Джанел Тейлър
Смело сърце (23)

23

Лора се овладя бързо и погледна чичо си с добре изиграно смайване.

— Какво говориш, за бога? Наистина ли ме мислиш за шпионка? И за кого шпионирам, според теб? За Юга или за Севера?

— За Съюза, разбира се, и престани да се преструваш на невинно агънце. Искам да чуя точни отговори, преди да загубя търпение и да забравя коя си. Ти очевидно си забравила, че сме роднини, и аз не означавам нищо за теб.

Лора видя как очите му се присвиха и станаха леденостудени.

— Не разбирам какво говориш. Ти си мой чичо и аз те обичам. Защо смяташ, че Съюзът е изпратил специален човек да те наблюдава? Та ти си офицер от армията му! Дори да са го направили, нима биха изпратили жена, и то мен, твоята единствена племенница?

— Защото са си помислили, че не бих заподозрял собствената си племенница в предателство. Точно така беше, докато не пристигна предупреждението от Изтока.

Лора не преставаше да се пита защо чичо й говореше за „Изтока“, а не за „Юга“, но не се издаваше и продължаваше да разиграва ролята на невинно обвинена.

— Това са пълни глупости! Нямам представа за какво говориш. Защо мислиш, че Съюзът те преследва?

— Много добре знаеш, Лора — заради откраднатите злато и пари.

— Какви пари, чичо? Какво злато? — Не преставай да подчертаваш роднинството ви и се преструвай, че нищичко не разбираш!

— Нали знаеш за нападенията, скъпа племеннице?

— И защо Съюзът подозира именно теб? Това ми се струва абсурдно.

— Ти май продължаваш да търсиш доказателства, а? Предупреждавам те, Лора: ще ми кажеш истината, дори ако трябва да те принудя. Какво можеш да докажеш и какви са предположенията ти? Кой те насъска срещу мен и кой ти помага? Може би майор Райт? Или даже собственият ми брат!

Лора го погледна изумено.

— Ти си полудял, чичо Джейк! Знам, че си преживял страшни неща, но думите и поведението ти ми вдъхват истински страх.

— Няма нужда да се преструваш пред мен, момиче. Мислех, че си по-различна от милия ми брат, но виждам, че си негова плът и кръв, също така жестока и лъжлива като него.

Лора разбра, че Джейк е не само ожесточен и гневен, но и психически увреден и изпълнен с омраза. Това го правеше непредвидим. Тя не можеше да си представи какво щеше да й стори, ако му кажеше истината.

— Ти правиш всичко това само за да причиниш болка на татко, нали?

— Значи онази подла змия има нещо общо с разследванията ти, така ли?

— Какви разследвания? — попита спокойно Лора и отново се постара да изглежда сърдита, възмутена и дълбоко засегната.

— Преди време ти каза, че Съюзът ми е длъжник, и беше напълно права. Същото се отнася и до Конфедерацията. Много бих искал и двете страни да загубят тази проклета война, но това е невъзможно. Затова няма да им дам златото и парите, те принадлежат единствено на мен. Ако онези проклети бунтовници не бяха предизвикали северняците, всичко това нямаше да се случи. А що се отнася до твърденията им, че смъртта на семейството ми е била „по погрешка“, това е подла лъжа. Знам как е станало в действителност: те са сметнали Мери и Джони за бунтовници и са ги застреляли. Всички знаят колко безогледен беше Грант, когато искаше да спечели някоя битка. Той пожертва живота на синовете ми, като че не струваше пукната пара. Затова и Съюзът има много повече мъртви от Конфедерацията. Сега обаче ще взема златото и парите и ще започна нов живот. Тук вече не мога да остана, благодарение на теб и на шпионската ти дейност. А що се отнася до бунтовниците, които ми помогнаха да забогатея, намерението ми беше да ги убия, но тъй като заминаха да гонят индианци, ще се лиша от това удоволствие.

Последва луд смях и Джейк продължи:

— Всички, освен капитан Рено вярваха, че съм изпратил златото и парите на юг, за да помогна на Конфедерацията. Бяха толкова слепи и ожесточени, че не можеха да разсъждават разумно. Лесно ми беше да ги измамя. Е, аз имам някои връзки във Вашингтон и в Южните щати, но не съм им дал дори един долар. Те не заслужават нищо, пък и не е моя работа да помагам на тълпата. Съюзът ми дължи твърде много и също не заслужава да си върне откраднатото. Всичко е мое, Лора, всичко!

Лора беше разтърсена до дъното на душата си. Собственият и чичо Джейкъб Адамс се оказа алчен, отмъстителен, безсъвестен мъж, който беше предал родината си, но не беше лоялен и към другата страна! Той беше организирал нападенията само за да забогатее и да си отмъсти на всички хора, които според него му бяха причинили зло. Лора не помръдваше от мястото си, но цялото й тяло беше напрегнато. Докато чичо й говореше, тя щеше да узнае всичко за мотивите му и имаше време да обмисли как да избяга. Нямаше как да се добере до пистолета под дрехата си, защото жакетът й беше закопчан. Пушката й беше в калъфа и не можеше да я извади достатъчно бързо, камо ли пък да освободи спусъка. В момента не й оставаше нищо друго, освен да чака и да слуша внимателно.

— Стори ми се странно, че изпращат собствения ми брат в това забравено от бога място, и се оказах прав. Те не са изпратили него, а теб, прав ли съм?

— Много съжалявам, че си се забъркал в тези престъпни действия, чичо Джейк, но не мога да повярвам, че сериозно ме обвиняваш в намерение да ти сторя зло. Моля те, помисли малко! Сигурна съм, че не е късно да върнеш златото и парите и да помолиш за прошка, че си откраднал. След всичко, което си изстрадал, те ще разберат, че не си бил на себе си, и ще те освободят от отговорност.

— Не искам да бъда освободен от отговорност! Златото и парите ми принадлежат и никой няма да ми ги отнеме! Нито ти, нито Хауърд, нито армията! Не биваше да заставаш срещу мен, момиче. Защо се обърна срещу собственото си семейство, както постъпи някога баща ти?

Макар че познаваше слабостите на чичо си, Лора нямаше представа за тази тъмна, непредвидима страна в характера му. Трябваше веднага да го успокои.

— Аз изобщо не се опитвам да ти взема златото или да ти навредя, чичо Джейк. Аз…

— Не говори с мен, като че съм луд! Не съм си загубил ума, не се безпокой. Войната свърши и аз ще започна нов живот, богат и щастлив. Съжалявам, че се опита да ми попречиш, защото съм принуден да те премахна, преди да си отида завинаги.

— Това заплаха ли е, чичо Джейк?

— Боя се, че ще преживееш тежка злополука, Лора. Но не се страхувай, няма да страдаш. Всичко ще свърши бързо и безболезнено.

— Ти искаш да ме… убиеш?

— За съжаление нямам друг избор. Не мога да допусна да ме спреш.

— Разбира се, че имаш избор, чичо Джейк! Ще се върнем във форта и ще уредим всичко. Татко ще ти помогне.

Джейк поклати глава. Думата „убийство“ и възраженията й не бяха оказали никакво въздействие върху него.

— Войниците ще тръгнат да ме търсят. Ти ще…

— Никой няма да те намери, защото аз ще свърша с теб много бързо. Казах на щабния офицер, че ще вечеряме в града. Докато започнат да те търсят, ще стане много късно. Когато изпратят патрул, аз ще бъда отвъд планината и никой няма да ме намери.

Лора нямаше друг изход, освен да предаде оръжията си. Пистолетът на Джейк сочеше право към сърцето й, а по лицето му личеше, че ще осъществи заплахата си. Той грабна пушката и пистолета й и ги захвърли в храстите, за да не ги видят случайно минаващи пътници. После върза ръцете й.

— Тръгвай, Лора, чака ни дълъг път, преди да се стъмни.

Лора се вкопчи уплашено в седлото си, защото Джейк подкара коня й в буен галоп. Скоро забеляза, че препускаха на север, към местността, наречена „Шино Вели“. Ръцете й се умориха бързо и когато Джейк насочи конете към река Гранит, тя вече изпитваше силни болки. За да заличи следите им и да даде малко почивка на животните, той вървя дълго по течението на реката.

Лора си помисли дали да не скочи от коня, но се отказа. Ръцете й бяха вързани и ако се опиташе да избяга, чичо й щеше да я настигне без усилия. Трябваше да чака по-удобен случаи. На няколко пъти се опита да го вразуми, но той се правеше на глух и отказваше да й отговаря. Тъй като бяха излезли от форта само преди два часа, никой не се беше обезпокоил от отсъствието им и можеше да се очаква, че до настъпването на вечерта никой нямаше да се запита как така чичото и племенницата още не са се „върнали от Прескът“. Тъй като беше пролет, денят беше дълъг и им предстоеше да яздят поне два-три часа по светло.

След известно време Джейк изведе конете от рекичката на един скалист бряг и заповяда на Лора да слезе от седлото. След това извади осем малки кожи от чантата на седлото си и ги привърза с кожени ремъци за копитата на конете. Когато продължиха пътя си, Лора се обърна и видя, че зад тях вече не оставаха следи.

— Точно така, мила моя, правилно си разбрала. Като не оставяме следи, никой няма да знае накъде сме тръгнали. Научих този хитър номер от индианците. Ако някой реши да тръгне нагоре по потока, за да види къде сме излезли от водата, няма да намери нищо и ще продължи на север — точно според намерението ми да го заблудя.

Лора забеляза, че Джейк обърна коня си на югоизток, и отгатна целта му: изоставената мина, в която бяха скрити откраднатите богатства. Започна да се укорява, че не беше нарисувала карта за Джим, нито му беше описала посоката. Ако Джим не знаеше нищо за мината, преследвачите щяха да се объркат. Само капитан Рено знаеше къде са бегълците, а той нямаше да издаде скривалището им.

Двамата яздиха часове наред през пустошта, докато най-после стигнаха до целта си. Конете бяха подслонени в един тунел, където ги чакаха вода и овес, а фенерите осветяваха мрака. Джейк закри входа с елхови и борови клони, за да не се вижда отвън, после окачи тъмно одеяло, за да скрие светлината на фенерите.

Докато палеше огън в задната част на мината, той каза:

— Ще лагеруваме тук до утре сутринта, после ще взема част от плячката и ще изчезна. Остатъкът е скрит толкова добре, че никой никога няма да го намери. Щом положението се успокои, ще се върна да си го взема.

За Лора беше очевидно, че чичо й се е подготвил много грижливо за бягството и е предвидил и отвличането й. Само не можеше да разбере защо той губеше ценно време да я държи като пленница в тази стара мина. И защо беше още в Аризона, след като беше узнал истината за дейността й? Всеки що-годе разумен крадец щеше да грабне плячката си и да офейка. Тя реши да не му задава тези въпроси, докато все още имаше шанс да откупи свободата си с хитрост и лъжа — а това щеше да стане невъзможно, ако му признаеше, че подозренията му отговарят на истината.

 

 

Джейс и Джим пристигнаха във форт Уипъл около шест и половина вечерта, след като бяха узнали големите новини от един златотърсач и бяха прекъснали преследването на индианците.

Докато разседлаваха конете си, Джейс продължаваше да размишлява над онова, което Джим му беше разказал по време на обратния път. Лора беше работила като агент на Съюза в Ричмънд и продължаваше да работи и сега! Той се гордееше с любимата си и се радваше на многобройните й таланти, които му се струваха гаранция за отлично партньорство. Вече беше абсолютно убеден, че тя е в състояние да се грижи за себе си, за дома и семейството си, докато той отсъства. Тя беше необикновена, чудна жена… неговата жена.

Джим му беше разказал за всичко, което Лора беше узнала след пристигането си във форт Уипъл, освен това му беше обяснил защо беше мълчал и пред двамата за работата на другия. Джейс се разтревожи, защото Лора, която го беше проследила, вероятно се безпокоеше за него и беше разочарована от постъпката му. Сега разбираше странните й въпроси и необичайното й поведение. Въпреки всичко тя не беше престанала да го обича и се опитваше да го пази. Тя беше опазила вярата си в него, сякаш инстинктивно беше усетила, че той не може да бъде престъпник. Господи, колко я обичаше! Джейс и Джим имаха намерение да арестуват Джейк и съучастниците му веднага след пристигането си и се уплашиха до смърт, когато щабният офицер им каза, че полковникът и Лора са излезли на езда.

— Тя знае, че той е опасен — обясни Емелин, след като им разказа за вчерашния си разговор с Лора. — Сигурно не е могла да му откаже да излезе с него, за да не събуди подозренията му. Полковник Адамс е в Прескът при Шарлът.

— Еми е права, Джейс. Ако отидеш в града да арестуваш Джейк, той ще полудее и може да стори зло на Лора или на Хауърд. Най-добре е да чакаме завръщането му тук. Ще го арестуваме още щом влезе във форта, и ще разкажем всичко на полковника.

— Не ми харесва, че Лора е сама с онзи негодник. Той е хитър и опасен.

— Той й е чичо и няма причина да я подозира. Сигурен съм, че скоро ще се върнат.

— Не знам, Джим. Инстинктът ми казва нещо друго. Ще им дам още малко време, но после ще тръгна след тях и тежко му, ако е сторил нещо на Лора. Все пак става въпрос за бъдещата ми съпруга!

 

 

Когато слънцето залезе и Джейк още не се беше върнал, тревогата на Джейс стана непоносима. Той се ядоса още повече, когато се оказа, че Барт Рено е изчезнал, така че не можаха да арестуват и него. Тъй като беше излизал на два пъти с бандата, той знаеше, че местоположението на скривалището беше известно единствено на Рено. Вероятно офицерът беше тръгнал нататък. Около форта имаше всевъзможни следи и нямаше как да преследват Рено. После обаче му хрумна чудесна мисъл…

— Не биваше да чакам, Джим. Знам, че нещо не е наред. Сега е твърде тъмно, за да започна преследването. Ще тръгна утре на разсъмване. Ако онзи негодник й е сторил зло, ще го убия.

— Нека първо да отидем в Прескът, за да се уверим, че Лора и Джейк не са там. И престани да се нервираш за щяло и нещяло, ако обичаш!

 

 

В града Джейс и Джим узнаха, че Хауърд е при Шарлът и никой не е виждал Джейкъб Адамс и племенницата му.

Докато седяха в кухнята на мисис Уигинс и пиеха кафе, Джейс разказа на полковник Хауърд Адамс цялата истина и загриженият баща поиска веднага да организират отряд, който да тръгне да търси бегълците.

— Не бива да правите това, сър — възрази твърдо Джейс. — Така само ще изложите живота на Лора на опасност. Брат ви може да изпадне в паника и да стреля в нея. Най-добре е да тръгна сам. Имам чувството, че капитан Рено е с тях. Но дори да не е, той ще ме отведе до скривалището на Джейк. Сигурен съм, че брат ви и Лора са там. Вероятно е замислил да я използва като заложник.

— Това е позорно за един мъж и офицер! Отдавна хранех подозрението, че Джейк не е искрен с мен, но исках да му вярвам. Все пак той ми е брат.

— Знам, сър, и съжалявам, че стана така. Лора се надяваше да събере доказателства, че брат ви е невинен, но стана точно обратното. Знам, че беше много загрижена как ще приемете участието й в разобличаването на брат ви.

— Тя е постъпила съвсем правилно и аз се гордея с нея. Тя е истинска патриотка, тя е героиня! Знаех, че е смела и умна, но явно съм я подценявал.

— Тя ще се радва да го чуе, сър. Лора ви обича и се гордее с вас, затова не искаше да ви разочарова, камо ли пък да ви нарани.

— Милото ми дете! Аз познавам Джейк толкова отдавна, знам всички подробности от жалкия му живот и не съм изненадан да чуя, че е станал престъпник. Признавам, че се чувствам засегнат, но времето лекува всички рани. Как ще намерите Рено и какво ще направите, ако откаже да говори?

— Той ще говори, дори ако се наложи да му изтръгна истината с бой. Преди седмица огледах коня му и установих, че една от подковите има белег, така че оставя добре различима следа. Ще тръгна след Рено, ще се промъкна в скривалището и ще освободя Лора, преди да забележат, че съм там.

— Спасението на Лора трябва да бъде първата ви грижа, Дюран. С Джейк и Рено ще се оправим по-късно. Искам да си върна Лора, разбирате ли?

— Ще ви върна дъщерята, сър, можете да разчитате на мен. Аз я обичам и искам да се оженя за нея.

— А дъщеря ми отговаря ли на чувствата ви?

— Да, сър. Ще ви призная, че ние с Лора се познаваме доста отдавна — отговори Джейс и най-после разкри истината пред смаяния баща на Лора…

 

 

Далече от тях, в изоставената мина, Джейк и капитан Рено седяха край огъня и разговаряха тихо. Лора, която се беше свила до стената, слушаше напрегнато, обезпокоена от появата на капитана. Тя се страхуваше, че бягството й е станало невъзможно, и се тревожеше от похотливите погледи, които той й хвърляше непрекъснато.

— Радвам се, че ме изчака, Джейк. Когато чухме, че старият Ейб е бил убит, хукнахме като подгонени обратно към форта. Никой не ни подозира, защото иначе отдавна щяха да ни арестуват. Трябва да изровим плячката и да тръгнем на разсъмване, преди да са започнали да я търсят.

— Не биваше да идваш тук, Рено. Това е глупаво и рисковано — отговори рязко Джейк. — Щом стане достатъчно светло, онези ще тръгнат по следите ти и ще ни намерят.

— Нямат никакъв шанс, Джейк, защото около форта земята е буквално изровена от конете. — Рено махна с ръка към Лора. — Какво ще правим с нея, ако не ни е нужна за заложник?

— Боя се, че Лора ще претърпи злополука, която ще я накара да замълчи завинаги. Тя е единствената, която знае истината за мен.

— Щом е така, тази нощ ще се позабавлявам малко с нея. Отдавна не съм бил с жена и се сгорещявам само като я гледам.

— Тя ми е племенница, мръснико!

— Е, и какво от това? Щом си решил да я убиеш, значи не сте особено привързани един към друг. Ами ако ти дам цял чувал от моя дял за една-единствена нощ с нея?

Лора беше ужасена, защото Джейк се замисли сериозно над предложението на Рено. Когато похотливият поглед на капитана се плъзна по тялото й, тя се отдръпна назад, а когато Джейк се ухили злобно и кимна, ужасът и се превърна в паника.

— Съгласен съм, Рено. Първо обаче трябва да ми донесеш чувала със златото, за да го отделя от общата плячка. Аз ще броя монетите, докато ти се забавляваш с нея, но не искам да й причиняваш болка, както правиш с градските уличници.

— Ама разбира се, Джейк, обещавам ти да бъда мил и възпитан. Кой знае, партньоре, може би и ти ще решиш да се позабавляваш малко с племенницата си, след като ни погледаш известно време. Обзалагам се, че тялото й е не по-малко красиво от лицето, и се надявам много скоро да го видя. Пръстите ме сърбят да започна…

— Първо иди и донеси обещания чувал със злато.

Рено започна да разчиства гредите, които бяха натрупани върху една шахта, за да издърпа един от чувалите, окачени на дебели въжета. Лора задърпа отчаяно въжетата, с които бяха стегнати ръцете й, но не успя дори да ги разхлаби. В този момент Джейк вдигна единия си крак и с все сила изрита Рено в задника. Капитанът извика задавено и полетя в дълбоката тъмна дупка. Лора замръзна на мястото си от страх и ужас. Тя чу глухи викове от шахтата, докато Рено летеше към дъното, после силен удар, когато тялото му се удари в земята.

Макар че беше шокирана от хладнокръвното убийство и почти не съзнаваше какво говори, Лора прошепна с пресъхнали устни:

— Благодаря ти, чичо Джейк.

— За какво, момиче? — попита той и се обърна към нея.

— Че ме спаси от онзи…

Джейкъб избухна в луд смях.

— Нима мислиш, че съм го направил, за да те спася? Той искаше да ме измами. Сигурен съм, че щеше да ме убие, докато спя, и да вземе всичките пари. Сега вече никой не знае къде се намира мината е богатството ми. Никога не съм имал намерение да деля парите с него. Затова останах тук с теб. Трябваше да го изчакам, за да го отстраня от пътя си. Знаех, че не мога да измъкна всички чували наведнъж, и не биваше да оставя Рено жив. Сега, когато той е мъртъв, златото е на сигурно място тук и аз мога да дойда да го взема, когато си поискам.

Джейк натрупа гредите върху шахтата, продължавайки да говори възбудено:

— След като преди два дни получих писмото от приятеля си, разбрах, че не мога да чакам връщането на Рено и майор Райт и отряда. Първо исках да отнеса златото някъде, където той няма да го намери, и да избягам надалеч. Доведох те тук, защото може би ще имам нужда от заложник, но и за да те накажа.

Лора си каза, че това му изказване беше в противоречие с предишното, но не помоли за обяснение.

— Ти нямаш причини да ме наказваш, чичо Джейк. Не разбирам защо приятелят ти във Вашингтон е написал всички тези абсурдни лъжи.

— Можеш да говориш, колкото си искаш, Лора, но няма да ме убедиш, че писмото е било лъжа. Освен това ми писна да слушам хленченето ти и ти заповядвам да мълчиш.

Лора смени темата.

— Ами ако капитан Рено не е мъртъв? Ако е само ранен и излезе от шахтата, докато ние спим?

— Падна отвисоко и съм сигурен, че си е счупил всички кости. Освен това няма как да излезе от шахтата. Той сам се погрижи за това, като махна стълбата, която намерихме тук, за да не може никой да слезе и да открие плячката ни. Тук е толкова мрачно, че никой не може да види чувалите, които висят на въжетата.

— Но…

— Млъкни! Казах ти, че вече няма да те слушам. Легни си и спи. Аз също ще поспя. И не прави глупости, ако не искаш да прекараш нощта долу при Рено!

Лора разбра, че заплахата му е съвсем сериозна, и не посмя да продължи. Успокояваше я единствено фактът, че Джейк нямаше намерение да я убие още тази нощ. Докато беше жива, спасението и бягството бяха възможни, все едно колко трудни и невероятни изглеждаха.

 

 

Рано на другата сутрин Лора направи още един опит да вразуми Джейк.

— Ако избягаш, само ще усложниш положението си, чичо Джейк. Вече предадох доклада си и властите ще те търсят, докато те намерят. Ще разположат патрули в цялата област и никога няма да можеш да се върнеш, за да си вземеш златото.

— Ти какво си мислиш, че знаеш? — попита подигравателно той.

— Бях свидетелка на последните две нападения, видях как Рено уби невинен човек. Тръгнах след него, когато остави приятелите си, за да се срещне тайно с теб. Видях как след първото нападение ти скри чувалите в мината и как след второто ти помогна Рено. Нарисувах карта и записах всичко видяно.

Джейк я погледна с разширени от изненада очи.

— У кого е картата?

— Изпратих я на свръзката си във Вашингтон — отговори Лора, която искаше да защити баща си и семейство Райт. — Президентът Линкълн и генерал Грант ме помолиха да дойда тук и да разследвам кражбите. Направих го за тях.

— Ако това беше вярно, щяха отдавна да ме арестуват! Освен това Линкълн е мъртъв, а Грант е твърде зает, за да се занимава с доклада, който твърдиш, че си изпратила. А може и изобщо да не е стигнал до него. Ако майор Райт има нещо общо с това, той не разполага с доказателства срещу мен. Ако не беше така, ти нямаше да бъдеш тук, за да ги набавиш.

Лора осъзна, че хитростта й не е донесла нищо, и опита с друго.

— Прав си, чичо Джейк, не съм изпратила никакъв доклад и не съм казала на никого какво намерих тук. Исках да дочакам връщането на майор Райт, за да му обясня с каква задача съм дошла тук и да го накарам да арестува теб и другите. Тъй като си брат на командира на форта, не посмях да помоля татко лично да стори това. Нямах представа, че си осведомен за дейността ми и ще предприемеш такава отчаяна стъпка, затова реших да почакам, докато се върне майорът. Ще ти направя едно предложение, чичо Джейк: ще кажа, че само си се представял за конфедерат и си събрал златото и парите в изоставената мина, за да ги предадеш на властите, щом случаят се изясни.

— И защо би направила това?

— Защото не искам татко да бъде наранен и унизен от още един скандал с името на брат му. Той започна да вярва, че си се променил и отношенията ви се подобряват. Или, още по-добре, ще кажа, че го е направил Рено, и няма да издам с нищо твоето участие. Освен мен той е единственият, който знае за ролята ти в тази игра, а той е мъртъв и вече не може да ми възрази. Много исках да не се стига дотам, чичо Джейк. Когато ме помолиха да изпълня това поръчение, бях твърдо убедена в невинността ти. Приех го само за да докажа, че нямаш нищо общо с крадците на злато, но за голямо свое разочарование открих, че съм се излъгала в теб. Как можа да го направиш, чичо Джейк? Кой те убеди да се включиш в тази работа?

— И в последната минута ли продължаваш да търсиш доказателства?

— Ти и без това ще ме убиеш, така че няма значение какво си ми разказал. Кой е човекът от Вашингтон, който ме е издал?

— Генерал Маркс — отговори без бавене чичо й. — Узнал го е лично от Линкълн часове преди убийството му. Писмото му се забави доста. Не е ли тъжно, че един мъж, дори когато е президент, не може да има вяра на най-близките си приятели?

Лора премълча забележката, че предателят не е близък приятел.

— Каза също, че имаш връзка с хора от Юга. С кого и къде?

— Преди Шърман да нахлуе в Атланта, свръзката ми беше лейтенант Уилям Гейнс. Оттогава не съм чувал нищо за него, сигурно отдавна е мъртъв и погребан. Генерал Маркс само се представяше за юнионист, докато в същото време служеше вярно на Конфедерацията. Запознах се с него, преди да ме преместят тук. Той познаваше проблемите ми и по-късно сметна за безопасно да ми довери плановете на заговорниците. Маркс изпрати Гейнс при мен миналия август и онзи младок вероятно щеше да ме убие, ако не се бях съгласил с предложението им. Стана ми ясно, че планът е отличен и може да се осъществи, но не и в полза на бунтовниците. Убедих Рено да ми помага. Той нае двама мъже, които ни помогнаха да извършим първите нападения. През ноември се отървахме от тях, след като убедихме онези глупаци, бившите пленници, да свършат мръсната работа вместо нас. Бях убеден, че Маркс и Гейнс ще чакат, докато събера достатъчно злато и пари. Обещах им, че в края на февруари ще изпратя първия товар злато на Гейнс, за да спазя клетвата си към Конфедерацията. Маркс ми вярваше, затова и ме предупреди да се пазя от теб. Винаги можех да излъжа, че златото е било откраднато, преди да стигне до Гейнс, нали? Никой не може да докаже противното. След като положението на юг се усложни и Гейнс изчезна в бъркотията, Маркс така и не узна, че съм го мамил. Рено ме подкрепяше, защото си въобразяваше, че ще деля плячката с него. И той беше глупак като бившите бунтовници. Но сега край. Достатъчно сме бъбрили.

Лора се питаше отчаяно дали й беше съдено да умре, преди да е видяла отново Джейс и семейството си.

— Има още време, чичо Джейк — настоя тя. — Обещавам да ти помогна, а татко ще ме подкрепи, знам.

— Нямам нужда от помощта ти! Още по-малко пък от Хауърд!

Той разряза въжето, с което я беше вързал за една греда, и Лора продължи предупредително:

— Ако ми сториш зло, чичо Джейк, татко ще прерови цялата земя, но ще те намери. Никога няма да ти прости и не можеш да очакваш помощ от него, когато те заловят.

Джейкъб избухна в смях.

— Та нали именно Хауърд ще бъде най-засегнат от всички тези престъпления, когато умреш! Мината е записана на негово име. А що се отнася до бившите бунтовници — никой от тях не знае, че в дъното на всичко съм стоял аз, и не може да ме обвини.

Джейк я повлече към дълбоката шахта, но Лора се съпротивляваше отчаяно.

— Не ме убивай, чичо Джейк! Можеш просто да ме оставиш тук. Ще бъдеш много далече, преди да успея да се освободя или някой да ме намери.

— Не! Ти знаеш какъв съм, ти си единствената, която знае всичко за мен. Освен това златото и парите са скрити именно тук и ти знаеш къде.

Лора се изкушаваше да му изкрещи, че не е единствената, която знае за мината, но не смееше да застраши другите, защото Джейк можеше да избяга и да намери начини и средства да си отмъсти.

— Ти няма да се изплъзнеш от ръцете им, чичо. Сигурно вече те търсят. — Джейс, къде си, любими?

— Не се тревожи за мен, племеннице. Ще си обръсна мустаците, ще си оскубя веждите, ще облека рокля и ще увия главата си с кърпа, за да се представя за жена. Тук има дори кон без армейски знак. Войниците ще търсят Джейк и Лора Адамс, а през това време мисис Майнър — как намираш новото ми име? — ще мине под носа им и ще се измъкне от това проклето място. Имам и друга работа, момиче, затова нека свършим бързо и безболезнено. Затвори очи и аз ще ти забия един куршум в главата.

— Някой ще намери труповете и ще разбере, че си ни убил.

— Когато намерят труповете, всички ще решат, че те е убил Рено, а после е полетял в шахтата, докато се е опитвал да скрие трупа ти. Аз ще…

Лора разбра, че времето й е свършило и помътеният мозък на Джейк не може да бъде достигнат с разумни аргументи. Затова направи тъжно лице, пое дълбоко дъх и раменете й увиснаха. Докато се преструваше, че се е примирила със съдбата си, тя видя как ръката на Джейк се отпусна, макар и съвсем леко. Едва обърнал гръб, тя отметна глава назад и го улучи със силен удар в лицето. Изненадан, мъжът се олюля и изстена, а през това време Лора се обърна светкавично и заби коляно в слабините му. Третият й удар беше насочен в корема му и го свали на земята. Лора видя как пистолетът се изплъзна от ръката му и хукна с все сила към изхода на мината, за да се скрие някъде навън.

За съжаление не можа да стигне далече, преди Джейк да я хване. Тя се спъна в една издадена скала и макар че успя да запази равновесие, загуби ценно време. Тогава се случи най-лошото: озова се на ръба на дълбока пропаст. Знаеше, че с вързаните на гърба ръце не можеше да се спусне по стръмната скала, а зад нея вече кънтяха стъпките на чичо й — на нейния убиец!

— Ще те убия, проклетнице!

Тя се обърна рязко към него, в този миг десният й крак се подхлъзна и тя полетя в пропастта.

Джейк понечи да изстреля един куршум в падащото й тяло, но в същия момент забеляза в далечината един ездач, който се беше привел към земята и очевидно търсеше следи. Изстрелът щеше да привлече вниманието му, а Джейк имаше нужда от време, за да избяга. Проклинайки лошия си късмет, той хукна обратно към мината.

Преди да полети в пропастта, Лора също бе видяла ездача, но не можеше да изпищи за помощ, докато се търкаляше по тревистия склон. Имаше късмет да се закачи за един изкривен, но здрав кипарис, който смекчи удара. Тя се приземи на един огромен клон и за момент дъхът й спря. Тъй като ръцете и краката й висяха във въздуха, тя застана неподвижно, защото клонът можеше да се счупи и тогава вече нищо нямаше да я спаси от страшното падане.

И тогава, най-после, тя се отърва поне от едната опасност: чу как Джейк се отдалечи в луд галоп! Това й напомни за мъжа, когото беше видяла и който вероятно беше предизвикал паническото бягство на чичо й.

Опитвайки се да не клати твърде много кипариса, Лора вдигна глава и изкрещя:

— Помощ! Помощ! Чува ли ме някой? Помощ! — Тя не знаеше докъде достигаше гласът й и дали мъжът изобщо яздеше в тази посока. Извика още няколко пъти и се помоли непознатият да я чуе и да й се притече на помощ. Ако минеше много време, не й оставаше нищо друго, освен да…

В този момент над ръба на пропастта се подаде Джейс и извика:

— Тук съм, Лора!

Сърцето й заби от дива радост.

— Побързай, дървото няма да издържи дълго тежестта ми.

— Не говори и не се движи. — Тя се подчини веднага и Джейс неволно се усмихна на послушанието й. След като прецени положението й, той разбра, че е безсмислено да й хвърли въже, защото тя не можеше да го улови и да го преметне през кръста си. — Ще сляза долу и ще те хвана.

Джейс завърза дългото въже, което предвидливо беше взел със себе си, за седлото, успокои възбудения си кон и му внуши да стои мирно и да не помръдва. После внимателно се спусна по въжето, докато стигна до Лора.

— Не мърдай, мила, ей сега ще освободя ръцете ти.

Той пусна въжето, извади ножа си и предпазливо разряза дебелите въжета, които стягаха китките й.

— Опитай се да сложиш примката на кръста си. Бавно, съвсем бавно! Сега ще се изкача горе и ще те изтегля. Въжето и конят не могат да издържат тежестта и на двама ни. Не мърдай, докато не ти кажа какво да правиш.

Джейс се изкатери с мъка по стръмния склон. Щом стигна горе, извика:

— Хвани се за въжето и провери дали примката около кръста ти е стегната!

— Готова съм. — Тя премести тежестта си и дървото изскърца застрашително. Търсейки опора на краката, за да не се влачи по каменистия склон, тя се държеше здраво за дебелото въже и бавно се придвижваше нагоре. Едва краката й бяха докоснали твърдата земя, когато Джейс я грабна в обятията си и впи устни в нейните.

Когато най-после се откъснаха един от друг, Джейс обхвана лицето й с две ръце и погледна дълбоко в очите й.

— За малко да те загубя, Лора. Ако бях дошъл само няколко минути по-късно…

Лора се усмихна и помилва бузата му.

— Но ти дойде точно навреме и сега всичко е наред. Как ме намери? Какво правиш тук!

— Дойдох да спася жената, която обичам и за която ще се оженя много скоро. Емелин каза, че знаеш истината за мен, а Джим ми разказа всичко за моята смела и умна годеница — добави засмяно той и я целуна по връхчето на носа. — Както вече ти казах, ние с теб сме идеалните партньори.

— Това е вярно. Сега обаче имаме по-важна работа, Джейс. Чичо Джейк не бива да избяга. — Тя отстъпи назад и развърза въжето, което стягаше кръста й. — Той избяга точно преди ти да дойдеш. Вероятно те е видял и е изпаднал в паника. Искаше да ме убие, но не успя. Той е луд, Джейс! Опитах се да му избягам и се подхлъзнах на ръба на пропастта. Слава богу, че се закачих за дървото, иначе щях да си счупя врата. Чичо Джейк искаше да ме застреля!

Джейс я притисна до силните си гърди, за да я утеши.

— Чакай ме тук — нареди строго той. — Ще го настигна и ще го хвана. Вземи оръжието ми…

Лора отстъпи крачка назад.

— Идвам с теб. Конят ми е в мината — обяви тя и се зарадва, когато той само се усмихна и не повдигна възражения.

След около час двамата се принудиха да яздят по-бавно, защото теренът ставаше все по-труден. Ако се съдеше по следите, които беше оставил Джейк, преднината му не беше много голяма.

Изведнъж в далечината отекнаха викове, в които нямаше нищо човешко. В тях имаше неистова болка и безумен гняв. Джейс спря, вслуша се и пошепна нещо на Лора. Двамата слязоха от конете и се промъкнаха към едно скрито място, откъдето можеха да проследят трагичните събития.

Като видяха индианците, които бяха обкръжили Джейк и го бодяха с ножовете и копията си, Джейс каза:

— Много съжалявам, мила, но те са твърде много и няма да мога да се справя с тях. Вероятно е същата банда, която търсехме, когато спряхме преследването, те са тръгнали към долината Верде. Сигурно са спрели, за да се наспят или да ловуват, защото в противен случай щяха да бъдат вече отвъд планината. Не можем да сторим нищо, освен да стоим съвсем тихо и да чакаме забавлението да им омръзне.

— Те ще го убият, нали?

Джейс погледна в измъченото й лице и чу тъгата в гласа й.

— Боя се, че да, но ако се покажем, ще се нахвърлят върху нас като бесни.

Лора го погледна с безкрайна любов. Той знаеше как да я утешава.

— Може би това е справедливото наказание за делата му, Джейс. Но не мога да гледам.

Джейс привлече главата й на гърдите си и притисна с ръце ушите й, за да задуши страшните шумове. Самият той продължи да следи случващото се, търсейки възможност да помогне на Джейк, без да рискува собствения си живот. Лора съсредоточи цялото си внимание върху биенето на сърцето му. Беше ужасно, че Джейк трябваше да умре по този начин, но не можеха да го спасят. Чичо й беше тръгнал по лош път, не се спря пред най-страшните престъпления, а накрая изгуби разума си. Може би беше дошло времето да бъде сложен край на страданията и лудостта му, но й се искаше това да не беше станало по толкова ужасяващ начин. Най-после Джейс я освободи от прегръдката си.

— Всичко свърши, Лора, те си тръгват. Щом се махнат, ще сляза долу и ще взема тялото му, за да го отнесем във форта.

Лора вдигна глава, срещна съчувствения му поглед и го целуна с благодарност. Джейк беше мъртъв, но техният съвместен живот едва започваше. Войната беше свършила и страната започваше да се възстановява от дългата агония. Южняците щяха да разчистят руините и да изградят новото си бъдеще. Тя беше сигурна, че за много от тях това щеше да бъде мъчително и дълго търсене на начини и средства да започнат нов живот, защото къщите им бяха разрушени и близките им бяха мъртви. Надяваше се, че победителите ще им помагат — само така в страната щеше да се възцари истински мир.

 

 

В неделя следобед, на тринадесети април, пред олтара на новата църква в Прескът застанаха Хауърд Адамс и Шарлът Уигинс. Веднага след тази церемония местата им бяха заети от Лора Адамс и Джейс Сторм Дюран, които също встъпиха в светия съюз на брака. Приятели и роднини бяха дошли от близо и далеч, за да вземат участие в радостното събитие и да празнуват с новобрачните в дома на Шарлът.

След ранната вечеря в най-тесен семеен кръг двете двойки се прегърнаха и се сбогуваха. Хауърд и Шарлът останаха в дома си в града, а Джейс и Лора щяха да прекарат първата си брачна нощ в каменната къща във форта.

Лора се събличаше бавно, докато мислите се надпреварваха в главата й. Радваше се, че Шарлът не се беше разсърдила на баща й, след като беше узнала, че брат му или Рено са убили мъжа й миналата година.

Радваше се и за Джим и Емелин, които скоро щяха да се върнат в Охайо. Бяха си обещали да поддържат връзка, да си пишат и от време на време да си ходят на гости.

След кратка церемония, в която бяха взели участие Лора и баща й, Джейкъб Адамс беше погребан в градското гробище. Капитан Рено също беше погребан достойно, но на неговото погребение присъстваше само свещеникът. Арестуваните пречистени бунтовници бяха узнали истината за измамата и злоупотребата с тях и вероятно скоро щяха да бъдат помилвани, защото Рено беше единственият, който беше извършил убийство. Парите и златото бяха върнати на правителството.

Лора прогони тези неприятни мисли и се обърна към съпруга си, който вече я чакаше в леглото. Запалените свещи разпространяваха мека светлина. Буйният огън в камината гонеше вечерния хлад. Обстановката беше много подходяща за първата им брачна нощ и тя усети как чувствеността й се събуди. Лора си припомни как някога беше мечтала за голяма, пищна сватба и се усмихна на себе си. Сега това не беше важно. Онзи, от когото имаше нужда беше тук, до нея и я чакаше.

Тя отиде при Джейс, който я наблюдаваше с нежен поглед, свали копринената си роба и я захвърли на пода, после се мушна при него под завивките, стоплени от тялото му. Джейс плъзна поглед по прекрасното й тяло и каза:

— Аз те обичам, Лора Дюран, с цялото си сърце. — После впи устни в нейните и я прегърна с безкрайна нежност.

Двамата се целуваха и милваха, без да бързат. Най-после бяха мъж и жена и имаха цялото време на света.

Лора галеше лицето му, вдъхваше дълбоко мъжествения му аромат и се наслаждаваше на силните мускули по гърдите и раменете му. Джейс имаше прекрасно тяло и умееше да я възбужда като никой друг мъж на света. Много скоро в слабините й пламна буен огън и тя се отдаде цялата на страстта и любовта си.

Джейс целуваше копринено гладката й кожа, нежната шия и твърдите гърди. Възбудата му се усилваше с всяка минута, дъхът му излизаше на тласъци, гърдите му се повдигаха и спускаха неравномерно. Искаше съпругата му да запомни завинаги тази нощ, затова не бързаше. Забави дотолкова сладкото мъчение, че Лора започна да стене и да му се моли да я вземе. Най-после той се подчини и двамата се любиха с нежна страст.

След като бурята утихна, Джейс вдигна глава и погледна дълбоко в зелените й очи, после се приведе и я целуна. Тя беше неговата жена, бъдещата майка на децата им, и щеше да сподели живота му завинаги.

Лора прочете обещанието в очите му и се усмихна. Този мъж умееше да я доведе до върха на екстаза, той беше нейната съдба, достоен партньор. Единствен той беше успял да завладее без остатък бунтовното й сърце…

 

 

Първи май беше прекрасен пролетен ден. Времето беше учудващо топло и Хауърд и Шарлът Адамс, който заминаваха за Грийнбриър във Вирджиния, бяха облечени в леки летни дрехи.

Лора и Джейс Дюран щяха да ги придружат до Сейнт Луис, където живееше семейството на Джейс и където двамата бяха решили да се настанят. Когато Джейс и Хауърд потеглиха, двете двойки започнаха да махат за сбогом на приятелите и войниците, които се бяха събрали пред палисадата да ги изпратят. Четиримата хвърлиха последен поглед към форта, после размениха усмивки и съпругите стиснаха ръцете на мъжете си. Голямото пътуване започна…