Джанел Тейлър
Смело сърце (16)

16

В нощта срещу първи януари, след като беше вечеряла с баща си, Лора седеше пред буйния огън в камината и си мечтаеше да започне новата 1865 година с Джейс. Аз те обичам и се нуждая от теб, Джейс. Моля те, остани жив и се върни при мен.

Най-после тя стана, отиде до прозореца и дръпна завесите. Беше новолуние и навън беше тъмно като в сърцето й. Тя не искаше да замине за Аризона, не искаше да изпълни поставената й от президента задача, но баща й и страната й имаха нужда от нея. Все още не беше влязла във връзка с Лили и Джейс, защото не знаеше как. Не можеше да посети Лили и имаше сериозни основания за това: Ричмънд беше много далече, нямаше никакво време, можеше да събуди ненужни подозрения и да се изложи на опасност. Защо Бен отказа да вземе писмо до приятелката й, защо?

На втори януари Джейс отново се появи в хотел „Южен рай“, за да говори с Лили и Ричард. Лицето му беше загрижено, гласът му трепереше:

— Чухте ли нещо за Лора?

Ричард поклати глава.

— Не я ли намерихте във Фредериксбърг?

Джейс напразно се опита да скрие тревогата и разочарованието си.

— Не намерих нито едно семейство с името Карлайл. Всички твърдят, че не познават такива хора. Лора ми беше казала, че леля й, сестрата на баща й, не била омъжена. Мислех, че в малките градове всички се познават. — Той помълча малко и добави: — По пътя е пренощувала в една странноприемница и е казала на собственика й, че си отива у дома във Фредериксбърг. Как е могла да изчезне просто ей така? Защо нито един човек не познава семейство Карлайл? Може би Лора е в опасност, а аз не знам как да й помогна!

— Ние сме не по-малко загрижени от вас — отговори съчувствено Ричард. — Но ви казахме всичко, което знаем, нали, Лили?

Младата жена кимна със сериозно лице.

— Клариса и Лора произхождат от Фредериксбърг. През 1863 година Клариса Карлайл е отишла да вземе Лора именно оттам. Ако по някаква причина Клариса е променила фамилното си име, аз не знам нищо за това. Като си помисля, това е напълно възможно, тъй като тя произхожда от висшата класа и вероятно го е направила, за да не се знае, че управлява хотел. Не познавах Лора, преди да дойде тук, но се разделихме като добри приятелки и не мога да си представя, че ме е лъгала.

Джейс я гледаше намръщено. В думите й имаше логика, но може би имаше и съзнателна заблуда.

— Вероятно сте права, мисис Стивънс. За съжаление аз трябва да замина много скоро и кой знае кога ще се върна отново във Вирджиния. Полкът ми вече е на път, но аз останах, защото трябваше да поговоря с Лора. Ако получите вест от нея, пишете й, че ще се върна и ще се опитам да я намеря. Вероятно това ще стане едва след войната. Ако нещо се обърка, ще се чакаме в хотела, както сме се разбрали.

— Няма ли начин да ни съобщите адреса си, за да й го предадем? — попита с надежда Лили.

Джейс въздъхна. Пак трябваше да излъже.

— Все още не знам къде ще ни изпратят. Ще ви пиша веднага щом пристигнем и се уверя, че ще останем известно време на новото място. Разбира се, ако нямате нищо против да бъдете посредник между мен и Лора.

— Разбира се, с радост ще ви услужим — отговори бързо Ричард. — Нали и ти мислиш така, Лили?

— Естествено, Ричард — отговори тя и му се усмихна с нежност.

Джейс не вярваше, че Лили му е казала всичко, което знаеше, но не можеше да й изтръгне истината в присъствието на съпруга й. Можеше само да се надява, че Лора не е помолила Лили да запази в тайна новото й местопребиваване, а ако това все пак беше истина, той не можеше да си представи каква причина е имала да го стори. Той благодари на Лили и Ричард и възседна коня си. Трябваше да изпълни новата си мисия, която щеше да го отведе много далече от Лора.

Когато хвърли последен поглед към хотела, където беше срещнал жената на живота си, Джейс осъзна болезнено, че му предстоят две от най-тежките преживявания по време на тази продължителна и много тежка война: да изтърпи затворничеството във военнопленнически лагер на янките и да остави Лора незнайно къде.

Той се закле, че няма да я загуби: войната щеше да свърши скоро и тогава щеше да претърси цялата страна и да я намери. Все едно колко усилия щеше да му струва това, един ден двамата щяха да бъдат отново заедно!

 

 

Вечерта, преди бащата и дъщерята да заминат за Аризона, Хауърд седеше в едно кресло и пиеше чай, докато Лора събираше багажа.

— Не гледай така мрачно, мила — опита се да я утеши той. — Предстои ни истинско приключение. Знам, че индианците все още ни създават ядове в Аризона, но този проблем скоро ще се уреди. Не бих те взел със себе си, ако смятах, че си изложена на опасност. Във форта ти ще бъдеш постоянно с мен и хората ми, а това означава, че ще бъдеш на много по-сигурно място, отколкото в Грийнбриър или Ричмънд. Нали не искаш да останеш сама във Вашингтон?

— Аз не се тревожа заради индианците, татко. Не е ли опасно да живеем постоянно в близост до бившите бунтовници, които отгоре на всичко са и въоръжени?

Хауърд отново се опита да я утеши.

— Няма никаква опасност, детето ми. Аз лично съм избрал пленниците. Те са честни и смели мъже, които имат достатъчно разум, за да проумеят, че делото на Юга е загубено, и вече не искат да убиват приятелите и дори роднините си. Тъй като там има много работа, избрах предимно дърводелци, фермери, ковачи и фабрични работници. Ще имаме и обущар, пекар, инженер, който разбира от строеж на пътища. Пленниците ще помагат на войниците ни да охраняват пощенските карети и товарите с пари, злато и сребро. Те ще защитават фермерите, златотърсачите, търговците, траперите, форта и новата столица Прескът. Ще строят нови пътища и ще поправят старите. Ще се бият срещу индианците и упоритите бунтовници. Тези мъже ще окажат голяма услуга на страната ни там долу, затова ще се ползват с известна свобода, ще имат топли легла и добра храна. Всички положиха клетва, че ще изпълняват съвестно задълженията си.

— Ами ако избягат? Сигурно ще обвинят теб…

— Не, Лора. Те знаят как постъпват с дезертьорите: преследват ги като диви животни или ги обесват на място, или ги връщат в пленническия лагер. Ако служат честно на Съюза, пречистените бунтовници, както ги наричаме, ще бъдат реабилитирани веднага след края на войната. Те са вече на път и първата им задача е да пи построят удобни квартири, за да имаме топъл, сигурен дом по време на пребиваването си във форта.

— Какво означава „пречистен бунтовник“? — попита смутено Лора.

— Така наричаме бившите бунтовници, които са преминали на страната на Съюза и са приети така да се каже на изпитателен срок. Идеята се появи миналия септември, когато няколко политици и сътрудници предложиха на президента Линкълн да замени нашите мъже, които бяха преместени от запад на изток, със заслужаващи доверие пленници. Много от тези хора бяха обезкуражени, разочаровани и гладни и тъй като не ни е изгодно да ги държим в големите пленнически лагери, решихме, че е по-умно да ги използваме в новите територии. Много пленници изявиха готовност да отидат на Запад, но естествено не можехме да освободим всички наведнъж. Новите територии имат отчаяна нужда от хора, защото почти цялата редовна армия се премести на изток. Естествено индианците се възползваха от отсъствието им и отново започнаха да нападат каретите и товарните коли по пътищата, да убиват заселниците и семействата им. Имам чувството, че са твърдо решени да прогонят всички бели от земите им или да ги изтребят до крак.

Хауърд помълча малко и добави:

— И двете страни — Съюзът и Конфедерацията — са много разтревожени от индианските злодеяния. Един известен вожд на апачите на име Кохиз е поел по пътеката на войната, но за щастие не там, където отиваме ние. В нашата област върлуват само разпръснати групи. Позорно е, че никой не е успял да постигне примирие, но аз ти обещавам да положа всички усилия.

— Звучи застрашително — промълви Лора и седна на леглото. — Как е в Аризона, татко? Защо щатът е толкова важен за Съюза?

Хауърд отпи голяма глътка чай и отговори:

— Аризона е изключително богата на полезни изкопаеми: злато, сребро и мед. Важни за нас са и горите, отличните пасища, плодородната земя и добрият климат. През Аризона минават всички пътища на запад. Освен че самите ние имаме нужда от подземните богатства, не можем да ги дадем в ръцете на неприятеля, нали разбираш? Ако Конфедерацията получи злато и сребро, тази война ще продължи вечно.

Лора си каза, че информацията на баща й съответства на казаното от Бен и обяснява защо мисията й е толкова важна.

— Защо те изпратиха там, татко? Защо точно теб?

— Защото началниците ми са на мнението, че умея да се справям с бунтовниците и че това е най-правилната стратегия и в отношенията с индианците. Казаха ми, че имат нужда от смел мъж с твърд характер, който умее да прави компромиси, когато е нужно. Освен това съм южняк и те вярват, че пречистените бунтовници ще ми се подчиняват с повече желание, отколкото на някой янки.

Ами ако решат, че си предател? Аз се гордея с теб, татко. Ти си добър човек и отличен войник. — Но това не са истинските причини, поради които те изпращат в Аризона, мили мой. Ако знаеше истината, сигурно щеше да се ядосаш и да те заболи. Съжалявам, че имам заповед от президента да не ти казвам нищо. Надявам се, че ще проявиш разбиране и ще ми простиш, когато узнаеш истината.

— Колко време ще останем там?

— Може би година, но по-вероятно е да останем само няколко месеца. Не мога да си представя, че войната ще трае по-дълго. Щом свърши, ще бъда заменен от редовен армейски офицер и ще си замина. Знам, че не си въодушевена от това пътуване, но както вече казах, очаква ни истинско приключение.

Аз преживях достатъчно приключения и вълнения, татко, но ти не знаеш нищо за тях. Лора не искаше нищо повече, освен да се омъжи за Джейс и да живее с него, но като послушна дъщеря трябваше да се престори, че е съгласна с баща си.

— Сигурно ще бъде много интересно, татко, и ти не бива да се тревожиш за мен.

Хауърд се усмихна облекчено.

— Ето я отново моята Лора. Аз се гордея с теб и те обичам, детето ми.

— И аз те обичам, татко. Но ако сега не побързам, утре няма да бъда готова за тръгването.

 

 

Когато на двадесет и шести февруари пред очите им се появи форт Уипъл, Лора вече гореше от нетърпение да пристигнат най-после на местоназначението си. Тя се оглеждаше любопитно в тази нова земя, съвсем различна от онова, с което беше свикнала. Докъдето стигаха очите, се виждаха планини, заоблени хълмове, просторни долини и тесни клисури. Повечето планински гребени бяха покрити с трева, от която тук-там стърчаха самотни дървета или храсталаци. В долините беше същото: борове, кипариси и зелени храсти растяха върху килим от гъста трева. Керванът беше минал покрай дъбове, върби и тополи, а в далечината се виждаха покрити със сняг върхове.

Докато вятърът свиреше около скърцащата кола, Лора загърна раменете си с топлото вълнено палто. Такъв бил мекият климат, каза си сърдито тя. Значи това беше „Дивият Запад“…

Когато наближиха форта, Лора забеляза огромната палисада от грубо разсечени борови стъбла и бойниците, издадени над река Гранит, от която фортът вземаше водата за пиене. Тя видя заградените кошари и навесите извън палисадата, ковачница, три прости хижи, няколко палатки и десетина солидни каменни къщи. Площадът с пилона и знамето се виждаха през отворената порта, пред която свършваше неравното шосе.

Тежко натоварените коли спряха пред голяма къща извън палисадата и Лора узна, че отсега нататък тук ще бъде техният дом. Къщата имаше покрив от плочи като всички останали, дупките между дървените стъбла бяха запълнени с нещо като глина. Вляво от верандата се издигаше огромен бор, зад къщата имаше още две дървета.

Другите коли от колоната продължиха пътя си навътре във форта, за да разтоварят стоките, които бяха донесли. Групата войници, които ги охраняваха, щяха да останат един или два дни и да се върнат с колите във форт Лейвънуърт.

Хауърд се обърна към дъщеря си:

— Защо не разгледаш къщата, докато ние се погрижим за конете, и не помислиш къде ще подредиш мебелите, преди мъжете да са ги разтоварили?

— Това е добра идея, татко, благодаря ти.

За своя радост Лора откри в къщата дървен под вместо глинения, от който се страхуваше. Очевидно бяха съобщили за пристигането им, защото в камината беше запален буен огън и в помещението беше топло и уютно. Прозорците бяха голи и Лора разбра, че първата й работа ще е да ушие завеси. Дотогава щеше да окачи на рамките парчета плат. Специално беше донесла пъстро платно за тази цел.

Дневната беше достатъчно голяма за двама души. В единия ъгъл беше вграден алков, където щеше да спи баща й, а до него имаше достатъчно голям шкаф за дрехите му. Лора отиде в малката стая, която щеше да обитава тя. И тук имаше алков, а до него прясно скован шкаф за дрехи. От другата страна беше изградена камина и тя се зарадва, че вечер нямаше да мръзне. Големият сандък до камината беше пълен с дърва.

Лора мина през задната врата и влезе в малката кухня, която от предпазливост беше подслонена в отделна малка сграда. Там намери печка, маса и етажерки. Две бъчви бяха напълнени с прясна вода. Вляво от кухнята беше клозетът, който беше построен така, че да не се вижда от форта.

След като разгледа новия си дом, Лора се зае веднага за работа. Първо трябваше да присъства при разтоварването на скромните мебели, които бяха купили във Вашингтон, и да каже на мъжете къде да ги сложат.

След като дневната беше обзаведена, тя нареди на войниците да отнесат сандъците с храна в кухнята. По-късно щеше да ги разопакова сама. Кръглата цинкова вана беше оставена в един ъгъл, тъй като кухнята изглеждаше най-подходящото място за къпане.

Лора помоли любезните войници да отнесат личните й вещи в стаята й и да внимават за тоалетната масичка, чието огледало като по чудо беше оцеляло след превратностите на пътуването. Удобното кресло със столче за крака, малката масичка и газената лампа бяха наредени пред камината.

Тъй като някой беше почистил основно къщата преди пристигането им, Лора само премете пода.

Когато мъжете свършиха работата си, тя им благодари и ги изпрати да се заемат с разтоварването на другите сандъци, преди да е залязло слънцето.

Хауърд, който се беше върнал, за да помогне на дъщеря си, се огледа доволно и каза:

— Докато ти свършиш останалото, аз ще ида да потърся брат си, тъй като той очевидно няма намерение да ни поздрави с добре дошли. Не искам да се преуморяваш, Лора, утре ще имаш достатъчно време за всичко. Знам, че пътуването беше дълго и напрегнато… Дано не си разочарована от новия ни дом и от форта.

Лора го прегърна и отговори успокоително:

— Всичко е наред, татко, можеш спокойно да отидеш при чичо Джейк. Знаеш ли, къщата ни е много по-голяма, отколкото очаквах — засмя се тя. — Щом свършиш с чичо Джейк, помоли някой от офицерите да ти даде имената на мъжете, които са я построили и почистили, за да мога да им благодаря. Те направиха задачата ми много по-лека и мисля, че ще имаме уютен дом за времето, което ще прекараме тук.

— Ето я пак моята смела Лора. Знаех си, че си истинска Адамс. Ти го доказа още по време на раздялата ни, но се радвам, че отново сме заедно.

— Аз също, татко. А сега върви, за да мога да си свърша работата, иначе ще чакаш дълго, докато получиш вечеря — изпрати го шеговито тя.

 

 

Лора беше оправила леглата и тъкмо смяташе да започне с приготвянето на вечерята, когато баща й се върна със сърдито лице.

— Как мина срещата с чичо? — попита тревожно Лора.

— Изобщо не го видях, мила, защото е в града. Тръгнал е малко преди да дойдем, вероятно за да не му се налага да ме вижда и да се налее с достатъчно алкохол, за да може да се изправи пред мен по-късно. Ето ти списъка с имената на войниците — допълни той, за да смени темата. — Говорих с някои офицери и войници, но човекът, когото исках да видя, патрулира с хората си и ще се върне късно през нощта, така че ще можем да говорим едва утре. Той е един от пречистените бунтовници и съм го определил за твой придружител, за да не си сама, когато отиваш в града на покупки или желаеш да се поразходиш из околността.

Лора не повярва на ушите си.

— Ти си готов да ме повериш на един пречистен бунтовник, а не на войник от Севера?

Хауърд знаеше, че мъжът, избран от него, е офицер на Съюза, изпратен със специалната мисия да наблюдава пленените южняци, но това беше тайна и той не можеше да я повери на дъщеря си.

— При мъж в неговото положение ми се струва невероятно да ти досажда. Ефрейтор Дюран е силен, смел и отличен стрелец и знае как да те защитава. Той има опит със Запада, защото още преди войната е водил битки с индианците. Но ако не го харесаш или изпитваш недоверие към него, ще ти потърся друг войник.

Лора беше много учудена от странния тон на баща си и от начина, по който избягваше погледа й, сякаш искаше да скрие нещо от нея. Това беше твърде необичайно поведение за Хауърд Адамс. Може би мислеше, че като поверяваше дъщеря си в ръцете на един пречистен бунтовник, щеше да окаже положително влияние върху другарите му. Баща й обикновено не постъпваше така, когато искаше да постигне нещо, но сега се намираха при необикновени обстоятелства и вероятно му се налагаше да прибягва до необичайни средства.

Някой почука на вратата и Лора и баща й се погледнаха изненадано.

— Отивам да видя кой е — каза бързо тя, защото баща й се беше настанил удобно в креслото пред камината и се топлеше на огъня. Когато отвори вратата, Лора видя насреща си красива млада жена, която носеше кошница, покрита с пъстра кърпа. Войникът зад нея носеше тенджера, от която се вдигаше пара, и кана с кафе.

Тъмнокосата жена се усмихна приветливо.

— Вие сигурно сте дъщерята на полковник Хауърд Адамс. Аз съм Емелин Райт, съпруга на майор Джим Райт, но приятелите и мъжът ми ме наричат Еми и вие също можете да ме наричате така. Вероятно сте имали много работа днес и не сте успели да приготвите вечеря, затова си позволих да ви донеса пресен хляб, супа и кафе. Да ги оставя ли в кухнята?

Лора се усмихна и отстъпи настрана.

— Влезте, моля. Много ви благодаря за любезността. Тъкмо се чудех какво да приготвя набързо. Денят беше наистина напрегнат.

— Значи съм дошла точно навреме. Капитан Рено, вие можете да отнесете нещата в кухнята и да се върнете на поста си. Благодаря ви за помощта.

Офицерът кимна, хвърли бърз поглед към Лора и Хауърд и прекоси голямата стая, за да отиде в кухнята. Хауърд стана и му отвори вратата.

— Много мило от ваша страна, Еми — благодари още веднъж Лора.

Емелин се усмихна сърдечно.

— Това беше съвсем естествено, пък и исках да се запозная с вас. Ако имате нужда от помощ, трябва само да ми кажете и веднага ще дойда.

Тъй като Джим Райт беше свръзката на Лора, тя реши, че ще бъде полезно да се сприятели със съпругата му — а и беше чудесно, че майорът има толкова мила и хубава жена.

— Ще се радвам на вашата компания и на помощта ви, Еми. Чудесно е, че тук има жена на моята възраст, особено когато е толкова мила и добра.

Лора извади две чинии и прибори от бюфета и започна да нарежда масата.

— Ще ви представя на всички, с които трябва да се запознаете — каза Емелин — и ще ви покажа форта и околностите, но първо трябва да се настаните удобно в новия си дом. Знам, че пътуването е било трудно и уморително. Сега имате нужда от топла вечеря и спокоен сън. Както виждам, свършили сте предостатъчно работа за днес. Стаята изглежда много уютно.

Лора я придружи до вратата.

— Още веднъж много благодаря, Еми, и ще ви чакам утре — сбогува се любезно тя.

— Ако имате нужда от хора със силни гърбове, които да пренесат или преместят тежки мебели, кажете на Джим и той ще ви изпрати най-надеждните. Трябва колкото се може по-скоро да се запознаете с мъжа ми. Желаете ли утре да дойдете с баща си на вечеря у нас? Така ще се опознаем най-добре.

Лора разбра намека на Емелин и кимна с усмивка.

— По кое време да дойдем?

— Към шест, ако полковник Адамс няма нищо против.

Лора повика баща си и повтори поканата на Емелин.

— За мен ще бъде удоволствие — отговори веднага Хауърд. — Искам колкото се може по-бързо да се запозная с войниците и офицерите си, мисис Райт, а вашето приятелство ще помогне на Лора да свикне с новата обстановка.

Емелин го погледна с благодарност.

— Тогава до утре, сър. Надявам се вечерята да ви хареса. Още веднъж ви благодаря за помощта, капитан Рено — обърна се тя към младия офицер, който кимна и излезе. — Ще дойда при вас утре сутринта в десет, Лора. Ще видите, че ще се справим бързо.

— До утре, Еми, и много ви благодаря за този мил жест.

— Няма защо.

Когато новата й позната си отиде, Лора отбеляза с усмивка:

— Тя е чудесна, татко, и аз я харесах още от пръв поглед. Сигурна съм, че ще станем добри приятелки. Но сега седни на масата и започвай да ядеш, защото супата ще изстине. Аз умирам от глад.

— И аз, детето ми. Това е първата ни вечеря в новата къща.

Нищо не би ме зарадвало повече, ако беше последната — каза си Лора, — но съдбата няма да бъде толкова благосклонна към мен. Беше мечтала да сподели новия си дом с Джейс, но красивата мечта не беше станала действителност. Можеше само да се моли и да се надява, че ги очакваше общо бъдеше…

 

 

На следващата сутрин Хауърд почука на вратата на стаята й още сутринта в осем.

— Ела за момент в дневната, мила, за да те представя на ефрейтор Дюран.

— Ей сега ще дойда, татко — извика Лора и побърза да довърши тоалета си.

След като се облече и среса косите си, тя отвори вратата и влезе в дневната без ни най-малка представа за шока, който я очакваше…