— Голям, мощен, от типа на вановете. Отстрани било написано „Чистене по домовете Гордостта на Айова“. Едно от момичетата от съседната къща каза, че видяла камиона да тръгва на юг по автострадата.

— На юг. — Като че ли това можеше да помогне. Джеферс можеше да е сменил посоката в следващия момент. Той набра Рамзи. — Време е да задвижим машината. Не можем да чакаме повече. Искам да се обадиш на президента.

— Да не си се паникьосал? Нямаме доказателство, че Коди Джеферс е активен участник.

— Да, по дяволите, паникьосан съм.

— Още не — каза Рамзи. — Нека да видим дали няма да можем да овладеем щетите. Ще намерим Джеферс и после…

— Тогава ти го намери. Бързо — каза Калдак рязко. — Имам лошо предчувствие, Рамзи.

— Няма да се обаждам в Белия дом, нито пък ще застана на топа на устата, защото ти имаш предчувствие.

— Виж, помисли малко. Естебан изпраща Мориси да намери човек с уменията на Коди Джеферс. Той го намира. Коди Джеферс отива в Айова, където подозираме, че се намира инсталацията за фалшифициране.

— Все още само предположения.

Калдак стисна здраво телефона. Искаше му се това да беше гърлото на Рамзи.

— Щом няма да се обаждаш на Белия дом, то поне се обади на магистралния патрул, окей? Помоли ги да спрат камиона на Джеферс. — Той замълча за момент. — Но да не го претърсват.

— Мислиш, че носи парите?

— Или ги е взел, или ще ги вземе. Едното от двете ще е.

— Още едно предчувствие? — попита Рамзи раздразнено. — Добре, добре, ще се свържа с патрула. Остани, където си, докато не разбера нещо. В каква посока е тръгнал?

— На юг. — Надяваше се да е истина.

Колинсвил, Илинойс

13:40

Коди Джеферс вдигна телефона при първото иззвъняване.

— Естебан?

— Имаше ли някакви проблеми?

— Профучах покрай магистралния патрул, който не ми обърна никакво внимание. Паркирах извън Де Мойнс и просто олющих надписа за камион по чистотата, както ми каза.

— Парите?

— Всичко е натоварено и готово за път.

— Ами допълнителните кутии?

— Пуснах ги в мелницата.

— А малката, допълнителна задача?

— Изпълнена.

— Отлично. Тогава продължавай — каза Естебан. — Искам да приключи до три следобед.

— По същия план?

— Няма промени. — Естебан замълча. — Не взимай нищо от парите. Ще ти бъде платено по-късно, както беше уговорено, когато се срещнем утре в Спрингфийлд.

— Добре.

— Напълни ли резервоара на колата за оттеглянето, така че да не ти се налага да спираш?

— Да.

— В никакъв случай не искам да спираш на места, където някой може да те види. Ако се измориш, намери някое усамотено място за почивка.

— Каза ми това и преди.

— Някакви други въпроси?

— Не ми плащаш, за да задавам въпроси. Не съм толкова тъп, че да ги взема за истински пари. Но иначе ще минат. Наистина добра изработка.

— Благодаря — каза Естебан сухо.

— Всичко е доста странно, но това си е твой бизнес.

— Точно така, мой бизнес.

Когато затвори телефона, Джеферс беше обхванат от нетърпение. Това беше шансът на живота му. Велик момент. Щеше да удари шестицата.

Той скочи на крака, дръпна сивата си риза и разкопча кобура си. Харесваше пистолета. Караше го да се чувства като Джон Уейн. Той сви пръсти около пистолета и рязко го измъкна от кобура.

— Бум. Страхотно.

Беше хубаво. Направи го отново.

С нежелание плъзна обратно пистолета в кобура. Седна на леглото и се протегна за ботушите си. Естебан му беше казал да носи обикновени черни обувки, но да върви на майната си. Трябваше да се примири с униформата, но ботушите бяха нещо важно. Щяха ли Джон Уейн или Евил Невил да носят обикновени черни обувки?

Канзас Сити, Минесота

13:55

— Всичко е готово, Хабин. — Естебан се приближи до хеликоптера, където го чакаше Хабин. — След няколко часа ще е навсякъде и ще ни остане единствено да изложим исканията си.

— Мислех си — каза Хабин, — няма ли да е по-добре да намалим исканата сума и да наблегнем повече на освобождаването на затворниците.

— Да намалим? — повтори Естебан. — С колко?

— Искаме петдесет милиона долара. Ако смъкнем на двайсет и пет, това ще…

— Става. Ако ги приспаднеш от твоя дял.

— Не ставай смешен. Това ще ме остави без нищо.

Което и заслужаваше този надут идиот.

— Нищо друго, освен твоите политически идеали. Не са ли те важните за теб?

— Решението за парите трябва да взема аз. Нямаше да стигнеш доникъде без мен. Аз организирах операцията по фалшифицирането, аз осигурих хората и парите.

Естебан реши, че достатъчно е протестирал. Може би още малко ще се посъпротивлява.

— Нека го обмисля. Все още има няколко часа, преди да предявим някакво искане. Ще ти се обадя във фермата след удара. — Той затвори вратата на хеликоптера и тръгна към колата си.

Твърде лошо, че дори сега трябваше да се въздържа. Наистина щеше да му достави удоволствие да види това арогантно копеле унизено. Но умният човек никога не се отдава на желанията си, ако това би довело до усложнения.

Той запали колата, наблюдавайки бавното издигане на хеликоптера. Можеше да види Хабин на пасажерското място, той се показа през прозореца, усмихна се и помаха.

Хеликоптерът промени курса си, набирайки височина на юг.

Той отново помаха, после лениво бръкна в джоба си и натисна бутона на дистанционното.

Хеликоптерът се превърна в огнена топка и се устреми към земята.

Колинсвил, Илинойс

14:30

Коди Джеферс натисна газта и чу как големите гуми издадоха стържещ звук, докато взимаше завоя.

Една жена с шорти и тениска отскочи назад на бордюра. Извика нещо неприлично след него. Той се ухили като разбра колко много я беше уплашил.

Хората по трибуните на стадионите никога не се страхуваха от него. Те бяха дошли заради шоуто, а той никога не беше звездата.

Сега щеше да бъде звезда.

Усещаше воланът гладък и приятен в ръцете си. Мощ. Никога не беше карал толкова тежък камион, дори по време на обиколките.

Мина покрай банката. Още три пресечки до Норт Авеню. Естебан беше уточнил, че трябва да стане на Норт Авеню.

Кварталите ставаха все по-бедни. Сградите бяха занемарени, а по ъглите висяха проститутки. Още една пресечка.

Тълпа тийнейджъри се беше събрала на улицата около зелен Кадилак, модел 1987-а. Лоша година за Кадилаците. Бяха крещящи, но им липсваше издръжливост.

Хлапетата му хвърлиха кисели погледи, докато минаваше покрай тях. Знаеше какво изпитват. Той представляваше властта. Ако им дадеше възможност, щяха да го наругаят и да го побъркат.

Половин пресечка.

Ето го. Норт Авеню.

Сега.

Заля го възбуда, докато даваше газ. Следващият ъгъл. Уцели го. Направи го.

Той беше Джон Уейн.

Той беше Евил Невил.

Той беше звездата.

Камионът се сгромоляса с трясък на една страна, изкарвайки му въздуха.

Коди се освободи от специалните предпазни колани и бавно изпълзя от кабината.

Вече се случваше.

Задните врати на бронирания камион се бяха отворили и навсякъде по улицата се бяха разпилели пари, опаковани в пластмасови пликчета.

Хлапетата от Кадилака бяха навсякъде, като грабеха с пълни шепи и побягнаха.

Две жени излязоха от магазина от другата страна на улицата и притичаха до камиона.

— Спрете — извика той. — Това са пари от Федералния резерв.

Никой не му обърна внимание. Не че беше очаквал друго. И той щеше да постъпи така.

Хората се изливаха от дървените сгради. Беше сцена от апашки филм, в която всеки грабеше пари и бягаше.

— Ще се обадя на полицията — извика Джеферс. — Ще направите най-добре, ако се махнете от тия пари. Нарушавате закона.

Той изчака една минута, после се отдалечи. Беше паркирал черната Хонда седан две пресечки по-нататък. Трябваше да стигне за минути.

Когато стигна ъгъла, хвърли поглед през рамо.

Дори се бяха намъкнали в камиона, за да стигнат до парите.

Твърде лошо, че не можеше да изчака за телевизионните екипи и журналистите. Никой никога нямаше да узнае колко добре си бе свършил работата. Той обаче щеше да получи компенсация. Повече, отколкото получаваха звездите в обиколките.

Докосна пояса с парите под ризата му, където беше скътал взетите по-рано от камиона банкноти. Малко допълнително подслаждане на живота.

Даже Евил Невил щеше да му завиди за тази печалба.

Де Мойнс

17:36

— Калдак, къде си? — попита Яел.

— Домът на Джеферс в Де Мойнс.

— Има ли наблизо телевизор?

Калдак настръхна.

— Защо?

— Прехвърли на Си Ен Ен. Гледах телевизия в чакалнята и по новините пуснаха спешно съобщение. Мисля, че се е случило.

Той се обърна към Харви Бест.

— Имам нужда от телевизор.

Харви посочи към хола.

Първото нещо, което Калдак видя, когато включи на Си Ен Ен, беше камионът на Федералния резерв, преобърнат на улицата. Заобиколилата го тълпа връхлиташе върху прозрачните пластмасови пликчета, разпръснати по земята.

Калдак беше виждал тези пликчета и преди в кутията за помощи в Тенахо.

— Мили Боже.

Лицето на русокоса журналистка измести сцената.

— Шофьорът на камиона е изчезнал малко след катастрофата, но този аматьорски видео запис е бил направен пет минути след като камионът се е обърнал на Норт Авеню в Източен Колинсвил. Говорителят от Банката на Федералния резерв в Сейнт Луис отказва да коментира количеството пари, които са били откраднати.

Калдак доближи телефона до ухото си.

— Намери още един телефон, Яел. Обади се на Федералния резерв в Сейнт Луис. Кажи им кой си и ги накарай да се обадят на Рамзи за препоръки, ако е необходимо. Няма да затварям. Обзалагам се, че са отчели всеки цент.

— Мислиш, че е това?

— Надявам се да не е. Може би греша. Провери и разбери как опакова парите си Резервът.

Той се взря в повторението на сцената в Колинсвил, докато Яел се обаждаше. Исусе, те пълзяха навсякъде, грабеха, тичаха. Деца, възрастни.

— Не е камион на Федералния резерв — каза Яел, когато се върна на телефона. — Последният камион е минал през контрола преди петнайсет минути. Резервът няма практика да опакова парите в прозрачни пластмасови пликове. Представа си нямат какво изобщо става.

— Кога се е обърнал камионът?

— Малко преди три.

— Преди два часа и половина. — Прилоша му, когато си помисли за пораженията, които антраксът можеше вече да е причинил. — Колко от парите са взети?

— Когато е пристигнала полицията, камионът е бил претършуван. — Яел направи пауза. — Организацията е прекалено стройна, за да е съвпадение.

— Ако е Естебан, почти веднага ще последва някакво искане. Ще се обадя на Рамзи да разбера дали са се чували с него. Защо, по дяволите, ще избира Колинсвил?

— Не е толкова странно, колкото си мислиш. От другата страна на реката е Сейнт Луис, където е Банката на Федералния резерв. Камионите са напълно позната гледка. Естебан се е прицелил в един от най-бедняшките квартали на града. Бедните нещастници сигурно са си помислили, че са спечелили от лотарията, когато вратите на онзи камион са се разтворили. Кога най-рано ще се появят признаци на антракса?

— Всеки момент. Ще има дяволски много хора, които ще се нуждаят от помощ. Не знам колко ще оцелеят. Градът трябва да бъде поставен под карантина, а медиите трябва да започнат да излъчват съобщения за…

— Не го казвай на мен. Кажи го на Рамзи.

— О, ще му кажа — каза Калдак мрачно. — Снощи казах на кучия син, че трябва да се обади на президента. Старо приятелче или не, президентът ще започне да търси изкупителни жертви и ЦРУ ще бъде една от тях. Надявам се да пекат Рамзи на бавен огън.

— Вероятно така ще стане, ако не успее да прехвърли топката другиму. Пази си гърба, Калдак.

— Не се безпокой. Обади ми се като научиш нещо повече.

Той затвори и набра Рамзи. Нужни му бяха пет минути, за да стигне до него.

Гласът на Рамзи беше изострен от напрежение.

— Сега не мога да говоря с теб, Калдак.

— Ще говориш. Естебан?

— Да. Искането дойде преди десет минути. Петдесет милиона долара или ще удари друг град. Ако платим, ще предаде цялото останало количество заразени пари.

— Бяха ли споменати палестинските затворници?

— Не. Хабин е извън играта. Естебан ни увери, че ще си имаме работа само с него. И ни каза да проверим за експлозия на хеликоптер в Канзас сити.

Още една бариера елиминирана от пътя на Естебан.

— Шофьорът на камиона Коди Джеферс ли е бил?

— Отговаря на описанието.

— Но няма никаква следа от него?

— Не. Трябва да вървя. Свързаха ме с Центъра за контрол на заболяванията. Екипът на Донован е на път към Колинсвил.

— Могат ли да предложат нещо?

— Може би. Не знаят. Никой нищо не знае, дяволите да го вземат. Освен, че аз съм виновен. Но няма да ме натопят, Калдак. Няма начин. Ще намеря как да спася задника си. — Той затвори телефона.

Калдак се беше провалил. Всичките тези години, през които следеше Естебан, за нищо. Накоа, Данзар, Тенахо, а сега и Колинсвил. Трябваше да може да го спре. Трябваше да пренебрегне Рамзи и…

Ще намеря как да спася задника си.

Рамзи се бореше френетично, за да оцелее.

И щеше да говори с Центъра за контрол на заболяванията.

Бес.

Джон Хопкинс

19:45

В чакалнята Бес потръпна, докато гледаше лицето на президента по телевизията. Той беше неумолим, но уверен. Да, бяха получили съобщение, с което заплашваха друг град, но не трябва да се изпада в паника. Заразените пари са събрани и изгорени. Всички ведомства под неговото управление работят за залавянето на терористите, предизвикали този ужас.

— Той не казва колко лошо е положението — измърмори Яел. — Копеле. Той дори не им казва, че няма лек. Не трябва да ги успокоява. Трябва да ги стресне, казвайки им да се приберат по домовете си и да останат там. Той се тревожи само за шибания ви фондов пазар.

Новините се прехвърлиха в Колинсвил, задържайки в кадър горящите сгради.

— Бунтове? — Бес не можеше да повярва. — Като че ли положението не е достатъчно лошо.

Сега на екрана показваха как отвеждат жертвите в местните болници, показваха изолатори, паникьосани лица.

— Вече са обявени седемдесет и шест смъртни случая — прошепна Бес. — Още колко ли ще има?

— Да се надяваме, че повечето хора са скътали парите за себе си и не са проявили щедрост.

— О, Боже, надявах се да мога да помогна. Защо нямахме още малко време? Може би щяхме да можем да спасим някои от тези хора.

— Правиш каквото можеш, Бес.

— Кажи го на онези хора в Колинсвил.

— Случват се и нещастия.

— Това не е нещастие, това е убийство.

Яел кимна.

— Тогава защо се обвиняваш? Естебан е човекът, който…

— Вземи колата си и ме чакай пред входа за спешни случаи, Яел. — Беше Калдак, който влизаше в стаята. — Бес, ще те изведа оттук.

Тя се взря в него, шокирана.

— Не отивам никъде с теб. Джоузи е…

— Или ще дойдеш с мен, или ще тръгнеш с Рамзи. Така или иначе ще трябва да оставиш Джоузи. Ако дойдеш с мен, ще си свободна и ще можеш да уредиш охраната на Джоузи. Ако позволиш на Рамзи да те хване, няма да имаш никаква власт. Ще те затворят в някоя болница или в отделение на Центъра за контрол на заболяванията и ще те изкарват от упойка само колкото да вземат кръвните проби.

— Рамзи още не го е направил.

— Не е бил отчаян. Сега вече е. Ще те представи като своето скрито оръжие и естествено, ще трябва да осигурят сигурността ти. Това е критичен момент от национално значение. Всеки знае, че по време на критични ситуации правата на личността се отменят. — Той се обърна към Яел. — Побързай, нямаме много време.

Бес поклати глава.

— Няма да оставя Джоузи.

— Той е прав — каза и Яел. — Направи каквото ти казва. — Той излезе, оставяйки я сама с Калдак.

— Няма да дойда.

— Послушай ме. — Гласът на Калдак беше напрегнат, отчаян. — Изслушай ме, за Бога. Знам, че ме мразиш и в червата, и в това няма нищо нередно. Но ти казвам истината. Всичко се промени. Навсякъде цари паника и Рамзи ще получи всички правомощия, от които се нуждае. Единственият начин да имаш изобщо някаква власт е да не му позволиш да те хване. На Рамзи не му пука за теб или за Джоузи, интересува се само от себе си. Докато си на свобода, ще имаш властта да се пазариш. — Той посочи към телевизора, където показваха бунтовете. — Не виждаш ли, че не те лъжа? Искам да си в безопасност. Искам Джоузи да е в безопасност. Повярвай ми.

Тя му вярваше. Имаше достатъчно опит с Рамзи, за да знае, че преценката на Калдак е ужасяващо правилна.

Калдак взе чантата й.

— Ще слезем по аварийното стълбище.

Тя не се помръдна.

— Бес, умолявам те — каза Калдак с нестабилен глас. — Не позволявай това да се случи на теб и Джоузи.

Джоузи. Джоузи беше безпомощна. Джоузи не можеше да се предпази и ако Рамзи отведеше Бес, тя щеше да остане сама.

— Ще дойда. — Тя излезе от стаята.

Калдак веднага се озова до нея.

— Бес, обещавам ти, че…

— Не ми обещавай нищо. Не искам обещания от теб. — Тя рязко спря. — Агентите на Рамзи. Онези двамата, които идват към нас.

— Рамзи трябва да им е казал да те приберат. — Калдак я беше хванал под лакътя, побутвайки я. — Бягай!

Тя побягна. Към аварийния изход и надолу по стълбите.

Калдак беше точно зад нея. Над главата й рязко се отвори врата. Агентите на Рамзи. Звукът от стъпките им отекваше из стълбището.

Третият етаж.

О, Боже, онези ги настигаха. Стъпките им приближаваха.

Втори етаж.

Калдак мина пред нея и рязко бутна вратата на първия етаж.

— Наляво и през фоайето.

Мраморни подове, колони, магазин за подаръци.

— Спрете ги!

Червена лампа върху двойните врати на стаята за спешни случаи.

Стая, пълна с хора. Още двойни врати.

Навън. Изпищяването на гуми, докато Яел спираше до тях.

Калдак отвори задната врата и я напъха вътре. Те бяха до него. Калдак удари с лакът единия в стомаха, а другия цапардоса в брадичката.

— Тръгвай! — Той се хвърли в колата.

Колата рязко потегли и Яел подкара надолу по алеята, задната врата още се люлееше отворена.

Бяха на улицата, набирайки скорост към ъгъла. Зелена светлина. Може би щяха да успеят.

Бес хвърли поглед през рамо. Агентите продължаваха да ги преследват, бягайки надолу по улицата…

Светофарът светна червено.

Яел натисна газта.

Изпищяха спирачки.

Агентите бяха спрели и стояха по средата на улицата, взирайки се след тях.

Облекчението, което заля Бес, изчезна мигновено, когато Калдак каза:

— Имат номера на колата. Трябва да се освободим от нея. — Той се протегна и затвори задната врата. — Към летището, Яел, бързо.

— И какво ще правим, когато стигнем до летището? — запита Яел.

— Ще решим, когато се качим на самолета.

— Имаш самолет? — попита Бес.

— Рамзи ми уреди един по-рано. Затова стигнах толкова бързо до болницата след обаждането ти, Яел. — Той се усмихна мрачно. — Не мислиш ли, че е добра идея да избягаме със самолет, който Рамзи ми е отпуснал?

— Съмнявам се, че Рамзи ще е на същото мнение — каза Яел. — А и изобщо не съм сигурен, че моят премиер-министър ще го одобри. Съществува такова нещо като злоупотреба с дипломатическия имунитет. Е, какво да се прави, такъв е животът.

— Искам около Джоузи да има охрана всяка минута. Искам онези пазачи да се върнат на нейния етаж — каза Бес. — Ами ако Естебан разбере, че тя е там?

— Не мисля, че представлява непосредствена опасност. Той е малко зает точно сега. — Калдак вдигна ръка. — Знам. Първостепенен приоритет. Ще се погрижим за това.

— Как?

— Не знам. Нека помисля малко. Ще се погрижа да е в безопасност. Обещавам.

Беше му казала, че не иска неговите обещания. Но преди той беше удържал на обещанията си. Въпреки неблагоприятните обстоятелства той беше осигурил медицинска помощ за Джоузи и тя беше оживяла.

Калдак я гледаше втренчено, опитвайки се да разгадае изражението й.

— Добре ли е?

Тя отвърна поглед от него.

— Добре е. Ще се възползвам от всяка помощ. Дори и от твоята.

20:16

Кучият му син.

Коди Джеферс се взря невярващо в лицето си, изпълнило екрана на телевизора над тезгяха, а ръцете му се свиха в юмруци. Снимката му беше изрязана от груповата фотография от дербито. Беше размазана и неясна, но можеше да бъде разпознат.

— Още нещо? — попита любезният продавач.

— Не.

Коди взе цигарите, които току-що беше купил, натъпка ги в джоба на ризата си и бързо излезе от магазина. Хвърли крадешком поглед през рамо да види дали човекът го гледа. Не, забеляза с облекчение, че мъжът изчакваше следващия клиент.

Скочи в колата си и отпрати от бензиностанцията. Шибаният терорист го беше изиграл. Полицията щеше да започне да го издирва. Всички в страната щяха да се включат в търсенето. И той нямаше да разбере за това, ако не беше свършил цигарите.

Не спирай никъде, беше казал Естебан.

О, не, няма да спира никъде. Ако спреше, щеше да чуе как го е изработил Естебан. В колата нямаше дори радио. Беше като агне, отведено на заколение.

Заколение.

Стомахът го присви от паника. Какво да прави? Мама. Мама е хитра. Тя ще намери къде да го скрие. Щеше да измисли начин да му помогне. Трябваше да стигне до мама.

Към следващата част или към съдържанието

Айрис Йохансен И тогава умираш… (18)

Метаданни

Данни

И тогава умираш…

Информация

История

Сваляне / Връзки

Глава 17

Айрис Йохансен
И тогава умираш… (18)