Джанел Тейлър
Смело сърце (24)

Епилог

През октомври същата година мистър и мисис Джейс Дюран стояха пред огъня в камината на новата си спалня в Сейнт Луис. Бившият офицер беше застанал зад жена си и беше прегърнал крехката й талия, а тя се беше облегнала на широките му гърди и главата й почиваше на рамото му.

Докато се милваха и се наслаждаваха на този прекрасен миг, двамата си припомняха първата си среща, многобройните приключения, които бяха преживели, и близките на сърцата им хора.

Хауърд и Шарлът бяха щастливи и работеха усилено в Грийнбриър. Плантацията не беше засегната от разрушенията на войната. Том живееше при тях и наскоро се беше сгодил за една чудесна млада жена, тяхна съседка. Хенри се беше върнал в Гетисбърг при жена си и децата си и работеше във фермата си, която също беше устояла на ужасите на войната.

Семейството на Джейс — майката и бащата, дядото и бабата, сестрата, двамата братя, племенниците и племенничките — беше преживяло четирите години война без сериозни сътресения. Всички бяха живи и здрави, а това беше най-важното. Любимият черен жребец и оръжията, които Джейс беше оставил във Вашингтон, се върнаха при него, изпратени от верния приятел. Той беше започнал работа във фирмата на баща си и братята си и изкупуваше кожи за изпращане на изток, продаваше пътнически принадлежности и предлагаше охрана за керваните, които отиваха на запад.

Засега Лора и Джейс не бяха намерили време да посетят Лили и Ричард в Ричмънд, но двете жени си пишеха често и Лора знаеше, че двамата са добре, щастливи са и по Коледа чакат бебе.

Клео, Бел, Берта и Алвъс работеха, както и преди в хотел „Южен рай“ и всеки път изпращаха сърдечни поздрави.

Емелин и Джим се бяха върнали в Охайо и също им пишеха редовно. През следващата година и тяхното семейство щеше да се сдобие с още един член.

Лора си припомни писмата на генерал Грант, Бен Симънс и президента Джонсън, които беше запазила в кутията си за скъпоценности заедно с първото писъмце на Джейс…

По ирония на съдбата в мината, където Джейс беше скрил откраднатото злато и я беше държал в плен, откриха богата сребърна жила. Тъй като мината беше записана на името на баща й, той реши да я подари на близките на мъжете, които бяха загинали по вина на брат му. Джейк така и не беше узнал, че голямото богатство се е намирало съвсем близо до него, но дори да беше намерил среброто, сигурно щеше да продължи престъпната си дейност, защото жадуваше за отмъщение. Лора беше сигурна в това и можеше само да се надява, че чичо й най-после е намерил мир и покой.

Тя погледна златната халка на пръста си и се усмихна замечтано. Мрачното минало беше погребано. Настоящето беше прекрасно, а бъдещето изглеждаше от ден на ден по-светло, ако това изобщо беше възможно.

— За какво мислиш, любов моя? — попита Джейс, привлече я по-близо до себе си и целуна нежната й буза.

Лора му разказа какво беше преминало през ума й и се обърна към него. Той отвори халата и го смъкна от раменете й, после свали панталона си. Вдигна я на ръце, отнесе я до леглото и двамата се отпуснаха върху завивките. Горещите му пръсти се плъзнаха по тялото й, за да изследват тайните му кътчета, а когато помилваха издутия й корем, на лицето му грейна възхитена усмивка. В утробата на жена му растеше нов живот.

Двамата се целуваха и милваха, без да бързат, за да се насладят докрай на близостта си. Най-после имаха предостатъчно време за любов и нищо и никой не можеше да им попречи.

Лора прегърна съпруга си и скри глава на гърдите му.

— Аз те обичам с душата и тялото си, мили, и знам, че ще бъдем щастливи до края на живота си.

Джейс вдигна главата й, погледна в блестящите й очи и сърцето му заби като безумно от любов и радост.

— Аз също те обичам с цялото си същество, любима, и ще те направя много, много щастлива. Никога няма да престана да благодаря на бога, че те намерих и те направих своя жена.

Скоро телата им се сляха, сляха се и сърцата им. Щедрата съдба ги беше дарила с всичко, за което мечтаеха. Войната беше свършила и страната се възстановяваше от раните си. Макар и бавно, мирът се възцаряваше навсякъде.

Слава богу, каза си Лора, страшната буря отмина и ние с Джейс можем да живеем спокойно. Сърцата им бяха престанали да се измъчват от неизвестността, двамата познаваха само радостта и щастието и чакаха с нетърпение раждането на първото си дете.

Когато ръцете и устните й отново се плъзнаха по силното тяло на съпруга й, тя се усмихваше с увереността, че ще да преживее още безброй много пътувания в страната на насладата, каквото беше изживяла тази нощ…