Джанел Тейлър
Смело сърце (5)

5

Джейс помогна на Лора да се качи в каретата и попита в каква посока да потегли.

— Ще слезем надолу по Мейн Стрийт, за да ви покажа околностите.

Когато стигнаха до Кери Стрийт, Лора насочи вниманието му към затворите, после му показа Рокетс Ландинг, пристанището на конфедерацията на река Джеймс, захарната рафинерия, военноморските корабостроителници и Химборазо Хил. Джейс забеляза постовете и попита какво охраняват.

— Там се съхраняват запасите от газ — обясни Лора. — Трябва да ги опазят от саботаж, защото експлозията би причинила огромни щети на града и би го направила лесна плячка за обсаждащите.

Джейс посочи няколко сгради с тежки железни решетки на прозорците.

— Съмнявам се, че юнионистите биха опитали да взривят складовете. При експлозията ще загинат почти всички пленени янки, които се намират в затворите.

За да бъде сигурна, че придружителят й не се е усъмнил в лоялността й към Юга, Лора отбеляза:

— Като се знае с каква безогледност жертва войниците си генерал Грант, не бива да изключваме възможността да оправдае и загубата на няколко хиляди пленници, след като това ще му даде възможност да завладее Ричмънд, столицата на Конфедерацията и един от водещите производители на оръжие и провизии за армията.

Джейс гореше от желание да я убеди в противното, но ако не искаше да буди подозрения, не биваше да защитава нито Грант, нито Съюза. Затова само вдигна рамене.

— Вероятно сте права. Признавам, че знам твърде малко за Грант и стратегията му. Сигурно в Питърсбърг ще узная много повече.

Пожелавам ти да останеш по-далече от битките, скъпи мой — помисли си с болка Лора. Дано само не узнаеш коя съм аз всъщност…

Двамата минаха покрай митницата, покрай частни жилища, банки, хотели, болници, устроени в частни домове и складови помещения, покрай издателства и различни магазини, видяха фабриките за тютюн и памук, както и една опожарена фабрика за кафе.

Лора разказа на спътника си, че повечето хора в града пият кафе от препечени сладки картофи или царевица, а чаят им е от къпинови листа и билки. Припомни му, че в Ричмънд са най-големите производители на брашно и тютюн в света.

— За съжаление блокадата не ни позволява да изнасяме тези стоки, а много от нивите с царевица и пшеница са изгорени от неприятеля. Вероятно икономиката на Юга ще бъде напълно разрушена много преди тази ужасна война да свърши. Сигурна съм, че сте видели хаоса, оставен от Шеридън и съучастниците му в долината.

— Мога само да се надявам, че стопанството няма да рухне преди края на войната. Дано генерал Иърли успее да прогони Шеридън от долината Шенандоа, защото много невинни хора страдат от жесток глад и лишения.

— Така е и в много други места — отговори потиснато Лора.

— Въпреки това сраженията продължават. Не разбирам как войниците могат да се държат като варвари с беззащитни жени, деца и старци.

— Във войната стават неща, които противникът никога не може да разбере и да приеме. Някои хора се ръководят от жажда за отмъщение, други се стремят да демонстрират властта си, трети искат мир, все едно на каква цена.

Лора се надяваше, че последното важи както за него, така и за нея. Тя се постара да прогони от съзнанието си гнева към Шеридън и Бътлър, тъй като други привърженици на Съюза, например семейството й и преди всичко президентът Ейбрахам Линкълн, бяха почтени хора.

В Шоко Слип тя обясни, че каналът Канавха минава покрай бързеите на река Джеймс и така корабоплаването става възможно и в западна посока. Докато пътуваха към реката, тя разказа на Джейс, че в околните улици се намират много оръжейни фабрики и складове, после го помоли да спре и да погледне към другия бряг.

— Това е Манчестър и също е пълен с арсенали. Армията на Съюза се стреми да го унищожи, защото петте му форта защитават южния ни фланг и железопътните линии и охраняват Бел Ил, където са затворени пленниците. Ако завладеят Питърсбърг и Манчестър, янките ще прекъснат две от най-важните железопътни линии и ще застрашат движението по реката и връзката със западната част на града. Ако завземат Манчестър, ще могат да обстрелват Ричмънд и корабостроителниците. В този случай дори оръдията по бреговете на реката няма да могат да предотвратят нападението на Съюза и красивият ни град ще бъде сринат до основи.

Джейс разгледа мостовете на железопътните линии Ричмънд.

— Питърсбърг и Ричмънд — Данвил и се зарадва на важните сведения, които беше получил, макар че искрено се надяваше армията на Севера да не нападне града на Лора. Хотелът й беше твърде близо до реката и Манчестър и беше в обсега на артилерията, разположена на другия бряг. Въпреки това не можеше да не предаде ценната информация, защото, дори ако той я премълчеше, началниците му във Вашингтон щяха веднага да изпратят друг агент и той щеше да спечели само малко време. Подлостта, егоизмът, предателството и провалът бяха горчиви думи за него и не искаше да ги чуе от началниците си.

— Радвам се, че Ричмънд е толкова добре защитен, защото градът е важен за Юга. Освен това не бих искал да загубя новите си приятели тук. Ако янките завладеят Манчестър, трябва веднага да напуснете града, Лора!

— Не мога да изоставя хотела си. Сигурно ще го разграбят, а може и да го запалят. Дори ако бъда принудена да се поклоня пред победителите, ще го направя. Освен това се съмнявам, че мога да се скрия на сигурно място, пък и не знам как ще храня себе си и хората, които зависят от мен.

Джейс я гледаше замислено.

— Вие сте смела, почтена и умна жена, Лора — отговори твърдо той. — За мен е истинско удоволствие да бъда с вас. — Тя го погледна с благодарност, зелените й очи заискриха, на устните й заигра нежна усмивка.

Когато продължиха разходката си, Джейс полагаше огромни усилия да се концентрира върху онова, което виждаха, и да запомни разказа й за Бел Ил, най-големия пленнически лагер на Конфедерацията, или за Браун Айлънд с голямата опитна лаборатория, наречена от народа „барутна фабрика“.

— Там се намира най-голямата фабрика за муниции — обясняваше Лора. — В нея работят жени от всички възрастови групи. През 1863 година стана страшна експлозия, която разтърси целия град. Много хора загинаха или бяха тежко ранени. Другата голяма фабрика за оръжия и муниции се намира на Бърд Айлънд — „Ричмънд Армери и Арсенал“. Тя доставя всичко необходимо за войската.

Когато минаха покрай многоетажната сграда на железните заводи „Тредигър“, Джейс си позволи да я разгледа по-подробно, защото знаеше, че завземането й би било важна придобивка за Съюза. Лека и тежка артилерия, първите оръдия „Брук“, както и мортирите, изстреляни в началото на войната във форт Съмтър, се произвеждаха тук. Джейс беше много учуден, когато узна, че половината от работниците са цветнокожи — мъже, които произвеждаха оръжията, с които стреляха по хората, борещи се за освобождаването им. Тредигър беше най-големият производител на оръжия за Конфедерацията, а това означаваше, че падането на Ричмънд щеше да представлява смъртоносен удар за Юга.

— Ясно ли ви е колко е опасно да се живее тук? — попита почти сърдито той. — Надали има друг град, който да е по-привлекателен за Севера.

— Да, но аз чета вестници и слушам какво се говори, затова знам, че всички южни щати са в положение на обсада. Останали са твърде малко големи градове, които още не са в ръцете на неприятеля, но всеки ден са заплашени от завземане. Тук съм също толкова сигурна, колкото и във всеки от тези градове.

— Защо не отидете на Запад? — предложи с надежда Джейс.

— За да попадна в лапите на индианците, да се излагам на снежните бури или да живея далече от цивилизацията? Не, благодаря. Западът не ме привлича. Югът е мой дом и смятам да си остана тук. Баща ми и братята ми ме научиха да стрелям, да яздя и да се бия като мъж, а леля Клариса ме научи да се грижа за себе си и ми остави необходимите средства за това. Въпреки това — заключи с въздишка тя, — не съм много сигурна, че е голямо щастие да се родя жена в това трудно време и да съм принудена да се оправям съвсем сама. Може би щеше да е по-добре, ако се бях родила мъж, защото сега щях да бъда на бойното поле или да лежа мъртва в студената земя далече от родината и близките си.

Джейс помисли, че тя намеква за хората, които бе загубила, и се трогна. Измъчваше се, че я излага на опасност, като събира информация, която би могла да застраши живота й. Ричмънд неизбежно щеше да бъде нападнат. Понякога му се искаше да не беше идвал в хотела й или поне да беше стоял по-далече от нея. Ако не я познаваше, ако не беше научил трагичната й история, сега чувствата му нямаше да са толкова объркани. Той се загледа замислено към реката.

— Мисля, че е по-добре човек да остане съвсем сам на света, отколкото да се бие по чуждите бойни полета.

Лора усети колко напрегнато прозвуча гласът му и го погледна учудено.

— Защо изобщо участвате в тази война? — изплъзна се от устата й, преди да е успяла да го предотврати.

— Защото дълг на всеки мъж е да защитава страната и убежденията си.

— Това е вярно и ви прави чест. Хайде да починем малко тук — помоли тихо тя.

Джейс спря конете и слезе от каретата. Намираха се на меко заоблен хълм, от който се виждаше целият град.

Лора показа на спътника си гробищата и парка Монро, които Джейс беше посетил предишния ден, и му разказа за каменовъглените мини на Ричмънд и за леярната Белона, която Франк бе споменал в петък вечер, след което бдителният майор Стивънс насочи вниманието му към неприятелските агенти, без дори да подозира, че един от тях седи на масата им. Джейс не смееше да си представи колко много щеше да го презира Лора Карлайл, ако узнаеше кой е той в действителност. Като лоялна южнячка, която беше загубила семейството си във войната с янките и чийто начин на живот беше заплашван от тях, тя не можеше да разбере и да приеме онова, което той правеше. Джейс, който беше отраснал далече от Юга в един свободен щат, не мислеше и не чувстваше като бунтовниците и не се усещаше свързан с тях и с проблемите им, макар че някои от исканията им бяха основателни и справедливи. Въпреки това той беше твърдо убеден, че войната не е средство за изясняване на проблема. Той желаеше мир, прогрес и обединение на страната си, все неща, твърде важни за него и за семейството му, за бъдещето на Америка, за оцеляването и силата й. Никой от семейството му не вярваше, че един човек има правото да потиска друг. Много отдавна дядо му и баща му бяха водили борба за недопускане на робството в Мисури. Джейс лично беше помагал за освобождаването на жени и деца, държани като пленници от индианците. Беше крайно време Югът и Северът да се променят. Сега беше време за компромиси и реални резултати, време за мир.

Докато Джейс мислеше за тези неща, Лора изведнъж се сети, че му е съобщила сведения, които й бяха стрували месеци търсене и безброй рискове. Тя се разкри пред него почти цялата! Защо прояви тази престъпна непредпазливост? Отсега нататък щеше да говори само на безобидни теми…

Преди да е успяла, да осъществи намерението си, се появи един художник и попита дали ще му разрешат да ги нарисува! Двамата се погледнаха, усмихнаха се и се съгласиха.

Мъжът работеше бързо, но Лора имаше чувството, че е стояла до Джейс цяла вечност, неподвижна, с ръката му на кръста си. Докосването му беше невероятно изкусително и много й се искаше да се облегне на него, да усети силната му прегръдка, милувката на пълните му устни. Тя се опитваше да не се сковава, но паниката й растеше, защото Джейс всеки момент можеше да усети възбудата й. Опита се да мисли за нещо друго, но не успя. Пролетните цветя бяха прецъфтели отдавна, сега беше ред на летните… Денят беше горещ и задушен, но облаците бяха закрили слънцето и горещината беше станала малко по-поносима… Най-после художникът свърши, огледа доволно произведението си и го подаде като подарък на Лора.

— Благодаря ви, много е хубава — изрече искрено тя.

— Наистина е отлична, сър. Много сме ви благодарни — присъедини се към нея Джейс. Той настоя да плати нещо на бедния художник и докато двамата спореха, Лора продължи да разглежда рисунката. Двамата с Джейс бяха чудесна двойка. Разумът я съветваше да избяга колкото се може по-бързо от изкушението, но сърцето й се противеше и я тласкаше да се хвърли в обятията на този непознат и да му се отдаде с душа и тяло.

В далечината отекна гръмотевица и й даде шанс да се отдели от него — поне за малко.

— Най-добре е да се връщаме в хотела, защото сигурно ще завали — изрече бързо тя и Джейс кимна в знак на съгласие.

Двамата благодариха още веднъж на художника и се качиха в каретата.

 

 

Когато малко преди полунощ отиде да си легне, Лора не беше видяла Джейс, откакто се бяха разделили пред обора. От Бел бе узнала, че новият им гост няма да вечеря и е напуснал хотела, докато тя е била при мисис Бартън в кухнята. Имаше чувството, че той я избягваше съвсем съзнателно, и търсеше да открие причината. Може би искаше да й даде да разбере, че му е необходимо малко време, за да си изясни неочакваните чувства. Или просто имаше друга работа. Все едно какъв беше мотивът му, тя изпитваше нещо като радост, че е избягнала изкушаващата му близост. През цялото време се беше старала да крие вълнението си от другите гости, а ако и той беше там, това щеше да бъде още по-трудно.

Имаше и друга причина, поради която Лора се радваше, че Джейс не беше на вечерята. Денят беше напрегнат, бяха дошли много гости от града и двете с Лили имаха много работа в салона, докато Бел и Клео бяха „заети“ на първия етаж. Към единадесет, когато двете с Лили решиха да се оттеглят в стаите си и предоставиха на другите две жени да обслужват гостите и да заключат, Джейс все още не се беше върнал. През пялото време бяха работили и Лора така и не бе намерила време да разкаже на Лили за прекрасния излет, но беше твърдо решена да го направи на следващия ден.

Тя призна пред себе си, че възнамерява да скрие чувствата си от най-добрата си приятелка, и бе обзета от чувство на срам. От друга страна пък, не се съмняваше, че Лили е силно увлечена по Ричард, както тя беше омагьосана от Джейс. Знаеше, че досега Лили не се беше влюбила в нито един от гостите, макар че беше познавала много мъже, които е удоволствие ухажваха красивата блондинка, а двама от тях дори се бяха опитали да я направят своя метреса. Лили не вярваше в романтичните чувства на мъжете и винаги ги отблъскваше… Майор Ричард Стивънс беше съвсем различен и Лора изпита силно безпокойство.

Може би, ако узнаеше какво изпитваше Лора към Джейс Сторм, Лили можеше да се изкуши и да се поддаде на чувствата си към младия майор. Ако връзката й с него продължи, Лили се излагаше на опасност да смени фронтовете или неволно да издаде нещо за Лора и шпионската й дейност. Лора не знаеше как ще реагира Лили, ако отново открие любовта, но беше сигурна, че това могъщо чувство ще промени мислите и поведението й и може би ще я накара да забрави, че идва от Севера и защо е станала проститутка. За разлика от Лора Лили не беше истински заинтересована от това кой ще бъде победител в тази война, защото след разрива с родителите си нищо вече не я свързваше със Севера. Майорът обаче можеше да я обвърже с Юга… Както наказваше самата себе си и бившия си любовник, отдавайки тялото си на чужди мъже, Лили можеше да отиде и по-нататък — да накаже родителите си янки, задето я бяха отблъснали, като се омъжи за човек от Юга.

Лора не проумяваше защо се измъчва от тези тревожни мисли, но тъй като беше твърде неспокойна, за да заспи, стана и отиде в дневната. Беше казала на Джейс, че хотелът се заключва в полунощ и искаше да види дали се е върнал. В стаята му светеше и Лора впи горящ поглед в прозореца с надеждата да зърне поне силуета му, но лампата скоро угасна и тя се върна разочаровано в спалнята си.

Къде беше, Джейс, какво те задържа толкова дълго навън? Ще се опиташ ли да намериш билети за театър или ще се оправдаеш, че са се свършили?

 

 

След закуската в понеделник Дейвид потегли към фермата си в Данвил, а Орвил замина за Уелдън, Северна Каролина. Франк реши да ги изпрати до обора и Лора и Джейс останаха за малко сами в трапезарията. Лейтенантът се изправи с усмивка и й благодари за добрата закуска.

— Кухнята на мисис Бартън ще ми липсва. Надявам се скоро да ми се удаде случай да се върна в града, поне за малко.

Лора отговори на усмивката му.

— Нашата готвачка ще се радва да чуе този комплимент. Ще побързам да й го кажа.

— Не знам дали ще се върна за обед, мис Карлайл. Искам да поогледам още малко града и да набавя билети за тази вечер. Трябва да използвам всички възможности, защото не се знае кога отново ще ми дадат отпуск, след като ме зачислят към новия полк. Снощи бях в бара на хотел „Снотсууд“ и говорих с няколко военни за положението в Питърсбърг. Онова, което чух, прозвуча наистина тревожно. Затова смятам, че имам нужда да се поразвлека още малко, преди да потегля към онзи ад. Тази вечер разчитам на вас, мис Карлайл.

Лора усети смесица от радост и учудване. Джейс беше счел за нужно да й обясни къде е бил миналата вечер и да й напомни за общите им планове за тази. Все пак не биваше да придава твърде голямо значение на думите му. Предстоящото му пътуване й навяваше тъга, а при мисълта за опасностите, които го очакваха, изпитваше истински ужас. Отчасти и тя беше виновна за това с шпионската си дейност. Въпреки това му се усмихна и му пожела да прекара приятно деня.

— По-късно ще дойда да ви кажа намерил ли съм билети — прошепна заговорнически той и продължи с обичайния си тон: — Желая ви хубав ден, мис Карлайл.

— Ще се видим по-късно, лейтенант Сторм. — Лора го проследи с поглед и изчака да чуе как входната врата се затвори зад него. Усети прилив на самота и тъй като знаеше, че той смята да замине на следващия ден, едва устоя на изкушението да изтича след него и да прекара последните двадесет и четири часа в прегръдката му. Съзнавайки дълга си, тя въздъхна тежко и се запъти към кухнята, за да свърши всекидневната си работа.

В единадесет часа пристигна капитан Пол Мънс и получи първа стая, в която беше живял майор Стивънс. Докато бъбреше с Лили и Лора, той разказа, че идва от форт Харисън, за да изготви планове и скици за новите защитни линии на Ричмънд.

Лора му показа стаята, капитанът остави багажа си на едно кресло и тръгна да търси генерал Евъл.

Лора отиде при Лили в салона, за да се увери, че са сами, и заговори съвсем тихо:

— Трябва да държим под око капитан Мънс. Той е ценен информатор.

Лили кимна с лека усмивка.

— Тъй като тази вечер ти ще отсъстваш, обещавам аз да се погрижа за него.

— Не се знае дали лейтенант Сторм ще намери билети за театър. Може и да си остана тук.

— По-вероятно е да завали сняг през юли, отколкото той да не намери билети — отговори през смях Лили.

— Надявам се да успее — призна Лора. — Той би могъл да ми достави ценни сведения за Питърсбърг, ако му дадат отпуск. А и ми предложи чудесен претекст да разгледам някои интересни места в Ричмънд.

— Това ли е единствената причина, поради която излизаш с него?

Лора се усмихна на приятелката си.

— Не, аз харесвам компанията му и интересните разговори, които водим. Той е чел много книги и двамата обсъждаме прочетеното. Освен това е много учтив, истински джентълмен.

— На всичкото отгоре е красив, мъжествен и чаровен — допълни през смях Лили.

— Да, Лили, права си. Но няма да позволя красотата и чарът му да възпрепятстват изпълнението на задачите ми.

— Какво означава това — че си го срещнала в лошо време или че той не те интересува като „кандидат за женитба“, както би казал баща ми?

— Тъй като не го познавам добре, не мога да ти дам искрен отговор. Той е… — Лора млъкна изведнъж, защото в салона влезе готвачката. — Ние сме почти готови, Берта, ей сега ще дойдем при теб.

Когато жената излезе, Лора зашепна заговорнически:

— Ще си поговорим по-късно в моята къща. Сега трябва да наредим масите в трапезарията.

— Лора…

— Какво има? — попита изненадано младата жена, като видя загриженото лице на приятелката си.

— Знам колко неустоими могат да бъдат някои мъже, затова те моля в присъствието на този бунтовник да не казваш или правиш нищо, което би могло да те изложи на опасност. Не бих понесла да загубя най-добрата си приятелка.

— Разбира се, че ще внимавам — обеща твърдо Лора. — Не се безпокой за мен, скъпа. Ти също трябва да бъдеш внимателна с капитан Мънс, нали забелязах как те гледа.

— Това е само плътско желание, Лора. Понякога имам чувството, че мъжете помирисват жени като мен от мили разстояние, все едно колко често се къпя и с какво се парфюмирам.

Лили се засмя, сякаш само се шегуваше, но гласът й беше сериозен и дори горчив. Лора предполагаше, че Лили се чувства нечиста и омърсена, което вероятно се дължеше на романтичните й чувства към майор Стивънс. За да й вдъхне малко повече самочувствие, тя попита:

— Наистина ли копнежът е различен от плътското желание? Мисля, че в погледа на Мънс имаше и двете — и копнеж, и желание. Не видях в очите му похотлив блясък, а и в тона му нямаше нищо обидно.

— Ти си много наивна по отношение на мъжете, Лора! Почти всички мъже — женени, неженени, набожни или грешни — отиват без угризения на съвестта в леглото на проститутката, особено когато са далече от родното място, от жена си или любимата. Мъжете имат нужда от секс и биха направили почти всичко, за да го получат. Когато са обзети от желание за секс, те могат да бъдат страшни, повярвай.

Лили явно беше песимистка по отношение на мъжете. Джейс е друг, каза си Лора. Ако не беше, сигурно отдавна щеше да се опита да ме прегърне или щеше да се качи горе с някое от момичетата… А може би вече беше посетил някой от многобройните публични домове в квартала Шоко… Не, възпротиви се сърцето й, не може да го е направил!

— Не се подценявай, Лили — заговори твърдо тя. — Ти си красива и мила и имаш прекрасни качества. Мъжете те харесват не само заради тялото ти, а заради самата теб. Ако искаш, можеш да си намериш чудесен съпруг.

Лили въздъхна и поклати глава.

— Мъжът, който би ми харесал, никога няма да вземе жена като мен, затова не се опитвай да ми внушиш, че го заслужавам. Ако има нещо, на което ме е научил горчивият опит, то е, че не бива да се отдавам на илюзии за любовта.

Лора предположи, че Лили имаше предвид Ричард.

— Никога не бих се опитвала да те заблуждавам, Лили, ти си ми като сестра. По-късно ще си поговорим пак, нали? Берта вече ни чака.

— Добре, но те моля да запомниш предупреждението ми. Мъжете говорят много и играят хитри игрички, затова трябва да се пазиш от скритите им карти. За някои мъже печалбата е всичко. Готови са да лъжат и мамят безогледно, докато постигнат целта си.

Лора стисна с благодарност ръката на приятелката си.

— Ще внимавам.

 

 

Джейс се върна в хотела, за да се нахрани и да съобщи на Лора, че е осигурил билети за вечерното представление. След това отиде отново в града, защото трябваше да огледа още две важни места преди заминаването си. Забеляза как Лили го поглеждаше крадешком и се учуди на недоверието в очите й. Направи му впечатление, че Лора се държеше на разстояние, докато двамата разговаряха във фоайето. Може би се чувстваше нервна, защото изпитваше влечение към него — или я беше страх, че той ще се опита да я прелъсти. В момента обаче имаше да върши по-важни неща и реши по-късно да обмисли на спокойствие странното поведение на Лора…

 

 

Беше към пет следобед, когато в хотела пристигна един от обичайните гости, за да се срещне с приятелите си. Докато ги чакаше в салона, той съобщи на Лора и служителите й интересната новина, че генерал Джубъл Иърли е започнал офанзивата си в Мериленд и е на път към Вашингтон.

Лора, ужасена от вестта, че столицата е заплашена от войските на Конфедерацията, слушаше напрегнато.

— Разбили са янките в Силвър Спрингс и са тръгнали право към Вашингтон. Носят се слухове, че се водят битки и на други места в Мериленд: във Фредерик, форт Стивънс и Магнолия. Нашите момчета бият сините униформи на собствената им територия. Обзалагам се, че янките са се уплашили до смърт и ще се обърнат в бягство, за да спестят на нашите момчета скъпоценни муниции. Войската на стария Джуб е многобройна и янките не могат да й се противопоставят. Казват, че Ейбрахам Линкълн е помолил дори ранените, които могат да се движат, да защитават столицата. Дано тази хитра маневра успее да измъкне Грант и Шеридън от Вирджиния, дори ако е само за малко. Това би било истинска благословия за измъчените ни момчета в Питърсбърг, защото ще им даде време да си отдъхнат и да получат подкрепления.

— Откъде знаете всичко това? — попита Франк.

— Бях в редакцията, когато пристигна новината. Утре сутринта ще я има във всички вестници.

Лора остана с впечатлението, че политикът от Алабама не е въодушевен от чутото, и това й се стори много странно.

— Не се радвайте твърде рано — продължи Франк. — Може би това е номер.

— Какво говорите, човече? Какъв номер? Франк вдигна рамене.

— Възможно е янките да са разпространили фалшива информация, за да накарат нашите момчета в долината и още по на юг да повярват, че Ейб ще върне във Вашингтон Грант и Шеридън. Това би отслабило значително бдителността на нашите разузнавачи и би направило армията ни лесна плячка за Съюза.

— Лъжете се — възрази гостът от Ричмънд. — Имам информацията от един репортер, който пътува с дивизията на Стария Джуб.

— Ако това е вярно, приятелю, трябваше да си замълчите, докато победата бъде извоювана — отговори предупредително Франк. — Защото някой шпионин ще ви чуе и ще информира янките за плановете на генерал Иърли.

— Това не е тайна! Нали ви казах, че утре новината ще бъде на първите страници на всички вестници!

— Е, може би имате право — предаде се неохотно Франк. — Или поне се надявам.

Мъжете заговориха за други неща и Лора се запъти към къщата си, за да се преоблече за излизането с Джейс. Не виждаше причини да промени плановете си, за да потърси начин да занесе вестта на свръзката си. Беше твърде късно, а и президентът вероятно беше уведомен за опасността. Въпреки това тя беше много разтревожена и непрекъснато се питаше дали южняците ще завладеят Вашингтон и ще пленят Линкълн и как това ще се отрази на хода на войната. Не, бунтовниците нямаше да осъществят целта си. Тя знаеше, че генерал Иърли разполагаше с десетхилядна армия, докато Съюзът имаше много повече войници за защита на столицата и президента си.

Можеш само да се надяваш и да се молиш, Лора, заключи унило тя и седна да хапне нещо, за да се приготви за театъра.

 

 

Загледан в Лора, която грациозно пристъпваше към него в красивия си тоалет от бледорозова коприна, Джейс не можа да потисне възхищението си. Тази жена беше възхитителна. Роклята беше с тесен корсаж и широка пола. Три четвъртите ръкави завършваха с маншети в тъмнорозов тон. Косата й беше вдигната с кремава копринена панделка и падаше на меки къдрици по раменете. На лявата й китка се люлееше розова платнена чантичка. Гледката беше толкова прекрасна, че очите му пламнаха от възбуда.

— Каретата ви чака, мис Карлайл — проговори учтиво той и се поклони галантно, преди да й подаде ръка.

— Благодаря ви, сър — отговори с усмивка Лора, зарадвана от безгрижното му настроение и развълнувана от докосването му. Двамата се качиха в каретата и тя започна да му описва пътя, но изведнъж спря и се засмя.

— Съвсем бях забравила, че вече знаете къде е операта.

Джейс също се засмя и си каза, че тази вечер много мъже ще му завиждат за блестящата красавица, която имаше честта да придружава.

Докато пътуваха, Лора го наблюдаваше скритом. Сивата му униформа беше чиста и безупречно изгладена, сигурно я беше дал в пералнята. Ботушите блестяха, косата му беше току-що подстригана. Май идваше направо от бръснаря, защото брадичката му беше гладко избръсната и ухаеше на тоалетна вода. Лора плъзна поглед към силните му ръце. Ноктите бяха грижливо изрязани и съвсем чисти. Ръцете му предизвикаха у нея странни, възбуждащи мисли. Без да иска, тя си представи как пръстите му се плъзгат в мека милувка по тялото й… Беше много щастлива, че Джейс се е подготвил толкова грижливо, защото повечето мъже — и най-вече войниците — бяха занемарили напълно външността си.

Двамата стигнаха много бързо до вариетето, където представяха „Майор Рейдж се връща в града“, комедия, получила много добри отзиви в местните вестници. Джейс помогна на Лора да слезе и един от портиерите се качи на капрата, за да откара каретата в някоя от съседните улички. Двамата успяха да заемат местата си точно преди началото на първото действие.

Лора усещаше силно физическата близост на Джейс, защото седалките бяха тесни и раменете и ръцете им непрекъснато се докосваха. Беше смайващо колко възбуждащ можеше да бъде този безобиден контакт. Тя чуваше дълбокия му смях, когато на сцената ставаше нещо смешно. Очевидно той се забавляваше чудесно и беше забравил напълно неизвестното бъдеще, което беше пред него.

Макар че се принуждаваше да гледа само към сцената и да съсредоточи цялото си внимание върху представлението, тя не преставаше да мисли за красивия мъж до себе си. Днес Лили я попита дали полковник Хауърд Адамс би одобрил лейтенант Сторм като „кандидат за женитба“ и сега Лора с чиста съвест можеше да каже „да“. Тя беше сигурна, че баща й и братята й ще оценят високо човека Джейс. Смущаваше я само, че „избраникът“ й беше от бунтовническата армия, а това вероятно щеше да смути и тях. Изведнъж тя се запита дали мъж като Джейс щеше да пожелае да остане в тяхната плантация и да я управлява. Дали щеше да остане с нея във Вирджиния или щеше да настои да се върне в Мисури? Той й беше признал, че е безпокойна, авантюристка душа — нима любовта беше в състояние да го укроти, да обуздае жаждата му за свобода? Очевидно той се възхищаваше от нея и се чувстваше много добре, когато бяха заедно — но може би това беше само временно, забравящо се удоволствие? Какво ли очакваше Джейс Сторм от бъдещата си съпруга? Ако изобщо мислеше да се жени, все пак беше навършил тридесет години и все още беше ерген… Лора разтърси глава, за да прогони тези безполезни размишления, и отново се опита да се съсредоточи върху представлението.

Когато след около час и половина двамата се качиха отново в каретата, Джейс я попита дали би желала да се отбият някъде, за да пият по чаша кафе.

— Би било хубаво, но вече е късно, а аз трябва да стана много рано.

— Разбирам ви, мис Карлайл. Значи се прибираме у дома.

Лора гореше от желание да остане още малко с него, но не смееше да продължи тази опасна близост. Първо трябваше да се увери, че мотивите му са честни и почтени. Не искаше да се изложи на риска да бъде измамена, наранена и унизена като Лили, затова през краткото пътуване към хотела остана мълчалива и замислена.

Джейс спря пред входа и й помогна да слезе.

— Ще ви придружа до вратата на дома ви — каза той, — а после ще откарам каретата в обора и ще разпрегна коня.

От салона долитаха тихи звуци на пиано. Джейс улови ръката на Лора и я поведе към верандата. Нощта беше тиха и спокойна, улицата беше пуста. Не се виждаха нито карети, нито закъснели минувачи. Сърцето на Лора биеше като безумно и тя се боеше, че ръцете й треперят и ще се издаде, докато отключваше вратата.

— Лека нощ, Джейс — проговори тихо тя и се обърна към него. — Много ви благодаря за чудесната вечер.

Очите му бяха привикнали към слабата светлина и той можа да види лицето й, макар и не толкова ясно, колкото му се искаше. Копнееше да я вземе в прегръдката си, да я целуне, да я запази от всички опасности на войната. Само след няколко часа трябваше да напусне този тих хотел и красивата жена, която го управляваше, за да се бори отново с демоните на войната и разрушението. Сърцето му се бунтуваше срещу тази перспектива. Сега не искаше да мисли за опасностите, които заплашваха любимата жена, камо ли пък затова, че и той беше помогнал за предизвикването им. Просто не можеше да си представи, че никога вече нямаше да я види. Макар да беше сигурен, че е намерил съвършената жена, той имаше много сериозни основания да стои далече от нея и не можеше да си позволи да я ухажва. Ами ако я загубеше, преди да й е казал, че я обича?

— Ще ми позволите ли да ви видя отново, ако имам късмет да се върна в Ричмънд? — попита тихо той, за да има поне малко надежда.

Лора усети борбата, която се водеше в него, и отговори просто:

— Да, ще се радвам много да се срещнем отново.

— Вие сте необикновена жена, Лора. Времето, прекарано с вас, беше прекрасно.

— За мен също, Джейс. Открих, че на този свят са останали още истински кавалери.

Джейс се усмихна меланхолично.

— Дали ще промените мнението си за мен, ако ви попитам дали мога да ви целуна на сбогуване?

Лора не можа да разбере дали той искаше да постави на изпитание нейните или собствените си чувства, но тъй като двамата бяха съвсем сами, отговори с усмивка:

— Разбира се, че не, освен това на юг е обичай приятелите да се сбогуват с целувка.

Джейс обхвана лицето й с две ръце и я целуна по челото, страхувайки се да не загуби самообладание, ако докоснеше сладките й устни. Ако имам късмет да я видя отново, тя ще стане моя, закле се той и никога няма да я загубя.

Лора беше изненадана и малко разочарована от това невинно докосване, защото много искаше да усети силната му уста върху устните си. Въпреки това се зарадва, защото поведението му показваше, че той я уважава и цени и не се опитва да я прелъсти. След като безобидната целувка и лекото докосване на ръцете му я бяха развълнували толкова, какво ли щеше да стане след истинска целувка?

Двамата се погледнаха дълбоко в очите и се усмихнаха един на друг, тъй като никой не знаеше как би трябвало да се държи в този момент.

Мислите се надпреварваха в главата на Джейс, докато я гледаше жадно: семейството му непременно щеше да я хареса, Лора щеше да бъде отлична майка и съпруга… Много му се искаше да й каже нещо в тази посока, но не посмя. Моментът беше критичен и той не можеше да й дава обещания, които може би нямаше да изпълни — можеха да го убият в сражение, можеше да загуби ръката, крака или окото си и това щеше да го направи безполезен като съпруг и баща, можеха да го разобличат като шпионин на Съюза и да го екзекутират, а Лора щеше да се разочарова от него и да го отблъсне, защото не го познаваше достатъчно добре и не можеше да приеме убежденията му…

— Вие сте красива и очарователна дама, Лора — проговори дрезгаво той — и аз съм много щастлив, че се запознах с вас и прекарахме няколко дни заедно. Вие ме дарихте със спомени, които ще ме утешават в мрачни минути.

Лора беше трогната от искрените му думи.

— Благодаря ви, Джейс, бяхте много мил.

— Лека нощ, Лора. Надявам се скоро да се видим отново.

— Аз също се надявам, Джейс. — Нали знаеш къде да ме намериш! — Лека нощ.

— Ще ида да заключа обора и утре сутринта ще предам ключовете на Алвъс.

— Много ви благодаря и лек сън. — Лора влезе в къщата си, затвори вратата и изчака каретата да отмине. След това отиде в спалнята си и изтича до прозореца, за да види как Джейс ще се прибере в хотела. Сърцето й беше пълно с копнеж. Утре той ще си отиде, повтаряше си потиснато тя, може би дори завинаги…

 

 

Джейс ще тръгне само след минути — това беше единственото, за което Лора можеше да мисли по време на закуската. Тя използваше оставащите й минути, за да запаметява всяко изражение, всеки тон и всеки жест на този необикновен мъж, завзел сърцето й с пристъп.

Джейс се чувстваше по същия начин. И той се стараеше да запомни всяка усмивка, всяка дума, всяко движение и поглед, за да ги съхрани завинаги в сърцето си. Много му се искаше да я помоли да го чака, но знаеше, че това би било погрешно и егоистично. И без това беше постъпил лекомислено, като се показа в града с нея, в случай, че бъдеше заловен и изобличен като шпионин. Нещо обаче му подсказваше, че ако се стигнеше до най-лошото, Лора Карлайл щеше да успее да убеди своите, че не е нито шпионка, нито негова съучастница. В момента не можеше да стори нищо друго, освен да се моли и да се надява, че тази прекрасна жена няма вечно да бъде недостижима за него.

След закуска Лора му даде обичайното пакетче с храна за път, увито в чиста бяла кърпа и — само за него — завързано с дантелена кърпичка, напоена с нейния парфюм. Тя знаеше, че това не е много прилично, но искаше Джейс да има нещо, което да му напомня за нея. Видя как той погледна пакетчето, после вдигна глава и се усмихна — беше разбрал. Гласът му едва не издаде чувствата, които бушуваха в сърцето му, докато й благодареше и се сбогуваше. Тя беше почти сигурна, че е разбрала правилно реакцията му.

— Довиждане, лейтенант Сторм. Дано бог ви пази, за да имаме възможност да ви видим отново между нас.

— Ако бог и съдбата са благосклонни към мен, това ще стане много скоро, мис Карлайл. Довиждане!

Лора излезе от хотела и изтича в къщата си, откъдето можеше да проследи тръгването му, без да събуди подозрение, като тичаше от стая в стая и от прозорец към прозорец. Гордо изправен, той възседна черния си жребец и излезе бавно от двора. Красивото му лице беше мрачно и решително, сякаш мислите му вече бързаха към опасната цел.

Лора проследи как Джейс спря коня си за момент в края на алеята и извади кърпичката й. Поднесе я към носа си, мускулестите му гърди се разшириха, после се отпуснаха, докато вдишваше аромата на парфюма й. После я мушна под маншета на десния си ръкав и подкара коня си към „Кери Стрийт“, където скоро се скри от погледа й.

Лора беше проследила с болезнено внимание романтичния му жест. Сърцето й беше пълно с любов и мъка. Дали ще го видя някога пак? — питаше се с болка тя. — Или той ще срещне друга жена и ще ме забрави? Не е ли цяло безумие и непростимо лекомислие за една шпионка на Съюза — предателка на южната идея — да се влюби в един лоялен офицер на Конфедерацията, който би могъл да разкъса сърцето й и да я отблъсне позорно?

Отговорът дойде веднага.

— Да, Лора Адамс — отговори си високо и ясно тя. — Ти го обичаш и ще живееш, за да се разкайваш за слабостта си, ако преди това не те разкрият и обесят. Не мисли повече за него, защото всички ще забележат мрачното ти настроение. Имаш много по-важна работа, затова не се мотай повече тук. Върви в хотела и разбери какво носи капитан Мънс в чантата на седлото си — направи всичко, което зависи от теб, за да бъде сложен край на тази проклета война!