друга причина, освен внушителния номер на сутиена й.

— Понякога си противна малка кучка, знаеш ли?

— Кажи на майка си, че няма да се ожениш за такава като мен.

Дейвид се обърна на една страна с въздишка и взе от ръцете й албума със снимки на Ар Джей.

— Ще си народите грозни деца… ако изобщо толкова стар мъж може да ги направи.

— Изглежда, че умее да прави жените щастливи.

— Купува им диаманти и те симулират оргазъм. Но ти едва ли ще разбереш какво е оргазъм. Да не би пък вече да си разбрала?

След като тя не му отвърна с някое от обичайните си остроумия, той я потупа по рамото.

— Хайде, Ариел, положението не е чак толкова лошо. И аз не съм чак толкова лош. Хората по света често се женят по споразумение. Няма да е толкова зле, обещавам ти.

Ариел го изгледа гневно.

— Да бъдеш принуден да се ожениш за човек, когото не обичаш, е ужасно. През целия си живот да не чуеш камбанен звън, когато те целуват. През целия си живот да не почувстваш как косата ти настръхва, когато той поглежда към теб. Години да…

Дейвид се прозя.

— Пак ли си чела слугински романи? Виж, по-добре да си тръгвам.

— Бритни ли те чака? — попита злобно тя.

И все пак ревнуваше. Ревнуваше, че той си има приятелка, докато за нея оставаше само албум с вестникарски изрезки.

— Да — захили се той похотливо. — Бритни.

Ариел се загледа встрани. Изпита желание мъжът, когото обича, да бъде с нея. Дейвид стана от леглото и се приближи до Ариел. Като че ли искаше да я докосне, но не беше съвсем сигурен дали е редно.

— Поддаваш се на отчаяние, хлапе — посегна към рамото й той, но тя се отдръпна. — Ариел — обърна се към нея нежно, — разбирам те. Ти може и да си мислиш, че нищо не разбирам, но грешиш. Не аз съм проблемът, а това, че искаш право на избор. Искаш сама да избереш мъжа, за когото ще се омъжиш.

— Избор — повтори тя. — Понятие, непознато в моето съществуване.

— Може би ние с теб бихме могли… — Той млъкна, когато се загледа с разширени от учудване очи в нейния албум. Взе го и отиде до прозореца, за да види по-добре зърнестата вестникарска снимка. — Това лице ти е известно, нали?

— Кое лице? — попита тя.

Дейвид й показа някаква жена, застанала до Ар Джей. Тя знаеше кой е мъжът до него — Чарли Данкарк — възрастен, богат човек, който помогнал на Ар Джей да започне своя бизнес и все още беше най-добрият му приятел.

— Това е Сузи Едуардс — каза Дейвид.

— А коя по-точно е Сузи Едуардс?

— Забравих, че си живяла в затворения малък кръг на затвореното малко общество в Аръндел. Снимката й висеше в един от коридорите на гимназията. Печелеше всеки конкурс за красота в три окръга от тригодишна, докато завърши гимназия и напусна Аръндел. После отиде в Ню Йорк, смени името си, нарече се Катлийн и се омъжи за един от най-богатите мъже в света.

Ариел загледа снимката. Жената беше хубавичка, да, но по онзи бездушен начин, който подсказваше, че лицето й е претърпяло половин дузина пластични операции и че прекарва времето си в козметичните салони.

— Тя е от Аръндел и е съпруга на най-добрия приятел на Ар Джей, така ли? Виж ти.

Тази новини причини лек световъртеж на Ариел. Разбра инстинктивно, че ще се възползва от тази жена, за да се добере до Ар Джей. Вече беше преценила, че колкото по-малко знае Сара за нейните планове, толкова по-добре. Но това означаваше, че за съжаление не може да поиска от нея никакъв съвет. Ариел възнамеряваше да привлече Ар Джей на своя територия, в Аръндел. Ако планът й да се представи за своята братовчедка проработеше, Сара трябваше да й бъде под ръка, за да се сменят. На Ариел й бе ясно, че ще има нужда от помощ, за да се занимава с делата на Ар Джей, и затова имаше нужда от Сара. Но как да накара Ар Джей и Сара да дойдат в глухата провинция Аръндел?

Ариел сложи ръката си върху ръката на Дейвид, погледна го и въздъхна с най-покъртителната си въздишка.

— О, не, недей! — рече той. — Няма да ти помагам в тази афера. Когато избягаш с твоя любим образ, моята идея е да бъда невинен, нещастно зарязаният почти младоженец. Искам нашите майки да вярват, че не съм направил нищо лошо. В никакъв случай не бива да заподозрат, че съм ти помагал.

— Дейвид, скъпи — изрече сладко тя, — би ли приел чаша чай? Докато го пием, ще можем да си побъбрим.

— Ще съжалявам — каза той, докато сядаше на фотьойла.

Ариел започна да говори, като се усмихваше. Дейвид така се зарадва да я види отново щастлива, че остана целия следобед.

В края на краищата й помогна. Чрез гаджето си Бритни и нейните връзки в „онзи край на града“ откри човек, който информираше Сузи Едуардс, позната също и като Катлийн Данкарк, за Аръндел.

Дейвид взе адреса на госпожа Данкарк и Ариел й писа с молба за среща, ако някой път се отбие насам. Както се надяваше, отговорът пристигна бързо с ден, час и място на срещата в Рели.

На уречения ден с помощта на Дейвид тя се изплъзна от зоркото око на майка си достатъчно дълго, за да обядва с госпожа Данкарк в Рели.

Ариел разбра всичко за жената в мига, в който я видя. Отрупана с бижута (диамантено колие на обяд!), превзет акцент (някаква френско-английска измишльотина) и с прескъп костюм (в Рели!), щеше да я познае, където и да е. От нея лъхаше на фабрика за преработка на памук, а това нито времето, нито парите можеха да изтрият. Жената беше много нервна, пушеше цигара след цигара и говореше прекалено много.

Накрая и двете получиха, каквото искаха. Госпожа Данкарк каза, че съпругът й обмислял въпроса за покупка на остров и превръщането му в място за забавление на милиардери. Вероятно щял да бъде близо до Аръндел. Докато говореше за това, загаси цигарата си с дълъг филтър и погледна Ариел с вид, който й даде да разбере, че независимо от произхода си се е омъжила за господин Големи пари.

Госпожа Данкарк каза, че ще насочи съпруга си към някой от многото острови срещу брега на Северна Каролина, ако тя убеди майка си да я короняса като мисис Аръндел на есенния празник. Ариел положи доста усилия да не възкликне, смаяна от простащината на подобно желание, като си даде сметка откъде произхожда госпожа Данкарк. Момичетата от работническата класа никога не ставаха мис Аръндел, независимо колко са красиви. Майка й е била мис Аръндел, както и тя. „За да принудя майка ми да се съгласи да номинира жена от толкова долна класа — мислеше си Ариел, — ще се наложи да я дрогирам или да изпълня най-голямото желание в живота й — да се омъжа за Дейвид.“

Ариел се усмихваше и кимаше в знак на съгласие, без да проличи по никакъв начин смущението й. Идеята да си имат в Аръндел и мисис Аръндел според нея била възхитителна и коя би била по-подходяща от жена, която вече е постигнала толкова успехи в живота си. Госпожа Данкарк загаси поредната цигара и се понесе към очакващата я лимузина. Докато махаше за довиждане, Ариел си мислеше, че добрият произход винаги се забелязва. Макар и само веднъж да бе виждала Сара, при това, когато навярно от седмици не се беше къпала, по маниерите й личеше коя е била майка й. Кръвта й е била разводнена от безпътния й баща, но онази на семейство Амблар беше по-силна и у Сара това се виждаше, точно както произходът на госпожа Данкарк прозираше у нея.

Ариел си представи как Дейвид я нарича „снобка“, заради тези мисли, но на нея не й пукаше. В друг век приятелят й щеше да бъде социалист.

Докато се прибере вкъщи, Ариел беше готова да продължи с приложението на своя план за спечелването на мъжа, когото обичаше. Но преди това трябваше да съобщи на Дейвид какво са намислили със Сара. Щеше, разбира се, да протестира и да я убеждава, че няма да се получи, но знаеше, че ще се съгласи да й помогне. Нямаше да успее без него, понеже Дейвид я познаваше. Познаваше я наистина. Не беше като майка й, която се тревожеше само дали е облечена подходящо, за да не се чувства неловко.

Дейвид беше различен. Един необмислен жест от страна на Сара и той щеше да разбере, че не е онази, за която се представя.

Дейвид щеше да помага, Ариел го знаеше. Планът щеше да се задейства. И това знаеше.