Джанел Тейлър
Смело сърце (9)

9

Тридесети юли 1864 година, събота, започна горещ и слънчев като последните няколко дни, но Лора скоро разбра, че ще бъде много различен от тях. Още рано сутринта пристигнаха новини за ужасна експлозия при Питърсбърг. Тя узна за събитията от вестниците, от разговорите между гостите и от извънредните издания, които се печатаха едва ли не всеки час и се продаваха по улиците, за да държат населението в течение.

Един цял батальон на конфедератите и по-голямата част от втория бяха буквално изтрити от лицето на земята, когато в четири часа и четиридесет и четири минути сутринта гръмнаха осем хиляди фунта барут, фортът, войниците и оръдията изхвърчаха на тридесет метра във въздуха. Експлозията остави огромна дупка, пълна с развалини и трупове. През отвора проникнаха войници на Съюза, за да нападнат пробитите линии, но така и не успяха да се изкачат по другата стена на крепостта.

Един вестник съобщи, че след пробива в редиците на северняците се възцарил невероятен хаос и това дало малко време на конфедератите да се окопитят и да отвърнат на удара с удар. Те нападнали храбро неприятеля, който бил заседнал в пясъците и измамната тиня. Под командата на генерал-майор Мълоун конфедератите предприели ответна атака и въпреки непрекъснатия обстрел избили множество безпомощни янки. Те знаели за заложените от северняците мини, но техните пионери не могли да открият тунела и да го разрушат. Така се стигнало до страшната експлозия.

В единадесет часа вечерта се появи ново извънредно издание, което съобщи, че съюзният генерал Мийд се е опитал да пробие обсадата и е заповядал отстъпление, за да сложи край на избиването на хората си, но южняците се нахвърлили решително върху неприятелите си, за да им отмъстят, и му попречили да се оттегли. Последвало ожесточено сражение и двете страни претърпели огромни загуби.

Рано следобед конфедератите бяха отблъснали нападателите и си възвърнаха загубената територия. Взеха многобройни пленници, а разрушените стени бяха поправени и се охраняваха строго. При настъпването на нощта сражението бе оценено като една от най-славните и героични победи на Конфедерацията. Питърсбърг беше сигурен — също като Ричмънд.

Лора чуваше музика откъм Капитол Скуеър, където набързо повиканият оркестър свиреше тържествено „Дикси“ и други песни на Конфедерацията. Бурните аплодисменти се чуваха чак до верандата, където бяха застанали тя и Лили.

— Толкова смърт и разрушение — дали тази война някога ще свърши? Днешният триумф ще окуражи южняците да продължат борбата — заговори потиснато Лора. — Чуй само как пеят и викат, докато недалече оттук лежат стотици мъртви и ранени. Съпрузи, синове, бащи и братя, които никога вече няма да се върнат. Наистина ли трябва да празнуваме тази „героична“, „славна“ победа? Не мога да се радвам. Трябва да започнат мирни преговори. Питам се как ли щяха да се чувстват, ако бяха присъствали на кръвопролитието. Само за няколко часа са загинали над хиляда души.

— Ти се страхуваш за баща си и братята си, нали? — попита съчувствено Лили. — И за лейтенант Сторм?

Пред очите на Лора застана образът на Джейс — дори преди лицата на баща й и братята й. Тревогата за съдбата им свиваше сърцето й.

— Може би и те са изложени на смъртоносна опасност. Целият Юг е един огромен пожар, Лили, и няма човек, който да е сигурен за живота си. Всеки път, когато янките завладеят някой град, южняците започват да се бият още по-отчаяно. Това ли е войната, Лили — да причиняваш зло на невинни? Може ли едно лошо дело да компенсира друго?

— Не може, Лора. Разплатата е безсмислена, когато я налагаме на други — или на самите себе си, вярвайки упорито, че я заслужаваме.

Лора разбра, че Лили говори за себе си и за нещастното си минало и направи опит да я окуражи:

— Ти си най-добрата ми приятелка, Лили, и аз те обичам много. Един ден, когато страшното отмине, ще започнем нов живот. А сега ще се приберем в къщи, ще отворим бутилка вино и ще пием за бъдещето. Мисля, че заслужаваме малко развлечение. Ще си поговорим за доброто старо време и ще забравим тази проклета война.

— Звучи чудесно, Лора, но забравяш, че днес е събота. Ако обичайните ни клиенти не дойдат да се позабавляват, няма да има какво да изповядат утре в църквата — засмя се Лили.

Лора въздъхна разочаровано.

— Права си. Какво от това, че наблизо се е разиграла трагедия? Гостите ни ще искат да се забавляват. Знаеш ли какво? Утре няма да отида на църква, а ще прекарам тези часове с теб. Мисля, че бог ще ме разбере.

 

 

Неделята протече по съвсем различен начин. Лекарите призоваха всички жени, които работеха като доброволни помощнички в болниците, да се притекат на помощ на ранените. Лора получи съобщението на закуска.

През следващите пет дни тя работеше в различни болници, хранеше ранените, които бяха твърде слаби, за да се справят сами, сменяше и переше чаршафи, готвеше, мъкнеше вода, четеше на мъжете и пишеше писмата им.

През това време към болниците течеше безкраен поток от коли с ранени южняци, войници на Съюза и мъртъвци. Подслоняваха ранените навсякъде, където можеше да се намери място. Мъртвите събираха в една сграда, където ги балсамираха и слагаха в ковчези, за да бъдат изпратени по домовете им, ако научеха имената и адресите им. Когато не беше възможно да ги идентифицират, ги закарваха на гробището „Шоко Симътри“. Пленниците се разделяха: офицерите отиваха в Либи Призъп, а войниците на остров Бел.

Лора започваше работа рано сутрин и свършваше по тъмно. Тежкият физически труд и постоянната неизвестност за съдбата на близките й изчерпаха всичките и сили. Докато обслужваше новодошлите, тя се оглеждаше на всички страни да открие Джейс между ранените и се молеше да не го намери сред мъртвите. Всеки ден благодареше на бога, че товарите с медикаменти бяха пристигнали невредими.

Говореше се, че президентът Линкълн почти няма шанс да бъде избран повторно след поражението в Питърсбърг и че северняците са побеснели от гняв поради неспособността на Грант да завземе Ричмънд. Янките бяха стъписани от загубите, които бяха претърпели. Северните вестници публикуваха злобни призиви към Грант и Линкълн да сложат веднага край на войната. Няколко конгресмени поискаха твърди мерки за Арканзас, Луизиана и всички останали бунтовнически щати след победата. Това разкритие разтревожи Лора, която беше южнячка и произхождаше от Вирджиния. Тя се надяваше, че Линкълн и умерените конгресмени ще успеят да успокоят разбунените духове.

Лора знаеше, че южняците също са много недоволни от загубите, които бяха понесли, и негодуват срещу Дейвис и Лий. В Далечния и Средния Запад вече избухваха само спорадични сблъсъци, защото Съюзът беше завоювал решително превъзходство както в жива сила, така и в оръжие. Лора се упрекваше в егоизъм, но се радваше, че Джейс няма семейство в Мисури, където този месец се водеха ожесточени битки. Ако имаше живи близки, той щеше да се върне при тях, за да ги защитава, и двамата нямаше да се срещнат никога вече. Още по на юг Шърман обстрелваше Атланта и Лора забеляза с какъв тревожен интерес Лили четеше новините от този фронт…

Когато в четвъртък се срещна както обикновено с Бен, Лора узна, че генерал Мийд е поискал разследване на „операция тунел“ и Грант се е съгласил. Някои от съюзните офицери били принудени да подадат оставка, други били преместени или наказани. След този трагичен случай Грант замислял нова стратегия: да обърка Лий, да го държи под постоянен натиск, а самият той през това време да разшири нападателните си линии на запад и на север, докато обкръжи Питърсбърг отвсякъде и разруши всички шосета и железопътни линии. Бен спомена също, че Грант и Шеридън са на път към Вашингтон, за да се срещнат с Линкълн.

След завръщането си Лора седя дълго в леглото си, стиснала в ръка изсъхналото цвете, което й беше подарил Джейс, и загледана в рисунката, направена по време на излета им. Двамата бяха чудесна двойка: тя в най-хубавата си рокля, а той… в униформата на южняк.

Очите и се напълниха със сълзи и тя закри лицето си с ръце. Дали някога ще те видя отново, Джейс? Аз те обичам и те желая, но ти сигурно ще ме презреш и отблъснеш, ако узнаеш коя съм в действителност. Може би трябва да запазя завинаги тази унищожителна тайна, ако това е единственият начин да прекарам живота си с теб. Но дори ако трябва да те загубя, ще се моля да останеш жив и да преживееш това страшно време…

 

 

В петък, пети август, вестниците в Ричмънд съобщиха, че врагът е завзел няколко форта, множество лодки на Конфедерацията и Мобил Бей, което позволяваше нападения откъм Мобил и проникване в Алабама. Лора знаеше, че сега Конфедерацията остава с едно-единствено по-значително пристанище — Уилмингтън. Пристанищата на Чарлстън, Савана и Галвестън бяха твърде малки. Пробивите в блокадата щяха да се осъществяват все по-трудно — само с много късмет и опитни капитани.

От страната на конфедератите Пърли беше постигнал забележителни успехи в Мериленд и скоро щеше да продължи към долината, за да накара Шеридън „да гълта праха му“.

Следващата неделя остави черни следи в душите на всички вирджинци: Шеридън пое командването на армията в долината Шенандоа и приложи на дело своята политика на „изгорената земя“. Според съобщенията той беше решен да унищожи всички запаси от месо и пшеница в долината, за да спре снабдяването на армията на Лий.

Вторник донесе смел и ефектен саботаж в Сити Пойнт, североизточно от Питърсбърг, където Грант беше установил главната си квартира. Страшната експлозия в близост до палатката му го засипа с развалини и кал. Заловени послания разкриха, че са били убити четиридесет и трима и са били ранени сто двадесет и шест мъже. Гражданите на Ричмънд отново се стекоха на площада, за да празнуват „победата“.

 

 

В сряда Уелър нападна с успех ариергарда на Шърман между Атланта и Нешвил. Вестниците съобщиха, че един от корабите на Конфедерацията е водил успешно сражение с шест неприятелски съда и ги е пленил, без да бъде повреден.

Лора не смееше да си помисли какво означаваха тези победи на бунтовниците. Така й се искаше хората на Юга да се уморят от войната и да потърсят мира, но това беше невъзможно, докато си въобразяваха, че имат военно преимущество.

 

 

На вечеря се появи Карл Епс. Докато мъжете играеха карти, Лора узна, че следващата сутрин Джеферсън Дейвис щял да напусне града, за да се срещне с Лий в Питърсбърг.

В осем часа трети клиент за по-малко от една седмица се оплака от липсата на „отзивчивост“ у Лили и поръча за следващия път Клео или Бел. Лора вече беше забелязала колко тиха и мрачна ставаше Лили след поредната среща с мъж на първия етаж, макар че повечето от тези мъже й бяха познати. От вниманието й не убягна и фактът, че след всеки такъв „епизод“ Лили оставаше дълго в банята. Това й помогна да си направи заключението, че приятелката й се срамуваше от поведението си. Имаше само един начин да помогне на Лили и заедно с това да избегне бъдещи проблеми…

 

 

В десет, преди да си легнат, Лора повика Лили при себе си, разказа й за оплакванията на гостите и заключи с твърд глас:

— Мисля, че трябва да престанеш да приемаш мъжете в леглото си и да си потърсиш друга работа.

Лили побледня, гласът й затрепери:

— Ти искаш да ме изхвърлиш? Но аз се старая, наистина се старая да им угодя. Знаеш ли колко ми е трудно да се преструвам, че ми харесва да се любя с тях и че ми е приятно да ме докосват? Какво повече могат да очакват от мен? Нали си плащат за секса?

Лора видя сълзи на страх и отчаяние в очите на приятелката си и отговори с искрено съчувствие:

— Успокой се, Лили, би трябвало да знаеш, че никога не бих изхвърлила най-добрата си приятелка. Сърцето не би ми позволило да го сторя. Исках само да разбереш, че вече няма да работиш на първия етаж, защото чувствата, разумът и тялото ти го забраняват. Време е да разбереш, че мислите ти са съвсем другаде — при Ричард, ако не се лъжа.

— Може би си права, но това не променя нищо, Лора. Той знае, че съм проститутка, и никога няма да ме пожелае като жена, камо ли пък като съпруга. Никога няма да забрави, нито да прости онова, което съм направила и което съм сега.

— Ти не си проститутка, Лили! От днес нататък си моя помощничка и ще ръководиш хотела в мое отсъствие. Както вече казах, възнамерявам да те науча на всичко, което е необходимо, за да станеш добър управител. Още не знам как ще се справим финансово, но знам, че ще успеем.

— Но ти не можеш да ми плащаш, без да печеля пари от клиентите! Сама каза, че става все по-трудно!

— Знам, че няма да мога да се издържам, ако и трите ми момичета престанат да работят. Ако не беше така, щях веднага да закрия трите стаи на първия етаж. Ако Бел и Клео повдигнат възражения, ще се наложи да си потърсят работа другаде. Ще поговоря с тях и ще им дам възможност за избор: да продължат, както досега, или да си отидат. Мисля, че постъпвам почтено.

— Но ако загубиш и трите ни, ще фалираш! Не мога да допусна това! — извика възбудено Лили.

— Ако Бел и Клео пожелаят да си отидат, ще им потърся заместнички. Не, хрумна ми по-добра идея! Ще попитам Бен дали Грант може да ми отпусне известна сума, за да продължа да работя в хотела. Те знаят много добре, че ако хотелът затвори врати, ще се лишат от ценни сведения. Ще го помоля за заем, за да не прозвучи така, сякаш искам да ми плащат за работата, която върша.

— Сериозно ли говориш, Лора… наистина ли вече няма да обслужвам клиенти?

Лора кимна и се засмя.

— Съвсем правилно си чула. От днес нататък си мис Лили Харт, помощник-управител на хотел „Южен рай“. Как ти звучи?

Лили я прегърна и се разплака от радост.

— Години наред бях принудена да крия чувствата си от мъжете и да се преструвам. Понякога изпитвах към тях истинска злоба и правех всичко, за да ме пожелаят още по-силно. Имах чувството, че всичко в мен е умряло, но тогава се появи Ричард и аз се промених, сърцето ми се събуди. Чувствам, че отново живея, Лора. Страх ме е, но в същото време се чувствам прекрасно. Преживях страшни неща, но сега ще променя живота си. Искам отново да бъда чиста, свободна и щастлива, затова съм готова да си простя и да оздравея.

— Много се радвам за теб, Лили. Ще видиш, че всичко ще се оправи.

Лили взе ръката й.

— Без теб нямаше да имам смелост да го направя, мила приятелко. Ти и Ричард сте хората, които успяха да ме променят. Аз го обичам и желая, но се боя, че той ще си остане недостижим, както заради миналото ми, така и заради шпионската ми дейност в полза на Съюза. Ако баща ти и братята ти бяха застанали на страната на Юга, ти щеше ли да станеш агент на Съюза?

— Мисля, че щях да остана вярна на Севера, но се съмнявам, че щях да се осмеля да шпионирам в негова полза. Това би означавало да се изправя срещу семейството си и да го изложа на опасност.

— Но ти правиш точно това с лейтенант Сторм, а ти го обичаш, нали?

Лора беше смутена от споменаването на Джейс и включването му в тази сложна тема.

— Трябва да призная, че имаш право, Лили. Но няма да престана да работя за Съюза, защото, когато се запознах с Джейс, вече вършех тази работа. Освен това той е далече и не се знае дали ще го видя отново. Ако преживеем тази война, той вероятно ще узнае истината за дейността ми и ще ме мрази и презира. Но ако не продължа работата си, опасността Джейс и Ричард да загинат става още по-голяма. Колкото по-дълго трае тази война и колкото по-силен става Съюзът, толкова по-малък е шансът любимите ни да оцелеят. Нашата единствена надежда да ги запазим живи е да помогнем за близкия край на войната…

 

 

На следващия ден Лора поговори с Бел и Клео, за да ги уведоми, че е назначила Лили за своя помощничка и тя вече няма да приема гости.

— За съжаление не мога да си позволя да направя същото и за вас, а именно да ви плащам само за чистене и сервиране. Ако желаете да се откажете от работата си на първия етаж, ще се наложи да си потърсите друг хотел.

Бел отговори спокойно:

— Ние харесваме работата си, мис Лора, и смятаме, че по този начин помагаме на нашите войници. Не искаме да спрем да работим, но не искаме и да отидем в някой от евтините бордеи на улица „Лотос“ или в „Шоко Ботъм“. Ти си съгласна с мен, нали, Клео?

Червенокосата кимна.

— Да, мис Лора. Онова, което правя за момчетата, ми харесва, пък и получавам добри пари. Няма нищо, че Лили ще престане да приема клиенти. Като поемаме нейните клиенти, ние ще получим и бакшишите и подаръците й — завърши шеговито тя.

— Сигурни ли сте? — попита настойчиво Лора и двете жени кимнаха енергично. — Не искам да мислите, че предпочитам Лили, защото ми е приятелка, но аз се нуждая от помощта й в хотела. В последно време прекарвам много часове в болницата, а не ми се мисли какво ще стане, ако се разболея и трябва да пазя леглото. Ако не я науча как се управлява хотел, всички бихме могли да загубим работата и покрива над главите си. Тя ще стане моя помощничка, затова не може повече да приема клиенти.

— Ние ви разбираме, мис Лора, и смятаме, че имате право. Радваме се, че пазите работата и дома ни, нали, Клео?

— Бел каза истината, мис Лора. Ще изпълняваме указанията на Лили, сякаш са дошли от вашата уста.

— Много ви благодаря за разбирането — отговори с усмивка Лора. — Ако все пак решите нещо друго, трябва само да ми кажете.

 

 

Късно следобед Лора узна, че в бара на хотел „Спотсууд“ са били арестувани двама шпиони и скоро ще бъдат екзекутирани. Обзе я страх, защото знаеше, че сега властите ще удвоят предпазливостта и подозрителността си. Тази вечер трябваше да се срещне с Бен и макар че моментът беше твърде неблагоприятен, тя се постара да овладее паниката си и започна да се подготвя за срещата.

 

 

Бен я чакаше на старото място за срещи край брега на Фалинг Крийк. Лора му съобщи, че президентът Дейвис е при генерал Лий в Питърсбърг и че ако северняците успеят да го заловят, Конфедерацията може да се разцепи.

— Това е интересна идея, мис Лора, но се боя, че е неизпълнима. Загубата на един човек не би променила нещата.

Двамата заговориха за друго, после Бен й съобщи, че мирните преговори на бунтовниците с Линкълн са завършили с неуспех. Каза й също, че през следващите дни се очакват нови битки в околностите на Ричмънд.

— След последните поражения Грант трябва да възстанови разклатеното си реноме.

Лора му разказа за двамата шпиони, арестувани в града.

— Ако положението стане критично, надали ще мога да продължа — завърши спокойно тя. — Трябва да ви призная, че понякога изпитвам ужасен страх. Ако ме хванат, не се знае какво ще стане с Лили и с другите. Ако властите затворят хотела, приятелите ми ще останат без работа и без подслон. Аз и без това печеля твърде малко, а сега…

Бен я погледна невярващо, после на лицето му изгря усмивка.

— Сега не бива да се отказвате, Лора. Грант, войниците на Съюза и дори бунтовниците имат нужда от вас. Вие имате достъп до информация, до която не може да стигне никой друг шпионин. Помагате да приключим по-скоро тази ужасна война. Не бива да вземате прибързани решения, не и в този момент.

— Страхувам се, че не одобрявам методите на Шеридън, Шърман и Бътлър, Бен. Знаете какво правят те и как постъпват с невинните хора.

— Югът прави същото, мис Лора, но го премълчава, за да не настройва населението срещу себе си и за Съюза. Сега е война, а по време на война стават страшни неща.

— И аз съм една от онези, които помагат за извършването на тези страшни неща, Бен. Това ме измъчва. За мен шпионажът не е приключение, нито игра. Онова, което правя, е съвсем реално, сериозно и пагубно за много южняци.

— Моята любима мисли по същия начин и аз се тревожа, защото знам какъв риск сте поели, но трябва да продължим, защото войната трябва да свърши. Нима искате озлобените янки да унищожат Вирджиния, Северна Каролина и другите щати? Нима искате бунтовниците да проникнат на север? Колкото повече продължава войната, толкова по-страшно става за всички ни. Ние трябва да помогнем за приключването й, затова не се отказвайте. Сигурен съм, че скоро ще настъпи обрат. Ако имате нужда от пари, ще ви дадем.

— Ако стане нужда, ще ви поискам. Може би ще се наложи да ми дадете заем, Бен, но ви обещавам да го върна. Аз не работя за пари и слава, нали знаете. — Тя понечи да каже още нещо, но видя, че Бен иска да промени темата.

— Знаете ли, че полкът на баща ви е в близост до Нешвил?

Очите на Лора се разшириха от изненада. Тя нямаше вест от баща си вече няколко месеца, а последното му писмо беше дошло от Тенеси.

— Нямах представа. Узнахте ли нещо за него и за братята ми?

— Да, макар че не беше лесно. Водили са битки с бунтовниците в Триун, а сега са близо до Нешвил. Казаха ми, че полкът ще бъде преместен много скоро. Вероятно баща ви ще отиде при Шофилд и ще остане там, ако не бъде изпратен в Алабама или при Шърман в Джорджия. Всъщност няма значение каква заповед ще получат, защото и той, и братята ви ще бъдат в най-застрашените места. Ако чувствата ви попречат да ни давате информация за армиите, които ги заплашват, близките ви могат да попаднат в тежко положение, мис Лора.

Младата жена беше сигурна, че Бен й е казал истината, но за първи път, откакто се познаваха, той използваше семейството й, за да я убеди да продължи шпионската си дейност за Съюза. Това беше манипулация и тя усети болка.

— Сигурен ли сте, че татко и братята ми са живи и здрави? — попита загрижено тя.

— За момента да. Обещавам да ви държа в течение, но само ако се срещаме редовно. Най-доброто, което можете да сторите, е да си държите очите и ушите отворени, както досега.

— Ще се постарая да не ви разочаровам. Ако някой път не дойда, потърсете вест в кухото дърво. Може да съм я донесла ден по-рано.

— Благодаря ви, мис Лора. Няма да съжалявате.

— Надявам се, Бен.

 

 

Петъкът започна горещ и задушен, но по-късно захладня и Лора прекара почти целия ден с Лили, за да я подготви за новата й работа.

Към девет вечерта се почувства толкова уморена и разбита, че възложи на Лили да заключи и се прибра в дома си. Изкъпа се, облече нощницата си и изчетка косата си. Преди да си легне, чу тихо чукане на входната врата.

— Кой е? — попита недоверчиво тя, без да отваря.

— Лора, аз съм, Джейс. Мога ли да те видя за малко?

В изненадата и радостта си тя забрави, че не е облечена подходящо за посещение на мъж, и открехна вратата.

— Влез бързо, защото някой може да те види!

Джейс се промъкна с мъка през тесния процеп. Лора побърза да зарези вратата, облегна се на рамката и впи в него горящия си поглед, сякаш искаше да се увери, че мъжът насреща й е от плът и кръв, а не е плод на въображението й. Тя носеше светлосиня нощница, обшита с дантели, и платът беше толкова тънък, че Джейс виждаше очертанията на гърдите й. Светлината на лампата, която гореше в антрето, се отразяваше в косите й, които падаха на гъсти вълни по раменете. Зелените очи светеха омагьосващо — тя беше толкова красива, толкова женствена и изкушаваща, че той не беше в състояние да каже нито дума.

— О, Джейс, толкова ме беше страх за теб! — прошепна Лора. — Колко е хубаво, че те виждам отново!

Жената насреща му беше толкова прекрасна, че Джейс забрави за какво беше дошъл да я види: смяташе да я разпита, да я постави на изпитание, да разбере дали не се е излъгал в нея…

— Аз съм добре, Лора, и също се тревожех за теб. Единственото, което ме успокояваше, е фактът, че сраженията още не са стигнали до града. Ти ми липсваше ужасно, скъпа. Не знам как го правиш, но мислите ми са заети с теб ден и нощ.

Тя долови възбудата в гласа му, видя желанието в очите му и усети как в тялото й се надигна топла вълна. И тялото, и душата и желаеха да му принадлежат. Тази нощ тя щеше да стане негова. Все едно дали това беше правилно или погрешно, тя трябваше да му принадлежи поне веднъж, защото в противен случай сърцето й щеше да престане да бие.

Джейс видя страстта в очите й и не можа да не й отговори. Той улови ръката на Лора, поднесе я към устните си и я погледна в очите.

— Искам да те любя, Лора. Искам го от първия миг, в който те видях.

Тя го погледна, без да се изненада или засегне от думите му. Дори се зарадва да ги чуе. Тя имаше нужда от Джейс, желаеше го. Нима имаше друг начин да открие с какъв човек се е свързала? Тази нощ трябваше да му се отдаде. Лили й беше качала, че жената може да научи много за мъжа от поведението му в леглото, по време на любовната игра. Тя не се гордееше с това, но често беше наблюдавала тайно Клео, Бел и клиентите им, когато ги подслушваше, за да събере важни сведения. Затова знаеше какво става между мъжете и жените. Смяташе, че няма от какво да се безпокои, защото менструацията й току-що беше свършила, а според книгата на Ричард Карлайл жената нямаше защо да се опасява от забременяване до десет дни след кървенето.

— Може би бях твърде бърз или изтълкувах погрешно чувствата ти? — попита тихо Джейс. — Ако е така…

Лора сложи пръст на устните му и поклати глава.

— Исках само да бъда сигурна, че съм те разбрала правилно и знам какво правя.

— Наистина ли си сигурна, Лора? Не искам да те притеснявам. Днешната нощ е твърде ценна, за да я разваляме със съмнения или разкаяние. Признавам, че те желая с цялото си същество и войната не ми дава време да те ухажвам, както подобава, но няма да направя или кажа нищо, което би могло да те заблуди или нарани.

— Ако не ти вярвах, нямаше да кажа да. Аз също те желая, Джейс. Положението се усложнява с всеки изминал ден и това може да бъде последната ни среща — единственият път, когато можем да бъдем заедно. Ти си единственият мъж, когото съм желала по този начин… Само че не знам какво да правя, затова трябва да ми покажеш.

— Не се страхувай, любов моя, сигурен съм, че ще бъде прекрасно — успокои я Джейс и се приведе към нея. Когато тя не се отдръпна, той я целуна и я притисна към гърдите си.

Лора обви с ръце тила му и зарови пръсти в гъстата му коса. Джейс целуваше толкова добре… Устните му я задъхваха, по тялото й се разливаше сладка слабост, когато ги усещаше по лицето и косата си. Джейс я притисна още по-силно, целувката му стана по-дълбока и интензивна, езикът му потърси нейния. Силните му ръце се движеха безкрайно нежно по раменете и гърба й, а когато пръстите му намериха гърдите й, в кръвта й пламна буря и я побиха силни тръпки. Зърната й се втвърдиха и щръкнаха, дълбоко в нея се създаде напрежение, което изискваше облекчение. Само Джейс можеше да й го дари.

Тя погледна в сините му очи, когато той вдигна глава и й се усмихна, сякаш искаше да й даде последен шанс да се осъзнае. Без да се колебае, Лора сложи ръката си в неговата и го поведе към леглото. В очите му светна признателност и той отново се наведе да я целуне.

Както често беше мечтал, Джейс разкопча нощницата и я измъкна през главата й. За да не я смути, насочи поглед към лицето й, но тя се освободи от бельото си, сякаш това беше най-естественото нещо на света, и се излегна на леглото. Без да се бави, той свали униформата и ботушите, легна при нея и започна да я целува. Най-после можеше да я държи в прегръдката си без досадните дрехи.

— Няма да бързаме — промърмори дрезгаво той и обещанието в гласа му я накара да потрепери. Двамата потънаха с готовност в магията на страстта, отдадоха се на взаимното си желание, толкова дълбоко и силно, че нищо и никой не можеше да го предотврати. Огънят, който се разгаряше от седмици насам, пламна с дива сила и никой от двамата не можеше и не искаше да го обуздае.

Лора зарови пръсти в косите му, помилва твърдия тил, вгледа се в красивите му черти, замъглени от сенките на нощта, и започна да ги милва с ръце и устни. Леките му целувки и начинът, по който той галеше тялото й, бяха невероятно възбуждащи. Скоро по тялото й не остана нито една частичка, която да не пари и трепери от желание. Тя въздъхна доволно и се сгуши в силните му ръце, които се движеха умело от главата към коленете и отново към гърба и корема. Устните му намериха връхчето на гърдата й и тя простена от наслада. Съзнаваше, че желае този мъж с душа и тяло, затова не се поколеба нито за миг, а с готовност разтвори бедра, когато ръката му се плъзна между тях. Никога не беше помисляла, че милувките на интимните части ще й доставят такова удоволствие. В корема й се появи странно треперене, в слабините й се разпространяваше почти непоносимо напрежение. Затова не се отдръпна, когато пръстите му предпазливо проникнаха навътре, а се разтвори още повече за милувката му.

Джейс се засмя гърлено и продължи да я милва с ръце и устни. Пръстите му рисуваха ребрата й, плъзгаха се по извивките на тялото й. Тя галеше раменете и гърба му с леки, но невероятно чувствени движения и отговаряше на целувките му със страст, която потвърждаваше, че е готова за съединението на телата им. Желанието да проникне в топлата й утроба заплашваше да го надвие, но той не искаше да я вземе, преди да се увери, че двамата заедно ще достигнат върха. Устните й оставяха огнена диря по тила и лицето му и той й отговаряше със същото. Усещането на голата й кожа върху неговата беше прекрасно, много по-прекрасно от сънищата му. Той пое зърното на гърдата й в устата си и го засмука с нежна сила. Лора простена задавено и се устреми срещу него. Чувствата му бяха толкова бурни, толкова интензивни, че му се зави свят и той разбра, че няма да издържи още дълго.

Лора се наслаждаваше на магията на умелите му устни и на талантливите ръце, които не преставаха да я милват. Тялото й изгаряше от топлина, толкова силна, настойчива и всеобхватна, че тя не преставаше да се учудва. Джейс я остави да усети впечатляващата му мъжка възбуда и тя разбра, че времето е дошло.

— О, Джейс! — простена задавено тя, неспособна да се сдържа повече.

Без да се отпуска с цялата си тежест върху тялото й, той се приведе към нея — но Лора обви ръце около гърба му и го принуди да се притисне до нея. Устата му се сля с нейната, езиците им закръжиха в прастария танц на любовта. Той проникна леко в нея и спря за миг, за да й даде време да свикне с непознатото усещане, после постепенно продължи пътя си. Когато я изпълни цялата, отново спря и я помилва, за да я подготви за внезапната болка и отново да разпали желанието й. Усети как тя се скова и пое дълбоко въздух, когато членът му разкъса девствената ципа, но тъй като той не преставаше да я целува и милва, тялото й скоро се отпусна. Той се отдръпна внимателно от нея, после отново проникна навътре и по начина, по който тя обви крака около хълбоците му, разбра, че е преодоляла болката. След този безмълвен знак той започна да се движи в равномерен ритъм. Беше силно възбуден, а тя му отговаряше толкова сладко и страстно, че много скоро щеше да загуби контрол над чувствата си.

Лора не изпитваше ни най-малкия срам или смущение. Тя обичаше този мъж. Да, обичам го, призна си отново тя и се отдаде изцяло на могъщата страст, която пулсираше във вените й. Беше готова да му даде всичко, което поискаше от нея, сега, тук и без да мисли за препятствията, които стояха помежду им. Инстинктивно усещаше какво трябва да направи, затова се нагоди към ритъма му, вкопчи се в раменете му и отново впи устни в неговите, за да се наслади на сладостта им.

Желанието на Джейс нарасна още повече, когато тя се притисна до него и се изви насреща му, за да го приеме още по-дълбоко в себе си. Когато усети как тялото й се разтърси от силни тръпки и чу тихия й вик, той разбра, че е близо до върха на екстаза, и се задвижи бързо, с твърди тласъци, за да й даде колкото се може повече удоволствие. Когато тя простена и отметна глава назад, той видя, че е успял, и изпита неудържим триумф. Беше толкова завладян от нея и от прекрасното съединение на телата им, че не можеше да мисли за нищо друго и нямаше да спре дори ако наоколо започнеха да гърмят оръдия. Видял екстаза й, той извика и се отпусна върху нея, за да бъдат едно в мига на върховната наслада.

— Бях прав — промърмори по-късно Джейс, претърколи се настрана, приведе се към нея и я целуна по върха на носа.

Лора го погледна дълбоко в очите.

— Какво искаш да кажеш?

Той помилва горещата й буза.

— Ти си съвършената жена и ми подхождаш като никоя друга. Помислих си го още като те видях за първи път, а сега имам и доказателството.

— Ако тук има някой съвършен, това си ти, лейтенант Сторм.

Споменаването на името и ранга му рязко върна Джейс Дюран в действителността. Не искаше да разруши този прекрасен момент, първия от многото, началото на общото им бъдеще, както се надяваше. Но времето му беше ограничено, а задачата му толкова важна за Съюза, че трябваше да пренебрегне личните чувства.

— Нещо лошо ли казах? — попита учудено Лора.

— Не, просто се сетих за какво исках да те видя тази вечер.

— Аха, значи причината не беше… това? — пошегува се тя, за да го разведри поне малко.

Джейс поклати глава.

— Нямах представа, че ще се стигне до… това, но се радвам, че го направихме. Ти си прекрасна жена, Лора, и означаваш твърде много за мен. Въпреки това трябва да ти задам въпроса, който ме измъчва. Казала ли си на някого защо бях в Ричмънд последния път?

Въпросът я смая. Не беше очаквала това. Той изглеждаше толкова сериозен, толкова… недоверчив. Внезапно я обзе подозрението, че не е дошъл, за да провери чувствата й или да й разкрие своите. Тя не можеше да си представи накъде води въпросът му. А и се боеше, че изобщо не би искала да го узнае.