Лайза Клейпас
И тогава ти дойде (9)

Глава 9

Дерек с мъка преодоля първоначалната си изненада. Лицето му зае обичайното си невъзмутимо изражение. Но Лили усети, че не одобрява показването й в такъв неприличен костюм пред толкова хора. Въпреки това, нямаше да направи нищо, за да я спре. Хвърли й един изразителен поглед и изчезна.

— Наслука — подхвърли й през рамо.

Лили поправи по навик произношението му, но се почувства неудобно. Като че ли го е наранила, а не знаеше с какво. Предаде пелерината си на един слуга и влезе в централната зала с блестяща усмивка.

Помещението бе декорирано като античен храм в руини. Огромни платна симулираха небето, а дървени трупчета — античните камъни. Имаше гипсови колони, скулптури и олтари. Масата в центъра я нямаше, за да се направи място за танци. Музикантите се намираха на балкона на горния етаж и свиреха нежни мелодии. Момичетата от клуба представляваха римски танцьорки и носеха туники в сребристо и златно, воали и имитации на музикални инструменти.

Появата на Лили предизвика възгласи на изненада и възхищение. Едва направи и крачка и се видя заобиколена от маскирани господа: крале, пирати и най-различни други персонажи. Жените я наблюдаваха дискретно, за разлика от нахалството на мъжете.

— Това е тя!

— Остави ме да мина, трябва да говоря с нея…

— Лейди Ева, ще ви донеса чаша вино…

— Запазих ви място в един от игралните салони…

— Направо божествена…

Дерек, като чу бъркотията, побърза да намери Уърти. Управителят представляваше Нептун и носеше в ръка тризъбец.

— Уърти, — промърмори Дерек, — залепи се за нея и не я изпускай нито за миг от поглед. Ще бъде чудо, ако тази нощ не се опитат да я изнасилят поне дузина пъти, с тези копелета тук…

— Да, господине. — Уърти си отвори път в навалицата с помощта на тризъбеца.

Твърдият поглед на Дерек обходи залата.

— Уолвертън, кучи сине, — си каза, — къде си, по дяволите?

Алекс пристигна в клуба почти в полунощ, когато партито бе в разгара си. Дамите, всички леко облечени, минаваха от зала в зала, използвайки единствената си възможност да играят в Крейвън’с. Омъжените се чувстваха защитени от костюмите и домината си и флиртуваха с всеки, който им попадне, докато уважавани господа обсаждаха проститутки. Царящата атмосфера правеше задължителни пощипванията, неприличните разговори и свободното поведение. Виното се лееше като вода и присъстващите, подпийнали и весели, забравяха за етикета.

Когато откриха присъствието на Алекс, имаше поздравления и наздравици в негова чест. Той отвърна с разсеяна усмивка. Сивите му очи търсеха Лили, но тя не беше там. Поспря се да погледа танцьорките. Наобиколиха го група жени, които гледаха подканващо под домината си.

— Милорд, — измърка една от тях. Позна я по гласа като лейди Джейн Уейбридж. Младата и красива съпруга на стария барон бе маскирана като амазонка. Корсажът й едва прикриваше впечатляващия бюст. — Познах ви, Уолвертън. Тези широки гърди ви издават, да не говорим за русата коса.

Залепи се друга, смееща се почти без глас.

— Защо костюмът ви ми се струва толкова сполучлив? — попита.

Алекс бе маскиран като Луцифер: сако, панталони, елече и ботуши в червено. На лицето му имаше страховито домино с рога.

— Явно години наред сте крил дяволските си наклонности — промърмори лейди Джейн. — Винаги съм подозирала наличието на нещо повече зад това, което се вижда.

Алекс бе слисан. Много жени му хвърляха прелъстителни и кокетни погледи, но никога не бе нападан така директно. И причината за подобен интерес бе облога му с Лили! Едно такова скандално поведение би трябвало да ги отвращава, не да ги възбужда!

— Лейди Уейбридж, — промърмори и хвана ръката, пъхната вече под сакото му. — Извинете ме, търся някого…

Тя продължи да се завира в него, а дъхът й миришеше на коняк.

— Вие сте доста опасен мъж, нали? — промърмори в ухото му, леко хапейки долната част.

Алекс нервно се изсмя и рязко отметна глава назад.

— Уверявам ви, че съм достатъчно безобиден. А сега, ако ми разрешите…

— Чух всичко за снощи — отвърна тя и отново долепи тяло в неговото. — Никой не предполагаше, че сте такъв звяр — тъмен, перверзен и отмъстителен. — Приближи начервените си устни. — Мога да ви задоволя сто пъти по-добре от госпожица Лоусън. Елате с мен и ще ви покажа.

— Благодаря — каза и отстъпи назад, за да избегне търсещите й ръце, — но съм зает. Лека нощ.

Обърна се и почти се сблъска с една слаба и трепереща жена, маскирана като млекарка. Сините й очи го наблюдаваха зад червено домино.

— Милорд, — прошепна, — не ме познавате, но… аз… мисля, че съм влюбена във вас.

Алекс се вкамени. Когато се накани да отговори, в ръцете му се хвърли една Клеопатра, чието кръгло лице и писклив глас му подсказаха, че става въпрос за графиня Кройдън.

— Заложете на мен! — възкликна. — Оставям се на милостта ви, милорд… Отдайте страстите си на капризите на съдбата!

Алекс изръмжа и тръгна през залата, преследван от свита жени. Когато стигна вратата, се появи Дерек Крейвън. Въпреки венеца си, богът на виното имаше намръщено изражение. Двамата се изгледаха под вежди, а после Дерек каза на почитателките:

— По-спокойно, очарователни дами. Хиляди извинения, но принцът на мъглите и неговият помощник искат да поговорят. Тръгвайте си, ако обичате.

Алекс погледна невярващо как се отдалечиха.

— Благодаря — каза искрено и поклати глава. — След снощи би трябвало да ме дадат под съд.

— Напротив. — Дерек иронично посочи с ръка. — Превърнахте се в най-известната личност в Лондон.

— Нямах такова намерение — промърмори Алекс. — Жени. Само Господ знае какво става в главите им. — Изобщо не го вълнуваше мнението на останалите. Искаше само Лили. — Тук ли е Лили?

Дерек го наблюдаваше със сарказъм.

— Бих казал, че да, милорд. Тук е, гола, заобиколена от тълпа лигавещи се копелета. Опитва се да спечели проклетите пет хиляди либри.

Алекс пребледня.

— Какво?

— Чухте ме.

— И не направихте нищо да я спрете? — настоя гневно графът.

— Ако я искате — каза Дерек през зъби, — ще трябва вие да се заемете с нея. Аз си измивам ръцете от тая лудост.

— Къде е? — излая Алекс и захвърли червеното домино на земята.

— Втората зала вляво. — Дерек се усмихна горчиво и скръсти ръце, докато Алекс се отдалечаваше.

— Оставям две — каза Лили, поглеждайки картите в ръцете си.

Имаше повече късмет от предната вечер. През последния час бе събрала малка купчинка жетони пред себе си, която сигурно щеше да расте с напредването на нощта. Петимата мъже, седнали с нея около масата, играеха разсеяно, вперили погледи в тялото й, вместо в картите си.

— Оставям една — обади се лорд Кобам.

Лили отпи глътка от коняка си и огледа лицето му. Усмихна се леко, като видя как погледът му шари по листата от зелено кадифе, които покриваха гърдите й. Залата бе препълнена и всички я зяпаха. Не я интересуваше. Вече не мислеше за срам и скромност, а само за пари. Ако голотата й помогне да събере сумата за Джузепе, значи си заслужаваше. Би направила всичко, за да спаси Никол, включително и да пожертва последните си останки гордост. По-късно ще си позволи лукса да се изчервява, че е изложила тялото си на показ. Но сега…

— Оставям една — каза.

Поколеба се, преди да изтегли друга карта. Усещаше топлина по гърба си. Бавно обърна глава и видя Алекс на вратата. Не съществуваше библейски ангел с по-впечатляваща външност. Косата и кожата му блестяха в контраст с дрехите, които носеше — старо злато срещу кърваво червено. Наблюдаваше я разгневено.

— Госпожице Лоусън, — каза, — мога ли да поговоря с вас?

Почувства се неудобно от погледа му. Реши да прибегне до актьорските си умения и да се покаже безразлична.

— После, може би — промърмори и отново се върна към картите си. — Вие сте на ред, Кобам.

Кобам седеше неподвижно, вперил поглед в Алекс, както и останалите присъстващи. Рейфорд продължаваше да се взира в Лили.

— Сега — каза, използвайки по-мек тон, макар че гласът му звучеше толкова остро, че можеше да счупи чаша на две.

Лили отново се обърна към него и всички проследиха размяната на погледи с голям интерес. Негодник! Да й говори така, все едно е негова собственост! Добре, Уърти беше в залата. И част от работата му бе да улеснява играта и да не допуска външна намеса. Уърти нямаше да позволи на Алекс да я притеснява. В края на краищата, тя бе пълноправен член на клуба. Погледна към графа с упрек.

— В момента играя.

— Вече не — каза сухо той и пое нещата в свои ръце.

Лили извика, когато картите излетяха от ръцете й и се разпиляха по масата. Взе ябълката и се опита да го замери с нея, но той с лекота я избегна. После се намери увита в червената му пелерина и метната на гърба му като чувал с картофи.

— Ще трябва да извините госпожица Лоусън — каза Алекс на мъжете, седнали около масата. — Реши да се оттегли за тази вечер.

Излезе от залата с Лили на гръб пред изумените погледи на присъстващите, а тя не спираше да се извива и да крещи.

— Свали ме, арогантен кучи сине! Съществува закон, който забранява отвличането. Ще накарам да те арестуват, деспотично чудовище! Уърти, направи нещо! Къде си, по дяволите? Дерек, презрян страхливецо, помогни ми! Проклети да сте!

Уърти предпазливо следваше Алекс, опитвайки се да го спре.

— Лорд Рейфорд… Милорд…

— Някой има ли пистолет? — крещеше Лили, докато пресичаха приемната.

Възрастният лорд Кобам, който продължаваше да седи на мястото си около масата, сви рамене.

— Може би така е по-добре — посочи. — Мисля, че сега ще играем по-внимателно. Чудесно момиче, но мисли с краката си.

— Вярно — съгласи се граф Нотингам. Почеса побелялата си коса и допълни: — Освен това, изобщо не е добре за либидото ми.

Всички се засмяха на коментара му и се приготвиха да започнат нова игра.

Много от танцуващите двойки напускаха главната зала, за да видят за какво е целият този шум. Дерек стоеше облегнат на статуята на Меркурий. По заглъхващия глас на Лили предположи, че Алекс я отнася по някой от коридорите към централния вход. За първи път в живота й я спасяваха, но тя изглежда не си даваше сметка. Дерек чувстваше едновременно и облекчение, и неудобство.

Един младеж, маскиран като Луи XIV, влетя в салона и обяви през смях:

— Уолвертън отнесе нашата лейди Ева като истински дивак!

Това си беше истинска лудост. Голяма част от присъстващите се насочиха навън да видят какво става, а други обсадиха масата на Уърти, за да направят залозите си. Управителят, с типичната си прецизност, отвори една дебела книга.

— Две срещу едно, че ще остане с нея поне шест месеца, двадесет срещу едно, че ще е за цяла година…

— Залагам хиляда, че ще се оженят — заяви лорд Фармингтън, опиянен от ентусиазъм. — Какво ще кажеш за това?

Уърти обмисли предложението.

— Петдесет срещу едно, милорд.

Лили напразно се бореше да се освободи. Видя, че много от присъстващите ги следват.

— Това е отвличане, пияници такива! — изкрещя. — Ако не го спрете, ще ви съдят като съучастници и… Ох! — изписка изненадано от силното шляпване по задника.

— Млъкни — каза Алекс. — Правиш сцена.

— Аз правя сцена, така ли? Аз… Проклятие! — Замълча след последното шляпване.

Каретата му ги очакваше на входа. Изненаданият лакей им отвори вратичката. Алекс остави Лили на задната седалка и скочи след нея. Маскирани изпращачи весело им махаха и подсвиркваха след тях, което още повече ядоса Лили.

— Чудесно е — извика им, подавайки глава през прозорчето, — че някои се радват, когато други ги отвличат.

Рязкото потегляне я накара да седне обратно на седалката. Опита се да се освободи от пелерината и падна на пода. Алекс я наблюдаваше от мястото си, без да прави опит да й помогне.

— Къде отиваме? — попита Лили, борейки се с упоритата дреха, от която не виждаше нищо.

— В Суонс Корт. И престани да крещиш.

— Собственост на фамилията, нали? Не си прави труда да ме водиш там, кракът ми няма да стъпи в това проклето…

— Спокойно.

— Изобщо не ми пука колко е далече! Ще си тръгна веднага…

— Ако не спреш — каза заплашително Алекс, — ще получиш още по задните си части.

Лили престана да се върти и го погледна свирепо.

— Никога не са ме удряли. Баща ми не…

— Защото не се е интересувал от теб — отвърна той. — Би трябвало да го застрелят за това. Отдавна имаш нужда от един хубав бой…

Придружи думите си с такъв поглед, че тя не посмя да отговори, а отново се зае да се освободи от пелерината. Ядосана, унижена, малко поуплашена, трепереше мълчаливо. След предишната нощ си мислеше, че вече нищо не може да я уплаши. Но сега Алекс създаваше впечатление, че може да направи с нея каквото си поиска и никой няма да му попречи. Разруши последната й надежда да спечели пари, с които да плати на Джузепе. Но Лили обвиняваше и себе си. Ако не беше се набъркала в работите му… Ако бе пренебрегнала молбите на Закари, Алекс щеше да си живее спокойно с Пенелопе в имението, в пълно неведение за съществуването й.

Припомни си как го бе завързала за леглото и почувства страх. Той никога нямаше да й прости такова унижение. Ще й го върне тъпкано. Въпреки, че не се осмеляваше да го погледне, знаеше, че кървавочервените дрехи идеално му подхождаха. В тях изглеждаше едновременно ослепително и заплашително. Съмняваше се, че ще се чувства по-зле в присъствието на самия дявол.

Каретата спря. Един от лакеите отвори вратичката. Алекс подхвана Лили и заедно изкачиха стълбите на Суонс Корт.

— Госпожо Ходжис, — извика лакеят. — Госпожо…

Вратата се отвори и икономката изненадано погледна към графа.

— Рано се връщате, милорд. Аз… — Ококори очи при вида на жената, подкрепяна от господаря й. — Господи… Лорд Рейфорд, ранена ли е?

— Все още не — отговори усмихнато Алекс и влезе, влачейки Лили със себе си.

— Не можете да ме задържите против волята ми! — възкликна тя. — Отивам си!

— Не и преди да изясним някои неща.

Лили се огледа наоколо. Дългото входно антре завършваше с извито стълбище с красив парапет от ковано желязо. Къщата бе студена и осветена, обзаведена с вкус, макар и с изчистени линии. Изненадващо модерна, с широки прозорци. Установи, че Алекс я наблюдава, като че иска да прецени реакцията й.

— Ако намерението ви е било да съсипете репутацията ми — каза, — мога да ви уверя, че постигнахте много повече.

— Например, да те отдалеча от картите? Да ти попреча да излагаш тялото си на показ?

— Мислите ли, че ми харесваше? — нападна го Лили засегната. — Че имах друга възможност? Ако не беше заради…

Млъкна ужасена. На косъм беше да издаде най-тъмната си тайна.

— Ако не беше заради какво? — попита Алекс. — Има ли нещо общо с петте хиляди либри, за които спомена Крейвън? За какво са ти?

Лили го гледаше с пребледняло лице.

— Дерек ти е казал за петте хиляди? — Не можеше да повярва. О, Боже, не й оставаше никой, на когото да вярва! — Аз… ще го убия. Предател…

— Става въпрос за дълг на карти, нали? Какво стана с наследството на леля ти? Пропиля цялото си състояние на хазарт, така ли? Изглежда напоследък живееш от печалбите си в клуба. Как може да си толкова безотговорна? — Алекс стисна зъби.

Лили извърна лице и прехапа устни. Искаше да му обясни, че не е прахосница, която пилее пари наляво и надясно на игралните маси, че е плащала за шантаж и разследване в търсене на дъщеря си. Можеше да си живее доста охолно, ако не беше лакомията на Джузепе. Ако зависеше от нея, никога нямаше да стъпи в игрален салон. Но не можеше да му обясни.

Алекс искаше да я разтърси, целуне и накаже едновременно. Интуицията му подсказваше, че Лили се намира в доста сложна ситуация, навярно бе забъркана в някой проблем. Вдигна я на ръце, занесе я в господарската спалня и затвори вратата след себе си. Освободи я от пелерината. Тя си пое дълбоко дъх и разтърси ръце.

Алекс остави пелерината върху един стол и после се приближи към Лили, която внезапно започна да го налага с малките си юмручета, докато най-накрая го уцели по брадичката. Когато се насочваше към вратата, той я задържа за роклята.

— Все още не — промърмори.

Лили започна да се извива и задавено извика, когато тънкият газ започна да се къса по шевовете. Отстъпи към стената и направи опит да се прикрие. Алекс се приближи, постави ръце на стената около нея и се наведе. Разгледа рисунката на змията по тялото й. На места боята се бе размазала, образувайки черни, зелени и сини вадички върху бялата кожа.

— Не ме докосвайте — каза Лили трепереща, — иначе… отново ще ви ударя.

— Нямам намерение да те докосвам — отговори й той саркастично. — Ще почакам, докато измиеш това… — гледаше змията с отвращение — … нещо. Оттатък има съблекалня и баня.

Тя продължаваше да трепери от гняв и от страх.

— Трябва да ви кажа нещо, милорд. Не смятам нито да се къпя, нито да спя с вас. Знам всичко, което ще ми кажете. Отговорът е не.

— О? — Алекс повдигна вежди. — И какво ще кажа?

— Че ме намирате за привлекателна и ме желаете, затова искате да ви стана любовница, докато ви омръзна. Тогава ще получа щедър подарък на раздяла и ще съм свободна да избера следващия от поредицата желаещи господа. — В края на речта си Лили вече не смееше да го погледне в очите.

— Виж какво, искам само да вземеш вана — каза той спокойно.

Смехът й излезе малко истеричен.

— Забравете за мен — каза. — Аз разруших плановете ви и вие си отмъстихте. Квит сме. Оставете ме…

Прекъсна я с целувка. Когато вдигна глава, тя се опита отново да го удари, но той я хвана за китката. Сборичкаха се и останките от костюма й паднаха на пода. Лили остана чисто гола, с изключение на боята. Изчерви се и опита да се прикрие, но той не пускаше ръката й. Държеше я нависоко, а погледът му шареше по тялото й. Когато се приближи още повече, тя се долепи до студената стена, хипнотизирана от огъня в очите му. Чертите му се втвърдиха от страст. Погали раменете й и спусна ръце към гърдите й, като ги обхвана с длани. Лили промърмори някакво отрицание, но потрепери и зърната й се втвърдиха. Правеше всичко възможно да не чувства нищо, да игнорира опустошителното удоволствие, което причиняваха ръцете му. Но сетивата й крещяха за нов екстаз, като този от предната нощ. Без да може да го предотврати, тялото й започна да трепери от възбуда, спомняйки си мускулестото тяло върху своето. Засрамено се изчерви.

— Какво ми направи? — промърмори.

Алекс прекарваше длани по тялото й, превръщайки боята в разноцветни пътечки. Много бавно върховете на пръстите му очертаха извивките на гърдите и прокараха синьо-зелена линия надолу по стомаха. Лили постави ръце на раменете му с намерението да го отблъсне, но напразно. Той продължаваше да я гали и да рисува по тялото й като художник, задълбочен в творбата си. После ръката му намери главата на змията, разположена на рамото й, и я превърна в блестяща зелена диря до хълбока.

В последен опит да се освободи, тя понечи да се обърне, но натискът на тялото му й попречи и устата му, топла и хищна, намери нейната. Тогава ръцете му бързо обхванаха голите й бедра и я повдигнаха. Силата на желанието му бе непреодолима и тя не можеше вече да устоява. Трепереща от неконтролирано желание, повдигна ръце да обхване гърба му. Усещането за голото й тяло, долепено до кадифе и лен, бе изненадващо.

Алекс лекичко захапа рамото й. Пръстите му я галеха между краката. Когато чу стоновете й, отново хвана бедрата й и я повдигна без усилие. Тя извика и се вкопчи в раменете му. Тогава той заговори с дрезгав глас:

— Не се страхувай… обгърни ме с крака… Така е добре.

Почувства как твърдият му член си проправя път, а тялото й се отваря, за да се нагоди към нахлуването. Въздъхна и се отпусна надолу, поддържана от силните мъжки ръце.

Алекс се движеше задъхано в нея, заврял лице в извивката на шията й. Тя стенеше от удоволствие. Тялото й се извиваше, пръстите й галеха врата му. Той навлезе още по-дълбоко, а едната му ръка потърси топлия триъгълник между краката й.

— Няма значение колко ще се забавиш — промърмори. — Няма да спра, докато не свършиш с мен.

Тя извика задавено и притисна тяло в неговото, понесена от вълната на удоволствие. Почувствал тръпките й, той я последва с мощни спазми.

Останаха опрени един срещу друг, опитвайки се да нормализират дишането си и да отпуснат мускули. После Алекс внимателно я пусна на пода и нежно я целуна, като я придържаше за врата, за да не падне. Устата му бе топла и сладка и още пазеше вкуса на страстта.

Докато той закопчаваше панталоните си, Лили продължаваше да се опира на стената и кръстоса ръце пред тялото си да се скрие. Имаше зашеметено изражение, все едно е преживяла някакво бедствие. Алекс сви вежди.

— Лили… — Повдигна ръка към нея, но тя избегна изцапаните му с боя пръсти. Той погледна към тях с ирония. — Това маха ли се при миене — попита сериозно, — или трябва да помисля какво обяснение ще давам?

Тя погледна надолу към цветната дъга по тялото си.

— Не знам. — Чувстваше се объркана и сърцето й продължаваше да препуска. Едва се държеше на краката си, а сълзите напираха да се излеят от очите й. — Отивам си вкъщи — каза. — Ако имаш някаква риза или пелерина…

— Не — каза той много спокоен.

— Отивам си.

— Не и така. Нямам предвид тялото, а лицето ти. Изглеждаш, като че ли всеки момент ще направиш нещо налудничаво.

— Аз винаги действам налудничаво. Животът ми не е бил посипан с рози, милорд, дори и като дете. Оцеляла съм и без вашата намеса и смятам да продължа да го правя.

Алекс отново я погали, пренебрегвайки протестите й. Поигра си около пъпа й, драскаше бедрата, изучаваше я, като че ли беше безценна скулптура. Самообладанието й, или поне това, което беше останало от него, изчезна под милувките му.

— Парите ли са единствения ти проблем? — попита я сериозно.

— Не ви искам парите. — Задържа дъх, когато пръстите му се насочиха към тъмния триъгълник, оцветен в златно.

— Достатъчни ли са пет хиляди или ти трябват повече?

— Защо не ми кажете направо какви задължения предполага това? — Погледна го накриво и тръсна глава. — Или става дума за безвъзмезден подарък?

— Има условия.

Лили се засмя безрадостно.

— Поне сте откровен.

— По-откровен от теб.

— Аз не лъжа.

— Не, само премълчаваш истината.

Тя сведе засрамено глава.

— Това е единственото проклето нещо, което съм скрила — промърмори и Алекс избухна в смях.

Обгърна с ръка тънката й талия, за да я отдели от стената. Лили се опита да се отдръпне и възкликна:

— Не стигнахме до никакво съгласие!

— Знам. Ще продължим разговора в банята.

— Ако си мислите, че ще ви позволя да ме гледате, докато се къпя…

Той спря и настойчиво я целуна. После усмихнато я поведе към банята. Отвори крановете и водата, топла и студена, потече. Лили, с кръстосани пред тялото си ръце, очарована наблюдаваше луксозната обстановка: мраморна камина, бели италиански плочки с флорални мотиви, каквито бе виждала във Флоренция, и една огромна вана, която спокойно можеше да побере двама души.

Алекс иронично се усмихна на реакцията й и махна ръцете й от гърдите.

— След като се разхождаше из Крейвън’с само с някакви остатъци…

— Не беше толкова прозрачно, колкото изглеждаше, а и перуката доста скриваше.

— Не достатъчно. — Пъхна я във ваната. Лили го погледна с достойнството на обидена котка и остана седнала. Той започна да сваля костюма си. — С това вече е свършено — каза.

Разбра, че имаше предвид заниманията й в Крейвън’с. Никога не се бе подчинявала на заповеди, дори и от родителите си.

— Ако си поискам, мога да се разхождам гола по Флийт Стрийт.

Той я погледна подигравателно, но не каза нищо. Лили взе сапун от кристалната поставка и започна да търка тялото си. Влагата и топлината я накараха да се отпусне и скоро издаде въздишка на задоволство. С крайчеца на очите си видя Алекс да се приближава. Гол. Понечи да излезе от ваната.

— Не — каза. — Не искам да споделям банята си. Имах достатъчно опипване за тази нощ.

— Седни. — Хвана я за рамото и я застави да остане на мястото си. — И до преди десет минути се наслаждаваше на опипването ми.

Влезе във ваната и седна зад нея. Обгърна я със силните си бедра, въздъхна и взе сапуна от ръцете й. Лили запази мълчание. Едното му коляно докосваше гърдата й, докато насапунисаните му ръце шареха по тялото й и отмиваха боята, която се превръщаше в сива пяна. Накрая кожата й стана бяла и искряща. Алекс увеличи натиска и я принуди да се отпусне назад върху широките му гърди.

В тишината на помещението не се чуваше нищо друго, освен мекия звук от водата и тяхното дишане. Постепенно напрежението на Лили изчезна. Ръцете му продължаваха да я изследват, главата й се отпусна на рамото му. Той положи леки целувки на влажната извивка на шията й и брадичката. Притисна се още повече към него и вдиша дълбоко. Инстинктивно постави ръка на бедрото му и опита мускулите. Мокрите косъмчета бяха меки като кадифе.

Усетил ласката й, Алекс застина неподвижно. Лили лежеше със затворени очи, очаквайки той да обяви, че интерлюдията е приключила. Отново я изненада, като усети насапунисаните му ръце да докосват гърдите й, леки като пеперуда, отделяйки специално внимание на зърната. Това изтръгна стон на удоволствие от устните й.

Когато отново насапуниса ръце, действията му заприличаха на ритуал. Пръстите описваха кръгове по стомаха й, показалецът любопитно изучи долчинката на пъпа. Тогава Лили започна да диша накъсано, като че ли плуваше в море от огън. Тялото й се напрегна от желание. Пръстите му слизаха все по-надолу, докато накрая разтвориха краката й и се заровиха в меките косъмчета между тях. Тя подскочи и се опита да ги отблъсне.

— Мисля, че трябва да спрете — каза задъхано и навлажни устни, — мисля…

— Защо не спреш да мислиш? — прошепна в ухото й и пъхна пръст в очакващата го топлина.

Обля я вълна на желание, която се разля по цялото й тяло, превръщайки се в настойчива необходимост. Пръстът му навлезе по-дълбоко и тя се напрегна. Той не спираше да й говори да се отпусне, да забрави всичко останало, да се отдаде на момента. Постепенно я доведе до върховно удоволствие, тялото й се изви, а от гърлото й излезе задавен вик, който отекна в тишината на помещението. Когато конвулсиите й утихнаха, Алекс я постави върху себе си и устните им се срещнаха в гореща целувка.

— Ти си една прекрасна жена, Вилхемина Лоусън, — каза той с дрезгав глас, придържайки главата й между ръцете си. Сивият му поглед се впиваше в тъмните й изненадани очи. — И ще прекараш нощта с мен.

Ако имаше дрехи, оръжие или поне частица енергия, Лили щеше да се възпротиви. Но в този момент просто се остави да я изсуши с дебелата затоплена хавлия и да я заведе в спалнята. Алекс угаси светлината и заедно се пъхнаха в леглото. И двамата знаеха, че на следващия ден ще й даде петте хиляди и ще уговорят условията на споразумението. Лили смяташе подобни уговорки за гнусна работа, но всъщност използването на тялото й срещу пари бе именно това. Но също така се чувстваше и по-спокойна. Ще плати на Джузепе и ще наеме някой да намери дъщеря й. Може би кошмарът от последните две години скоро щеше да свърши.

Алекс я притисна към себе си и не след дълго потъна в сън. Лили не успя така лесно да заспи, въпреки умората. Страхуваше се, че противно на усилията й, животът й е поел в нежелана посока, от която няма връщане. Мъжът до нея непрекъснато я изненадваше. Обвиняваше го в жестокост, но въпреки многото възможности, не й бе причинил болка, а я третираше с нежност. Току-що й бе доставил удоволствие. Мислеше, че няма сърце, но всъщност чувствата му изглеждаха особено дълбоки. Останалите можеха да си мислят, че е студен и дистанциран, но тя бе предизвикала у него пламенни реакции. В дъното на сърцето си признаваше, че се радва на това. Приличаше на фурия, когато я видя в Крейвън’с, маскирана като Ева. Усмихна се на спомена. Но усмивката й се изпари, когато си напомни, че не харесва обсебващи мъже. Опита се да се измъкне, но той я притисна силно, изръмжавайки насън. Тя затвори очи и се отпусна.

Алекс се събуди, когато усети краката на Лили нервно да се мятат. Седна в леглото и сънено разтърка очи.

— Какво става? — промърмори с прозявка. Обърна глава при звука отзад, приличащ на детски плач. — Лили? Проклятие… — Тя се извиваше и бореше, а ръцете й бяха свити в юмруци. Мърмореше неразбрано и дишаше накъсано. — Лили. — Нежно отмахна един кичур от челото й. — Шшш… Сънуваш… Това е само кошмар.

— Не…

— Събуди се, скъпа.

Канеше се да продължи да я утешава, когато Лили произнесе едно име, същото, което бе чул при сомнамбулизма й в Рейфорд Парк. Мислеше, че е Ник, но сега разбра, че става дума за име на жена.

— Никол… не… не…

Плачеше без сълзи, протягаше ръце в търсене на нещо, докосваше нервно гърдите си. Трепереше от страх, или може би от мъка.

Алекс я наблюдаваше със смесица от съчувствие и любопитство. Никол. Никога не бе чувал това име от устата на някой от семейство Лоусън. Явно принадлежеше на някого от тайнственото минало на Лили. Погали косата й и я целуна по челото.

— Лили, събуди се. Спокойно. Всичко е наред.

Приближи се още повече и я прегърна. Внезапно тя избухна в ридания, които издаваха дълбока неизмерима болка.

— Лили. — Опита се да я утеши, като погали тялото й.

Плачът й бе сърцераздирателен. Алекс никога не бе чувал подобен звук и сърцето му се свиваше. Би дал всичко на света, за да облекчи мъката й.

— Лили, — промърмори отчаяно. — За Бога, не плачи.

Мина доста време, преди риданията й да спрат. Притисна мокрото й лице към гърдите си. Искаше му се да поговорят, но тя въздъхна изморено и отново заспа, като че ли сълзите бяха изсмукали всичките й сили. Той погледна към тялото в прегръдките си.

— Коя е Никол? — прошепна, въпреки че тя не го чуваше. — Какво ти е направила?

Главата й почиваше на рамото му. Усети, че напрежението постепенно я напуска, докато галеше влажните й коси. Изненада го желанието да я защитава. Искаше да се грижи за нея, макар че тя не желаеше и не се нуждаеше от ничия помощ. Знаеше, че не може да й вярва, но по някакъв начин вече й бе поверил сърцето си. Животът му се бе обърнал на сто и осемдесет градуса.

Обичаше я. Това беше учудващата, но безспорна истина. Целуна косата й с обожание. Не можеше да сдържа радостта си. Искаше да я върже към себе си с думи и обещания, с всичко, което ще я задържи до него… С времето и тя ще се привърже… Заслужаваше си риска… Здравият разум му нашепваше да разследва миналото й, да разкрие загадката. Но не бе способен да действа трезво, когато беше влюбен и я обичаше такава, каквато е. Цял живот е бил внимателен и отговорен. Сега за първи път щеше да остави настрана предпазливостта и да слуша сърцето си.

Лили се протегна доволно и отвори очи. Право пред себе си видя боядисан в бяло и синьо таван. Бавно обърна глава и погледът й срещна почти прозрачните сиви очи на Алекс. Така се бяха омотали в чаршафите, че й бе невъзможно да покрие голите си гърди. Той я поздрави усмихнато за добро утро и попита как е спала.

— Доста добре — отговори Лили иронично.

Бе прекарала нощта, преследвана от странни кошмари. Питаше се дали е разбрал нещо и защо нямаше въпроси или подозрителни погледи.

— Страхувах се, че ще изчезнеш, преди да се събудя — каза Алекс.

Тя отвърна поглед засрамено, спомняйки си как предната сутрин се бе изпарила като крадец.

— Нямах какво да облека — изфуча.

— Естествено. — Отметна чаршафите надолу. — Да те държа гола си има своите предимства.

Лили не можеше да определи дали той е в добро настроение и отново посегна към чаршафа.

— Бих била много благодарна, ако изпратиш някого до нас, за да ми донесе рокля и някои други неща… Ани, камериерката ми, ще знае какво да приготви… — Думите й заглъхнаха, когато той рязко хвърли чаршафа на пода и разтвори краката й. — Алекс, — опита се да протестира.

Ръцете му нетърпеливо шареха по тялото й.

— Харесва ми как изговаряш името ми.

— Нали не смяташ… — каза тя без дъх. — Не.

— Защо не?

— Не е добре за здравето…

— Вредно — отговори и покри гърдите й. — Съсипва мозъка.

— Наистина ли? — Но веднага си даде сметка, че й се подиграва. — Алекс!

Устата му се насочи към зърната й. Усещаше набъбналата му мъжественост срещу бедрото си. Не се възпротиви, когато разтвори ръцете й и се настани отгоре й. Целуна я пламенно и с лекота проникна в нея. Тя нерешително постави ръце на гърба му и повдигна бедра. Оргазмът му настъпи почти веднага. Малко по-късно се отпусна до нея с въздишка.

Лили първа наруши мълчанието. Повдигна се до седнало положение, достигна до чаршафа и се покри до брадичката.

— Трябва да поговорим за някои неща — каза, като се опитваше гласът й да звучи нормално. Изкашля се, за да прочисти гърло. — Ще бъда откровена.

— За разнообразие? — промърмори той с блеснал поглед. Не си спомняше някога да е била откровена с него.

— Имам предвид пари и задължения.

— А, да. — Седна срещу нея, а тя се опита да покрие скута му. — Моите пари, твоите задължения.

Тя кимна утвърдително с неудобство. Поведението на Алекс й се струваше странно: радостта му будеше любопитство, а усмивката в ъгълчетата на устните я смущаваше.

— Снощи спомена за пет хиляди — каза.

— Имаш право.

Лили прехапа устни.

— Все още ли смяташ да ми ги дадеш?

— Казах, че ще го направя.

— Срещу какво?

Изведнъж Алекс не знаеше как да й каже какво иска. Щеше да е по-лесно в някоя по-романтична обстановка. Но тя го гледаше нетърпеливо и хапеше устни от напрежение. Очевидно страстта и обожанието, които го изпълваха, не срещаха взаимност. Реши да й отвърне в същия тон, като че ли говорят по работа.

— За начало, искам да споделяш леглото ми.

— Очаквах го — каза сухо тя. — Чувствам се поласкана, че струвам толкова много пари.

Отговорът изглежда зарадва Алекс.

— Ще струваш още повече, когато усвоиш някои основни принципи.

Лили отвърна поглед, но не достатъчно бързо, за да не види той блясъка на изненада и объркване в очите й. Дори не й бе минало през главата, че може да съществува и още нещо, освен това, което вече бяха правили. Алекс се усмихна и погали голото й рамо.

— Няма да ти отнеме много време.

— Бих искала да се установя в някоя къща — каза Лили. — Трябва да е достатъчно голяма за празненства, в добър район…

— Тази харесва ли ти?

Предложението му да използва фамилна собственост означаваше, че й се подиграва. Погледна го накриво.

— А защо не Рейфорд Парк? — изстреля. — Ако предпочиташ… — Хвърли му умоляващ поглед. — Не разбираш ли колко е трудно това за мен? Ти го намираш за забавно, но аз искам да приключим веднъж завинаги. Да говорим сериозно.

— Аз съм сериозен. — Притисна я към себе си и я целуна. Устата му беше топла и примамлива. Отвърна му без да мисли. — Ще отворя сметка на твое име в банката. Не мисля, че ще възразиш срещу сумата. Ще имаш карета на твое разположение. Ще можеш да пазаруваш във всички магазини, в които поискаш. И въпреки, че не би трябвало да го правя, след като толкова ти харесва, ще ти разреша да играеш в Крейвън’с. Но няма да ти позволя да носиш неприлични рокли и ако обърнеш внимание на някой друг, ще извия красивото ти вратле. Ще спиш с мен всяка нощ и ще ме придружаваш, когато отивам в провинцията. Що се отнася до лов, стрелба и всички дейности, от които, изглежда, изпитваш удоволствие, ще ти позволя да ги практикуваш, но само в мое присъствие. Свършено е със самотната езда. Няма да допусна да рискуваш живота си. — Лили стоеше като вкаменена. Условията му бяха трудни за преглъщане от жена, която никога не позволяваше да ограничават свободата й. Но не възрази. — Не искам да прекалявам — продължи Алекс. — Ако го направя, ти със сигурност ще ми го кажеш.

— Трябва да знаеш едно нещо — каза тя почти задавяйки се. — Аз… ще взема мерки да не забременея. Не искам деца.

— Добре.

— Не го казвай, ако мислиш обратното.

— Ако не исках, нямаше да кажа „добре“ — изръмжа той, давайки си сметка за важността на проблема.

След време с търпение ще открие причината за страховете й. И в случай, че чувствата й не се променят, ще го приеме. Хенри ще продължи с фамилната традиция, ако той няма наследник.

— И когато се умориш от мен — продължи Лили глухо, — ще ми позволиш да запазя всичко, което си ми дал.

Според това, което беше чула, такива бяха нормалните условия между държанките и техните покровители. Щом бе задължена да влезе в този свят, трябваше да се грижи за интересите си. Мълчанието на Алекс я обезпокои.

— Има нещо, което все още не съм ти обяснил — каза той накрая.

Лили потисна едно нервно потреперване.

— Не знам какво ще да е. С парите ли е свързано? С къщата? Ако става дума за приятелството ми с Дерек Крейвън, не трябва да се притесняваш, знаеш…

— Лили, млъкни. Чуй ме. — Алекс си пое дълбоко дъх. — Опитвам се да ти кажа, че не искам да си моя любовница.

— Не искаш… — Гледаше го неразбиращо и започна да кипи от гняв. Беше й се подигравал през цялото време? Ставаше дума за план, целящ да я унижи? — Тогава за какво, по дяволите, говорихме?

Алекс прегъваше и заглаждаше края на чаршафа, като че ли беше задача от особено значение. После вдигна решително глава и я погледна в очите.

— Искам да бъдеш моя съпруга.