Джанел Тейлър
Смело сърце (22)

22

Лора се промъкна колкото можеше по-близо до мъжете, които бяха спрели след бягството си от мястото на престъплението. Въпреки разстоянието тя чу острата караница между Джейс и Барт Рено.

— По дяволите, Рено, вие го убихте!

— По време на война хората умират всеки ден, Дюран.

— Той не беше войник и това не беше сражение с врагове! Казах ви, че няма да участвам, ако се стреля.

— Конфедерацията има нужда от пари и ние ще й ги набавим, все едно по какъв начин.

— Не искам да свърша в затвора или на бесилката, защото съм извършил убийство!

— Нищо подобно няма да се случи, затова се успокойте.

— За убийство бесят, все едно дали си убил един човек или десет. Вие сте добър стрелец, можехте само да го раните.

— Вие ли раздавате заповедите тук, Дюран?

— Не, но не мога да мълча, когато излагате всички ни на опасност. Сега ще започнат да ни търсят като луди, а товарите, които ограбваме, ще бъдат под строга охрана.

— Май ви е страх и искате да прекъснете, защото дъщерята на полковника ви е завъртяла главата?

— Я не говорете глупости! Тя е само една разглезена южна хубавица и лоша юнионистка. Никак не ми е приятно да ме командва, но нямам друг избор. Ако искате да заемете мястото ми, можете спокойно да отидете и да попитате полковника, защото на мене вече ми писна. Ще се радвам да се отърва от нея. Смятам, че онова, което правим за Конфедерацията, е правилно, затова ще остана с вас, но само при едно условие — да няма повече убийства!

— Тогава ви поставям задачата да обезвреждате хората, които насочват оръжие срещу мен. Останете тук, момчета, и ме чакайте. Скоро ще се върна.

— Защо винаги ни оставяте да чакаме? Защо не ни позволявате да видим човека, за когото работим? Откъде можем да сме сигурни, че той не крие някъде плячката с намерение да я използва за себе си?

— Да ме предизвикате ли искате, Дюран?

— Не, но не искам да работя на тъмно. Щом рискувам кожата си, трябва да знам дали човекът, който е поел отговорността да пренесе златото в южните щати, е надежден. Как мога да му вярвам, като не знам кой е и какво прави с плячката? Вие какво мислите за това, момчета? — обърна се той към другарите си.

Лора видя как войниците се спогледаха, после кимнаха в знак на съгласие.

Капитан Рено ги изгледа намръщено.

— Защо непрекъснато ми създавате ядове, Дюран? Преди да дойдете, всичко беше ясно. Ние изпълняваме заповеди и една от тях е никой да не вижда свръзката ни. Само така можем да бъдем сигурни от предатели.

— Вие очевидно нямате доверие в другарите си, капитан Рено. Не разбирате ли, че искаме да бъдем сигурни къде отиват откраднатите пари и товари със злато. Казвате ни, че отиват в ръцете на Конфедерацията, но как да ви вярваме?

— Вече ви казах, че свръзката ни не може да рискува да бъде разпознат. Само той знае кога, къде и по какъв начин плячката стига до столицата на Юга.

— Ами ако с него се случи нещо? Ние не познаваме маршрутите и контактите му, следователно не можем да продължим. Освен това не знаем къде е скрита плячката, а това значи, че златото и парите ще бъдат загубени за Конфедерацията.

Лора видя как останалите мъже отново кимнаха и капитан Рено се ядоса още повече. След кратко мълчание той заговори решително:

— Ще попитам шефа дали следващия път би могъл да се срещне с вас. Днес обаче ще ме чакате тук, докато се върна. Съгласен ли сте с това, Дюран?

Джейс кимна и Рено хвана юздите на тежко натоварените мулета. Макар че много искаше да остане близо до Джейс, за да чуе какво щеше да каже на другарите си, Лора проследи водача на бандата е надеждата да узнае нещо повече за хората, които пренасяха златото на юг.

За съжаление тя не успя да се приближи достатъчно, за да чуе нещо от разговора между Рено и Джейк. Затова пък направи други две открития: първо, че Рено познаваше местоположението на скривалището, тъй като Джейкъб го чакаше пред изоставената мина и двамата внесоха чувалите вътре. След това двамата поговориха няколко минути, Джейк си тръгна пръв, а Рено остана да заличи следите.

Второто откритие на Лора обясняваше защо Джейк не се тревожеше, че някой любопитен златотърсач може да открие изоставената мина. Очевидно чичо й беше записал мината в околностите на свое име, защото Лора видя няколко табели, които оповестяваха, че мястото е частна собственост. Тя възнамеряваше да нарисува карта на местността, но сега това стана ненужно, защото в общината на Прескът се съхраняваха всички документи за собственост върху земята.

Тя се опита да прецени дали ще бъде добре, ако при следващия грабеж се скрие в старата мина, за да разбере къде точно са заровени чувалите със златото и парите. Беше сигурна, че чичо й крие грижливо плячката и търсенето ще й отнеме много време. Пък и кой знае какви капани беше подготвил за нищо неподозиращите златотърсачи. В крайна сметка Лора се отказа от това рисковано начинание. Тя беше смела и решителна, но не можеше да си позволи лекомислени постъпки.

 

 

Много скоро след завръщането на Лора във форта започна да вали пороен дъжд, който премина в силна буря и сякаш нямаше намерение да спре. Тя не можеше да помоли Джейс да излязат на езда в такова време, но когато бурята отслабна, реши да отиде при Емелин, за да поговори с Джим. След като му съобщи за случилото се миналия ден, той й каза, че два патрула са изпратени да търсят златото и грабителите.

— Сигурно няма да намерят нищо, защото дъждът отдавна е заличил следите. Но след като негодниците убиха невинен човек, трябва най-после да разберете, че са опасни, и да престанете да ги следите, Лора.

— Знам, че е опасно, но само така мога да намеря доказателствата, които са ни нужни, за да ги разобличим — отговори спокойно Лора. — Ценя загрижеността ви, Джим, но отидох твърде далеч и сега не мога да спра.

— Аз съм ваш началник и ви забранявам да се излагате на опасност.

Лора го погледна смаяно.

— Но…

— Без „но“, Лора. Положението е много опасно. Съсредоточете вниманието си върху Джейкъб Адамс.

— Чичо Джейк не е глупак, Джим. Той няма да ми каже нищо важно. Доказателствата, които са ни необходими, могат да бъдат намерени само извън форта.

— Дори мъже като него изпускат по някоя необмислена дума. Опитайте се да му измъкнете някои сведения поставете другата работа на мен.

Лора отново остана с чувството, че Джим беше премълчал нещо важно. Защо самият той не беше тръгнал да следи мъжете, които нападнаха конвоя, след като много добре знаеше откъде минаваха товарите? А ако изобщо някога ги беше следил, как така не знаеше местоположението на мината? Защо не беше проучил на кого принадлежи тя? Ако пък знаеше, защо не й беше казал нищо? Очевидно Джим не беше искрен с нея и тя не виждаше причини да сподели с него собствените си тайни — например откриването на мината и собственика й.

 

 

Следващият ден беше слънчев, но Джейс участваше в един от патрулите и тръгна още на разсъмване, така че Лора не можа да поговори с него.

Баща й, който посещаваше Шарлът всеки ден, потегли към Прескът още рано следобед. Докато го нямаше, Лора подреди къщата и почисти навсякъде, за да забрави грижите си. Докато прибираше нещата на баща си в гардероба, направи изненадващо и твърде интересно откритие.

Макар че я измъчваха угризения на съвестта, тя отвори дневника на баща си и се зачете с нарастващо вълнение. Първоначалното й намерение беше да види какво е писал баща й за Шарлът.

Много скоро Лора стигна до заключението, че баща й наистина обича вдовицата Уигинс и скоро ще я помоли да се омъжи за него. После се върна на бележките му от януари, за да види какво беше писал за Джейс. За свое учудване прочете не само онова, което беше чула от устата му, но и нещо за офицер от Севера, който трябвало да се представи за пречистен бунтовник и бил изпратен в Аризона със задачата да наблюдава пленниците и да открие дали замислят бунт!

Лора прочете тези записки няколко пъти, но не намери името на мъжа. Хауърд беше достатъчно предпазлив, за да не издаде идентичността му.

Разочарована, Лора остави дневника на мястото му и седна на дивана. Имаше много неща за кърпене, а и така можеше спокойно да размисли над прочетеното.

Мислите се надпреварваха в главата й. Възможно ли беше Джейс Дюран да е агент на Съюза? Това ли беше обяснението за тайнствените му посещения в Ричмънд? Дали баща й знаеше кой е в действителност офицерът на Съюза и това ли беше причината да се отнася положително към Джейс и да го избере за неин придружител? Вероятно оттам идваше и желанието му да ги вижда по-често заедно и дори да ги ожени. Сигурно с това се обясняваше и странното поведение на Еми и Джим Райт…

Ако Джейс наистина беше юнионистки агент, защо не й се доверяваше? Или Джим не му беше казал, че тя също е работила и работи в полза на Съюза? Може би той изобщо не беше осведомен за мисията й и се безпокоеше, защото тя беше племенница на Джейк… Или Джим не знаеше, че още един агент е бил натоварен със същата задача?

Ако беше сигурна, че именно Джейс е човекът, описан в дневника на баща й, тя щеше да му довери всичко и двамата щяха да продължат да работят заедно. Но ако не беше той, трябваше да намери бърз и ефективен начин да го предпази от суровото наказание. Трябваше да направи така, че той да се откъсне от бандата, преди да го убият или арестуват и да унищожат бъдещето им.

Само да можеше да попита баща си! Но ако го направеше, трябваше да му разкрие, че е прочела дневника му. По същата причина не можеше да се довери и на Джим. Не биваше да рискува, защото мъжете лесно се ядосваха и баща й можеше набързо да я изпрати у дома! Трябваше да наблюдава внимателно Джим и баща си, за да открие истината, и тогава да предприеме нещо. Но не можеше да чака дълго, защото Джейс щеше да се забърка още повече в мръсните дела на бандата. Не, най-доброто беше да поговори с него веднага след връщането му. Той трябваше да реши кое е по-важно за него: тя и общото им бъдеще или нечестните му дела в полза на умиращата Конфедерация.

 

 

Джейс се върна едва след няколко дни, защото трябваше да придружи доставките на продоволствия от Еренбърг. През това време в Южните щати се случиха много важни събития.

Тъй като още нямаше телеграфна връзка с Прескът, между града и форта всеки ден пътуваха пратеници, които предаваха важните новини.

Лора узна от баща си, че след десетмесечна обсада е паднал Питърсбърг, след което президентът Дейвис е наредил на жителите на Ричмънд да се евакуират, тъй като следващото нападение на Съюза щяло да бъде насочено именно натам. Един репортер писал във вестника си: „Този град е символ на бунта, той е всичко, което искаме“. Статията съобщавала за безброй пожари, грабежи и подивяла тълпа, която пеела и танцувала по улиците. Лора се зарадва, когато чу, че юнионистките войници веднага се заели да гасят пожарите и да възстановят обществения ред. Много от пожарите били причинени от бягащите граждани, защото определени места и сгради не бивало да попаднат в ръцете на янките.

Лора се молеше горещо Лили и Ричард да са се спасили от бедата. В последното си писмо им беше предложила в случай на нужда да отидат в Грийнбриър. Надяваше се също, че Бел, Клео, Берта и семейство Лонг са се укрили на сигурно място.

След три дни битката при река Сейлър завърши с още една голяма победа на Съюза и пленяването на армията на Лий. Поройните дъждове и наводненията бяха попречили на конфедератите да избягат и бяха увеличили още повече страданията им. Съюзните войски бяха узнали твърде късно, че Дейвис е бил съвсем наблизо и е избягал от Данвил в непознато място.

Лора се надяваше, че след победата Съюзът ще бъде снизходителен към президента Дейвис. Жестокото отношение към него или екзекуцията му щяха само да озлобят още повече конфедератите.

 

 

Минаха десет самотни дни, преди Джейс да се завърне. Ротата му влезе във форт Уипъл в събота вечерта.

Тази нощ Лора почти не спа. Непрекъснато си представяше как примката се затяга около шията на любимия й. Общото им бъдеще беше заложено на карта и тя трябваше да направи всичко, за да го отклони от смъртно опасния път.

 

 

Непредвидимата съдба очевидно беше решила да осуети смелите планове на Лора. В неделя тя беше принудена да посети църковната служба с баща си и Шарлът, а после да обядва с тях. След дългото посещение в Прескът трябваше да приготви вечеря, защото баща й беше поканил Джейкъб. Чичо й се показа от най-добрата си страна и двамата с Хауърд разговаряха оживено дълго след като се нахраниха.

Като знаеше всичко за престъпленията на чичо си и за истинския му характер, Лора едва успяваше да бъде любезна с него. Така й се искаше да го раздруса здравата, за да го вразуми! Докато се опитваше да яде и да участва в разговора, тя се бореше с гнева си срещу мъжа, който застрашаваше бъдещето й, като злоупотребяваше с Джейс за престъпните си цели.

Поради всички тези причини Лора не можа нито да види Джейс, нито да поговори с него. Докато работеше и непрестанно си блъскаше главата над личните си проблеми, тя едва не пропусна историческото събитие, което беше станало същия ден на Изток и което скоро щеше да промени живота й.

 

 

Скоро след като Джейк си отиде, пристигна пратеник от града. Войникът се извини, че идва толкова късно, и каза, че е видял светлина, затова се е осмелил да влезе. Носел изключително важна новина.

Хауърд му благодари и го отпрати. После разчупи запечатаното писмо и прочете, че въпреки победата на бунтовниците във Фармвил Грант и Лий са започнали да преговарят за капитулация на армията на генерал Лий и да обсъждат условията на мира.

Лора гореше от желание да изтича при любимия си и да му съобщи тази важна новина, но това беше изключено. Утре, скъпи, утре ще споделим всичките си тайни…

 

 

В понеделник Хауърд донесе лоши новини. Съобщи й, че Джейс и още няколко войници са тръгнали към Уикънбърг, за да преследват индианците, които откраднали петнадесет първокласни коне от Бен Уивър, сина на известния следотърсач. Младият Бен Уивър бил убит в кратката битка. Не след дълго индианците от същата банда нападнали конвой с хранителни стоки на около тридесет мили от Прескът.

Лора беше толкова уплашена от новината, че престана да се контролира.

— Значи той замина? — попита със задавен от сълзи глас тя.

Баща й кимна мрачно.

— Разбирам, че си разочарована. Отдавна не сте се виждали, но той е на първо място войник. Не се тревожи, той ще се върне скоро. Знаеш ли, срещал съм сина на Уивър в Уикънбърг, той е съвсем различен от баща си. Човекът, който ни донесе тази вест и ни помоли за помощ, каза, че тялото на Бен било набучено с десетки стрели, освен това бил прострелян на няколко места. Върховете на стрелите били пречупени и дрехите му били откраднати, макар че не мога да си представя как някой би носил надупчен панталон. По всичко личи, че индианците не мислят само за грабеж. Действията им ми приличат по-скоро на отмъщение.

— Но защо, татко, защо? Какво им е направил Бен Уивър? — Лора искаше да знае всичко за набезите на индианците, защото любимият й беше изпратен да ги преследва.

— Нищо, доколкото знам — отговори сухо баща й. — Но Полин е заклеймен като предател, откакто работи за армията, освен това от години търси злато в индианските земи.

— Сигурно е много опасно, когато индианците тръгнат по пътеката на войната. Мислиш ли, че войниците ще могат да се справят с тях?

Баща й се засмя с разбиране.

— По-скоро искаше да ме попиташ дали ефрейтор Дюран е изложен на опасност, нали? Можеш да бъдеш спокойна за него, детето ми. Той се е бил и преди с индианците, познава нравите им и е отличен следотърсач. Справя се умело с всички видове оръжия и знае как да използва юмруците си. Затова и го избрах за твой защитник.

— Тези ли бяха единствените причини, татко?

— Не, той има достатъчно други качества, освен това произхожда от добро семейство и е изискан мъж.

Баща й наричаше „изискан мъж“ един бивш бунтовник и враг на Съюза…

— Наистина ли мислиш така, татко?

— Да, това е мнението ми за него, откакто се запознахме и го видях как се справя в условията на Аризона. — Хауърд се ухили заговорнически. — Сигурен съм, че ти също си си съставила мнение за него, Лора. Много ли е различно от моето?

— Не, мисля, че си го преценил правилно. Изглежда ми почтен и е много мил. Можеш ли да ми разкажеш още нещо за него?

— Не сега. С времето ще узнаем повече.

Очевидно баща й беше получил заповед да мълчи и щеше да я спази, макар че тя беше изразила явен интерес към Джейс. Е, все някак щеше да успее да го надхитри.

— Питах се само дали двамата не сте станали приятели и заговорничите зад гърба ми — пошегува се тя.

— Когато е за твое добро, готов съм да заговорнича дори с дявола, скъпа, но никога срещу теб. Искам само най-доброто за милата си дъщеря, а ти си на двадесет и една години и още не си се омъжила.

— Е, още не съм станала стара мома, татко — отговори укорително Лора. — Освен това войната беше дълга и надали мога да разчитам на достойни кандидати.

— Може би в Ричмънд е било така, но тук?

Лора избухна в смях.

— Ако отново започнеш да ме сватосваш, ще избягам при Емелин, за да се отърва от теб.

— Това е чудесна идея, детето ми. Иди при нея, тя ще се радва да те види. Майор Райт тръгна с отряда и милата му малка жена се тревожи за него…

 

 

Рано сутринта в сряда нов пратеник донесе най-добрите новини от началото на войната: на девети април двамата големи генерали се бяха срещнали в Апоматокс и Лий беше предал на Грант армията на Северна Вирджиния. Лий не беше принуден да предаде сабята си и бащата и дъщерята бяха много щастливи от великодушието, с което Грант се беше отнесъл към изискания южняк, който беше вирджинец като тях.

Двамата се прегърнаха развълнувани и очите им се овлажниха.

— Всичко свърши, татко — прошепна задавено Лора. — Сега трябва бързо да възстановим страната си.

— Надявам се да започнем веднага, детето ми, но трудностите още не са свършили. Ако нямаш нищо против, ще прескоча до града, за да съобщя новините на Шарлът.

— Иди, татко, и сподели този чуден момент с нея. Най-после братята ми и приятелите ни ще спрат да се бият. С нетърпение чакам да ги видя отново.

 

 

В края на този голям ден целият град бе огласен от камбанен звън. Цивилните и войниците празнуваха в заведенията и по улиците, бързи пратеници препуснаха да разнесат новините по всички градове, рудници, златотърсачески лагери и ферми наоколо. Повечето войници бяха освободени от служба за целия ден и получиха по чаша уиски, за да пият за победата на Съюза. Дори пречистените бунтовници бяха въодушевени от края на войната, защото се надяваха най-после да бъдат освободени.

Лора остана сама в къщи, защото не беше в настроение да празнува. Краят на войната означаваше и край на мисията й и сигурно заповедта беше вече на път. Правителството щеше да поиска престъпниците да бъдат арестувани и наказани, а откраднатото злато и пари да бъдат върнати на законните им собственици. Лора беше смаяна, когато Джейк също замина за Прескът, за да вземе участие в тържествата, вместо да си събере багажа и да избяга в планините — което означаваше, че чичо й дори не подозира за предстоящото си арестуване. Онова, което я безпокоеше повече от всичко, беше съдбата на любимия й. Неизвестността за Джейс я измъчваше и не й позволяваше да се зарадва истински на мира…

 

 

На тринадесети пристигна вест, че миналия ден са паднали Монтгомъри и Мобил. Северняците говореха, че уплашеният до смърт президент Дейвис е избягал в Каролина, докато южняците твърдяха, че президентът им непрекъснато заседава с генералите и министрите си, за да отклони неизбежното поражение.

В Апоматокс армията на Лий беше предала знамената и оръжията си, след което уморените и тъжни войници се върнаха по домовете си, питайки се тревожно какво очакваше „победената нация“. На сбогуване Лий беше казал на привържениците си: „Направих за вас всичко, което беше по силите ми. Вие изпълнихте дълга си. Оставете другото на добрия бог. Върнете се по домовете си и отново се заемете с работата си. Изпълнявайте законите и станете добри граждани, както бяхте добри войници.“

Лора беше трогната до сълзи от тези думи и от представата как ли се е чувствал генерал Лий, докато ги е произнасял.

На следващата сутрин пристигна телеграма от Хенри Адамс, в която се съобщаваше, че двамата с Том са добре и след седмица или две ще се върнат в семейната плантация.

 

 

Съботният пратеник донесе страшни вести и развълнуваният до сълзи Хауърд изтича веднага вкъщи, за да ги съобщи на Лора.

— Някакъв си артист на име Джон Уилс Буут стрелял вчера по президента Линкълн, докато той бил в театър „Форд“. Съучастникът на Буут ранил държавния секретар Сийорд.

Лора замръзна на мястото си.

— Извършили са покушение срещу президента?

— Линкълн е мъртъв, Лора. Тази сутрин е починал от раните си. Андрю Джонсън вече е положил клетва като нов президент на Съединените щати.

— Не мога да повярвам, че президентът е… мъртъв — прошепна безсилно Лора. — Убит от коварна ръка, на обществено място, пред очите на толкова хора… — Побиха я ледени тръпки, ръцете й затрепериха. — Та само преди няколко месеца вечеряхме с него във Вашингтон! — Аз говорих лично с него. Преди да си тръгнем, той стисна ръката ми, усмихна ми се и ме нарече добра патриотка. На него дължим това, че сме тук. Аз работех за него. Не може да бъде вярно, невъзможно е! Но тя знаеше, че баща й е казал истината. — Мислиш ли, че това ужасно събитие ще предизвика хаос и ще унищожи мира, за който президентът се бореше, татко?

Хауърд мачкаше между пръстите си хартията с трагичното послание.

— Надявам се и се моля горещо това да не се случи. Всички добри хора ще бъдат болезнено засегнати и объркани. Как можаха да допуснат това да се случи, как?

— Хората могат да бъдат зли, татко, дори онези, които уж познаваме добре.

— Но Линкълн беше президент на Съединените американски щати…

— Събитието е трагично и страшно, татко, но не можем да го върнем. Страната ни ще се научи да живее без него. Трябва да удвоим усилията си, за да имаме мир…

 

 

След като войната беше свършила, Лора трябваше да получи отговор на въпросите си, а Джейс, който и след две седмици продължаваше да преследва враждебно настроените индианци, не беше при нея, за да й го даде. Тъй като никой не знаеше къде се намира отрядът, тя не можеше да му изпрати вест, затова предполагаше, че Джейс и другарите му не знаят нищо за края на войната и смъртта на президента Линкълн.

Беше неделя и преди да се стъмни, Лора взе решение. Отиде в къщата на семейство Райт и направо попита Емелин:

— Джейс е агент на Съюза, нали?

Приятелката й я погледна изумено.

— Какво говориш, Лора?

— Много добре ме чу. Ние с теб сме приятелки, Еми, затова бъди честна. Войната свърши, чичо Джейк и съучастниците му ще бъдат арестувани веднага щом твоят Джим се върне, така че нямаш причини да мълчиш пред мен. Аз обичам Джейс и ако той не е агент на Съюза, значи е престъпник и също ще бъде арестуван.

Емелин я погледна замислено. Очевидно не можеше да се реши.

— Вероятно имаш право да узнаеш, Лора — каза най-после тя. — И си права по отношение на ефрейтор Дюран.

— Кажи го кратко, Еми: виновен ли е или невинен, престъпник ли е или таен агент?

— Джейс Дюран не е извършил никакво престъпление. Той е офицер от армията на Съюза и е изпратен тук с тайна мисия.

Лора затвори за момент очи и въздъхна облекчено.

— Ти ме направи най-щастливата жена на света, Еми. Умирах от страх, че Джейс се е обвързал с чичо Джейк. Не можех да разбера какво става, защото Джейс не е нито лош, нито глупав. Той не знае нищо за работата ми тук, нали? — Емелин кимна с глава и Лора попита: — Защо криехте от нас, че работим за общото дело?

— Джим имаше заповед да пази тайна. Във Вашингтон се опасяваха, че бихте могли да застрашите изпълнението на мисията си и собствената си сигурност.

— Но ние бяхме толкова често заедно и това е много по-подозрително, отколкото ако връзката ни беше известна.

— Не можехме да постъпим другояче. Баща ти отказа да ти намери друг придружител.

— Татко не знае нищо за мисията ми тук, нали?

— Не, но знаеше кой е в действителност Джейс и държеше да го избере за твой официален придружител. Тъй като беше осведомен за мисията му тук, баща ти смяташе, че само с него можеш да бъдеш в безопасност. Мъжът ми се опита да му обясни, че не е много умно да го виждат толкова често с теб, но баща ти му заяви, че излетите с една млада дама няма да застрашат тайната му мисия. Полковникът не знае нищо за подозренията срещу Джейкъб Адамс. — Емелин помълча малко и добави: — Не си ли се запитвала как ще реагира баща ти, като узнае, че двамата с Джейс работите за гибелта на брат му?

— Питала съм се, и то твърде често, Еми. Много ми е тежко, но няма как. Татко трябва да разбере, че не съм имала друг избор. Лично президентът — бог да успокои душата му — и генерал Грант ме помолиха да го направя. Как бих могла да им откажа? Освен това дойдох тук с надеждата да намеря доказателства за невинността на чичо Джейк. Не можеш да си представиш колко трудно ми беше да го наблюдавам и да го следя.

— Разбирам те, мила. Хайде да си поговорим за Джейс. Той отговаря ли на чувствата ти?

— Да, и щом всичко се изясни, ще се оженим.

— Сигурна ли си, че го познаваш достатъчно добре, Лора? Прекарала си само няколко дни с него, а женитбата е за цял живот.

— Сега ще научиш най-голямата ми тайна, Еми: ние с Джейс се познаваме още от Ричмънд, където в продължение на шест месеца се виждахме твърде често. И двамата бяхме изненадани, когато се намерихме отново чак в Аризона, тъй като бяхме разделени, преди да се сбогуваме и да споделим тайните си. Разбираш ли, аз го познавам много добре и просто не можех да повярвам, че може да бъде престъпник!

— Права си, Лора. Но те моля да не забравяш за Джейк. Бъди много внимателна с него, докато Джим и Джейс се върнат, за да уредят нещата.

— Не се бой, Еми, ще играя ролята на невинната племенница.

 

 

В понеделник следобед Джейк покани Лора да излязат на езда и тя не намери подходящ претекст, за да му откаже.

Когато мина повече от час, Лора започна да се пита защо продължаваха да се отдалечават от форта. Шокът дойде, когато Джейк улови юздите на коня й и се обърна към нея с изваден пистолет.

— Искам да ти кажа, че преди няколко дни получих тайно послание от един приятел, който живее на изток, скъпа племеннице. В него той ме предупреждава да се пазя от Лора Адамс, която е била изпратена в Аризона, за да ме шпионира и унищожи. Какво ще кажеш в своя защита?