Айрис Йохансен
Моя прекрасна лейди (4)

Четвърта глава

— Здравей, Чарли.

Джейсън влезе във виличката на следващата сутрин, без да чука, както обикновено напоследък, и погледът му незабавно се насочи към подиума, на който Дейзи позираше в големия, подобен на трон стол. Той кимна учтиво.

— Дейзи!

Тя усети как се изчервява и притисна с ръка шала по-близо до себе си. Това бе мъжът, който я бе любил необуздано, а сега се държеше така, сякаш просто си бяха разменили ръкостискания. Е, а какво бе очаквала тя? Това й се случваше за първи път и несъмнено за нея означаваше повече, отколкото за него.

— Здравей, Джейсън.

Погледът му се отмести от нея и се насочи към кухничката.

— Кафе?

Чарли му хвърли разсеян поглед.

— Не сега.

— Така или иначе ще го направя, за да е готово. — Той се усмихна широко. — Обърнах се на кухненска прислужница. И това причинява сериозни телесни повреди на ръцете ми, за които моят учител по пиано казваше, че щели да разтърсят музикалния свят.

— Не е лесно да се разтърси светът — каза Чарли с поглед, прикован към платното. — Но вие ще успеете. — Той млъкна, преди да добави неловко: — Съжалявам, че избухнах снощи.

— Няма проблеми — каза Джейсън, включвайки кафеварката. — Всички експлодираме от време на време.

Той заобиколи кухненския бар и седна на пода с кръстосани крака на любимото си място пред подиума.

— Прав ли съм, Дейзи?

Експлозията, за която той говореше, бе напълно чувствена по своето естество.

Тя гледаше право пред себе си, облизвайки устни с език.

— Вече казах на Чарли, че го разбирам.

Тя остро съзнаваше, че изпитателният поглед на Джейсън е вперен в нея. Пулсът й се ускори, когато си спомни снощните му думи, описващи неговите фантазии, докато я гледа да позира. Тя внезапно си представи как и двамата седят голи в този масивен испански стол.

Погледът й се насочи безпомощно, неудържимо към Джейсън и веднага след това й се прииска да бе продължавала да отбягва очите му. Когато срещна погледа й, лицето му бе леко зачервено и изразяваше крещяща чувственост. Тя разбра, че той си припомня какво бе почувствал, когато я бе обладал.

— Мръдни глава малко наляво, Дейзи — помоли я Чарли.

Тя откъсна поглед от лицето на Джейсън и послушно наклони глава наляво. Божичко, как й се искаше Джейсън да си отиде. Усещаше как гърдите й набъбват под корсажа и я обливат горещи вълни.

Сякаш в отговор на мълчаливата си молба тя чу изшумоляване и Джейсън се изправи. Но вместо да си тръгне, той отиде до пианото, седна и засвири тихо.

Тоновете на вълшебната мелодия, чиито сребърни звуци се разнесоха из стаята, започнаха да изплитат във въздуха незабравими мотиви от красота.

Ръката на Дейзи сграбчи шала по-плътно около тялото й, а погледът й се закова върху чернокосата глава на Джейсън, наведена над клавишите. Тя бе възвисена от сферата на желанието до едно по-високо емоционално ниво, което бе не по-малко интензивно. Почувства как сълзите напират в очите й и една буца заседна на гърлото й. Божичко, музиката му бе прекрасна.

Дори Чарли бе изваден от своята концентрация.

— Това ми харесва. Струва ми се, че не съм го слушал преди.

— Не е чудно. — Очите на Джейсън срещнаха тези на Дейзи от другия край на стаята. — То е от един нов бродуейски мюзикъл. Още не е издадена плочата.

— А как се нарича?

— „Последна любов“ — отговори Джейсън. — Изпълнява го водещото сопрано. — Джейсън се усмихна на Дейзи, продължавайки да свири. — Струва ми се, че и текстът ще ви хареса.

Тя го гледаше безпомощно, обладана от музиката.

— Красиво — измърмори Чарли и отново се вглъби в рисуването.

Не красиво. Хипнотично, музика, от която сърцето замира, пленително, мислеше си Дейзи.

— Харесва ли ти? — попита я Джейсън тихо.

На него му бе пределно ясно, че тя умира за тази музика.

— Да.

Стараеше се гласът й да не трепери.

— Може би ще мога да ти намеря нотите.

Тя не отговори.

— Искаш ли?

— Не. Страшно съм заета с ролята на Фантин.

— Е, добре, ако промениш решението си, кажи ми. — Той отново се обърна към клавиатурата. — Винаги съм готов да ти услужа.

Така както Луцифер е бил готов да услужи на Ева с ябълката на познанието, помисли си тя горчиво.

Джейсън продължи и не спря да свири тихо през следващия час. Той не се ограничи само с „Последна любов“, но винаги се връщаше към нея.

Най-сетне Дейзи не издържа. Тя се усмихна пресилено, скочи от стола и слезе от подиума.

— Съжалявам, Чарли, но днес трябва да изляза рано и да отида на фризьор. Защото косата ми е заприличала на грива.

Тя се обърна към Джейсън:

— Ти няма нужда да ме придружаваш. Ще карам колата сама.

— И дума да не става. — Джейсън не преставаше да гледа в клавиатурата, докато пръстите му бягаха по клавишите. — Нямам никаква друга работа.

Дейзи му хвърли измъчен поглед, преди да тръгне към спалнята и да затвори вратата. Докато се преобличаше забързано, от другата стая до нея долиташе „Последна любов“.

Веднага щом се отдалечиха достатъчно, за да не може Чарли да ги чуе, на път към колата тя избухна:

— Това не беше честно.

Той й отвори задната врата.

— Представлението не ти ли достави удоволствие?

— Ти… но това не беше честно, дявол да го вземе.

— Знам. — Устните му се стегнаха. — Но ти не ми остави никакъв избор. Още щом дойдох днес, ми стана ясно, че се опитваш да ме изгониш.

Тя го изчака да седне зад волана и да запали колата и каза:

— Прав си. Исках да ти кажа, че съзнавам каква грешка направих снощи. Бях разстроена и…

— Сега искаш отново да си станем просто приятелчета — завърши вместо нея той. И поклати глава: — Няма начин.

— Така ще бъде най-добре.

Тя гледаше право напред.

— Точна сега не ми е до такива неща.

— Тогава не трябваше да започваш.

— Давам си сметка, че грешката е преди всичко моя.

Тя се стараеше да говори бавно и разумно:

— Аз обмислих всичко и реших, че не можем да продължаваме.

Погледът му се спря върху лицето й.

— Няма да споря с теб.

— Няма за какво да спорим. Вече взех решение.

— Решенията се взимат, за да се променят. — Той подкара колата и като се отдели от бордюра, каза с прегракнал глас: — Не мога да ти позволя да ми отнемеш това, Дейзи. Особено след като вече видях какво би могло да бъде.

Това бе странен начин на изразяване.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че ти току-що обяви война. — Устните му се свиха мрачно. — И че аз не вземам военнопленници. — Той си пое дълбоко дъх. — Виж какво, не искам нещата да се развиват така. Ще се споразумеем с теб. За известно време ще забравя за Дездемона. Но трябва да имам нещо. Адски добре знам, че мога да ти доставям удоволствие. Ела в стаята ми в хотела след представлението и ми позволи да ти покажа.

Тя не отговори.

— Ще си помислиш ли?

Тя поклати глава утвърдително. На всичко бе съгласна, за да прекрати тази сцена, която ставаше все по-болезнена и непоносима с всеки изминал момент.

— Ще си помисля.

 

 

След първото действие тази вечер Джейсън потропа проформа на вратата на гримьорната, преди да я отвори.

Дейзи се напрегна и се завъртя на високия стол, за да се обърне с лице към него.

— Не очаквах да те видя. Беше ли в салона?

Той поклати глава.

— Казах, че повече няма да те гледам на сцената.

Ако не бе тъй изнервена, тя щеше незабавно да забележи, че той не бе облечен като за театър. В прилепналите си дънки и бяла ленена риза изглеждаше як, мъжествен и тъй привлекателен, че тя усети как решителността й се изпарява още докато го гледаше. Това е само химия, казваше си тя отчаяно. Ако ставаше дума за любов, тя нямаше избор — но сладострастието бе нещо различно. Ако бе твърдо решена, тя можеше да се бори с него.

Но, божичко, колко силна бе химията!

Тя се обърна към огледалото и оправи късата руса къдрава перука на главата си. Образът, който видя, не я успокои. В широката бяла памучна нощница без деколте, която бе носила в последната сцена, тя изглеждаше уязвима като малко дете.

— О, да. Бях забравила. Макар че не мога да разбера защо чувстваш…

Тя млъкна, когато чу, че някой се опитва да отвори. Гръбнакът й се втвърди, виждайки в огледалото отражението на Джейсън.

— Предполагам, че имаш някаква причина да заключваш?

— Много добра причина. Не искам да ме безпокоят.

Той тръгна към нея.

— Имаше ли намерение да дойдеш в хотела тази вечер?

— Не виждам… — Тя спря и уморено поклати глава: — Не.

— И аз така си мислех. Днес следобед определено се колебаеше. — Той спря зад нея и погледът му срещна нейния в огледалото. — Съгласи се с мен. Защо не? Та ти искаш да дойдеш.

Тя навлажни устните си с език.

— Най-добре ще бъде да… Ти си твърде безжалостен с мен.

— Защото повдигнах залога, когато изсвирих „Нощна песен“ днес следобед, затова ли? Онова нямаше нищо общо с тази работа.

Той клекна до тапицирания й стол.

— То е на съвсем различно ниво. — Неговите топли устни погалиха леко врата й. — Отвратителна перука. Махни я, за да мога да видя косата ти.

През нея мина гореща тръпка и тя почувства внезапна слабост.

— Много мъчно се сваля. Забодена е с фиби и…

Тя рязко си пое въздух, когато неговите ръце се плъзнаха около нея и шепите му хванаха гърдите й през хлабавия бял памучен плат на нощницата.

— Не — каза тя. — Пиесата…

— Излизаш отново чак в последната сцена. Има почти цял час.

Пръстите му бързо разкопчаха корсажа и се шмугнаха под него, за да докоснат гърдите й. Тя се наведе напред под влияние на шока, който изпита от съприкосновението на твърдите му топли длани с меката й кожа.

— Снощи бяхме в планината не повече от четиридесет минути.

Едната му ръка я остави и започна да сваля фибите, придържащи перуката, докато другата продължаваше да я стиска и да си играе с нея.

— Бихме могли да използваме дивана…

— Не, вече ти казах…

Той смъкна перуката от главата й и дългата й коса се разпиля надолу.

— Ето, така е по-добре. — Вдигна един дълъг копринен кичур и започна да го трие нежно по устните си. — Толкова мека… Колко си красива!

Тя затвори очи, но думите му звучаха в ушите й.

— Виждам, че се опитваш да ме хипнотизираш.

И при това успешно, помисли си тя, изпаднала отново в пълно отчаяние. Той се разсмя:

— Това се нарича прелъстяване. — Усмивката изчезна от лицето му. — Макар че и „хипноза“ не звучи лошо в момента. Признавам, че ми се иска да те хипнотизирам, за да правиш всичко, каквото пожелая.

Устните му отново се докоснаха леко до врата й.

— Всичко, каквото и да е то. Искаш ли да ти кажа как бих започнал?

Очите й се отвориха мудно, но тя все още не помръдваше.

— Не.

— Защо не се отпуснеш? — Устните му подръпваха лекичко едно кичурче на врата й. — Това бе твоят избор. Ти поде инициативата и аз отговорих.

Но това бе, преди да си бе дала сметка колко много го обича, колко безпомощна бе да му се съпротивлява.

— Вече изоставих всякаква инициатива, казах ти…

— Че беше грешка — завърши той изречението и устните му се свиха сурово. — Твърде късно е. Снощи имаше шанс да се оттеглиш. Може би, би било по-добре и за двама ни, ако го беше сторила. Сега ще трябва да изиграем всичко докрай.

Тя се разсмя задавено.

— Това звучи като заплаха. Знам, че няма да употребиш сила, Джейсън.

— Не, но всичко останало. Чувствам се безразсъден.

Той се изправи, с ръка все още в косата й.

— Няма да се откажа, Дейзи. Не дойдеш ли при мен тази нощ, аз ще бъда тук утре. Боя се, че съм се научил да посягам и да грабвам онова, което искам.

Той се усмихна криво.

— Преди да ми го отнемат.

Грабни годежния пръстен.

Той бръкна в джоба си, измъкна хотелския ключ и го постави върху тоалетната масичка.

— Ще те чакам.

Тя се загледа в металния ключ с невиждащ поглед, докато той отиваше към вратата.

— Няма от какво да се боиш, Дейзи. — Той спря до вратата. — С мен ще преживееш само мигове на удоволствие. Ще дойдеш ли?

Тя не отговори и миг след това вратата се затвори зад него.

Божичко, тялото я болеше от желание и тя трепереше неудържимо. Не можеше да понесе това. Тя се наведе напред и зарови в ръце пламналото си лице. Знаеше, че Джейсън никога няма да се откаже, докато тя не отстъпеше пред него. Да се преструват с Чарли всеки ден, че всичко е наред, вече бе истинска битка и тя не би могла да понесе нови сблъсъци на друг фронт. Какво значение имаше, ако тя пострадаше? Поне можеше сега да си позволи малко щастие и забрава.

Грабни годежния пръстен.

 

 

Джейсън лежеше, подпрян на горния край на леглото, покрил голите си бедра само с чаршафа, когато Дейзи влезе в неговата стая в хотела.

Стаята бе потънала в мрак, с изключение на лампата, светеща върху нощната масичка, и тя се надяваше, че той няма да забележи колко бе напрегната. Чувстваше се достатъчно уязвима и не й трябваше сценичен прожектор, който да разкрива нервното й състояние.

Напрегнатите мускули на Джейсън видимо се отпуснаха, когато я видя на прага.

— Адски много се забави.

— Изобщо не бях сигурна, че ще дойда. Не мога да остана за дълго. Трябва да се прибирам при Чарли. — Тя облиза устните си. — Трябва да ме разбереш. За мен най-важен е Чарли. Няколко часа след представлението не са от такова голямо значение, но това е всичко.

— О, разбирам. — По устните му се плъзна крива усмивка. — Сега, след като съм предупреден надлежно за моята маловажност в общия ред на нещата, мислиш ли, че вече ще можеш да влезеш и да затвориш вратата?

Тя затвори и с трепет си пое дълбоко дъх.

— Чувствам се много странно. Никога не съм правила нещо подобно досега.

— Тогава по-добре да те убедя, че си заслужава да останеш.

Той отметна настрани чаршафа и стана от леглото. Тя зърна силните му бедра, масивния гръден кош и необузданата му възбуда, когато грабна една тъмносиня роба от стола до леглото и тръгна към нея. Взе чантичката й, хвърли я върху скрина край вратата и й подаде робата:

— Банята.

Той я потупа небрежно по задните части и я подбутна към една врата, през която се излизаше от спалнята.

— Един горещ душ да те отпусне и ще бъдеш във форма.

Тя го погледна колебливо, а той й се ухили окуражително и й намигна.

Колко е странно да ти намига гол мъж, помисли си тя зашеметена, тръгвайки към банята. След очарователното прелъстяване, на което бе подложена в гримьорната си, лекото поведение на Джейсън я извади от равновесие. Тя изчезна в банята и пусна душа.

Джейсън се бе излъгал: душът не можа да я накарала се отпусне. Тя прекалено добре съзнаваше, че той я очаква гол само зад една врата. След като се изтри, тя навлече тъмносинята плюшена роба, свали шапката за душ и остави косите си да се разпилеят надолу по гърба. Вдигна ръка и неуверено докосна една къдрица, която опираше в рамото й. Гърдите й се повдигнаха срещу мекия плат на робата, щом си спомни как Джейсън бе търкал тези къдрици напред-назад по устните си. Сърцето й изведнъж се заблъска, сякаш искаше да изхвръкне от гърдите й. Тя бе казала полу на шега, че той я хипнотизира, но не можеше да отрече физическия магнетизъм, който упражняваше върху нея. Божичко, как само го желаеше!

Тя си пое дъх дълбоко, обърна се и отвори вратата. Той седеше в креслото в далечния край на стаята, единият му крак бе преметнат върху страничната облегалка така естествено и непринудено, сякаш бе напълно облечен. Тя отчаяно искаше да може да бъде спокойна като него.

Погледът му се плъзна по лицето й и очите му се разшириха.

— Да ме вземат мътните! Струва ми се, че се страхуваш от мен.

— Не — каза тя. — Да. — Ръката й се засуети нервно около колана на кръста й. — Казах ти, че не съм свикнала на такива неща.

Той бавно се изправи на крака и тръгна към нея.

— Трябваше да бъдеш под мен в това легло две минути след като беше влязла в стаята. Тогава нямаше да имаш време да мислиш за…

Той спря пред нея и нежно докосна лявата й буза с показалеца си.

— Исках да ти покажа колко търпелив и благовъзпитан мога да бъда. Сам попаднах в клопката си.

Ръката му остави бузата й и той отстъпи назад.

— Е, ще трябва да ремонтирам укрепленията си, а?

— Какво искаш да кажеш?

Тя гледаше объркана как той прекосява стаята, как вдига тежкото кресло, в което се бе излежавал, и го отнася насред стаята.

— Но какво, за бога, правиш?

— Подготвям сцената. Жалко, че нямаме подиум.

Той й хвърли безразсъдна усмивка, сетне нагласи креслото под малкия полилей от кехлибар и кристал в центъра на спалнята.

— Ще ми позираш.

Тя примигна.

— Какво?

— Добре ме чу.

Той я избута лекичко назад в голямото кресло, преди да отиде до стената при вратата и да запали светлината отгоре.

— Искам да съм абсолютно сигурен, че ме искаш толкова много, колкото те искам и аз. — Той се върна обратно към нея. — Че ме искаш толкова много, колкото онзи следобед във виличката, когато позираше на баща ти.

Пръстите му докоснаха леко гърлото й и тя потръпна.

— Но всъщност тогава не позираше на Чарли, нали? А на мен. Спомняше си, че ти бях казал предишната вечер какви фантазии имах за теб, когато позираш. Когато ме погледна, разбрах, че се чудиш дали още мисля за нас двамата в креслото.

Той се настани на пода, на няколко ярда от нея, и кръстоса крака като онзи следобед в къщичката.

— И двамата знаехме, че мислех за това. — Той се усмихна придумващо. — Позирай за мен, Дейзи.

Страните й пламнаха в гореща червенина.

— Аз… не бих могла. Чувствам се така глупава.

— Но и възбудена?

Тя с изненада откри, че нервното й напрежение изчезва, потиснато от чисто еротичната странност на положението.

— Да — промълви тя.

— Искаш ли да знаеш за какво си мисля сега?

Замаяният й поглед срещна неговия през стаята. Лицето му бе изопнато, светлите му зелени очи проблясваха, а устните му бяха пълни и чувствени.

— Да.

— Мисля за това колко руса изглежда косата ти на фона на тъмносинята роба.

Гласът му се снижи.

— Мисля си и за това колко много ми се иска да свалиш тази роба. Ще го направиш ли за мен, Дейзи?

Тонът му беше подмамващ, но тя отново имаше чувството, че той я хипнотизира със силата на волята си.

— Направи го — повтори той тихо. — Снощи не ми се удаде възможност да ти се насладя. Искам да те погледам.

Пръстите й започнаха механично да се суетят около колана на кръста, докато думите му я заливаха.

— Този тъмен плат те прави да изглеждаш крехка като венецианско стъкло. На неговия фон кожата ти сияе, а косата ти…

Погледът му се спусна надолу към босите й нозе, които едва се подаваха под ръба на робата.

— Странно колко уязвима изглеждаш така босонога.

Коланът й бе развързан, но тя се колебаеше, срамежлива и неуверена.

— Свали го — каза той натъртено, като не откъсваше поглед от нозете й.

Тя пое дълбоко въздух, измъкна ръце от робата и я остави да се свлече върху възглавниците на креслото зад себе си.

Бавно и мъчително за нея погледът на Джейсън тръгна от глезените на краката й до прасците, сетне до бедрата, заковавайки се за момент върху къдрите, които покриваха нейната женственост, преди да продължи нагоре по корема и към гърдите й.

— Каква приятна изненада. Останалата част от теб е толкова фина, конструкцията ти е тъй деликатна и изведнъж да видиш тази красива заобленост…

— Кажи ми за какво си мислиш.

— Чувствам се като робиня, която седи пред султан — каза тя с разтреперан глас.

— Но в това няма смисъл, след като ти си на трона, а аз съм този, дето седи в краката ти.

Погледът му се вдигна към лицето й.

— Ти си само проява на моята фантазия и позираш за мен.

Тя вече не бе сигурна чия точно бе тази фантазия. Чувстваше как възбудата в нея се усилва все повече и повече всеки момент. Божичко, очите му…

— Застани на колене в креслото.

Гласът му бе дрезгав.

— И си спусни косата върху раменете, за да скрие гърдите ти.

Тя се раздвижи отпуснато, като насън, за да изпълни повелята му.

— Точно така. Сега просто остани там и ме остави да те погледам.

Атмосферата в стаята се бе сгъстила, сякаш бе заредена с електрически ток. Занизаха се безкрайни мигове. Той не се и помръдваше.

— Но ти трепериш — каза той с хриплив глас.

Малко беше да се каже, че трепери. Тя се тресеше като лист в буря.

— А и аз треперя.

Той внезапно скочи на крака и тръгна към нея през стаята. С едно движение я обгърна, вдигна я нагоре, завъртя се с нея и се тръшна в креслото.

Когато освобождението настъпи, то бе също тъй необуздано и експлозивно, както и самото препускане към него, и Дейзи не можеше да прави нищо друго, освен да се притиска плътно към Джейсън, докато я разтърсваха една след друга безброй чувствени спазми.

Тя се отпусна върху него с коса, разпиляна върху гърдите му, и от устата й излизаха кратки задъхани ридания. Бе така замаяна, че почти не усещаше ръката на Джейсън, която нежно галеше косата й.

— Ето, виждаш ли — каза той с пресипнал глас, — на нас ни е нужно това. — Устните му докоснаха леко слепоочието й. — Независимо за колко кратко време. Но на нас то ни е нужно.

Страст, не любов. Никакви ангажименти… Обзе я някаква мъчителна и сладка тъга.

Неговите устни се раздвижиха и погалиха ухото й:

— Ще дойдеш ли пак?

Страстта не бе достатъчна, но в този момент тя не можеше да си позволи да се откаже от нея. Нуждаеше се от всичко, което той можеше да й даде, колкото и малко да бе то, за да може да посрещне идните дни.

— Ще дойда.

Ръката, която милваше косата й, прекъсна своето движение.

— Всяка нощ ли?

Как би могла да не идва? Връзката между тях ставаше все по-здрава и по-интимна при всяка тяхна среща. Тя зарови лице в тъмните меки косми на гръдния му кош.

— Всяка нощ.

 

 

— Какво правиш?

Дейзи се повдигна на лакът, а очите й се впиха в тъмнината и различиха големия силует на Джейсън, обрисуван на лунната светлина, влизаща през отсрещния прозорец на стаята.

— Лошо ли ти е? Какво има?

— Не, нищо.

Раменете му направиха такова движение, сякаш се отърсваха от някакъв товар.

— Просто размишлявах. Съжалявам, че те събудих.

— Нямах намерение да заспивам. Скоро трябва, да си тръгвам.

Тя седна в леглото и отметна с ръка от лицето си своите гъсти златни коси. Той не казваше истината. В момента, в който се бе събудила, тя бе почувствала тъга и болезнена самота.

— За какво размишляваш?

— За теб.

Той направи жест с ръка, сякаш обхващаше ситуацията, в която се намираха.

— И за всичко това. Знаеш ли, ние сме страшна двойка.

В нея се възроди надеждата.

— Наистина ли?

Това бе първият признак, че той е взел присърце тяхната връзка. Не бяха отдавали голямо значение на разговорите през изминалите две седмици, които бяха като някакъв еротичен сън. Винаги когато прекарваха времето си в къщурката с Чарли, Джейсън поддържаше все същата непринудена и дружелюбна веселост, но тя неизменно усещаше някакво скрито напрежение у него. Той едва дочакваше тя да прекрачи прага на хотелската му стая, за да започне да се люби с нея, а след това единствените думи, които си разменяха, бяха трескавите сладострастни стенания на неистова нужда. Те не можеха да се наситят един на друг и тя бе също тъй необуздана като него, когато се любеха. Сега тя го желаеше през цялото време. Руменина заля страните й, когато си спомни как снощи го бе накарала да спре колата встрани от шосето на път за вкъщи. Нейната нетърпеливост го бе влудила и той я бе обладал с… Тя пропъди тази мисъл и каза сухо:

— Не зная дали сме страшна двойка, но все пак ентусиазъм не ни липсва.

— Не, има нещо повече от това. — Той млъкна, загледан навън в мрака надолу към улицата, преди да добави колебливо: — Прилича на песен.

Тя се уви с чаршафа и се облегна в леглото.

— На песен?

Той кимна.

— Така обикновено ми хрумва някоя песен. От мрака, съвсем неочаквана, и изведнъж — ето я, започва да звучи. — Той се обърна и тръгна към нея. — Зазвучава неспирно в главата ми, докато не я напиша на хартия и не я извадя наяве, преди да изчезне.

Той застана над нея и посегна, хващайки лицето й в разтрепераните си ръце. Сетне прошепна:

— Ти си като песен. Трябва да те свиря отново и отново.

— За да изчезна ли?

— Не.

Пръстите му се заровиха в косите й, както обикновено, и той дръпна главата й назад, за да погледне в очите й.

— Тебе колкото и пъти да те свиря, пак няма да изчезнеш — той наведе глава и я целуна с изящна нежност. — Веднага щом свърша, започвам отново да те чувам.

Задавиха я сълзи и за да не им позволи да потекат, тя трябваше да се пошегува:

— Темата на Дейзи?

Той кимна.

— Може да се каже, че това е името й. — Той я накара да легне отново на леглото. — Темата на Дейзи. — Нежна, сияйна и честна. Лежа до теб и я чувам. Когато си отидеш, тя продължава да звучи.

— Джейсън, трябва да си вървя. Останах тук твърде…

— След малко — промърмори той. — Не искам да те пусна да си ходиш. Нека още веднъж. Трябва да те изсвиря отново… Остани до утре.

Дейзи погледна през рамо към Джейсън, който лежеше гол в леглото, докато тя навличаше блузата си. Почувства как я побиват горещи тръпки, докато погледът й се плъзгаше върху него. Той се състоеше от яки мускули и арогантна мъжка сила. Тази нощ се бяха любили на два пъти и въпреки това тя внезапно го пожела отново.

— Знаеш, че не мога. Трябва да се прибирам вкъщи.

— Едно набързо и после вкъщи при папа? — Той видя как обидата помрачи лицето й и измърмори едно проклятие. — Извинявай. — Отмятайки завивките, той скочи от леглото. — Ще дойда след минута.

Тя мушна крак в сандала си без токче.

— Може би ще е по-добре отсега нататък да си вземам моята кола. Няма смисъл да ставаш от леглото всяка нощ, за да ме откарваш.

— Вече се извиних — прекъсна я той грубо, изчезвайки в банята. — Ясно ми е, че никога няма да останеш. Казах го неволно.

Тя чу шум от течаща вода в мивката.

Сетне обу и другия си сандал, седна на леглото да го чака и смръщи угрижено вежди. Джейсън бе в дяволски лошо настроение, откакто, събуждайки се преди две нощи, тя го бе видяла да стои до прозореца. Не че се цупеше, но просто бе напрегнат и от време на време на нея й се струваше, че забелязва в него някакво отчаяние.

— Знам, че за теб е неудобно да…

— Глупости. — Той влезе в спалнята и започна да се облича. — Нямам нищо против да покарам колата. — Натъпка си ризата в панталона и намъкна мокасините си. — Предполагам, че това се дължи на Отелото в мен.

Тя го погледна озадачена.

— Ревнувам те.

Той вдигна сакото си от стола, където го бе захвърлил, усмихвайки се сардонично, докато го навличаше.

— Веднъж ти казах, че упражняваш такова смахнато влияние върху мен.

— Ревнуваш ме от Чарли?

— По-голям съперник от него нямам. — Той взе от масата портфейла и ключовете и ги натъпка в джобовете си. — Или такъв, с когото да е по-трудно да се боря. — Прекоси стаята и я вдигна на крака. — Хайде да тръгваме.

Тя се вгледа в него, озадачена, докато вървеше към вратата.

— Но нали Чарли ти харесва?

— Ето защо е още по-трудно да се боря с него. — Ръката му стисна лакътя й. — Той знае ли за нас?

— Да. — Тя го изгледа сериозно. — Но не защото аз съм му казала. Той не е нито сляп, нито глупав. Преди му позирах всяка нощ след представление.

Единият ъгъл на устата му се повдигна в крива усмивка, в която се промъкна сянка на горчивина.

— Освен това предполагам, че на Чарли съм му съвсем ясен. Напоследък не мога дори да те погледна, без да се възбудя.

Неговата безцеремонна прямота я изненада.

— Всъщност аз съм онази, която му е ясна. Чарли винаги е бил в състояние да чете мислите ми. — Ръката й нервно стисна чантата. — Никога не съм искала да го мамя.

— Той ти желае доброто. — Със сподавена ярост Джейсън удари бутона на асансьора. — Адски добре ми е известно, че той би се преместил да живее в Ню Йорк, ако ти започнеш да играеш в „Нощна песен“.

Тя не отговори.

— И ти същото знаеш. Защо, по дяволите, не…

— Той е живял тук през последните петнайсет години. Тук е щастлив.

— А ти?

— И аз съм щастлива. Не ми е необходима твоята „Нощна песен“.

— Но я искаш — каза той тихо. — Видях желанието, изписано на лицето ти, докато свирех „Последна любов“.

— Беше прекрасна. Аз съм певица и естествено…

— Ти я искаш.

Тя срещна погледа му, без да трепне.

— Да, но не ще получа каквото искам. Забрави за това, Джейсън.

— Как не!

Вратите на асансьора се плъзнаха встрани и той влезе в кабината.

— Господи, ти ме подлудяваш. Приличаш на най-нежния ангел тук, на земята, а си инат като магаре.

— Държа се съвършено разумно.

— Разумните хора не пропускат шансове като „Нощна песен“.

— Моля те. Не ми говори повече за това.

Той видя напрегнатото й изражение и се смили.

— Окей, да го забравим засега. — Устата му се нацупи. — Но няма да се откажа.

Тя знаеше, че той никога не би се отказал от нещо, което иска. Бе открила, че волята му е колкото твърда, толкова и неумолима. Тя въздъхна с примирение.

— Знам, че няма да се откажеш, Джейсън.