Джанел Тейлър
Смело сърце (8)

8

Този път Джейс не бе помолил за разрешение да я целуне и прегърне, а Лора не беше дала позволение. И двамата бяха действали съвсем спонтанно, обзети от могъщо желание, което беше много повече от физическа жажда. И двамата съзнаваха, че чувството, което се бе породило между тях, е толкова силно, че ги обвързва завинаги, все едно кой или какво ще се опита да застане между тях.

Целувката беше бурна, гореща и страстна. Джейс притисна Лора до гърдите си. Ръцете й обгърнаха талията му. Той я прегърна, сякаш никога вече нямаше да я пусне, и тя беше щастлива от близостта му не по-малко от него.

Пръстите му се плъзгаха в нежна милувка по бузите и брадичката й, устата му пиеше жадно сладостта на устните й. Сърцето му биеше учестено. Той помилва косата й, плъзна ръце към раменете й, за да се наслади поне на част от тялото й, без да наруши приличието. Устните му се спуснаха към брадичката и шията й, докато якичката на жакетчето го принуди да се върне назад. После се устреми в нежна милувка към ухото.

Когато усети топлия му дъх в ухото си, Лора потрепери от желание. Усети как мускулите му се движеха под ръцете й и затрепери още по-силно. Никой не я беше целувал по този чуден, омайващ начин, никой не беше съумял да разпали така чувствеността й. Тя съзнаваше, че ще бъде прекрасно, ако му се отдаде изцяло и му позволи да я люби, но знаеше също така, че е твърде рано да мисли за това, както и за женитба. Въпреки това тя го желаеше с всяка фибра на тялото си, защото знаеше, че може би това е последната й възможност да му се отдаде, да се подчини на зова на любовта.

Джейс също разбираше колко възбудени са двамата и че всеки момент може да загуби контрол над себе си, затова реши, че трябва да сложи край. Не искаше един ден Лора да съжалява, че му се е отдала, не искаше да я остави сама с още един проблем, след като си имаше достатъчно грижи. Убеждаваше се, че му е достатъчно да е наясно с чувствата й, да живее със спомена за тази нощ, за горещите й устни върху неговите. Много му се искаше да я целуне поне още веднъж, но съзнаваше колко е опасно и не посмя. Затова я привлече към себе си, опря брадичка в слепоочието й и пое дълбоко въздух, за да се успокои.

Докато я държеше в ръцете си, тя усети, че сърцето му бие още по-силно от нейното, усети горещината, която се излъчваше от мъжественото му тяло и отново потрепери от желание.

Когато успя да овладее тялото и чувствата си, Джейс проговори дрезгаво:

— Колкото и да те желая, Лора, смятам, че трябва да престанем, преди да отидем твърде далеч. Ти ме докара до ръба на лудостта и не знам как успях да се овладея.

Лора се изсмя тихо и чувствено. Съзнаваше, че той не я отблъсква, а цени невинността й и я уважава. Ако чувствата му бяха чисто физически, той щеше да се опита да я прелъсти — и сигурно щеше да успее, като се имаше предвид сегашното й състояние.

— Разбирам те, Джейс, и с мен е така — призна тя и чу облекчената му въздишка.

— Нали няма друг мъж в живота ти?

— Няма — отговори просто тя и се притисна до широките му гърди.

— Не разбирам как си останала свободна и необвързана, но се радвам, че е така.

— Досега не бях срещнала истинския — прошепна едва чуто Лора, но не можа да каже нищо повече.

Джейс сведе глава, за да я погледне.

— Готова ли си да почакаш, за да видим как ще се развие връзката ни, преди някой друг да е завладял сърцето ти? Нали разбираш, сега е война и няма да можем да се виждаме често, но ти обещавам, че ще използвам всяка възможност да те посещавам.

— Искаш да кажеш, че трябва да те чакам? — попита с мека усмивка Лора и Джейс кимна енергично.

— Никога не съм срещал жена като теб — призна тихо той. — Ти си красива, интелигентна и смела. Когато съм с теб, се чувствам прекрасно. Обичам да те гледам и да те докосвам. Сигурно си забелязала как ми действаш.

— Аз изпитвам същото към теб, Джейс. Но малко се страхувам, че всичко стана толкова бързо и лесно.

— Много правилно се изрази — засмя се той. — Нека не прибързваме. Можем само да се надяваме, че наистина си подхождаме толкова добре, колкото изглежда, и че тази проклета война ще свърши, за да можем да опитаме.

Лора взе лицето му между ръцете си, надигна се на пръсти и го целуна по устните.

— Точно така ще направим, Джейс.

Мъжът изкриви лице в комично отчаяние.

— Вероятно разбираш, че не ми е лесно да те оставя…

Лора вдигна глава и се усмихна.

— Радвам се да го чуя, лейтенант Сторм.

Джейс искаше да й каже, че не бива да свиква с това име, но не посмя. Не можеше да й разкрие сърцето си, защото с това би пропилял всички шансове да я спечели завинаги и би застрашил работата си за Съюза. Щом свърши войната, ще мина през ада, но ще те направя моя, обеща си той.

— Много ми е трудно да те напусна, но трябва да вървя, мис Карлайл. Ще се видим на закуска.

Дали ще ме обичаш и когато разбереш, че аз съм мис Лора Адамс и шпионирам в полза на врага? Не мисля — но не мога да променя онова, което е.

— Лека нощ, Джейс.

— Лека нощ, Лора. — Той я целуна нежно и си тръгна.

Лора влезе в къщата си, зарези вратата и отиде до прозореца на трапезарията. Зачака да види светлина в стаята му, мислейки тревожно за бъдещето. Сега, когато Джейс й беше дал възможност да завоюва любовта му, мисълта да го загуби отново беше непоносима…

Велики боже, Лора, не се дръж като глупаво малко момиче, заповяда си сърдито тя. Откъде си сигурна, че той не се преструва, че не е дошъл тук само за да те изобличи и да те предаде на властите? Не бива да рискуваш положението си, докато не си напълно сигурна кой е той и какво изпитва към теб.

Той е мъжът, когото обичаш — отговори бунтовното й сърце. — Вярвай му и не го отблъсквай. Ако мислиш, че е невъзможно да се е влюбил в теб толкова бързо, значи и ти не си истински влюбена в него. Любовта не зависи от календара, скъпа, затова не пропускай този шанс…

 

 

Сряда, двадесет и седми юли, беше трескав ден, богат на събития за Лора. Започна се с това, че трябваше да сервира закуската на Джейс и другите гости. Тя се принуждаваше да се усмихва и да разговаря с всички, като през цялото време внимаваше да не издаде чувствата, които изпитваше към красивия офицер в сива бунтовническа униформа със знаци на лейтенант. Тези цветове и символи й напомняха, че за двамата няма бъдеще. Изкушаваше се да помоли Лили да сменят масите си, но това щеше да възбуди любопитство, а може би и подозрение. Беше й трудно да не поглежда към Джейс и да не го докосва „случайно“ на минаване. Отново я мъчеха съмнения: от една страна, искаше той да си замине, за да не я омагьосва повече с чара си, от друга обаче, искаше да го задържи по-дълго, за да си поговорят и да разсее съмненията и страховете си.

Най-после гостите закусиха и станаха от масите. Лора излезе от трапезарията, за да даде нарежданията си на Алвъс. Когато се огледа, тя видя Джейс пред обора, очевидно готов да тръгне на път.

Когато Алвъс се отдалечи, Джейс заговори тихо:

— Вече е време да тръгвам, мис Карлайл, но се надявам да се видим скоро.

— Изпълнихте ли задачата си, лейтенант Сторм? — попита Лора, за да го задържи още малко.

— Да — кимна Джейс, — допълнителните коне, от които се нуждае кавалерията, за да напада фланговете на Грант, са поръчани. Мисля, че след няколко дни ловът може да започне. — Той не разбираше защо я лъже и се ядоса на неискреността си. Наведе се да вземе чантите си, после откъсна едно цвете и го докосна с устни. — Беше прекрасно както винаги. Много ви благодаря за гостоприемството — завърши тихо той и й подаде цветето. Забеляза, че Франк е застанал на вратата към рецепцията, затова понижи глас и избягна да говори за лични неща.

Лора видя погледа му и се сети, че не са сами.

— Довиждане и внимавайте за себе си, лейтенант.

— Ще се постарая, мис Карлайл. До скоро.

Вместо да го изпрати с поглед, Лора се обърна и влезе в хотела. Остави цветето на рецепцията, за да си го изсуши по-късно, и попита политика от Алабама дали има нужда от нещо, тъй като той продължаваше да стои във фоайето и да я наблюдава.

— Пристигнаха ли сутрешните вестници? — попита сухо мъжът.

— Още не. Алвъс ги носи към обед. Искате ли да ви запазя един?

— Не, благодаря. Ще отида да си купя.

Лора усети как в сърцето й се надигна подозрение. Франк беше чест гост и трябваше да знае, че вестниците идват към обед. Очевидно я бе излъгал и си имаше причини за това. Този мъж не й беше симпатичен още от самото начало. Трябваше да го държи под око и да помоли Лили да стори същото.

Докато изпълняваше обичайните си задължения, Лора не преставаше да се пита кое правеше Джейс Сторм толкова различен от другите мъже. В него имаше нещо съвсем особено. Тя беше почти сигурна, че двамата си подхождат и могат да прекарат целия си живот заедно. Трябваше да стори всичко, за да спечели любовта му…

 

 

Пристигнаха двама офицери от охраната на президента, за да се осведомят за Стю Кларк и Уорд Хил. Лора, която беше подготвена за посещението им, отговаряше напълно непринудено.

— Никой от двамата господа не е освободил стаята си, но една от служителките ми влезе да почисти и откри, че леглата им са неизползвани. Снощи са вечеряли в шест и са излезли от хотела около десет. Не дойдоха на закуска и очевидно не са в хотела.

— Бихме желали да претърсим стаите им, мадам.

— Необходимо ли е, сър? Не искам да бъда недискретна, ако това може да се избегне.

— Необходимо е — отговори кратко офицерът.

— Както желаете. Заповядайте, ще ви ги покажа. — Тя ги отведе в първа стая и отвори вратата с ключа си. Докато офицерите претърсваха, тя остана в стаята, за да се убеди, че всичко е наред. Вещите на Кларк бяха изчезнали. След това отидоха във втора, но и там търсенето остана без резултат.

— Сметнах, че са се върнали към задълженията си, без да ме уведомят за тръгването си, защото стаите бяха платени. Само че не са предали ключовете си. Ако намерите мистър Кларк и мистър Хил, ще ви бъда благодарна да ми върнете ключовете.

— Ще ги изпратя по някой войник, мадам.

Лора го погледна объркано.

— Щом имате ключовете, вероятно знаете къде са господата, лейтенант. Да не би да им се е случило нещо лошо? Затова ли не са пренощували в хотела ми?

— Не, мис, арестувани са.

— Арестувани? Нима моите гости са престъпници? Това е ужасно! Мислите ли, че доброто име на хотела ми е застрашено? Знаете, че за една жена не е лесно да печели прехраната си по време на война и ако загубя клиенти заради този скандал, ще фалирам. Не искам думите ми да прозвучат егоистично, сър — добави бързо тя, — но времената са тежки.

— Знам, мис Карлайл. Никой няма да узнае, че онези двамата са отседнали тук, когато заговорът бъде оповестен публично.

— Заговор? — повтори с неразбиращ вид Лора.

Офицерът й разказа за плана на двамата мъже и четиримата им съучастници да отвлекат съпругите на няколко важни личности от Юга.

— Виждате, че янките посягат дори към най-мръсните средства, за да спечелят тази война. Този път отидоха твърде далеч.

— Янки? Значи ли това, че мистър Кларк и мистър Хил са от Севера?

— Да, мадам, и шестимата са войници на Съюза.

— Значи в хотела ми са отседнали янки и са се хранили на масата ми, докато са замисляли ужасното си престъпление? Но акцентът им, сър… говореха като хора от Арканзас, или поне казаха, че идват оттам.

— Постъпили са много хитро, мис Карлайл, за да не събудят подозрение. Другите четирима бяха отседнали в „Ексчейндж“ и „Спотсууд“, но ние няма да споменем имената на хотелите.

— Сигурна съм, че собствениците им ще ви бъдат дълбоко благодарни, сър. Много се радвам, че сте изпреварили тези негодници, и се надявам, че дамите са добре. — Когато офицерът потвърди, тя попита: — Мога ли да направя още нещо, за да подпомогна разследването ви?

— Това беше всичко, мадам. По-късно ще ви изпратя ключовете.

— Благодаря ви, сър.

 

 

Когато чу звъна на камбаните, Лора изскочи на верандата, за да погледне какво става на Капитол Скуеър. Освен че показваше времето, камбаната се използваше и за предупреждение към населението при наближаваща опасност и за свикване на гражданската отбрана. Като видя тичащите към площада мъже, в сърцето й се надигна паника. Нима Ричмънд беше нападнат? Ако да, защо Бен не я предупреди, както беше обещал? Първата й мисъл — егоистична, както признаваше по-късно, — беше за собствената й сигурност, за живота на приятелите й, за хотела. Ако янките влезеха в Ричмънд и тя трябваше да признае лоялността и шпионската си дейност в полза на Съюза, южняците щяха да я мразят и презират. Ако янките не и повярваха, щяха да я третират като неприятелка и да конфискуват хотела й… А Джейс щеше да разкрие мрачната й тайна.

Лили, Бел, Клео, мисис Бартън и Алвъс излязоха при нея на верандата. Лицата им издаваха вълнение.

— Какво има? — попита тревожно Лили.

— Нямам представа, но сигурно е нещо важно. Алвъс, опитайте се да откриете нещо и вижте какво става със семейството ви. А ние, дами — обърна се тя към служителките си, — трябва да се подготвим за предстоящата опасност.

— Да не мислите, че янките идват? — попита недоверчиво Бел.

— Съмнявам се. Ричмънд е много добре укрепен и ще устои на нападението. Имаме оръдия, укрепления и много войници. Би било глупаво да ни нападнат.

— Янките са глупаци — заключи презрително Клео.

 

 

Лора научи шокиращите новости, когато Алвъс се върна и донесе новите вестници. Генерал Евъл беше свикал цивилните защитници на града и беше обявил бойна готовност. Войниците подготвяха оръдията и мортирите покрай реката и на другите важни места, а оръдията в укрепленията бяха обърнати в източна и югоизточна посока и бяха готови за стрелба. Алвъс разказа, че съюзните генерали Хенчкок и Шеридън са прекосили реките Апоматокс и Джеймс и маршируват в стегнати редици към града. В Дийп Ботъм Рън, само на тринадесет мили от Ричмънд, започнало сражение.

Напрежението и страхът постоянно се увеличаваха, в града се носеха застрашителни слухове. След генералите Хенчкок и Шеридън тръгнаха Гибън, Барлоу и Мот, като всяка дивизия имаше различна цел. По пътя „Ню Маркет“ се водеха битки и конфедератският батальон, който го охраняваше, беше пленен от неприятеля. Въпреки това съюзните генерали не успяха да изненадат противника. Бунтовниците ги обстрелваха с всичките си оръдия и им попречиха да продължат настъплението си. През следващите часове цареше непоносимо напрежение, но накрая положението се успокои и противниковите войски започнаха да се окопават, за да прекарат нощта в близост до града. Вероятно нападенията щяха да продължат на следващия ден.

Повечето вестници излязоха с извънредни броеве: „Янките нападат Ричмънд!“… „Грант е пред вратите на града!“… „Ричмънд е обкръжен!“ и така нататък.

С интерес и облекчение Лора прочете една от статиите за проваления план на Хил, Кларк, Търмънд, Фостър, Мейс и Уийд. Изряза си статията, за да я покаже на Бен, който щеше да я отнесе на Грант и Хенчкок.

Друг вестник пишеше, че Линкълн се принудил да изпрати подкрепления в територията Дакота, защото енукепте тръгнали по пътеката на войната. Подобни молби идваха от Аризона и Ню Мексико, където бяха въстанали апачите и други племена. Лора се надяваше, че чичо и е на сигурно място. Но тъй като той беше офицер от съюзната армия, тя нямаше възможност да му пише или да получи вести от него.

Когато си легна, тя се помоли на бога да запази Джейс и семейството й и отново се запита дали той беше някъде наблизо или вече беше заминал далече от нея.

 

 

Четвъртъкът беше вълнуваш, трагичен и страшен като предишния ден.

Полковник Ейвъри Дейвърс пристигна за стратегически преговори с Дейвис и генералите и съобщи новини от Питърсбърг и Дийп Ботъм. Лора го отведе в стаята му, за да остави багажа си, и двамата слязоха отново в салона.

— Това звучи много обезпокоително, полковник — отбеляза тихо тя.

— Така е, мадам. Тези проклети янки нападат в Шефинс Блъф, Дийп Ботъм, Ричмънд и навсякъде в околността. Научихме за плана им да разрушат железопътните линии на Вирджиния Централ и Уелдън и нашите момчета ги охраняват зорко. Грант не може да ни измами. Знаем, че с тези удари цели само да примами войските ни вън от Питърсбърг и да отслаби позициите на Лий. Грант е хитър като лисица и коварен като невестулка. Знае, че генерал Лий няма да има друг изход, освен да изпрати насреща му войски, а единствените, които са достатъчно близо, за да излязат срещу врага, са точно пред него.

Лора спря и го погледна разтревожено.

— Това би отслабило много защитата на Питърсбърг, нали?

— Не и ако генерал Лий остане водач на армията. Той има достатъчно артилерия, за да държи Грант в шах. Длъжен е да запази позициите си, защото Шеридън, Хенчкок и другите вече прекосиха река Джеймс. Кершоу се опитва да ги върне отвъд реката и да разруши моста, който са опънали. Момчетата на Хетса са на полуострова, а дивизията на Андерсън е в Дийп Ботъм. Даже старият Евъл ще бъде призован в армията след това страшно нападение в Блъф. Но вие не се тревожете, мадам. Още утре сутринта ще обърнем янките в бягство. С бога напред и малко повече късмет ще ги прогоним завинаги от Вирджиния. Още преди Коледа целият Юг ще бъде прочистен от янките. Бог да благослови Конфедерацията.

— Можете да бъдете сигурен, че бог е на страната на добрите и справедливите, полковник.

Мъжът й кимна с глава и се сбогува с усмивка. Лора го изпрати с поглед, загрижена от илюзиите му за близка победа.

— Както ви каза полковникът, няма защо да се тревожите за сигурността си, мис Лора. Нашите момчета ще прогонят врага още преди утрешната вечер. Славната победа ни е сигурна.

Гласът на Франк Пауъл дойде откъм салона и Лора се обърна стреснато. Не го беше видяла да се връща в хотела.

— Желаете ли нещо за пиене, сър? Или може би сте гладен?

— Не, благодаря. Прощавайте, че ви уплаших. Боя се, че спешна работа ме призовава обратно в Алабама. Ето ключа ми — завърши той и се поклони.

— Скоро ли ще се върнете при нас? Искате ли да ви запазя стаята?

— В момента не мога да ви кажа нищо по-точно за плановете си, но се надявам пак да се видим. Обичам Ричмънд и много харесвам вашия хотел.

— Благодаря ви — усмихна се учтиво Лора. — Желая ви добър път.

Франк вдигна чантата си от пода и излезе с бързи крачки от хотела, като си подсвиркваше весела песничка. Този загадъчен мъж и странното му поведение я объркваха. Защо си отиваше у дома, след като положението в Алабама беше много опасно и за да стигне дотам, трябваше да прекоси няколко фронтови линии? Може би я бе излъгал и отиваше на друго място. Отново я обзеха съмнения. Този човек вършеше нещо нередно…

На вечеря полковник Ейвъри Дейвърс разговаряше оживено с другите гости.

— Вчера генерал Евъл е напреднал към шосето „Ню Маркет“, присъединил се е към Уилкокс и Кершоу и е дал добър урок на янките. Шеридън е стигнал до Дарбитаун Роуд, но там успяхме да го спрем. Линиите ни са толкова гъсти, че не може да се промъкне дори червей. Чух, че вчера Грант лично е присъствал на сражението. Сигурно е останал много изненадан, когато войниците му не са успели да пробият линиите ни.

— Чухме, че Хенчкок е в Малвърн Хил. Това не е далече…

Полковникът се усмихна самоуверено.

— Вярно е, но човек, който си е седнал на задника, не воюва, нали? Всяка минута тяхно колебание ни прави по-силни. Едно е ясно: янките се бранят, а не нападат. За това се погрижиха нашите смели момчета. Спокойно мога да кажа, че Грант и армията му вчера допуснаха непростими грешки.

След известно време разговорът мина към други лоши новини: отстъплението на Худ при Езра Чърч в Джорджия, със значителни загуби на войници и терен, както и непрестанната стрелба от Форт Самтър в Чарлстон.

Лора беше ужасена, че жертвите са толкова много. Все повече войници умираха, раняваха ги или попадаха в неприятелски плен. Рушеше се ценна собственост, хората губеха къщите и имуществото си, огънят и експлозиите разрушаваха красивата им страна. Най-много страдаха невинните. Злодействата нямаха край. Ужасите на войната и разрушенията бяха станали действителност и за жителите на Ричмънд. Решителният час наближаваше. Тази война трябваше да свърши, не можеше другояче.

 

 

След като помоли Лили да държи под око полковник Дейвърс, Лора тръгна към мястото на срещата си с Бенджамин Симънс. Тъй като беше информирана за движението на войските и местата на сраженията, тя избра тясна пътека през гъстата гора. Тази нощ всички се бяха изпокрили и тя не срещна нито войници, нито цивилни. Въпреки това се ослушваше напрегнато и всеки момент беше готова да се скрие.

Бей вече я чакаше, както винаги облечен в открадната сива униформа. Тъмната му коса беше разбъркана и явно се нуждаеше от гребен и ножица. Брадата и мустаците му бяха отдавна неподдържани, но тялото и дрехите му не миришеха, която означаваше, че наскоро се е къпал. За Лора Бен беше мил, добре възпитан мъж, можеше да го нарече дори красив, макар да не я възбуждаше нито в романтично, нито в сексуално отношение.

— Не бях сигурен дали ще дойдете тази нощ. Навсякъде дебнат опасности — поздрави я с усмивка той. — Има ли нещо ново?

— Преди да започнем, бих желала да уговорим друго място за срещи — заговори бързо Лора. — Какво ще кажете да идвам по-рано, например в седем? Вече не знам как да обяснявам на патрулите закъсненията си. Може би ще бъде добре да се срещаме в горичката при Фалинг Крийк, където по-рано идваше леля Клариса. Така ще имам възможност да се връщам по светло и да използвам пусти пътища. Ако се разминем, мога да скрия посланието в кухото дърво, което съм отбелязала на картата.

Бен разгледа рисунката и кимна в знак на съгласие.

— Какви новини носите?

Лора му разказа всичко, което беше узнала, но той беше запознат с положението по-добре от нея. Тя не спомена само новините, които беше научила от Джейс. Даде на Бен статиите от вестника, които беше изрязала, и му разказа за неуспелия план за отвличане на високопоставените дами. Съобщи, че двама от мъжете са били в нейния хотел и са дошли войници да я разпитват.

— Трябва да ви кажа, че разкриването на този заговор ме засегна болезнено, Бен. Представяте ли си какво щеше да стане, ако ме бяха заподозрели? Да не говорим, че доброто име на хотела ми щеше да пострада сериозно.

Бен отново кимна.

— Грант и Хенчкок ще побеснеят от гняв. Мога да ви уверя, че не са дали позволение за този отвратителен план и изобщо не са били осведомени за него. Грант ще съобщи на Лий, че затворниците са действали по своя инициатива. Можете да разчитате, че Грант ще разследва случая и ще се погрижи да няма повече такива заговори. След няколко дни му предстои среща с Линкълн. В неделя президентът пристига във Форт Монро.

Двамата поговориха още малко за новите сблъсъци и се разделиха. Бен потегли в югоизточна посока, а Лора се върна в града.

 

 

В петък следобед Лора въведе в салона един запотен и изнервен млад офицер, който искаше спешно да говори с полковник Дейвърс. Тя изпрати Лили да повика полковника и тъй като съзнаваше, че младият мъж носи важни новини, го настани в ъгъла, където двамата можеха да разговарят необезпокоявани. После изтича в избата, качи се върху един сандък, избута подвижната дъска и провря глава в долната част на шкафа. Погледна през отвора в резбата и видя, че офицерът продължава да седи до масичката, където го беше поканила, а в салона няма друг гост. Скоро полковникът влезе в салона и младият офицер скочи на крака. Лора се вслуша напрегнато.

— Какво има, Мелвин? Изглеждате ужасно, моето момче.

— Имаме големи ядове, сър. Изпратиха ме да ви взема.

— Сега? Но вече е много късно! И защо, по дяволите?

Мелвин обясни припряно:

— Нямаше как да ви телеграфираме, сър, много е рисковано. Почти сме сигурни, че янките са прихванали телеграфните ни линии. Затова ме изпратиха да ви донеса лошите новини.

— Успокойте се, момко, и ми кажете какво е случило.

— Генерал Лий отново отслаби защитата на Питърсбърг. Кершоу, Андерсън и Хет вече бяха излезли навън, а вчера генералът изпрати и кавалерията на Рони Лий, за да ги подкрепи. Тази сутрин дивизиите на Фийлдс и кавалерията на фиц Лий също тръгнаха на път, за да укрепят фланговете им. Имаме още само осемнадесет хиляди войници, сър. Ако Грант узнае колко сме зле, ще даде заповед за атака и не сме сигурни, че ще успеем да го отблъснем. Генерал Лий иска да се върнете и да доведете дивизията си.

Лора разбра, че няколко кавалерийски корпуса бяха разположени в непосредствена близост до града и вероятно Джейс беше с тях. Съвсем близо до нея и в същото време безкрайно далече — пред лицето на грозна опасност…

— Отдавна разгадахме тактиката на Грант, който се стреми да остави града без войска, но не можем да оставим Ричмънд на янките. Той е много по-важен от Питърсбърг. Тази сутрин имаше ожесточени сражения югоизточно от града. Вече информирах Лий, че напредването на Хенчкок и Шеридън е спряно, а нашите момчета държат в шах другите вражески дивизии. Трябва да задържим войската на Грант в близост до града, за да не може да нападне в Питърсбърг.

— Точно там е проблемът, сър. Нашите разузнавачи съобщават, че Шеридън и Хенчкок са повикани обратно в Питърсбърг. Единият има заповед да разруши железопътната линия Уелдън. Грант е изпратил един батальон да освободи Бътлър в Бермуда Хъндрид. По всичко изглежда, че Грант концентрира войските си, защото е замислил нещо голямо.

Полковник Дейвърс смръщи чело и се замисли над чутото. Нейното впечатление беше, че генерал Грант е планирал силна атака към Питърсбърг. Може би беше уморен от чакане и искаше да принуди бунтовниците да допуснат грешка. Въпреки верността си към Съюза Лора се надяваше, че жестокият Бътлър ще остане обкръжен в равнината, защото не одобряваше безогледността му. Пък и задълбочаването на конфликта в Питърсбърг щеше да застраши положението на Джейс…

— Отивам да взема вещите си. Оседлайте коня ми. Оборът е зад хотела. Тръгваме след десет минути.

Лора изскочи от скривалището си и бързо зарези вратата към избата. Посрещна госта си във фоайето и полковникът й каза, че е бил повикан в частта си и трябва да тръгне веднага.

— Много съжалявам, сър, но разбирам, че дългът ви зове. Да ви приготвя ли нещо за из път?

— Много сте мила, мис Лора, но нямам никакво време. Казах на Мелвин да оседлае коня ми, докато аз си събера багажа.

— Елате с мен, сър — обърна се тя към младия офицер. — Трябва да кажа на Алвъс, че полковникът има нужда от коня си, защото той няма да го даде на непознат.

Когато минаха през кухнята, Лора се усмихна на готвачката и обясни:

— Прощавайте, че влизаме тук, Берта, но полковник Дейвърс има спешна нужда от коня си. На вечеря ще имаме един гост по-малко.

— Тук ухае чудесно, мадам. Жалко, че полковникът трябва да си тръгне.

Лора отвори задната врата и му показа обора.

— Алвъс! — извика тя. — Този млад господин трябва да оседлае коня на полковник Дейвърс.

Едрият негър кимна и зачака бързащия към него офицер.

— Защо не дадете на момчето няколко сандвича с шунка и плодове? Изглежда толкова гладно…

— Това е чудесна идея, Берта. — Лора уви няколко сандвича в чиста кърпа, извади от кошницата три ябълки и отиде при младия офицер, който й благодари трогнато.

След като мъжете потеглиха, Лора реши, че не е нужно да предава на Бен и Грант получените сведения, тъй като те бяха наясно с положението. Пък и ситуацията на фронта се променяше твърде бързо и след няколко часа сведенията й вероятно щяха да загубят стойността си.

Докато вършеше обичайната си работа и се тревожеше за Джейс, Лора не подозираше, че след по-малко от петнадесет часа ще започнат страшни събития, които имаха връзка с подслушания разговор, и ще имат последствия лично за нея…