Айрис Йохансен
И тогава умираш… (15)

Глава 14

Бес никога не беше виждала Калдак такъв. Той крачеше напред-назад. Почти можеше да усети как напрежението му зарежда стаята.

През цялата вечер се беше опитвала да задържи погледа си върху страниците на някаква книга, но едва осъзнаваше какво чете.

Накрая се предаде и захвърли романа.

— Ан Райс не ме привлича тази вечер. Мисля, че ще си лягам.

Той хвърли поглед на книгата.

— Пише за вампири, нали?

— Да, и за Ню Орлеанс. Аз съм й голяма почитателка.

Той се усмихна накриво.

— Разбирам защо в момента би предпочела да избягваш вампирите. Трябва да е убийствено, особено когато живееш с един от тях.

— Може и да взимаш кръвта ми, но си прекалено умел, за да бъдеш вампир — каза тя леко.

— Така ли?

Тя бързо отмести поглед от него.

— Щеше да знаеш, ако беше чел Райс. Лестат определено не е изкусен. Той е много сложно устроен вампир с…

Телефонът иззвъня и тя автоматично се напрегна. Вдигна слушалката.

— Ало.

— Калдак. Трябва да говоря с Калдак.

Не беше Естебан. Тя се опита да прикрие облекчението си със свиване на рамене, докато подаваше слушалката на Калдак.

— Вече едва си спомням времето, когато получавах нормални телефонни обаждания. Мисля, че е Ед Кац. Говори за вампири…

Тя се изправи и бавно се приближи към прозореца. Тази вечер сянката с фантастичните фигури изглеждаше по-малка. Почуди се как ли изглеждат фигурите точно преди да изгаснат уличните лампи на сутринта. Може би трябва да навие часовника си и да види.

— Трябва да взема проба.

Тя се обърна и видя Калдак да затваря телефона.

— Защо? Изпрати една тази сутрин.

— Колкото по-близо до критичната точка стига, толкова по-ненаситен става.

— А колко близо е стигнал?

— Трудно е да се каже. При разработването на противосредство обикновено се прави една крачка напред и две назад.

— Звучеше развълнуван.

— Е, той мисли, че може би е направил крачка и половина напред при последния тест. — Той замълча. — Не е нужно да го правиш. Мога да почакам до сутринта.

Тя сви рамене.

— Дай му я. — Тя седна до масата за хранене и нави левия си ръкав. — Няма значение.

— Има значение. — Той извади комплекта от чекмеджето на бюрото. — Да не мислиш, че щях да те прекарвам през всичко това, ако не беше от значение за много хора?

— Не исках да кажа… — Тя се отказа да продължи. — Просто вземи пробата и ме остави да си легна, Калдак.

— Точно това правя.

Винаги беше мразила да наблюдава как кръвта навлиза в тръбичката, затова насочи поглед към тъмнокосата му глава. Мускулите отстрани на врата му не помръднаха, докато той внимателно вмъкваше иглата.

— Нараних ли те? — попита той с нисък глас.

— Никога не ме нараняваш.

— Не, наранявам те. — Погледът му остана вперен в иглата. — Но може би този път не. — Той измъкна иглата и я постави на масата. — Съжалявам. Вече свърши.

— Защо се извиняваш? Не е много. Дадох повече при последната кампания за кръводаряване на Червения Кръст.

— Но не съм ти я взимал аз. — Той задържа ръката й, докато я притискаше, после докосна леко мъничката капка кръв, където беше я боднал. — Не обичам да… — Той спря, взирайки се в ръката й.

— Нещо не е наред ли?

— Да — каза той хрипкаво. — Нещо не е наред. — Той бавно повдигна ръката й и притисна устни към раната.

Не можеше да си поеме дъх. Не можеше да помръдне. Не допускаше, че може да изпита такова силно желание. Но то съществуваше.

Лудост. Не сега. Не с Калдак. Никога с Калдак.

Той вдигна глава и я погледна.

— Това не беше наред.

— Не — промълви тя.

— Да. — Устните му се плъзнаха надолу по ръката и до вените на китката й. През нея премина топла вълна. — Исках го. Исках го от дълго време. Понякога дори ароматът, разнасящ се от теб ми причинява мъка. — Той притисна устни към дланта й. — Знам, че не съм сексуален обект, но няма да останеш разочарована. Грозните мъже трябва да знаят повече. Мога да те накарам…

— Спри — промълви тя. — Не мога… Емили.

— Щеше ли Емили да поиска да спреш да живееш? Щеше ли да я обичаш по-малко, само защото си била с мен?

— Разбира се, че не.

— И ти го искаш.

Боже, да, искаше го. Тя го желаеше. Той я докосваше едва-едва, а тялото й откликваше.

— Това ще… попречи.

— То вече пречи. Не може да стане по-зле. Не мога… — Той спря, погледът му беше върху лицето й. — Не? — Бавно освободи ръката й. — Сигурна ли си?

Не беше сигурна в нищо. Беше объркана и несигурна и… възбудена. О, да, определено възбудена. Той се изправи и взе иглата и комплекта.

— Не се безпокой, няма да те насилвам — каза той рязко. — Искам го. Не знаеш колко много го искам. Но няма да го направя. Вече взех достатъчно от теб. — Той тръгна към кухнята. — Ще приготвя пробата за Ед.

Тя затвори очи и се облегна назад в стола. Желаеше го. Искаше той да я докосва. Искаше го вътре в себе си. Исусе, не беше се чувствала така от онези първи опиянителни седмици с Мат. Не, тя не можеше да сравнява Мат и Калдак. Не можеше да сравни никого с Калдак.

— Казах ти да не се безпокоиш.

Тя отвори очи и видя Калдак да стои до входната врата с познатата опаковка с пробата в ръката си.

— Ако не ме искаш, значи не ме искаш, но не се чувствай виновна. Това няма нищо общо със случилото се с Емили. Сексът има навика да ни напада от засада, когато сме посред някоя криза. Вероятно има нещо общо със запазването на видовете. — Той отвори входната врата. — Слизам долу да дам това на агент Петерсън, за да го изпрати довечера. Ти си лягай.

Не се чувствай виновна.

Лягай си.

Той винаги й казваше какво да прави, по дяволите. Винаги си мислеше, че знае най-добре. От самото начало се беше опитвал да я насочва по пътеката, която искаше да следва.

С изключение на тази вечер. Той отстъпи. Беше й предоставил възможност за избор.

 

 

Лампите бяха изгасени, когато двайсет минути по-късно Калдак се върна в апартамента. Бес си беше легнала.

Или може би просто се криеше в стаята си, преструвайки се, че онова, което беше станало между тях, не се беше случвало, опитвайки се да си представи, че той не съществува.

Беше глупак. Знаеше всичко за дисциплината. Беше го научил в най-суровото училище. Защо не си беше послужил с наученото тази вечер? Защо я беше поставил в затруднение? Не беше сега моментът. И едва ли щеше да има подходящ момент. Не и за него. Не и за тях. Твърде много неща се бяха случили, които…

— Там ли ще стоиш през цялата нощ, Калдак? — извика Бес. — Идвай в леглото, за Бога.

Той се скова. Бавно се обърна към спалнята.

— Бес?

— А ти кой мислеше, че е? В апартамента сме само ние двамата. — Тя замълча за миг и когато проговори, гласът й потрепваше. — И един от нас е изплашен до смърт от това.

Той пристъпи към вратата, сърцето му бумтеше в ушите му.

— И двамата, Бес — промълви той. — И двамата.

 

 

Ню Орлеанс допадаше на Марко. Претъпканите улици, винаги удобни за неговата професия, му напомняха за Рим.

Мъжът беше точно пред него. Сив костюм, без вратовръзка, оплешивяваща глава.

Марко избегна една пияна двойка, излизаща от някакъв бар. Крачките му се ускориха. Не можеше да загуби жертвата си. Естебан беше разтревожен, но той трябваше да успокои копелето.

Мъжът в сивия костюм се спускаше надолу по Бурбон към Канал Стрийт. Колата му вероятно беше паркирана в един от паркингите по Канала.

Марко се отклони към Роял, после се затича бързо, преди да завие и да излезе отново на Бурбон.

Когато стъпи на алеята, дишаше тежко.

Зачака.

Жена с къса пола и обувки с високи токчета с леопардова окраска пресече алеята. Той чакаше.

Сив костюм, плешива глава.

Ето го.

Тънкото като молив острие на ножа му промуши сивия костюм право в сърцето, докато той завличаше мъжа в алеята.

 

 

— Калдак.

Той се приближи, устните му се затвориха около зърното на гърдата й.

— Какво?

— Искам си фотоапарата.

Той вдигна глава.

— Моля?

— Ще ми донесеш ли фотоапарата?

— Няма. Имам друга работа.

— Искам да те снимам.

— По-късно. — Внезапно той се изкикоти. — Макар да съм сигурен, че откри нещо зашеметяващо за мен, което искаш да увековечиш.

— Самохвалко. — Тя наистина беше открила нещо зашеметяващо за него. Сексът с Калдак беше велико забавление. След първото напрегнато, страстно обладаване, той беше станал почти игрив. Изобщо не беше очаквала подобно нещо. — Искам да заснема най-суетния мъж, когото познавам.

— И най-добрият любовник.

— Не си спомням. — Тя ахна, когато ръката му полегна между краката й и започна да я масажира. — Ами, почти.

— Най-добрият?

— Не знам дали трябва да поощрявам твоята суе…

Повече не можеше да говори. Възбудата й се разгаряше.

— Поощрявай ме, Бес — промълви той. — Имам нужда. Имам нужда от теб.

Тя се притисна към него, взирайки се замечтано в тъмнината. Чувстваше се мъничка и крехка, свита до едрото, мускулесто тяло на Калдак. Странно, че не се чувстваше засегната. Чувстваше се… уютно, приятно.

— Колко е часът?

Калдак погледна светещия циферблат на часовника върху нощното шкафче.

— Четири и трийсет и пет. — Той докосна леко с устни слепоочието й. — Защо? Да нямаш друга среща?

— Не бъди толкова нахален. Не, че не съм заета жена. Имаш късмет, че успя да ме хванеш между два ангажимента.

— Алилуя. Това е единственото хубаво нещо, което ми се е случило напоследък.

Задоволството й малко понамаля с намесата на спомените. Не, напоследък и в нейния живот нямаше щастие.

— Шшт, не мисли за това. — Той я притегли по-близо до себе си. — Този момент е така прекрасен. Да върви по дяволите…

— Как се казваш, Калдак?

— Какво?

— Е, Калдак не би могло да бъде истинското ти име. Естебан вероятно би го запомнил от Накоа. Мисля, че всяка жена, която спи с някой мъж, трябва да знае истинското му име.

— Колко си консервативна.

— Да не е Дютеронъми? Румпелстилухен?

— Дейвид.

— Дейвид кой?

— Гардинър.

— Дейвид Гардинър. — Тя поклати глава. — Ще ми е нужно малко време, за да свикна.

— Не свиквай. Казах ти, той вече не съществува.

— Никога ли не си се изкушавал да го възкресиш? Мисля, че би…

Телефонът на съседната масичка зазвъня.

Тя се напрегна.

Той се протегна и вдигна слушалката.

— Ало. — После въздъхна, седна в леглото и включи лампата. — За Бога, Ед, дано новините са добри. Знаеш ли колко е часът?

Ед Кац? Този мъж сигурно е фанатик. Бес се изправи и се облегна на дъската на леглото.

— Какво искаш да кажеш? Изпратих я. Трябваше да е стигнала при теб до един най-късно… Откъде да знам?… Окей, окей, ще се обадя на Рамзи. — Калдак затвори. — Ед не е получил пробата. Може да се наложи да вземем друга. Ще звънна на Рамзи да видя защо се е забавила.

— Страхотно. — Тя направи гримаса, докато ставаше от леглото и се протягаше за робата си. — Точно от това се нуждаех, за да завършим вечерта. Ще отида да направя нещо за хапване.

Калдак влезе в кухнята след няколко минути.

— Е, ще трябва ли да проливам още кръв, или са намерили… — Тя спря, когато забеляза изражението на лицето му. — Нещо лошо ли?

— Рамзи не знаеше нищо за пробата. Петерсън изобщо не му се е обаждал. Доколкото знаеше, Петерсън е още на пост пред апартамента. Сега го търсят.

Тя преглътна.

— Може би е някаква малка грешка.

— Може би.

— Но ти не мислиш така. — Тя се поколеба. — Не разбирам. Няма…

Тя подскочи, когато мобилният телефон в ръката на Калдак иззвъня.

Калдак натисна бутона и се обади. Приключи след няколко минути.

— Намерили са Петерсън на една алея на пет пресечки оттук. Мъртъв.

Тя се взря в него, объркана.

— Мъртъв?

— Стилет в гърба. Пробата не била там.

Стилет.

— Де Салмо?

Калдак кимна.

— Но в това няма смисъл. Защо ще убива заради пробата? Би трябвало да знае, че ще вземем друга.

— Може би Де Салмо е мислил, че забавянето ще удовлетвори Естебан.

А тя беше тази, която беше настояла всички обаждания от Центъра за контрол на заболяванията да минават през редовния й телефон. Петерсън можеше да е още жив, ако Де Салмо не беше подслушал телефона й.

— Престани — каза й Калдак рязко. — Петерсън беше агент. Рисковете на професията. А смъртта му може да няма нищо общо с обаждането. Може би Естебан просто е искал пак да те изплаши.

— Тогава защо е взел пробата? — Тя кръстоса ръце пред гърдите си, за да спре треперенето им. — Грешката беше моя, по дяволите.

— Добре, грешката е твоя. Но не заради нещо, което си направила. А заради имунния фактор. Естебан и Де Салмо са отчаяни, защото, по изключение, времето може да се окаже на наша страна.

— Може би. Кац не е сигурен. Ти не си сигурен.

— Овладей се. Ще имаш нужда от твърдост. Рамзи е на път за насам.

— Защо?

— За да те удари по най-слабото ти място. Той знае, че не може да ме разубеди, затова ще се опита да те убеди да промениш решението си да останеш тук.

— Няма да го променя. — Почувства внезапен пристъп на гняв. Не стига, че Де Салмо и Естебан се опитваха да я убият, ами и Рамзи идваше да я тормози. — Рамзи може просто да започне да си върши работата и да хване копелето.

Той се усмихна.

— Кажи му го.

— Ще му го кажа. — Тя седна до масата и нави ръкава на робата си. — Сега, взимай проклетия комплект и приготви друга проба.

 

 

— Беше чиста глупост — каза студено Естебан. — Защо реши, че такова малко забавяне ще ми е от полза? Трябва ми жената — мъртва. Ти се оказа голямо разочарование, Марко.

— Ще бъде направено, но когато чух колко близо…

— Чул си каквото те са искали да чуеш. Мислиш ли, че Калдак ще допусне такава небрежност?

— Той е винаги с нея. Ще отнеме повече време, отколкото…

— Аз нямам време. — Естебан се опита да овладее гнева си. — Чуваш ли ме? Нямам време. За това става въпрос.

— Още няколко дни.

След още няколко дни онзи Кац от Центъра за контрол на заболяванията можеше да намери противосредството, помисли си Естебан с раздразнение. И целият му план щеше да отиде в канала.

Мисли.

Трябва да има начин.

 

 

Яел пристигна в апартамента преди Рамзи.

— Тя добре ли е? — попита той Калдак.

— Добре съм — провикна се Бес от другия край на стаята. — Всички ли на света мислят, че ще се разпадна заради случилото се?

— Е, Рамзи се надява да е така — отвърна Яел. — Останах с впечатлението, че няма нищо против да загуби Петерсън, ако това ще те набута в неговия лагер.

— Това не може да е истина — каза тя, отвратена. — Що за човек е той? Така ли процедира ЦРУ?

— Не обвинявай организацията заради Рамзи — каза Калдак. — Той е амбициозен мъж, готов да се съпротивлява докрай. Един удар от страна на Естебан би могъл да сложи край на политическите му амбиции.

— И да забравим за хората, които биха могли да умрат. — Бес се изправи и тръгна към спалнята. Ако щеше да се сражава с Рамзи, не искаше да бъде в неизгодно положение по халат за баня и с разбъркана коса. — Отивам да взема душ и да се облека. Извикайте ме, когато Рамзи пристигне.

Беше малко преди шест, осъзна тя, когато влезе в банята. Изглеждаше невероятно, че само час и половина по-рано беше лежала в леглото с Калдак. И все пак доказателството за интимността им беше все още там: смачканите завивки, отпечатъците от главите им върху възглавниците.

Не само секс, помисли си тя, влизайки под душа. Фактът беше шокиращ. Какво щеше да стане, ако не беше така рязко измъкната от тази налудничава еуфория? Вероятно беше за добро. Той се бе оказал страхотен любовник, но точно сега тя беше твърде уязвима. Не можеше да поддържа връзка с човек толкова сложен и измъчен като Калдак.

Не и когато тя беше измъчвана от същите демони.

— Госпожице Грейди.

Исусе, Рамзи чукаше на вратата на банята.

— Извинявам се. Но времето ми е ограничено, а трябва да поговоря с вас.

Тя спря душа.

— Ще съм готова след минута. Надявам се няма да възразите, ако първо се изсуша.

— Знам, че е неудобно. — Пауза. — Ще почакам в хола.

Тя се изненада, че той не щурмува банята и не я измъкна изпод душа. Колкото повече опознаваше Рамзи, толкова повече я дразнеше той.

Тя прокара ръка през влажната си коса, влизайки в хола няколко минути по-късно.

— Съжалявам — каза Калдак. — Май трябваше да му счупя врата, за да му попреча да те обезпокои.

Да му счупи врата не беше толкова лоша идея.

— Даде ли му новата проба?

Калдак кимна.

— Но не се задоволи с млякото, иска кравата.

— Що за начин на изразяване — измърмори Яел. — Изобщо не приличаш на крава, Бес. Е, може би името ти. Нямаше ли някаква реклама с кравата Бес или нещо…

— Досега трябва да сте разбрала, че не можете да продължавате така — намеси се Рамзи. — Не е безопасно нито за вас, нито за обществеността. Да не споменаваме моите хора. Петерсън имаше семейство. Искате ли вие да им кажете, че…

— Спри веднага — каза Калдак.

— Всичко е наред. Не, не искам да им кажа — каза Бес развълнувано. — Чувствам се ужасно заради него. Но това не променя факта, че оставането ми тук е най-добрият начин да се доберете до Естебан. Оставам, освен ако не ми покажете, че разполагате с някакъв по-добър вариант.

Рамзи се извъртя към Калдак.

— За Бога, кажи й да се разкара оттук. Трябва да имаш някакво влияние над нея.

Калдак поклати глава.

— Майната ти. — Гласът на Рамзи трептеше от гняв. — Вината е твоя, Калдак. Да не мислиш, че не знам, че просто я използваш, за да можеш да хванеш Естебан? Хич не ти и пука, че мен ще ме разпънат на кръст. Няма да допусна да го направиш. Няма начин.

Той напусна гневно стаята, затръшвайки вратата след себе си.

— Мисля, че е малко разстроен. — Яел поклати глава укорително. — Наистина, Калдак, да работиш една бедна, беззащитна жена като Бес. Това е осъдително.

— Изненадан съм, че мисли, че мога да те манипулирам — каза Калдак на Бес. — Всички ние играем по свирката ти.

— Мога да разбера защо мисли така. — Тя хвърли поглед към спалнята. Рамзи може да беше егоистично копеле, но не беше глупав. Той беше в спалнята й и беше видял, че леглото очевидно е било заемано от двама души. Явно си е помислил, че Калдак използва сексуалната връзка, за да й повлияе. — Но греши.

— Да, греши. — Калдак беше впил поглед в лицето й. — Напълно греши.

— Мисля, че е време да предложа закуска. — Яел се изправи. — И тъй като не мога да готвя, ще отскоча до кафе Дю Монд и ще напълня една чанта. — Той погледна часовника си. — Ще вървя много бавно, но трябва да се върна след около час.

— Не е нужно да излизаш — каза Бес.

Но той вече беше излязъл.

— Последната нощ не беше замислена като опит да те използвам, Бес — каза тихо Калдак.

— Не бъди глупав. — Тя се приближи до прозореца. — Знам това.

— Тогава защо не ме погледнеш?

— Чувствам се… неловко. Не завързвам връзки за по една нощ.

— Не е връзка за една нощ, за Бога.

Тя каза със запъване:

— Не би могло да бъде нещо друго. Налудничаво е да мислим, че ние двамата можем да имаме каквато и да е нормална връзка.

Зад нея настъпи мълчание.

— О, значи ме зарегистрира като още една от твоите грешки? Като онзи съпруг дон Жуан?

Беше ли го наранила? О, Боже, не беше искала да го нарани.

— Аз няма да съм грешка, Бес. Ще ни бъде добре заедно.

Тя поклати невярващо глава.

— Погледни ме, дяволите да те вземат.

— Вината не е твоя. Аз бях самотна и имах нужда от…

— Това е грешката.

— Не усложнявай нещата, Калдак — каза тя, разтреперана.

Мълчание.

— Знаеш, че пак ще бъдем заедно — каза той. — Живеем твърде близо един до друг, а сега знаем колко е хубаво. Не трябва да се тревожиш, че ще ти налетя, но няма да се опитвам да го спра, когато се случи. — Чу го да се отдалечава. — Отивам да взема душ. Все още мириша на теб, а това ме подлудява.

Напрежението не я напусна дори след като той изчезна. Последните му думи накараха изминалата нощ да се завърти пред очите й. Изтикай я назад. Тя беше постъпила правилно. Не можеше да си позволи да замъгли фокуса си. Не можеше да мисли за Калдак.

Трябваше да си спомня Емили.

* * *

— Сигурен ли си, че е компетентен? — Гласът на Хабин звучеше раздразнено. — Все още мисля, че щеше да е по-добре да е някой от моите хора. Тяхната лоялност не може да бъде подкупена.

Естебан стисна здраво слушалката. Тази лоялност беше точно качеството, което Естебан искаше да избегне. Причината да загуби толкова много време, за да намери Джеферс, беше, че знаеше, че няма да може да контролира никой от хората на Хабин. Подкупването и заплахите вършеха отлична работа при всички други, но не и при един фанатик.

— Джеферс е много надарен, а твоите хора са твърде ценни, за да бъдат похабени за тази задача. Властите в Щатите те издирват и ти имаш нужда от тях да те пазят. Надявам се, че си намерил сигурно място?

— Една ферма извън Канзас. А ти би трябвало да се тревожиш за себе си. Местиш се от мотел на мотел без пазачи, които да пазят гърба ти.

— Свикнал съм да се грижа сам за себе си. Предпочитам да не рискувам да бъда предаден. Такава възможност винаги съществува.

— И жената. Ако моите хора бяха тръгнали след нея, тя вече нямаше да е жива.

Усмивката на Естебан избледня.

— Калдак познава всичките ти хора. И те го познават. Това би създало проблеми. — Калдак щеше да ги залови и да изстиска от тях всичко, което знаеха. Де Салмо се оказа неефективен, но поне не можеха да го хванат. — А ти ще се зарадваш като научиш, че уредих лично да надзиравам нещата.

— Аз още не мога да тръгна. Имам нужда от още три дни.

— Ще ги имаш. — Той затвори телефона.

Три дни.

Естебан почувства как раменете му се стягат и ги разтърси, за да ги отпусне. Не трябваше да позволява на напрежението да го завладява. Твърде дълго беше планирал настъпващия момент. Нищо не трябваше да се обърква. Сега не можеше да позволи на нищо да го спре.

Жената беше просто още една бариера, която трябваше да се преодолее.

И ако не можеш да атакуваш бариерата фронтално, просто я заобикаляш и я атакуваш изотзад.

Три дни…