Лайза Клейпас
И тогава ти дойде (8)

Глава 8

Алекс прекрачи прага на екстравагантно помещение в бароков стил и откри Лили, застанала като вкаменена в средата. Нейната неподвижност го разочарова. Усещаше, че може всеки момент да избухне. Опита се да гледа само лицето й, но не можа да забрани на очите си да се спуснат по тялото, обвито в черна дантела. Радваше се, че не се е съблякла. Искаше той да го направи. При тази мисъл сърцето му заби учестено и топлина се разля по тялото му.

Лили наруши тишината с нервен смях.

— Покоите на Дерек — каза и посочи стените. После кръстоса ръце и се усмихна иронично. — Очарователни са, нали?

Алекс хвърли поглед на тежкото кадифе, безбожно скъпите огледала и картините с митологични сцени по тях.

— Подхожда на личността му. — Бавно се приближи към нея. — Искаш ли да отидем на друго място?

— Не. — Отстъпи няколко крачки.

— Лили…

— Не. Не, почакайте. Преди всичко, бих желала да ви обясня нещо. — Насочи се към малка масичка, инкрустирана с минерали. Взе оттам един лист хартия и му го подаде. И отново се отдалечи. — Това е платежно за петнайсет хиляди либри. Страхувам се, че ще ми отнеме известно време да ги събера, но ви се заклевам, че ще получите парите си заедно с лихвите. Каквато лихва посочите, стига да е в границите на разумното, естествено.

— Не искам лихва.

— Благодаря. Много любезно…

— Искам една нощ с теб. — Смачка листа и го хвърли на пода. — Искам го от първия ден, в който те видях.

— Не — поклати глава тя. — Това няма да се случи. Съжалявам.

Алекс се приближи.

— Няма да те нараня.

Лили не помръдна, но един трепет премина през цялото й тяло.

— Не мога да направя това с вас — възкликна и повдигна ръце да се защити. — С никой мъж!

Той я погледна нежно. Защо я отблъскваше толкова идеята да му се отдаде? И с другите мъже ли беше същото? Тогава една невероятна идея мина през ума му. Как не се сети по-рано! Вдиша дълбоко.

— Ти… — започна — да не би да… предпочиташ жени?

— Какво? — Лили го гледаше неразбиращо. После почервеня като домат. — Боже мой! Не, не е това.

Алекс си помисли, че започва да полудява.

— Тогава за какво става дума? — попита напрегнато.

Тя поклати глава.

— Моля ви — прошепна, — приемете платежното.

Хвана я здраво за раменете.

— Погледни ме — каза, но тя продължаваше да стои с наведена глава. — Кажи ми, Лили.

Тя сухо се изсмя и тръсна глава.

— Наранил ли те е някой? Това ли е?

— Вие ми причинявате болка…

— Няма да те оставя да си тръгнеш. Обясни ми за какво става въпрос.

Остави я да се дърпа, докато осъзна, че е напразно и застана неподвижна. Той продължаваше да чака с глава, наведена над нейната. После я чу да казва без капка емоция:

— Знам какво си мислят мъжете, когато ме гледат, какво очакват от мен. Предполагат, че съм била с много мъже. Но имаше само един. Преди много години. Изпитвах любопитство и бях сама… О, имам доста извинения. Беше първия и последния. Мразех всеки миг, който прекарах с него. Опитът се оказа плачевен и за двама ни. Той беше известна личност във висшето общество, с репутацията на велик любовник. По тази причина мисля, че вината бе моя, не негова. Не съм способна да изпитам тези чувства. Аз съм последната жена, която някой мъж би искал в леглото си. — Засмя се горчиво. — Е, желаете ли ме още?

Алекс придвижи ръка към брадичката й и я принуди да повдигне глава. Сивите му очи излъчваха съчувствие и една мека светлина, като при пълнолуние.

— Да.

Лили усети сълза по бузата си. Опита се да се освободи от хватката му, но напразно.

— Не ме съжалявайте, за Бога!

— На съжаление ли ти прилича? — Хвана я за бедрата и я притисна към тялото си. — Съжаление? — Усили натиска срещу твърдия си член и я погледна в очите. — Защо мразиш това?

Тя поклати леко глава и прехапа устни.

— Първият път винаги е болезнено — каза той. — Не го ли очакваше?

— Естествено. — Изчерви се. — И ще продължавам да го мразя, дори и да не е било.

— Тогава съдиш всички мъже само по опита си от една-едничка нощ.

— Тя ми е достатъчна.

Алекс обгърна талията й, принуждавайки я да остане залепена до него. Заговори укорително:

— Какво щеше да стане, ако базирах мнението си за жените само върху опита ми с теб?

— Нямаше да сте нетърпелив да сключвате брак.

— Добре. — Наведе глава и целуна шията й. Тя се отдръпна. — Петнайсет хиляди са огромна сума — промърмори. — Сигурна ли си, че няма да размислиш върху идеята да прекараш няколко часа с мен?

— Подигравате ми се — сърдито каза тя.

— Не. — Дъхът му погали бузата й. — И се осмеляваш мен да наричаш инат. — Зарови пръсти в черните къдрици. — Оставила си спомените да се превърнат в кошмари с годините…

— О, продължавайте да се присмивате на чувствата ми — възкликна Лили. — Не знаете цялата история. И по-добре да умра, отколкото да ви я разкажа, така че не се опитвайте…

— Добре. — Положи устни върху косите й. — Желая те — каза с дрезгав и решителен глас. — Да не говорим повече. Ще го направим, дори и да не открием легло на това проклето място. — Силно я прегърна. — Остави го да се случи. Само това.

Лили затвори очи и зарови глава на гърдите му. Ръцете, които я прегръщаха, изглеждаха като от желязо. Усещаше топлината на мъжествеността му между бедрата си. Но той, въпреки нетърпението си, явно изчакваше нещо, докато движеше ръце по дължината на гърба й.

— Лили, — прошепна, — не се страхувай. Искам да си доволна. Ще ти го демонстрирам. Довери ми се. Трябва да ми се довериш.

Обзе я някаква странна пасивност, едно примирение. Толкова години се бореше с всички сили да се задържи на повърхността. Вече не й оставаха сили. Нямаше какво да губи. Накрая се сблъскваше с воля, по-силна от нейната и май нямаше друга възможност, освен да се остави на течението. „Остави го да се случи…“ Обърна нерешително глава по посока на вратата вляво.

— Мисля, че е натам — каза с пресекващ глас.

Алекс я взе на ръце без усилие и така преминаха през две помещения, докато накрая се озоваха в спалня с помпозни огледала в златни рамки и огромно легло е резбовани делфини по него. Пусна я на пода и взе лицето й в ръце, за да погали крайчеца на устните й. Тя гледаше с ококорени очи твърдите черти пред себе си, които изглеждаха златни на фона на бледото осветление. Той наведе глава и докосна устните й.

Изненадана от собствената си реакция, Лили усещаше върха на езика му да оставя влажна диря по лицето й. Топлината на устните му й се струваше странно приятна и изведнъж усети, че губи равновесие. Обгърна с ръце врата му, за да не падне и отвори устни в несъзнателна покана. Нашествието на Алекс бе бавно и постепенно, като че се страхуваше да насили бариерата на зъбите.

Да му се довери си бе чиста лудост. Знаеше, че нежността ще свърши всеки момент. Усещаше напрежението му, треперенето на ръката, докато сваляше едната й ръкавица. Чувстваше сдържаната му сила, заплашваща да избухне всеки момент. Но въпреки това, я освободи от другата ръкавица със същите бавни движения. После пръстите се насочиха към деколтето и погалиха крайчеца на дантелата.

Лили чуваше учестеното му дишане и се питаше защо действа толкова бавно. Може би си е променил мнението и ще я остави да си ходи… Мисълта я изпълни с надежда и в същото време с тревога. Тогава Алекс я хвана за раменете, обърна я и се зае с редицата миниатюрни копчетата на гърба, докато роклята й остана да се държи само на прозрачните ръкави. Много бавно коприна и дантела се озоваха на пода. После разхлаби връзките на долните й гащи и ги махна, оставяйки я почти гола, само по фината долна риза и бродираните чорапи.

Прекара устни по рамото й, придвижи внимателно ръка и докосна гърдите. Лили помисли, че подът пропада под краката й. После палецът му намери зърното и го накара да се втвърди от възбуда. Тя не можа да спре един гърлен стон и съпътстващото го движение постави ръката му в още по-добра позиция. Но това удоволствие й донесе и вълна от несигурност. Смяташе гърдите си за малки… Всичките й рокли бяха така направени, че да изглежда по-надарена. Алекс сигурно ще се разочарова…

Тъкмо щеше да даде някакво недодялано обяснение, когато ръката му си проправи път под тънката материя и обхвана голата й гръд. Пръстите му очертаха извивката и намериха малката розова пъпка.

— Толкова си красива — промърмори в ухото й. — Перфектна.

Въздъхна дълбоко и отметна ризата, така че гърдите й се показаха. Твърдият му член се опираше в интимното място между краката й и това я накара да се изчерви. Лекият му стон й доказа колко се наслаждава на контакта. Постави ръце на бедрата й, за да я задържи до себе си.

— Лили… О, Боже… — Целуна я, пъхайки език дълбоко в устата й. Тя го прегърна през врата и се предаде на нашествието.

Внезапно Алекс я пусна. Започна да дърпа ръкавите на сакото, опитвайки се да се освободи от него, но дрехата изглеждаше като залепена за тялото му. Изруга и задърпа още по-силно. Лили го изненада, като постави ръце на реверите и бавно смъкна сакото по раменете му. Без да го поглежда в очите, тя погали коприната на елечето и се зае с копчетата. Тялото му изгаряше и сърцето му щеше да изскочи от гърдите, но Алекс остана неподвижен. Когато тя свърши с копчетата, той захвърли елечето и разхлаби връзката.

Виждайки го да се съблича, Лили получи неприятни спомени за Джузепе и потрепери. Седна на края на леглото, твърдо решена да изгони тези мисли от главата си и да се отдаде на новите завладяващи емоции.

— Лили? — Алекс бе клекнал пред нея, поставил ръце от двете й страни.

Спомените от миналото се изпариха пред наситения сребрист блясък на очите му. Виждаше само него — един заплашителен тигър със златисти коси и бронзова кожа. Плахо го докосна по рамото. Неопитните й пръсти се насочиха към мястото, където започваха медните косми по гърдите. Мускулите на стомаха му се свиха. Плъзна пръсти по горната част на бедрото й, много внимателно откопча жартиера и се приготви да свали чорапа. Лили не смееше да диша.

Нещо го спря. Продължаваше да гали с показалец напрегнатата плът от вътрешната страна на бедрото й, непривично твърда от дългите години на езда. Тя напразно се опитваше да се прикрие с ризата.

— Не — промърмори и отстрани ръцете й.

Главата му се насочи към скута й. Тя се напрегна, като усети устните му върху кожата си. Лекото докосване на страната му и топлината на дъха му предизвикаха токов удар по тялото й. Опита се да отблъсне главата му, но той разтвори коленете й и я прикова на място.

Алекс се загледа в тъмната сянка между бедрата й. Тя продължаваше да се бори, но той я задържа със сила. Протестът й го извади от почти хипнотичния унес.

— Спокойно — прошепна. — Спокойно.

Отмахна настрана ризата и започна да я изучава с устни. Въздъхна, когато достигна окосменото хълмче, опиянен от сладкия женствен аромат. Откри нежната влажна пъпка и бавно я погали с език, постепенно усилвайки ритъма, усетил потръпването на бедрата й.

Продължи подлудяващото нашествие на устата си, докато съпротивата не изчезна. Лили галеше косите му с треперещи ръце. Задъхваше се, очите й блестяха и го гледаше със замаян поглед. Позволи на Алекс да я положи на леглото, да свали долната риза и да гали гърдите й. После той се наведе и погали с език тъмния кръг, където бялата й кожа контрастираше със зърното. Взе го между устните си и с леки всмуквания го превърна в копринено твърдо топче.

Лили постави ръце на широкия му гръб и с всички сили се опита да го привлече към себе си. Някакъв примитивен инстинкт настояваше да почувства тежестта му върху гърдите и между краката си. Алекс изостави зърното и потърси устата. Тя надигна бедра и докосна подутината в панталоните му. Той изстена и целувката стана по-настоятелна. Настани се между бедрата й и промърмори:

— Скъпа… няма да ти причиня болка… няма…

Пръстите му нежно и внимателно галеха влажното и подуто интимно място. Тя стенеше и първо се опита да се отдръпне, а после застина неподвижно, издавайки въздишки на удоволствие. Намерението на Алекс да бъде търпелив се изпари. Тялото й се отваряше под него и той се подчини на вълната от нежност, алчност и страст. Недодялано разкопча панталона си и се намести върху нея, разтваряйки бедрата й. Тя извика в безполезен опит да спре нахлуването му, но вече бе късно. Алекс се намираше в топлината на тялото й.

Хвана главата й и я целуна. Лили го погледна изненадано с широко отворени насълзени очи.

— Наранявам ли те? — прошепна той и изтри влагата от очите й.

— Не — беше треперещия отговор.

— Скъпа…

Продължи да се движи в тялото й, опитвайки се да е нежен. Огромното удоволствие заплашваше да разруши крехкото му самообладание. Лили притвори очи и вдиша дълбоко, без да престава да гали гърба му. Усещаше мощните движения на Алекс, докато я правеше негова, които й доставяха едновременно болка и удоволствие. Въздъхна, когато усещането се засили и той проникна още по-дълбоко. Не можа да се сдържи, извика задавено и се вкопчи в него.

Очите му блестяха от удоволствие. Наведе глава и засмука зърното й. Лили потрепери. Той я хвана здраво, насочил цялото си внимание към напрежението в долната част на телата им. С няколко последни мощни удара достигна до умопомрачителен оргазъм.

Лили продължи да трепери под него. Бе заврял лице в топлината на шията й, но се надигна леко да не я смазва с тежестта си. После, въпреки лекия й протест, легна настрани и я прегърна през кръста. Лили положи глава на русите косъмчета по гърдите му и вдиша мъжкия аромат. Нямаше да се чувства така спокойно, сгушена в него, ако се бе опитал да направи някакъв коментар, независимо дали ироничен или любезен. Но Алекс запази мълчание, ровейки из къдриците й. Чувстваше се странно отпусната, излегната така до него, гола, покрита само с чаршаф. Като опиянена от вино. Трябваше да стане и да се облече…

Почти заспала, промърмори нещо за одеяла. Той придърпа завивките и двамата се сгушиха под тях. Алекс бе напълно гол и Лили остана леко изненадана от усещането за голите му крака, вплетени в нейните.

— Спокойно — прошепна, галейки я леко по гърба.

Тя се отпусна и се прозина.

Събуди се след известно време, без да има представа дали е спала минути или часове. До нея Алекс бе потънал в дълбок сън. Едната му ръка я прегръщаше, а другата бе под главата му. Бавно започна да анализира ситуацията: тялото, долепено до нейното, дъха му върху шията й, копринения допир на косата. Изчерви се, като се сети за споделената интимност.

Винаги се бе считала за светска жена и бе слушала коментарите на някои държанки относно качествата на любовниците им. Но никой не я бе подготвил за онова, което Алекс направи с нея тази нощ. Замисли се за миналото му, за жените, които е познавал, за опита… На лицето й се появи сянка.

Сантиметър по сантиметър започна да се отдръпва от него.

Усещаше иглички по цялото си тяло, но не от болка, а от спомените за преживяното. Никога не бе и сънувала, че може да е така. Нямаше нищо общо с фиаското й с Джузепе. Измъкна се от леглото и чу Алекс да мърмори нещо. Не отговори, като си мислеше, че ще заспи отново. Той потърси между завивките и после се прозина.

— Какво правиш? — попита със сънен глас.

— Милорд… Алекс, помислих, че… трябва да си ходя.

— Ден ли е вече?

— Не, но…

— Връщай се в леглото.

Арогантността му й се стори забавна.

— Говориш като някой феодал на един от селяните си — каза. — През Средновековието щеше да си точно на мястото си.

— Аха. — Нямаше желание да говори.

Лили бавно се приближи към леглото и се мушна под завивките. Легна до него, почти без да го докосва.

— Ела по-близо — каза той.

Усмивка озари устните й. Срамежливо го погали по врата, опирайки връхчетата на гърдите си в мощната му гръд. Той не помръдна, но дишането му се промени.

— Още по-близо.

Легна отгоре му. Усети мъжествеността му да вибрира срещу стомаха й и отвори широко очи. Ръката му се разхождаше по снагата й, оставяйки огнена диря след себе си. Тя помилва устните и леко наболата брада.

— Защо си тръгваше? — промърмори той и целуна дланта, китката и свивката на лакътя й.

— Помислих, че сме свършили.

— Сгрешила си.

— Понякога и аз мога да греша.

Хареса му. Разбра го по усмивката, която Алекс не се помъчи да скрие. После я повдигна, така че гърдите й застанаха точно пред устата му. Когато усети влажната топлина на езика му върху зърното си, сърцето й започна бясно да препуска. Не пропусна и другата гърда, а после положи уста между двете. Тя продължаваше да трепери, когато Алекс я пусна и се засмя.

— Какво искаш? — прошепна. — Кажи ми.

Лили бе неспособна да произнесе и дума, затова устата му се наклони към нейната. Отпусна ръка да погали стройните й бедра. Хапеше нежно устните й и я дразнеше с пощипвания. Постепенно и тя се включи в играта. Потърси устата му и бе възнаградена с настъплението на езика му. Повдигна нагоре бедра в търсене на твърдия натиск на тялото му, сграбчи го за раменете и произнесе името му. Алекс легна на една страна, хвана единия й крак и го прехвърли над своите.

— Желаеш ли ме?

— Да.

— Направи го тогава. — Не спираше да я гали и я подкани нежно: — Хайде!

Тя продължаваше да стои с ръце на раменете му.

— Не мога.

Алекс отвори устата й със своята и раздвижи език, като я възбуди до краен предел.

— Ако ме желаеш, ти ще трябва да го направиш — каза й.

Пулсът му се ускори, когато ръката й напусна рамото му и усети пръстите й да галят набъбналата му мъжественост. Дъхът му спря и цялото му тяло се втвърди. За момент ръката й се отдръпна като попарена, но отново се върна несигурна. Алекс издаде стон от удоволствие и се раздвижи, за да улесни задачата й. Накрая не можеше вече да издържа и бързо я облада.

— Това ли искаше? — попита и започна да се движи. — Така ли?

— О… да… — Лили изстена и завря лице в трапчинката на шията му.

Въпреки нуждата от облекчаване, Алекс задържаше страстта си, тъй като не искаше да я нарани.

— Не толкова бързо — промърмори. — Имаме часове… и часове… — Виждайки я да се извива срещу него, молейки за още, се завъртя върху нея и я застави да мирува. — Отпусни се. — Целуна шията й.

— Не мога…

— Имай търпение, дяволче, и не ме карай да бързам. — Вплете пръсти в нейните и повдигна ръцете им над главата си. Тя остана неподвижна и беззащитна за набезите му. — Мислих за това цяла нощ — прошепна, като поддържаше ритъма, докато от устата й започнаха да излизат стонове на удоволствие. — Да те накарам да ме желаеш… да ме молиш…

Тя едва разбираше смисъла на прошепнатите нежни думи, но през тялото й премина тръпка на страх. Трепереща и изпотена, с желание приемаше ритмичните движения на бедрата му. В този момент не съществуваше нищо друго, освен тъмнината, движението и огъня в тялото й, което я накара да повтаря името му между стенанията.

— Точно така — прозвуча дрезгавия глас на Алекс. — Ще си спомняш… ще искаш още… и ще го направим отново… и пак…

Лили потрепери и извика, когато я заля вълна от усещания, които я опустошиха напълно. Алекс навлезе още по-дълбоко и с няколко бързи движения достигна и той своето освобождение. Бе изцеден, без дъх, заситен. Прегърна я и тя веднага заспа, като дете, положила глава на рамото му. Галеше леко гърба й, уплашен от чувството на щастие, което го изпълваше.

Бе реалист, не вярваше в нещата, които нямаха разумно обяснение. Но неочакваната поява на Лили в живота му изглеждаше като Божие провидение. Досега бе позволявал на болката от загубата на Каролин да затъмни всичко останало. Нежеланието му да напусне онова чувство си бе чист инат. Искаше да остане завинаги в горчивото си отчуждение и да използва Пенелопе да запази самотата си. Само Лили, с нейните различни настроения, с енергията и очарованието си, бе успяла да сложи край на това.

Тя говореше насън. Алекс я успокои, като й мърмореше нежни думи и целуваше челото й.

— Какво ще правя с теб? — запита се. Искаше следващия ден никога да не настъпва.

 

 

Първата реакция на Лондон от събитието, което скоро щеше да стане известно като „скандалът“, Лили получи в магазина на мадам Моник Лафльор на Бонд Стрийт. Моник бе модна дизайнерка, която приспособяваше смелите модели на Париж към разумния английски вкус и винаги първа научаваше последните клюки. Нещо в сладкия акцент и в очарователните сини очи караше дамите да й се доверяват, от перачките до дукесите. Бе около четиридесетгодишна, атрактивна, с тъмна коса, щедра и с добро сърце. Забележителната й личност и уменията й да разговаря бяха привлекли доста добра клиентела. Жените й доверяваха тайните си и очакваха да ги облече подобаващо, като знаеха, че Моник е една от странните птици, които никога не се съревноваваха със собствения си пол. Не прибягваше до измами, нито пък изпитваше ревност.

— И мен какво ме интересува, че една жена има очарователен любовник или, че самата тя е прелестна? — довери веднъж на Лили. — Имам чудесен съпруг, добра професия, много приятели и всички клюки, които искам! Харесвам си живота и нямам време да завиждам на останалите за това, което имат.

Лили влезе в магазина с обичайната си енергична походка. Кара, една от помощничките, излезе да я посрещне. Момичето носеше коприни и муселини, но се спря и я огледа любопитно.

— Госпожице Лоусън! Хм. Почакайте, ще кажа на мадам Лафльор, че сте тук.

— Благодаря — отвърна Лили и се запита каква е причината за държанието й. Не мислеше, че са разбрали за облога й с Алекс. Нямаше и един ден, за Бога!

Но съмненията се разсеяха, когато Моник се появи иззад завесите, които отделяха магазина от шивачницата. Тя знаеше.

— Лили, cherie! — възкликна французойката, прегръщайки я горещо. — Когато разбрах за случилото се, знаех, че ще се появиш тук съвсем скоро. Сега ти трябват много нови рокли, n’est-ce pas?

— Как разбра толкова скоро? — попита Лили смаяна.

— Лейди Уилтън беше тук преди малко. Разказа ми всичко. Съпругът й е бил снощи в Крейвън’с. Скъпа, толкова се радвам за теб! Какъв чудесен ход! Казват, че лорд Рейфорд е луд по теб. И сега всички мъже ще се избият да са следващия в списъка. Ще тръгнат по петите ти. Сега, когато знаят, че си за продан, можеш да сложиш каквато си поискаш цена и всеки с удоволствие ще плати за привилегията. Никога досега жена не си е позволявала да избира по този начин! О, помисли за бижутата, каретите, къщите, за всички богатства, които ще имаш! Ако си изиграеш добре картите, cherie, ще станеш една от най-богатите жени в Лондон. — Бутна Лили в един тапициран стол и постави в полата й куп скици на модели, един екземпляр от La Belle Assemblee, както и някои публикации за последните модни тенденции. — Maintenant, може би ще им хвърлиш едно око, докато си говорим. Искам да ми разкажеш всичко, до последния детайл. Както виждаш, връщат се шлейфовете. Малко е неудобно да ги влачиш по пода, но пък са забележителни. Кора! Кора, донеси мострите и кафе за госпожица Лоусън.

— Няма много за разказване — каза Лили, като потъна в стола си и заби поглед в скицата пред себе си.

Моник я наблюдаваше настоятелно, но приятелски.

— Не бъди скромна, скъпа. Това е голяма победа. Много хора ти завиждат. Като прие протекцията на господин Крейвън за известно време, направи демонстрация на твоята чувствителност… В края на краищата е достатъчно богат, за да не обръщаш внимание на неговата вулгарност. Но вече бе време да го смениш. И лорд Рейфорд е отличен избор. Толкова образован, красив и богат. Произлиза от стара фамилия аристократи, не като някои господа, които си купуват титлите и богатството им е със съмнителен произход. Постигнахте ли вече съгласие, cherie? Ако искаш, мога да ти препоръчам един адвокат… Уреди нещата между Виола Милер и лорд Фонтмер…

Лили почти не обръщаше внимание на приказките на Моник и на скиците, които й пъхаше в ръцете. Мислеше върху случилото се тази сутрин. Откакто се събуди, усещаше нещо средно между безпокойство и някаква странна еуфория. Несъмнено вече говореха за тях из салоните и кафенетата. Облече се, докато Алекс още спеше, и се измъкна като крадец.

Но, изненадващо, изобщо не съжаляваше. Невъзможно й бе да мисли за изминалата нощ с ирония. Никога не си бе представяла, че Алекс Рейфорд със студените си сини очи и своята резервираност може да бъде такъв нежен и страстен любовник.

Всичко й изглеждаше като сън. Мислеше си, че разбира всичко, но сега графът на Уолвертън й се струваше една мистерия. Знаеше само, че трябва да го отбягва, поне докато изясни идеите си. С Божията помощ Алекс щеше да се върне в имението, доволен от компенсацията за загубата на Пенелопе.

Време е да се занимае с петте хиляди либри.

Тази нощ ще се играе силно в Крейвън’с. Ако не успееше да събере цялата сума, ще пожертва някои от бижутата и роклите си.

— Ще ми разкажеш ли нещо за него? — Моник се опитваше да извади някаква информация. — Не, че се си пъхам носа в чужди работи, cherie, но какво става с годежа между Уолвертън и сестра ти? Все още ли продължава?

Лили пренебрегна въпросите и иронично се усмихна.

— Достатъчно, Моник. Дойдох за една услуга.

— Само кажи — каза французойката.

— Тази нощ ще има маскен бал в Крейвън’с. Важно е да ме видят с нещо много специално. Знам, че трябваше по-рано да те помоля, нали имаш толкова работа, но може би ще успееш да измислиш нещо…

— Oui, oui, разбирам — каза ентусиазирано Моник. — Става въпрос за спешен случай… Първата ти публична поява след le scandale. Тази нощ всички погледи ще бъдат насочени към теб. Трябва да носиш нещо изключително.

— Ще платя на кредит — каза Лили, като избягваше да гледа Моник в очите.

— Както искаш. С богатството на лорд Рейфорд на твое разположение ще можеш да купиш половината град!

Лили сви рамене и се усмихна неубедително, потискайки желанието си да й каже, че няма намерение да става държанка на Рейфорд, нито пък на някой друг. И че не разполага с пари.

— Искам нещо дръзко. Ако ще съм неприлична, поне да е със стил. — Не й оставаше друг избор, освен да се показва безсрамно. Освен това, роклята трябваше да отклонява вниманието на мъжете, така че когато играеха, да не се заглеждат много в картите си.

— Ти си едно много интелигентно момиче. Добре, ще ти направим такъв костюм, който ще накара целия град да заговори. — Моник я огледа преценяващо. — Може би… ще бъде чудесно… о, да…

— Какво?

Модистката се усмихна доволно.

— Cherie, ще те дегизираме като първата изкусителка.

— Далила? Или имаш предвид Салом?

— No, ma petite… като първата жена, Ева!

— Ева?

— Bien sur, и след години ще говорят за това!

— Добре — обади се несигурно Лили, — не мисля, че ще ти отнеме много време да го приготвиш.

 

 

Алекс се запъти към Суонс Корт, собственост на фамилията на Бейсуотър Роуд. Ставаше дума за имение в класически стил, със симетрични странични крила, гръцки колони и високи студени салони с облечени в мрамор стени и гипсови скулптури. Притежаваше също и огромни конюшни с помещение за карети, което побираше до петнайсет екипажа. Макар, че Алекс рядко идваше тук, имаше добре обучен персонал, който поддържаше мястото в безупречен вид.

Госпожа Ходжис, възрастната икономка, излезе да го посрещне. Имаше очарователно лице, обрамчено с фини прошарени букли. Изглеждаше изненадана да го види, но бързо се окопити и го придружи вътре в къщата.

— Милорд, не бяхме известени за идването ви. Можехме да приготвим…

— Няма нищо — прекъсна я Алекс. — Смятам да остана тук цяла седмица, а може и повече.

— Да, милорд. Ще информирам готвачката… Ще иска да зареди килера. Ще желаете ли да закусите, милорд, или да я пратя на пазар?

— Не съм гладен — отговори й с усмивка. — Ще се поразходя наоколо, госпожо Ходжис.

Алекс се съмняваше, че ще огладнее през следващите няколко часа. Преди да напусне апартамента на Крейвън, една слугиня му донесе поднос с яйца, различни видове хляб, пудинг, шунка, наденица и плодове. Един мъж, който се представи като личния камериер на Крейвън, изчетка и приготви дрехите му и го обръсна с голяма сръчност. Няколко слуги приготвиха вана с гореща вода, поднасяйки му накрая затоплени хавлии и скъп парфюм.

Никой от тях не отговори на въпроса му, къде шефът им е прекарал нощта. Алекс не можеше да си обясни защо този мъж, който толкова се притесняваше за Лили, я бе натикал в ръцете на друг и дори бе предоставил собствените си покои. Крейвън бе вълк единак: хитър, суров, предпазлив и неразбираем.

Алекс искаше да знае каква връзка съществуваше между него и Лили.

 

 

Ходеше безцелно из къщата с ръце в джобовете. Тъй като не бе предупредил за пристигането си, повечето от мебелите бяха покрити с калъфи за предпазване от праха. Помещенията бяха боядисани в студени пастелни тонове, а подовете — покрити със старинни килими. Всички спални разполагаха с камини и широки будоари. Стаята на Алекс бе огромна, с висок таван, изрисуван като синьо небе с облаци. Централно място в имението заемаше елегантен бален салон в бяло и златно, с високи мраморни колони, величествени свещници и впечатляващи фамилни портрети.

Алекс бе живял тук няколко месеца по време на връзката си с Каролин. Бе организирал балове и соарета, на които присъстваха както Каролин, така и цялото й семейство. След смъртта й избягваше мястото и спомените, свързани с него. Но в момента те не му причиняваха болка, а само леко чувство на нежност.

Искаше да доведе Лили тук. Представяше си я да организира бал, да се движи между гостите с ослепителната си усмивка и тъмната си красота, подчертана от бяла копринена рокля. Мисълта за нея го оживи. Запита се какво й минава през главата, в какво настроение е била тази сутрин. Не остана очарован, когато се събуди и установи, че си е отишла. Искаше да види голото й тяло на дневна светлина и отново да правят любов. Искаше устните й да изговарят името му, пръстите й да се вплетат в косите му и…

— Милорд? — Търсеше го госпожа Ходжис. — Милорд, имате посещение.

Новината накара пулса му да се ускори. Бързо подмина икономката, слезе по централното стълбище и се насочи към приемната. Закова се на място, когато видя госта.

— По дяволите — промърмори.

Не беше Лили, а братовчед му Роско, лорд Лайън, когото не бе виждал от месеци.

Рос, млад и атрактивен безделник, бе първи братовчед по майчина линия. Висок, рус, пращящ от здраве и чар, бе любимеца на дамите от висшето общество, чиито съпрузи не ги задоволяваха. Многобройните преживявания, натрупани от обиколките му по света, заедно с любовните авантюри, го бяха направили циник. В семейството коментираха, че Рос се е отегчил от живота още на петгодишна възраст.

— Никога не идваш, ако не искаш нещо — каза грубо Алекс. — Какво е този път?

Рос му се усмихна.

— Усещам липса на ентусиазъм, братовчеде. Другиго ли очакваше? — Рос се гордееше с навика си да отговаря на въпроса с въпрос, една от причините, поради които остана съвсем малко време в армията.

— Как разбра, че съм тук? — попита Алекс.

— Логика. Можеше да си на две места — или тук, или в прегръдките на една известна дама с малки, но предизвикателни гърди. Реших да си пробвам късмета първо тук.

— Изглежда, си чул за снощи.

Намръщеното лице на Алекс явно не впечатли Рос.

— Нима е останал някой в Лондон, който още да не знае? Позволи ми да ти изкажа най-дълбокото си уважение. Никога не съм подозирал, че си способен на такова нещо.

— Благодаря. — Посочи му вратата. — А сега си отивай.

— О, не, все още не. Дойдох, за да говоря с теб, братовчеде. Бъди любезен. В края на краищата ме виждаш само веднъж-дваж пъти в годината.

Алекс се усмихна против волята си. Двамата с Рос поддържаха връзка на приятелски спречквания още от деца.

— Проклетник! Хайде, ела да се разходим в градината.

Запътиха се към салона и оттам, през остъклените врати, излязоха навън.

— Когато ми разказаха за суровия ми братовчед и непокорната Лили, не можах да повярвам на ушите си — сподели Рос, докато вървяха по меката трева. — Облог за вниманието на една жена… Не и нашия скучен и обикновен граф Уолвертън. Сигурно се отнасяше за друг. — Наблюдаваше внимателно Алекс. — Но изглеждаш някак си… Не те бях виждал такъв от времето на Каролин.

Алекс сви рамене от неудобство. Спряха насред градината пред огромен слънчев часовник.

— Почти две години живееш като монах — продължи Рос.

— Имах си своите моменти — отговори му през зъби.

— Да, но винаги си потиснат и дистанциран, дори и към най-близките си приятели. Запита ли се защо новината за брака ти с Пенелопе бе приета с толкова малко ентусиазъм? Хората си даваха сметка, че бедното момиче изобщо не те интересува и ви съжаляваха.

— Сега вече няма защо да я съжаляват — промърмори Алекс. — „Бедното момиче“ е щастливо омъжена за виконт Стамфорд. Избягаха в Гретна Грийн.

Братовчед му го погледна изненадано и подсвирна.

— Добрият Закари. Сам ли го направи? Не, някой трябва да му е помогнал.

— Сам-самичък — каза Алекс иронично.

Рос замълча, преценявайки информацията. Обърна се със смях към графа.

— Не ми казвай, че е била Лили. Явно затова си се държал така снощи в Крейвън’с. За да си разчистите сметките. Lex talionis.

— Това не трябва да става публично достояние — предупреди го Алекс.

— За Бога, направил си го за семейната чест! — възкликна Рос. — Но нещо е станало… Възвърна си желанието за живот, нали? Това доказва твърденията ми, че прелестите на Лили Лоусън биха могли да вдигнат и мъртвец.

Алекс се опря на каменния часовник със свит крак. Лекият бриз разроши косата му. Замисли се за Лили в прегръдките му. Отново го изпълни това абсурдно усещане за щастие и цялост. Усети как се усмихва.

— Тя е необикновена — призна.

— А! — Сините очи на Рос искряха от любопитство, нещо типично за него. — Смятам да съм следващия. Кога се вдига забраната?

Усмивката на Алекс се изпари. Погледна към братовчед си заплашително.

— Няма наддаване.

— О, наистина ли? През последните две години не е имало мъж под осемнайсет, който да не я желае, но всички знаеха, че е запазена територия на Дерек Крейвън. Очевидно след снощи нещата са се променили.

— Моя е — каза Алекс, без дори да се замисли.

— Трябва да плащаш, за да я издържаш. И сега, когато цял Лондон знае за случилото се, ще завалят предложения за бижута и замъци. — Рос се усмихна. — Смятам, че моята оферта от четворка арабски коне ще е достатъчна, макар че може би ще трябва да се разделя и с една или две диамантени диадеми. Алекс, би могъл да й подшушнеш нещичко за мен. Струва ми се логично, че искаш да я задържиш за известно време, но имам намерение да съм следващия й покровител. Не съществува друга като нея, така красива и страстна. Всеки, който я е виждал по време на лов с прочутите й червени панталони, си е представял как язди върху него…

— Рос, — прекъсна го Алекс и се отблъсна от часовника. — Малинови са. И няма да позволя нито на теб, нито на когото и да било друг да я докосне.

— Не можеш да го предотвратиш.

Изражението на графа стана буреносно.

— Мислиш ли?

— Боже мой! — възкликна очарован Рос. — Наистина си ядосан. Разгневен, по-скоро. Гориш целия. Настръхнал, раздразнен, обиден като…

— Върви по дяволите!

Братовчед му се усмихна развеселен.

— Никога не съм те виждал такъв. Какво става, за Бога?

— Става това — изръмжа Алекс, — че ще удуша всеки, който се осмели да я доближи.

— Тогава се приготви да се биеш с половината мъже в Лондон.

До този момент Алекс не си бе дал сметка за студената подигравка в погледа на братовчед си. Бе налапал въдицата.

— Проклет да си!

Рос стана сериозен.

— Притеснявам се за теб. Не ми казвай, че изпитваш нещо към нея. Лили не е жена, която може да остане с един мъж до края на живота му. Дори не може да се твърди, че е опитомена. Не се опитвай да превърнеш една авантюра в нещо трайно.

Лицето на Алекс стана непроницаемо.

— Отивай си, преди да съм те убил.

— Лили е жена с опит. Ще те накара да си загубиш главата. Казвам ти го, защото знам как преживя загубата на Каролин. Беше в ада. Не мисля, че ще ти хареса да повториш пътуването. Не разбираш каква е всъщност Лили Лоусън.

— А ти? — попита Алекс с нисък глас. — Изобщо някой разбира ли я?

— Защо не попиташ Дерек Крейвън? — подхвърли Рос, наблюдавайки го отблизо, за да види дали е попаднал в целта.

Графът го изненада с една ленива усмивка.

— Крейвън няма нищо общо, Рос. Поне отсега нататък. Единственото, което ти трябва да знаеш, е, че ако се опиташ да доближиш Лили, ще ти откъсна главата. Хайде, визитата ти свърши. — Запъти се към къщата.

Рос го последва.

— Обясни ми само — каза — колко време смяташ да останеш с нея.

Алекс се усмихна, без да забавя крачка.

— Намери си друга жена, Рос. Да чакаш Лили ще е загуба на време.

 

 

На Сейнт Джеймс Стрийт имаше огромна опашка от карети. Всички искаха да присъстват на маскения бал в Крейвън’с. Пълната луна осветяваше улицата, отразяваше се в лъскавите костюми и очертаваше странни сенки по паважа. Улицата се огласяше от музика, идваща от отворените прозорци на клуба, от енергична полонеза до елегантен валс.

Всеки бал можеше да се превърне в сцена на крайности. И ако се прибавят и костюмите, дори можеше да стане опасно. Маскираните хора имаха навика да вършат неща, за които дори не биха помислили в нормалното си ежедневие. Освен това Крейвън’с бе известен с толерантността си към по-свободното поведение, с безбройните закътани местенца и уединени салони, с привлекателната смесица от проститутки, високопоставени дами, мошеници, джентълмени… Всичко можеше да се случи.

Лили слезе от каретата си и внимателно се насочи към входа. Краката й бяха боси и усещането за студения паваж я караше да потръпва. Криеше костюма си, или по-точно казано голотата си, под черна пелерина, която я покриваше от главата до петите.

Чувстваше се напрегната. Алкохолът, веселбата и ролята, която смяташе да изиграе, щяха да й помогнат да спечели петте хиляди либри. На всяка цена.

След като си проби път между чакащите, поздрави иконома с кимване. Сигурно я разпозна, въпреки доминото от зелено кадифе и дългата черна перука, защото не направи опит да я спре. Дерек я очакваше. Лили чу гласа му зад гърба си още с влизането си:

— Виждам, че си добре.

Тя се обърна. Той се бе дегизирал като Бакхус, бога на виното и разпуснатото поведение. Носеше бяла тога и сандали, а на главата му имаше венец от лозови листа. Гледаше я изпитателно. Лили усети, че се изчервява под доминото си.

— Естествено, че съм добре — каза. — Защо да не съм? — Усмихна му се студено. — Извини ме, но искам да играя. Трябва да спечеля пет хиляди.

— Чакай. — Постави ръка на рамото й и я погледна с погледа на стар приятел. — Да се поразходим.

Тя се разсмя недоверчиво.

— Смяташ, че можем да продължим приятелството си, сякаш нищо не се е случило?

— И защо не?

— Защото снощи заложих тялото си на карти в момент на отчаяние. Ти не само не ме спря, но и използва случая да забавляваш гостите си. Това не е поведение на приятел, Дерек, а по-скоро на сводник.

Той изпръхтя презрително.

— Не ме интересува, че искаш да се потъркаляш с някого. Аз често го правя. Това не променя нищо между теб и мен.

— Снощи беше различно — каза Лили, без да губи самообладание. — Помолих те да ми помогнеш, да спреш нещата. Но ти ме изостави, Дерек.

Думите й събудиха някакво тъмно чувство у него. В погледа му личеше неудобство и бузата му нервно потрепваше.

— Разбира се, че ме е грижа за теб. Но какво става в леглото няма нищо общо.

— Значи каквото и да направя, на теб ще ти е все едно, така ли?

— Така трябва да бъде — промърмори той.

— О, Дерек, — прошепна тъжно Лили. Започваше да разбира някои неща, които я озадачаваха през последните две години. Дерек отдавна знаеше за отчаяната й нужда от пари и въпреки това, никога не бе предложил помощта си. Мислеше си, че е от чисто скъперничество. Но сега смяташе, че е било от страх. Той предпочиташе фалшиво приятелство пред истинско. Перипетиите от младостта бяха наранили сърцето му по жесток начин. — Тогава всеки е свободен да прави каквото си иска, така ли? — продължи тя. — Ти си доволен да стоиш настрана и да наблюдаваш, все едно си на театър на марионетки. Много по-сигурно е, отколкото да предприемаш рискове и да поемаш отговорности. Колко удобно! Добре, няма да те моля повече за помощ. Не ми и трябва вече. Странно, от снощи сякаш съм изгубила всичките си скрупули. — Отметна пелерината и изчака реакцията му.

Влизащите в този момент замряха на местата си и заковаха погледи в нея.

На пръв поглед костюмът й създаваше впечатление, че е гола. Моник бе използвала прозрачен газ с телесен цвят, прилепен по тялото, и бе добавила огромни зелени листа, които заедно с дългата до бедрата перука покриваха достатъчно. Но въпреки това се виждаха изкусителни части кожа и стройната й фигура. Най-фрапиращото бе една изрисувана змия, която се виеше от глезена до рамото. Една приятелка на Моник, художничка, прекара три часа в оформянето й.

Лили се усмихна изкусително и повдигна червената ябълка, която носеше в ръката си, към носа на Дерек.

— Искаш ли да отхапеш? — попита лукаво.