Лайза Клейпас
И тогава ти дойде (11)

Глава 11

Рутърс наблюдаваше графа и се опитваше да прецени доколко представлява заплаха. Мечката продължаваше да се движи неспокойно из клетката в резултат на напрегнатата атмосфера наоколо. Но ръмженето й не бе нищо, в сравнение със звука, който нададе Алекс, когато се хвърли към Рутърс. Лили си пое дълбоко дъх, когато тежестта, която я притискаше, изчезна. Докато дробовете й се пълнеха с въздух, постави ръка на наболяващите я ребра и се опита да види какво става.

Двамата мъже се бореха ожесточено и се движеха с такава скорост, че единственото, което успяваше да види от Алекс, бе отблясъка от русите му коси. Ръмжеше и нанасяше юмруци върху лицето на Рутърс и се опитваше да го стисне за гърлото. Противникът му го хвана за яката и го преметна над главата си. Когато видя съпруга си да пада на земята, Лили изписка и се опита да го доближи. Но Алекс скочи на крака, избегна един удар, хвана Рутърс и го запрати към скупчените сандъци в ъгъла. Дървото стана на трески под тежестта на тялото му.

Лили го гледаше с отворена уста.

— Боже мой, — промърмори.

Не можеше да го познае. Представяше си няколко цивилизовани удара, обиди, дуел с пистолет дори. Но Алекс се превърна пред очите й в жаден за кръв непознат, решен да победи противника си само със силата на юмруците си. Никога не бе мислила, че може да стане толкова брутален.

Рутърс с мъка се изправи и отново налетя. Алекс се отмести встрани и заби юмрук в ребрата му. После го довърши с удар по гърба. Исполинът падна с вик на земята и от устата му потече кръв. Опита се да се изправи, но накрая се предаде със стон.

Алекс бавно разтвори юмруци. Обърна глава към Лили. Тя отстъпи крачка, уплашена от дивия блясък в очите му. Когато чертите му се отпуснаха, се затича към него и го прегърна трепереща.

— Алекс, Алекс…

Той я притисна в обятията си и се опита да я успокои.

— Дишай дълбоко. Още веднъж…

— Дойде точно навреме — каза задъхано.

— Казах ти, че ще се грижа за теб — промърмори той. — Няма значение какви трудности ми създаваш.

Стисна я силно, без да престава да нашепва нежности в ухото й. Пъхна ръка под изцапаната с кал пелерина и я погали по гърба. Тя започна да се смее истерично.

— Спокойно — каза той. — Спокойно.

— Как разбра? Как ме намери?

— Лейди Лайън не беше вкъщи. Отидох в Крейвън’с и разбрах, че си излязла, въпреки че каретата и слугите бяха там. Уърти призна, че си тръгнала сама към Ковънт Гардън. — Посочи с глава към края на уличката, където стоеше кочияшът с два коня. — Грейвс и аз обикаляхме улиците, докато те намерим. — Повдигна главата й и я погледна в очите. — Наруши обещанието, което ми даде, Лили.

— Не. Отидох в Крейвън’с с придружители. Това беше всичко, за което ме помоли.

— Да не спорим сега — заяви усмихнато. — Много добре знаеш какво имах предвид.

— Но, Алекс…

— Мълчи.

Забелязаха двама здрави мъже да се приближават към тях.

— Какво, по дяволите…? — възкликна единият, докато другарят му се почесваше по главата. — Докарай мечката. Кучетата са нетърпеливи след язовеца.

— Не! — извика Лили, готова да им се противопостави. — Не, проклети касапи! Защо не хвърлите един от вас на кучетата? Няма да ви оставят никаква възможност. — Обърна се към Алекс и го хвана за ризата. — Купих мечката. Моя е! Когато разбрах какво смятат да правят с нея… Бедното животно… Не мога да не го съжалявам. Не позволявай да го отведат, ще го разкъсат…

— Лили. — Взе лицето й в ръце. — Успокой се. Чуй ме. Това се случва всеки ден.

— Това е жестоко! Варварско!

— Съгласен съм. Но в случай, че спасим това животно, ще намерят друго.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Казва се Поки — каза с тънък глас. Даваше си сметка, че поведението й е глупаво. Никога не бе имала такива емоционални изблици, нито пък бе умолявала някой мъж да й помогне. Но явно бе полудяла след срещата с дъщеря си и събитията от последните дни. — Няма да им позволя да я отведат. Искам я като сватбен подарък, Алекс.

— Сватбен подарък? — Той хвърли поглед на раздрънканата каруца. Старата мечка подаваше муцуна през решетките. Оставаше й малко живот, с борба или без.

— Моля те — прошепна Лили, положила глава на измачканата му риза.

Той изруга под нос и я отдалечи от себе си.

— Върви при Грейвс и се качвай на единия кон — промърмори. — Аз ще се оправя с това.

— Но…

— Направи го — гласът му беше спокоен, но решителен.

Лили се подчини. Бавно се насочи към конете.

Алекс се приближи към двамата мъже.

— Животното е наше — каза.

Единият направи крачка напред.

— Трябва ни за боя.

— Ще трябва да си намерите друго. Съпругата ми иска това. — Усмихна се, но погледът му остана студен и заплашителен. — Нещо да възразите?

Мъжете погледнаха неподвижното тяло на Рутърс, а после и Алекс. Очевидно никой от двамата не желаеше да сподели участта на съучастника им.

— Тогава какво, по дяволите, да дадем на кучетата? — попита жално единият.

— Имам няколко предложения — отговори Алекс твърдо, — но никое няма да ви хареса.

И двамата отстъпиха, уплашени от погледа му.

— Мисля, че можем да осигурим още плъхове и язовци — измърмори единият.

Другият сви устни недоволно.

— Ама им обещахме мечка…

Алекс направи знак на Грейвс и кочияшът се приближи веднага.

— Да, милорд?

— Закарай каруцата вкъщи. Лейди Рейфорд и аз ще се приберем с конете.

На Грейвс не му допадна много идеята да вози подобен пътник до Суонс Корт, но не се оплака.

— Да, милорд, — каза и преглътна с усилие.

Приближи се предпазливо до шареното превозно средство и постла кърпа върху седалката. Настани се внимателно, да не изцапа ливреята си. Мечката наблюдаваше действията му с лек интерес. Алекс се усмихна и с големи крачки се насочи към очакващата го Лили.

Тя изглеждаше притеснена.

— Алекс, ще можем ли да оградим едно място за нея в Рейфорд Парк? Или по-добре да я оставим на свобода в гората?

— Прекалено дълго е живяла сред хората, за да я пуснем на свобода. Имам един приятел, който отглежда екзотични животни в имението си. — Погледна нерешително към мечката и въздъхна. — С малко късмет ще успея да го убедя, че Пинки има нужда от дом.

— Поки.

Алекс й хвърли красноречив поглед и възседна коня си.

— Имаш ли планирано друго бягство за утре вечер? — попита. — Или можем да се насладим на една спокойна вечер вкъщи?

Лили наведе глава и не отговори, въпреки че се изкушаваше да му напомни, че не си е избрал нормална съпруга. Погледна скришом тъмния му силует и се опита да преодолее гаденето си. Искаше й се да му благодари за всичко, което направи, но езикът й залепна.

— Хайде — каза сухо той.

Тя прехапа устни.

— Алекс, сигурно вече съжаляваш, че се ожени за мен.

— Съжалявам, че не ме послуша и се изложи на опасност.

При други обстоятелства тя би поспорила върху концепцията за послушанието на съпругата. Но сега, след като я бе спасил, му отговори необичайно меко:

— Никой не можеше да ми помогне. Трябваше сама да се справя с проблемите си.

— Парите не ги дължеше на Крейвън — каза й, без да повишава тон. — Дала си петте хиляди на друг човек. — Стисна зъби, като я видя да кимва утвърдително. — В какво си се забъркала, Лили?

— Предпочитам да не ме питаш — прошепна тъжно. — Не искам да те лъжа.

— Защо не ми се довериш? — попита я грубо.

Тя нервно стисна юздите и не посмя да го погледне в очите.

 

 

Алекс стоеше в тъмната библиотека с бутилка уиски в ръце. Лили бе горе, приготвяйки се за лягане. Очевидно нещо я тормозеше. Не знаеше какво да направи, за да спечели доверието й. Винаги, когато я поглеждаше в очите, усещаше, че времето му изтича. Проблемът не бе в парите. Беше й дал да разбере, че може да използва богатството му, както намери за добре. Надяваше се, че като изплати дълга си, паниката ще изчезне от погледа й като с магическа пръчица. Но продължаваше да е там. Случилото се тази нощ не се причисляваше към типичните лудории, които човек прави заради самото удоволствие. Беше акт на непокорство срещу кръста, който носеше и който я теглеше към дъното. Отлично познаваше поведението на онези, опитващи се да избягат от болката. Самият той го бе практикувал в продължение на две години.

Остави бутилката, без да си налее и потърка очи. Внезапно замръзна: Лили беше там. Сетивата му се възпламениха, прошепна името й и тялото му се напрегна.

Обърна се да я погледне. Носеше тънка нощница от бяла батиста, а косата й беше безпорядък от тъмни къдрици. Изглеждаше нерешителна, крехка и съблазнителна. Черните й очи примигаха при вида на бутилките зад него.

— Едно питие преди лягане?

— Не. — Прекара ръка през косата си. Гласът му прозвуча нетърпеливо и уморено. — Какво искаш?

Тя леко се засмя.

— Това е първата ни брачна нощ — напомни.

Всичките мисли на Алекс се изпариха и остана само желанието да я притежава. Познаваше извивките на тялото, скрити под тънката батиста, топлата прегръдка на кожата. Обзе го възбуда, но се застави да не го показва. Искаше тя да поеме инициативата, да признае, че го желае.

— Имаш право — каза.

Лили нервно вдигна ръка и започна да върти една къдрица между пръстите си. Този жест я правеше едновременно невинна и пленителна.

— Изморен ли сте, милорд?

— Не.

Тя реши да продължи играта, макар че гласът й звучеше все по-разсеяно.

— Мислиш ли да се качиш скоро?

Алекс се приближи.

— Искаш ли да го направя?

Лили сведе поглед.

— Няма значение, ако решиш…

— Искаш ли да дойда при теб в леглото? — Погали голите й ръце.

Тя усети, че се изчервява.

— Да — прошепна и миг след това устата на Алекс покри нейната.

Тя го прегърна през кръста. Обещанието на тялото й го възпламени. Занесе я горе и започна бавно да я съблича. Подтикна я и тя да направи същото с него. Лили не бе запозната с мъжкото облекло и се затрудни с копчетата на панталона му. Алекс, въпреки че бе започнал да диша накъсано при контакта на ръката й до корема си, й показа как да ги разкопчае.

Положи я на леглото и покри тялото й с горещи целувки. Завираше лице в меката кожа, опиваше се от бледата красота на гърдите, талията и корема й. Лили беше много по-освободена, в сравнение с предишните нощи. Ръцете й дръзко изучаваха кожата на врата и гърдите му, а краката й се вплитаха в неговите по-решително.

Алекс изстена, като усети извиващото се крехко тяло под неговото. Дишането му се затрудни, но въпреки това я целуна и ръката му се спусна към хълмчето между краката й. Тя разтвори треперещите си колене и се притисна с копнеж към ръката му. Той бавно я погали, а после проникна с пръсти.

Лили изстена и се надигна към него, следвайки движението на ръката му. Алекс я целуна по шията и раменете, после отдръпна ръката си и разтвори бедрата й.

— Отвори очи — прошепна настоятелно. — Погледни ме.

Тя отвори очи, за да срещне настойчивия му поглед. Тогава той проникна в нея и зениците й се разшириха, като усети силата му. Повдигна бедрата й, за да навлезе по-дълбоко, като се движеше настоятелно. Лили галеше гърба му, но когато удоволствието нарасна, впи пръсти. Чуваше Алекс да й шепне накъсани фрази: колко е красива, колко я желае… колко я обича. Усети да я изпълва огромно задоволство, давеше се от потока необясними чувства. Той не я пусна, докато и двамата не достигнаха до шеметен оргазъм.

После настъпи най-дълбоката тишина, която Лили познаваше. Въпреки че главата й гъмжеше от въпроси, лежеше със затворени очи. „Обичам те…“ Това ли каза Алекс? Дори и така да беше, не трябваше да го приема буквално. Леля Сали отдавна я бе предупредила да не вярва на думи, произнесени в момент на страст. Когато й даде този съвет, Лили не разбра много добре какво имаше предвид.

След няколко минути Алекс понечи да се отдръпне. Тя се преструваше на заспала и държеше ръцете си около силния му врат, а краката й бяха преплетени с неговите. Измърмори като насън и още по-силно го прегърна. Питаше се защо той диша така накъсано. Може би си припомняше какво е казал и съжаляваше.

А тя, о, Боже, искаше да е вярно.

Малко по малко успя да се отпусне. Алекс заслужаваше някоя по-добра от нея, невинна и чиста жена с безупречна репутация. Ако наистина я обичаше, то бе, защото още не знаеше коя е всъщност. Когато разбере за Никол, ще я напусне. И Лили ще остане с разбито сърце, ако си позволи да се влюби в него.

 

 

— Не е нужно да казваш нищо повече за вулгарното събитие — отсече лейди Лайън, гледайки младоженците като гувернантка, хванала възпитаницата си да се целува с някой селянин.

Бе елегантна жена, с побелели коси, блестящи като сребро. Синият й поглед бе директен и структурата й показваше, че навремето е била голяма красавица.

Алекс сви рамене в знак на извинение.

— Но, лельо, истината е…

— Не се опитвай да ми казваш истината, момче! Чух слуховете и вече знам достатъчно.

— Да, лельо Милдред, — отвърна Алекс, унижавайки се за сетен път и поглеждайки скришом към Лили.

Намираха се в златния салон на имението, което лорд Хемптън Лайън притежаваше на Брук Стрийт. Лили седеше от едната му страна, сгушена в стола си и не вдигаше поглед от скръстените в скута й ръце. Алекс никога не я бе виждал толкова смирена и с мъка успяваше да сдържи усмивката си.

Предупреди я предварително какво ги очаква. И възрастната му леля не ги изненада. Вече четвърт час им четеше конско с типичния си арогантен стил.

— Игра, голота, сексуални задевки и Бог знае още какво — продължи лейди Лайън сурово, — и всичко това пред публика. И ти си толкова отговорен, Александър, колкото и съпругата ти. Как се осмеляваш да захвърлиш отличната си репутация и да петниш по такъв начин името на фамилията? — Поклати глава, гледайки ги много сериозно. — Единственото умно нещо е, че дойдохте при мен. Макар, че май е прекалено късно да се предотврати скандала. Вашето entree ще бъде най-голямото предизвикателство в живота ми.

— Осланяме всичките си надежди на теб, лельо Милдред, — каза смирено Алекс. — Ако някой е способен да го направи, това си ти.

— Естествено — отвърна лейди Лайън.

Лили постави ръка пред устата си, за да прикрие усмивката. Прекарваше си страхотно, виждайки да хокат съпруга й като някой провинил се ученик. Но въпреки упреците, се виждаше, че старицата обожава Алекс.

Възрастната дама насочи погледа си към Лили.

— Не разбирам защо племенникът ми се е оженил за теб — заяви. — Би трябвало да се ожени за благоразумната ти сестра, а теб да направи своя любовница.

— Напълно съм съгласна с вас — каза Лили, която до този момент не бе обелила дума. — Аз бях готова да му стана любовница. Щеше да е много по-разумно. — Усмихна се сладко на Алекс, като пренебрегна ироничния му поглед. — Успя да ме убеди да стана негова жена с идея, която сега ми се струва налудничава: да ме превъзпита. — Въртеше театрално очи. — Един Господ знае откъде му е дошла подобна мисъл в главата.

Лейди Лайън я гледаше с подновен интерес.

— Хм. Вече започвам да разбирам защо привличаш племенника ми. Имаш много таланти и не се съмнявам, че си интелигентна. Но въпреки това…

— Благодаря — прекъсна я Лили скромно, преди да започне нова серия укори. — Лейди Лайън, не може да си представите колко съм ви благодарна за вашата загриженост и желанието да се застъпите за нас. Но да ни приемат в уважаваните кръгове… — Поклати глава. — Невъзможно.

— Позволи ми да ти кажа, дръзка госпожице, че е възможно и така ще бъде — каза студено лелята. — Поне докато не се върнеш към скандалното си поведение!

— Няма да го направи, лельо Милдред, — обади се Алекс. — Нито пък аз.

— Много добре. — Лейди Лайън направи знак на една слугиня да донесе нещата й за писане. — Започвам кампанията — каза с тон, който сигурно е използвал Уелингтън при Ватерлоо, — и вие двамата ще трябва точно да следвате указанията ми.

Алекс направи няколко големи крачки към леля си и я целуна по набръчканото чело.

— Знаех си, че можем да разчитаме на теб, лельо Милдред.

— Не бъди високопарен — отговори тя сухо и направи знак на Лили да се приближи. — Можеш да ме целунеш, малката.

Лили се подчини и залепи звучна целувка на бузата й.

— Сега, след като те видях — продължи старицата, — съм сигурна, че не всичко, което говорят за теб, е истина. Лицето винаги издава начина на живот, а твоето е много по-малко порочно от това, което очаквах. — Завъртя очи. — С подходящи дрехи ще те направим да изглеждаш достатъчно прилично.

Лили направи лек реверанс.

— Благодаря — каза с толкова смирен тон, че граничеше с подигравка.

— С очите ще имаме проблем — обяви лейди Лайън. — Тъмни, цигански, пълни с лукавство. Може би ще можеш…

— Нито дума повече за очите й, лельо, — прекъсна я Алекс и хвана Лили през кръста. — Те са най-хубавата й черта. И аз много ги харесвам.

Тихият смях на Лили изчезна, когато срещна пленяващия поглед на съпруга й. Чувстваше особена топлина да изпълва тялото й, а сърцето й заби учестено. Изведнъж солидната ръка на Алекс бе единственото, което я държеше изправена. Съзнаваше, че е обект на внимателно изучаване от страна на лелята и затова се опита да отмести поглед, но можеше само да стои в очакване той да отпусне ръката си. И накрая той го направи и се отдалечи.

— Остави ни насаме за малко, Александър, — каза лейди Лайън.

Той смръщи вежди.

— Лельо, страхувам се, че нямаме повече време за приказки.

— Не се притеснявай — каза старицата сухо. — Уверявам те, че този стар дракон не възнамерява да изяде красивата ти булка. Само ще й дам някой и друг съвет. — Посочи му вратата.

Лили седна на канапето, без да поглежда съпруга си. Той хвърли предупредителен поглед на леля си и напусна салона. На лейди Лайън това й се стори много забавно.

— Не позволява да те критикуват — посочи с усмивка.

— Държи само той да го прави. — Лили с изненада забеляза, че обноските на старата дама омекват.

Отговорът й предизвика искрен смях у лелята.

— Знаеш, че е любимия ми племенник. Най-примерния мъж, който е имало във фамилията. Много по-достоен за комплименти от сина ми Рос — очарователен, разглезен и безполезен. Никога няма да узнаеш напълно какъв късмет си извадила с него, макар че за мен си остава загадка как си го постигнала.

— И за мен — отвърна искрено Лили.

— Няма значение. Вече си оставила отпечатък у него. — Помисли малко. — Не съм виждала такава радост у него още от дете, преди да починат родителите му.

Лили сведе поглед, за да скрие огромното си задоволство от дамата.

— Но вероятно — каза, — когато е бил сгоден за Каролин Уитмор…

— Разреши ми да ти обясня нещо за американката — прекъсна я старицата нетърпеливо. — Беше красива, безгрижна, склонна към лудории и романтизъм. Вярно, би била подходяща съпруга за Алекс. Но госпожица Уитмор не го разбираше напълно, а и нямаше желание да го постигне. — Сините й очи станаха топли и замислени, почти тъжни. — Никога нямаше да оцени огромната любов, която Алекс е способен да даде. В този аспект мъжете Рейфорд са уникални. — Направи пауза и после добави: — Позволяват на жените си да оказват голямо въздействие върху тях. Любовта им често е обсебваща. Брат ми Чарлс, бащата на Александър, се самоуби след смъртта на съпругата си. Животът му без нея нямаше никакъв смисъл. Знаеше ли го?

— Не, госпожо, — отговори Лили изненадана.

— Александър не е по-различен. Загубата на любимата жена, поради смърт или невярност, ще има същия ефект.

— Лейди Лайън, мисля, че преувеличавате. Чувствата му към мен не стигат чак дотам. Искам да кажа…

— Момиче, ако още не си разбрала, че те обича, значи не си толкова умна, колкото си мислех.

Лили я гледаше слисано. Не знаеше дали да се чувства тъжна, или да се остави на извиращата от дълбините й надежда.

— Младите хора днес са много по-твърдоглави, отколкото по мое време — коментира лелята с горчивина. — Затвори си устата, малката, да не влезе някоя муха.

Грубият глас на старицата напомняше на Лили за леля й Сали, макар че Сали бе доста по-екстравагантна от тази елегантна матрона.

— Госпожо, не споменахте ли за някакви съвети?

— А, да. — Лейди Лайън я прониза с красноречив поглед. — Знам всичко за теб и неприличното ти поведение. Истината е, че ми напомняш за самата мен на млади години. Преди да се омъжа, оставих планина от разбити сърца, достатъчно голяма, за да се гордее майка ми с нея. Не бързах да приема някой мъж за свой господар. Цял Лондон беше в краката ми. Цветя, поеми, откраднати целувки… — Усмихна се на спомена. — Беше чудесно. Виждаше ми се ужасно да жертвам всичко заради брака. Но ще ти кажа какво открих, когато се омъжих за лорд Лайън: жертвата си заслужава, когато имаш любовта на един добър мъж.

Лили не бе говорила така откровено с никоя жена след смъртта на Сали. Осмели се да открие поне малко сърцето си. Приближи се и заговори сериозно:

— Лейди Лайън, изобщо не исках да се омъжвам, за никого. Прекалено дълго живях сама и независима. Алекс и аз доста често ще кръстосваме шпаги. И двамата сме неотстъпчиви.

Изглежда, че лелята разбираше страховете й.

— Имай предвид следното. Алекс толкова те обича, че е готов да те подложи на критиката на останалите. Което за един горд мъж означава голяма отстъпка. Най-лошото, което можеше да направиш, е да се омъжиш за някого, който не е способен да стане за смях заради теб.

Лили притеснено смръщи вежди.

— Той никога няма да стане за смях. Не бих го поставила в такава ситуация. — Изчерви се, като си спомни епизода от Ковънт Гардън и старата мечка. Не бе минал и един ден от сватбата, а тя вече се държеше скандално. — По дяволите — промърмори.

Възрастната дама изненадващо се усмихна.

— Естествено, няма да ви е лесно. Предстои ти битка, но победата си заслужава. Ще ми бъде доста интересно да наблюдавам развитието й, а и не само на мен.

 

 

Лейди Лайън направи необходимото, за да ги поканят на няколко партита, по време на които бракът им бе оповестен подобаващо. Скандалът не можеше да се избегне, нали детайлите на „годежа“ им бяха в устата на всички, но лелята бе успяла да смекчи последиците. По нейно настояване Лили посети всички празненства, облечена възможно най-скромно, и завърза разговор с уважавани съпруги и вдовици.

На тези събирания тя с изненада установи, че мъжете, с които бе играла карти и разменяла закачки, с които бе пила и флиртувала в Крейвън’с, сега я третираха с неочаквано уважение. Веднъж един възрастен господин й намигна скришом, като че ли участваха в конспирация. От друга страна, съпругите се държаха учтиво, но предпазливо. Никоя не се осмеляваше открито да й обърне гръб, тъй като лейди Лайън и приятелките й бяха винаги наблизо. Помагаше и факта, че Лили притежаваше впечатляваща титла, придружена от още по-впечатляващо богатство.

Лили се радваше всеки път, когато изкараше събитието безпроблемно. Не можеше да не забележи промяната в погледите към нея, учтивото отношение и вниманието, които й засвидетелстваха. Някои аристократи, показали се студени през последните години, сега й се умилкваха и се надпреварваха за нейното приятелство. В дъното на душата си тя смяташе за недостойни всички тези машинации за превръщането й в уважавана личност, което развеселяваше Алекс.

— Все едно, че се показвам пред тях и очаквам одобрението им — му казваше тя. Намираха се в един от салоните на горния етаж, обсъждайки списъка с поканените. — Виждам се като едно от онези понита с панделки по опашките. „Обърнете внимание, дами и господа, на походката…“ Наистина, милорд, очаквам всички тези усилия да си струват!

— Толкова трудно ли ти е? — попита той с искрящи очи.

— Не — призна. — Искам да се получи. Ужасявам се при мисълта какво ще ми стори леля ти Милдред, ако не успея.

— Харесва те — увери я Алекс.

— О, наистина ли? Затова ли винаги коментира поведението ми, очите ми, роклите? Онзи ден ме обвини, че си показвам гърдите. Че аз нямам нищо за показване!

— Имаш много хубави гърди.

Тя погледна иронично към деколтето си.

— Като малка мама ме караше да ги обливам със студена вода, за да ми пораснат. Не успях да го постигна. Гърдите на Пенелопе са много по-големи от моите.

— Не съм забелязал — каза Алекс, захвърли поканите и посегна към нея.

Тя отстъпи със смях.

— Алекс! Лорд Факстон ще се появи всеки момент с фактурата.

— Ще почака.

Хвана я през кръста и я бутна към канапето.

— А ако дойде Бъртън и ни завари така?

— Бъртън е прекалено възпитан, за да влезе, без да чука.

— Наистина, милорд, очарова ме гордостта ти от него. — Продължаваше да се съпротивлява. — През живота си не съм виждала друг, който така да цени иконома си.

— Той е най-добрия иконом в цяла Англия — каза Алекс.

Опитваше се да я задържи, но и бе доволен от играта. За дребната си фигура, тя притежаваше изненадваща сила. Мъчеше се да го избута, но не можеше да сдържи смеха си. Тогава Алекс хвана двете й китки в едната си ръка и ги повдигна над главата й. Другата зашари свободно по стройното й тяло.

— Алекс, пусни ме — каза тя без дъх.

Той свали ръкавите и дръпна роклята надолу.

— Не и докато не те убедя, че си красива.

— Добре. Убеди ме. Красива съм. Очарователна. А сега спри.

Извика задавено при звука от разкъсания плат.

Алекс, гледайки я право в очите, продължи да дърпа роклята, докато гърдите й не излязоха. Галеше голата й кожа, причинявайки й тръпки на удоволствие. Нежно потърка с пръст зърната, а от очите му хвърчаха искри. Желанието за игра се изпари и започна да диша тежко.

— Милорд, можем да почакаме. Важно е… — Главата й се въртеше. — Важно е да се срещнем с Факстон.

— Няма нищо по-важно от теб.

— Бъди разумен…

— Разумен съм.

Устните му се затвориха върху зърното. Лили трепереше. Движеше глава наляво-надясно и се опитваше да освободи китките си. Алекс повдигна полите й, за да я погали по бедрата и топлината на ръката му проникна през фината коприна на чорапите.

— Никога не съм желал друга така, както желая теб — промърмори. Устата му си играеше по шията й, а после засмука крайчеца на ухото й. — Искам да те погълна. Обожавам гърдите ти, устата, всичко. Вярваш ли ми? — Като не получи отговор, погали устните й със своите и настоя: — Вярваш ли ми?

Тогава чуха дискретно почукване по вратата. Пияна от удоволствие, Лили отказваше да се върне в реалността. Алекс спря и повдигна глава.

— Да? — Гласът му прозвуча изненадващо спокоен.

От другата страна на вратата се обади Бъртън:

— Милорд, имате доста посетители.

— Колко? И кои? — попита недоволно Алекс.

— Лорд и лейди Лоусън, виконт и лейди Стамфорд, господин Хенри и един господин, който се представи като негов настойник.

— Цялото ми семейство — възкликна Лили.

Съпругът й въздъхна.

— Предполагаше се, че Хенри ще пристигне утре, нали?

Тя сви рамене.

— Покани всички в салона на долния етаж, Бъртън, — каза Алекс, — и им кажи, че ей сега слизаме.

— Да, милорд.

Лили се сгуши срещу широката гръд на съпруга си. Тялото я болеше от незадоволено желание.

— Не — изстена.

— Ще продължим по-късно — успокои я той, галейки зачервените й страни с пръст. Тя взе ръката му и я насочи към гърдите си. Алекс се засмя, прегърна я и целуна косата й. — Сигурно ще останат за вечеря.

Лили изпъшка в знак на протест.

— Кажи им да си вървят — каза, въпреки, че знаеше, че иска невъзможното. — Да си останем само двамата.

Той й се усмихна и я погали по гърба.

— Ще имаме много нощи заедно.

Кимна, но отчаянието изпълваше душата й… Не биваше да й обещава нищо, след като не знаеше истината. Тайната щеше да ги раздели завинаги.

Алекс, без да бърза, погледна разпраното деколте на роклята и наведе глава да целуне падинката между гърдите й.

— По-добре се преоблечи — промърмори. — Не мисля, че майка ти ще одобри този ти вид, макар, че аз го намирам за възхитителен.

Лили се появи в салона, облечена в любимата си рокля от тъмночервена коприна, украсена с тюл и плътно прилепната по тялото. Прозрачните ръкави разкриваха деликатните й ръце, а гънките на полите загатваха за стройните крака под тях. Роклята никога нямаше да получи одобрението на леля Милдред, но й стоеше добре и Лили бе решила да я запази за вкъщи. Очевидно и на Алекс му харесваше, тъй като не сваляше очи от нея.

— Лили! — възкликна ентусиазирано лейди Тоти. — Скъпата ми дъщеря, очарователното ми момиченце, нямах търпение да те видя! Направи майка си много щастлива! Толкова съм доволна и горда с теб, че не мога да сдържа сълзите на радост!

— Здравей, мамо, — поздрави я иронично Лили, прегърна я и направи гримаса на Пенелопе и Закари.

Гледката на двамата заедно я изпълваше със задоволство. Пенелопе се гушеше в рамото му и любовта струеше от очите й. Закари също изглеждаше щастлив, въпреки въпросителния поглед към Лили.

— Не можахме да повярваме на новината — каза той и се приближи да я прегърне. — Трябваше да дойдем и да се уверим с очите си, че си добре.

— Естествено, че съм добре — отвърна Лили, леко притеснена от погледа на приятеля си. — Всичко стана набързо. Лорд Рейфорд има особен стил на ухажване, да не кажа нещо повече.

— Съгласен съм с теб — каза Закари, оглеждайки порозовелите й страни. — Никога не съм те виждал по-красива.

— Лорд Лоусън, — каза Алекс и се здрависа с тъста си, — може да сте сигурен, че ще се грижа за дъщеря ви и нищо няма да й липсва. Съжалявам, че не поисках официално разрешението ви. Надявам се да ни простите бързането и да ни дадете благословията си.

Джордж Лоусън го наблюдаваше с иронично изражение. И двамата прекрасно знаеха, че на Алекс не му пука дали ще получи, или не, одобрението му. Може би твърдият поглед на зет му накара Джордж да следва формалностите и да отговори с необичайна топлота в гласа:

— Имате благословията ми, лорд Рейфорд, и най-добрите ми пожелания за щастлив семеен живот.

— Благодаря. — Алекс се приближи към съпругата си и я притисна към себе си, поставяйки баща и дъщеря лице в лице.

— Благодаря, татко, — каза Лили покорно.

Остана изненадана, когато баща й направи крачка и хвана ръцете й, тъй като рядко бе получавала от него подобни прояви на привързаност.

— Желая ти само най-доброто, дъще, без значение дали мислиш обратното.

Лили се усмихна и отвърна на ръкостискането. Очите й се насълзиха.

— Вярвам ти, татко.

— А сега е мой ред — прозвуча детски глас. Лили се засмя, когато Хенри се нахвърли върху нея. — Вече си ми сестра! — възкликна и я стисна в прегръдката си. — Не можех да чакам и ден повече, за да те видя. Знаех си, че Алекс ще се ожени за теб. Предчувствах го! Сега, когато ще живея с вас, ще ме водиш в Крейвън’с, ще яздим заедно, ще ходим на лов, ще ми покажеш номерата с картите и…

— Шшшт. — Лили постави ръка на устата му и погледна скришом към съпруга си. — Нито дума повече, Хенри, или брат ти ще поиска развод.

Под изненаданите погледи на роднините, Алекс погали къдриците й и я целуна по бузата.

— Никога — обяви и Лили със свито сърце си позволи да му повярва.

— Лорд Рейфорд, — прекъсна ги гласът на Бъртън. Подаде му една визитка. — Лорд Факстон е тук.

— Нека влезе — каза Лили през смях. — Може би ще иска да остане за вечеря.

Насладиха се на една дълга и задушевна вечеря. Темите на разговор бяха най-различни: от това, дали фактурата на лорд Факстон е справедлива, до таланта на господин Радбърн, частния учител на Хенри, запален по историята и литературата.

Лили беше перфектна домакиня, оживяваше разговора, когато замираше, а очарованието й караше всички присъстващи да се чувстват комфортно. Алекс я наблюдаваше от другия край на масата с чувство на гордост. Напрежението й бе изчезнало, поне за тази вечер и отстъпи място на една ослепителна жена. Поколеба се само веднъж: когато погледите им се срещнаха и страстта взе връх.

Господата се оттеглиха за традиционната чаша порто. Пенелопе дръпна Лили с намерението да поговорят насаме.

— Лили, останахме страшно изненадани, когато разбрахме за женитбата ти с лорд Рейфорд! Мама почти припадна. Мислехме, че го мразиш!

— И аз така си мислех — каза сестра й с неудобство.

— Добре, какво стана?

Лили сви рамене и се усмихна засрамено.

— Трудно е за обяснение.

— Лорд Рейфорд изглежда различен, толкова любезен и усмихнат. И те гледа с обожание! Защо се омъжи така внезапно? Нищо не разбирам!

— Никой не разбира — увери я. — Дори и аз. Пени, да не говорим за брака ми. Искам да знам как върви твоя. Щастлива ли си със Зак?

Пенелопе доволно въздъхна.

— По-хубаво е от всичко, което съм си представяла! Всяка сутрин се събуждам със страх, че всичко ще свърши, че е само един прекрасен сън… Знам, че звучи смешно…

— Напротив — каза бавно Лили. — Звучи чудесно. — Внезапно се усмихна лукаво. — Разкажи ми за бягството. Как се държа Закари? Като някой Дон Жуан или прие ролята на плах обожател? Хайде, разкрий ми всички подробности.

— Лили, — запротестира Пенелопе, изчервена като домат. Поколеба се за момент, после се наведе към сестра си и прошепна: — Зак, с помощта на слугите, се промъкна в къщата след оттеглянето на мама и татко. Дойде в спалнята ми, прегърна ме и каза, че ще съм негова жена и няма да позволи да се жертвам в името на семейството.

— Браво на него — възкликна Лили.

— Сложих някои неща в куфара и се качихме на очакващата ни карета… О, толкова се страхувах, че ще ни хванат, Лили! Мама и татко можеха да се събудят, а и лорд Рейфорд можеше да се върне неочаквано…

— Не. Погрижих се да е зает през цялата нощ.

Пенелопе ококори любопитно очи.

— Какво му направи?

— Не питай, скъпа. Кажи ми само: държа ли се Закари като джентълмен до Гретна Грийн или ти се нахвърли в каретата?

— Как можа да си го помислиш? — укори я сестра й. — Познаваш Закари. Той никога няма да се възползва от жена. Спа върху един стол пред камината.

Лили направи гримаса.

— Непоправими — каза през смях. — И двамата сте непоправимо почтени.

— Добре, но и лорд Рейфорд е такъв — посочи. — Даже мисля, че е още по-голям привърженик на условностите от Зак. Сигурна съм, че ако вие бяхте на наше място, той щеше да се държи също толкова почтено.

— Може би — промърмори Лили и се усмихна. — Но, Пени, нямаше да спи на стола…

Гостите си тръгнаха доста късно. Хенри и учителят му бяха настанени в стаите им. Лили искаше всичко да е наред и тичаше напред-назад, за да се увери. Когато влезе в спалнята на Алекс, се чувстваше особено доволна от успеха на вечерта. Той отпрати слугите и докато тя му разказваше колко щастлива е Пенелопе, й помогна да се съблече.

— Пени сияе — каза Лили и се обърна, за да разкопчае копчетата на гърба й. — Никога не съм я виждала толкова щастлива.

— Изглежда добре — призна Алекс.

— Добре? Та тя блести, откъдето и да я погледнеш. — Свали роклята, седна на леглото и подаде крак, за да й свали чорапа. — Ти щеше да я направиш нещастна с грубите си обноски. — Усмихна му се провокативно и посегна да разкопчае ризата му. — Направих доброто дело на живота си, като я измъкнах от лапите ти.

— И междувременно щеше да ме довършиш — пошегува се Алекс.

— О, не драматизирай излишно. Нищо повече от малка цицина. — Погали утешително златистите коси. — Изобщо не ми хареса да ти причинявам болка. Но не виждах друг начин да те спра. Много си твърдоглав.

Той захвърли ризата, смръщвайки вежди.

— Можеше да измислиш нещо по-малко болезнено, за да ме задържиш далеч от Рейфорд Парк онази нощ.

— Предполагам, че можех да те съблазня. — В ъгълчето на устата й се появи усмивка. — Но тогава идеята не ми харесваше особено.

Алекс продължи да се съблича, без да сваля поглед от нея.

— Все още мисля да ти платя за онази нощ със същата монета. — Блясъкът в очите му будеше подозрение.

— Така ли? — Приглади скромно нощницата си. Искаше й се да се скрие между завивките. — Ще ме удариш с бутилка по главата?

— Не точно.

Вмъкна се при нея в леглото и започна да я гъделичка. Тя се бореше през смях, докато той си открадваше целувки. Наслаждаваха на играта, но в един момент Алекс бавно протегна ръката й и я завърза за колоната на леглото, използвайки копринения й чорап. Лили нервно се засмя, за да прикрие страха си.

— Алекс… — Но преди да успее да продължи, видя и другата си ръка, завързана по същия начин. Усмивката й се изпари и тя се опита да се освободи. — Какво правиш? — попита. — Стига вече. Веднага ме развържи.

— Все още не.

Легна върху нея с поглед, прикован в очите й. Тръпка на страх и страст разтърси тялото й.

— Алекс, не.

— Няма да те нараня — каза й нежно. — Затвори очи.

Тя не можеше да отклони очи от загорелите му черти, от еротичното обещание в погледа му. Мощното му тяло я покриваше напълно, а пръстите му докосваха шията й. Лили затвори очи и се предаде със стон. Усети устата му да се разхожда по тялото й, предизвиквайки спазми на огнено удоволствие. Подлуди я със сладкото мъчение, докато не я накара да затрепери от желание. Повдигна таза си и той бавно навлезе в нея, обсипвайки я с целувки. Стисна го между бедрата си и усещанията скоро се превърнаха в неудържим огън. Извика немощно и потрепери, докато той изливаше страстта си в нея.

Завръщането към действителността бе бавно, като морски прилив. Алекс я развърза и ръцете й обвиха врата му.

— Защо го направи?

Погали я.

— Помислих си, че може би искаш да разбереш какво е чувството.

Лили си спомни, че му бе дала същото обяснение и изстена.

— Алекс, аз… не искам да играем на това отново.

Усети натиска на устните му върху шията си.

— Какво искаш? — попита я с дрезгав глас.

Тя хвана главата му, молеща за още целувки.

— Искам да бъда твоя съпруга — прошепна.

 

 

Дните минаваха и Лили си даде сметка, че копнее за ласките на съпруга си, усмивките му, самото му присъствие около нея. Преди се страхуваше, че дните на брака й ще са сиви, като в затвор. Но напротив, бяха най-емоционалните в живота й. Алекс постоянно я предизвикваше и изненадваше, не можеше да предвиди следващата му крачка. Често я третираше като някого от приятелите си, с които се събираше на по чаша да обсъждат политиката. Не се колебаеше да я води със себе си на езда или на лов. Включително я заведе и на няколко боксови мача и се смееше на промените в поведението й: свита при някой жесток удар или подскачаща, за да насърчи фаворита си.

Алекс се гордееше с интелигентността й я похвали за лекотата, с която водеше сметките на домакинството. Лили му обясни, че след две години на несигурни доходи е станала експерт по въпросите на спестяването и разумните разходи.

Харесваше й да я хвали и му бе благодарна, че зачита мнението й. Дори заяждането му й бе приятно. Понякога я третираше като непозната дама, друг път я глезеше като рядка крехка роза. Често влизаше по време на банята й, за да й измие косата и да я изсуши, като че ли е някое бебе, а после разтриваше в тялото й благовонно масло.

Никога не беше се чувствала така напълно задоволена и глезена. След всичките тези години на самостоятелна борба, й се струваше странно да може да се облегне на някого. Стига да пожелаеше нещо, веднага го получаваше — нов кон, билети за театър или просто прегръдка. Събуждаше я с целувки, когато сънуваше кошмари, и я утешаваше, докато отново заспи в прегръдките му. В леглото се превръщаше в търпелив любовник и й даваше еротични уроци, които възбуждаха и двамата и ги оставяха напълно задоволени.

Начините му за правене на любов варираха от дива атака до нежно прелъстяване, което можеше да трае с часове. Тя се чувстваше замаяна, отворена за всичко и ужасно уязвима. И въпреки това, беше толкова щастлива, колкото никога не бе и сънувала.

Алекс можеше да премине от арогантност към любезност само за миг. Настояваше да узнае всичките й съкровени мисли. С него споделяше неща, които не бе казвала на никого. Разбираше я. В много случаи се изкушаваше да му разкаже за Никол, но в крайна сметка се отказваше. Прекараното време с него се превръщаше в нещо изключително ценно. Все още не можеше да го загуби.

Напразно очакваше новини от Джузепе. Предупреди Бъртън да й предава бележките му, без знанието на другите, веднага щом пристигнат. Обмисли и идеята отново да наеме господин Нокс, за да търси Никол, но прецени, че това ще застраши възможностите й да си върне момиченцето. Оставаше й само да чака. Чувстваше се толкова напрегната, че понякога всичко я дразнеше, включително и Алекс. Веднъж дори се скараха. На другата сутрин се срамуваше и не смееше да го погледне в очите. Страхуваше се да не й поиска обяснение за неразумното поведение. Но той се държа, все едно нищо не е станало, и беше както винаги любезен и гальовен. Лили знаеше, че прави такива отстъпки за нея, каквито не би направил за никого другиго. Не бе и сънувала такъв съпруг: щедър, бързо прощаващ и загрижен повече за нея, отколкото за себе си.

Все пак откри, че и той си има своите дефекти. Беше прекалено обсебващ и ревнив, мръщеше се, когато някой мъж я гледаше или държеше ръката й повече от необходимото. Виждаше й се забавно, сякаш бе най-желаната жена в Лондон. Алекс непрекъснато я предупреждаваше да стои далеч от братовчед му, Роско Лайън, който й правеше очарователни предложения при всяка среща.

Присъстваха на един бал, когато Рос я накара да се разсмее, полагайки безброй целувки на ръката й, като че беше изгладняла лисица при вида на вкусна кокошка.

— Лейди Рейфорд, — каза и въздъхна театрално, — красотата ви е толкова ослепителна, че лунната светлина е излишна. Чувствам се поразен.

— Ще те поразя аз тебе — намеси се Алекс с намръщено лице и взе ръката й в своята.

Рос дари Лили със съблазнителната си усмивка.

— Няма ми доверие.

— Нито аз — промърмори тя.

Той направи гримаса като дълбоко наранен.

— Само искам да помоля за един валс, мадам. — Протестът му бе придружен с усмивка. — Никога не съм танцувал с ангел.

— Този танц е запазен за мен — каза мрачно Алекс и дръпна Лили.

— А какво ще кажете за следващия? — Рос тръгна след тях.

— Всичките са за мен — отговори Алекс през рамо.

Лили го предупреди през смях:

— Алекс, майка ми се опита да ме научи да танцувам с грация, но безуспешно. Казва, че стилът ми е като на галопиращ кон.

— Не може да е толкова лошо.

— Уверявам те, че е!

Той си помисли, че се шегува. Но после откри, че е вярно. По време на танца трябваше да впрегне всичките си умения, за да озапти устрема на своята съпруга и доста често се налагаше да й напомня кой води хорото.

— Следвай ме — й каза Алекс, опитвайки се да я насочва.

Лили, въпреки здравия захват на ръцете му, продължаваше да се движи в грешната посока.

— По-лесно ще ти бъде, ако ти ме следваш — предложи му лукаво.

Тогава той се наведе към ухото й да й припомни последната им любовна сцена. Този нетрадиционен съвет я накара да се засмее глупаво, но после го погледна в очите и се концентрира върху факта, че са заедно. Позволи му той да води, което се оказа лесна задача и най-накрая успяха да докарат нещо, което наподобяваше танц.

— Виж, справяме се чудесно! — възкликна Лили.

Алекс й отвърна с усмивка, като я видя толкова доволна и изненадана, и я покани на още валсове, което предизвика доста повдигнати вежди. Не бе модерно един съпруг да обожава така открито съпругата си, но на Алекс не му пукаше. Лили се забавляваше, като гледаше завистливите погледи на някои светски дами зад отворените ветрила заради вниманието му. Техните съпрузи им говореха небрежно и прекарваха нощите с любовниците си. Дори Пенелопе й обърна внимание колко я обсебва съпруга й и каза, че Закари не би търсил така настоятелно компанията й.

— За какво си говорите през цялото това време? — попита я по време на антракта на една пиеса в Дръри Лейн. — Какво толкова интересно му казваш?

Двете се намираха в един ъгъл на първия етаж. Преди Лили да успее да отговори, към тях се присъединиха лейди Елизабет Бъргли и госпожа Гуинет Доусън, млади и уважавани дами, които Лили бе започнала да смята за свои приятелки. Най-вече Елизабет с нейното чувство за хумор.

— Нетърпелива съм да чуя отговора — каза Елизабет и се засмя. — Всички се питаме какво да направим, за да задържим съпрузите си до себе си, като твоя. Скъпа, какви неща му говориш, та му се струват толкова забавни?

Лили сви рамене и погледна към Алекс. Намираше се в средата на залата, заобиколен от няколко приятели. Той й върна погледа и леко се усмихна. Тя отново насочи вниманието си към дамите.

— Говорим за всичко — обясни усмихната. — За билярд, пчелен восък, коне, политика. Винаги изказвам мнението си, дори и да знам, че няма да му хареса.

— Но нали не бива да говорим с мъжете за политика — каза Гуинет смаяна. — За това са им приятелите.

— Изглежда направих още една faux pas — обяви Лили през смях. — Край на политическите спорове.

— Лили, не се променяй — побърза да каже Елизабет. — Очевидно лорд Рейфорд те харесва такава, каквато си. Може би трябва да попитам съпруга си какво мисли за пчелния восък!

Лили усмихнато плъзна поглед по множеството, което изпълваше кулоарите. Внезапно застана нащрек при вида на едни черни като катран коси и познато лице. Неочаквана тръпка на отчаяние разтърси тялото й. Премигна и отново потърси въпросната личност, но не я откри. Усети топлината на нечия ръка.

— Лили? — питаше Пенелопе. — Нещо лошо ли се е случило?