Джанел Тейлър
Смело сърце (21)

21

Лора беше взела далекогледа на баща си, за да следи обезпокояващия епизод от сигурно разстояние. Русата й коса беше скрита под тъмна кърпа, а цветът на роклята й отговаряше на цветовете на терена. Конят й пасеше наблизо и тя се надяваше, че нищо няма да го уплаши и да го накара да изцвили.

Нямаше нужда да се доближава повече, за да окаже подкрепа на Джейс, защото беше очевидно, че той участваше по своя воля. Глупавият й любим и съучастниците му бяха облекли цивилни дрехи и носеха качулки с тесни цепки за очите. Конете им, жигосани с арменския знак, бяха скрити зад скалната стена наблизо. Лора наблюдаваше внимателно петимата мъже, които обсъдиха начина си на действие, а после се разпръснаха зад скалите и храстите по продължение на пътя, за да изчакат появата на конвоя.

След около час се появиха шестима войници в сини униформи, всеки от които водеше за юздата по едно тежко натоварено муле. Лора бе обзета от силно вълнение, когато разбойниците изскочиха от скривалищата си с насочени пушки и изкрещяха на нищо неподозиращите войници да се предадат. Два уплашени коня зацвилиха тревожно и се вдигнаха на задните си крака, а ездачите им се строполиха на земята. Другите животни затанцуваха неспокойно и собствениците им трябваше да положат големи усилия, за да ги укротят. Изненаданите войници бяха напълно безпомощни.

Лора се зарадва, че не се чуха изстрели и не бяха убити невинни хора. Съзнаваше, че можеше да предупреди навреме войниците, но това означаваше край на мисията й и провал на усилията й да изобличи Джейкъб Адамс и съучастниците му. Освен това щеше да изложи на опасност и живота на Джейс, защото сигурно щеше да се стигне до въоръжен сблъсък.

Както им бе заповядано, войниците хвърлиха оръжията си, слязоха от конете и се предадоха. Разбойниците ги вързаха за околните дървета заедно с конете им.

Този начин на действие подсказваше, че бандата даваше възможност на войниците да се освободят и да избягат. Преди да се оттеглят, те им оставиха и оръжията. Решена да продължи преследването, Лора запомни местността, за да я опише по-късно на Джим. Не се знаеше дали войниците ще успеят да се освободят сами. Като се стараеше да стъпва безшумно, тя се измъкна от скривалището си и отново последва съучастниците на Джейк.

След като яздиха почти час, Джейс и тримата пречистени бунтовници спряха и слязоха от конете, докато капитан Барт Рено продължи пътя си без придружител. Лора реши да проследи офицера, но удвои предпазливостта си, защото беше сигурна, че той отиваше да се срещне с началника си и да му предаде откраднатите пари. Така и стана. Двамата мъже размениха няколко бързи думи и Рено се върна по същия път, по който беше дошъл.

 

 

Лора насочи далекогледа към лицето на чичо си, докато той проверяваше съдържанието на един от четирите големи чувала. Чертите му издаваха алчност, радост и дързост. За момент сърцето й се ожесточи срещу него и угризенията на съвестта престанаха да я измъчват. Както и преди, Джейкъб Адамс беше тръгнал по пътя на престъплението по своя воля и желание. Ако този път попаднеше в затвора, това щеше да бъде само по негова вина.

Лора го проследи до една изоставена мина и го изчака, докато се натовари с чувалите, запали фенер и изчезна в черния отвор. Не можеше да рискува да се приближи, за да го види къде ще скрие чувалите, но поне беше научила местоположението на скривалището му.

Когато Джейк излезе от мината и препусна към града, Лора реши да се върне незабавно във форта. Щом пристигна, върна коня си, благодари на войниците, които й помогнаха да го разседлае и почисти, като през цялото време бъбреше и се усмихваше, за да скрие болката, която разкъсваше сърцето й. Щом се прибра в къщи, сложи дърва в камината, сви се на дивана и най-сетне даде воля на сълзите си.

Джейс не беше удържал обещанието си да не прави нищо, което би могло да застраши положението му. Ако се опиташе да му поиска сметка, тя трябваше да му признае, че е преследвала групата бунтовници, а това щеше да доведе и до други неприятни разкрития и до изобличаването й като шпионка на Съюза. Като лоялен конфедерален офицер той щеше да я мрази, че е предала съучастниците му. Най-страшното обаче беше, че любимият й се бе забъркал в престъпленията на Джейк и заплашваше да провали последната й мисия…

Лора не преставаше да се пита как Рено беше успял да убеди Джейс да влезе в бандата му. Джейс не беше престъпник, но беше войник и авантюрист. Като интелигентен мъж той беше разбрал, че Конфедерацията е осъдена на гибел. Нима беше повярвал, че онова, което правеше за Юга, е проява на патриотизъм, след като с тези си действия щеше да причини само повече смърт и разрушения? Странно беше също, че Джейс и другите бунтовници нямаха право да виждат Джейк, макар че се излагаха на смъртен риск именно заради него. Ако Джейс узнаеше, че водач на бандата беше именно Джейкъб Адамс, нейният чичо, дали щеше да престане да подкрепя грабителите, за да предотврати замесването на Лора и баща й в тази грозна история?

На следващия ден, преди слънцето да залезе, Лора отиде в дома на Джим Райт, за да му разкаже какво беше открила.

— Какво си направила? — попита слисано Емелин. — Това е безумие, Лора! Престъпниците можеха да те убият или да те заловят. Щяха да те погребат някъде в планината и никой никога нямаше да узнае какво е станало с теб.

Лора не каза нищо. Джим се опита да успокои жена си и накрая отново я изпрати в кухнята, за да може да говори с Лора на четири очи.

Когато Емелин излезе, майорът попита строго:

— Как ви хрумна мисълта да преследвате бунтовниците и да се изложите на страшна опасност?

— Знаех, че конвоят с войнишките заплати трябваше да пристигне вчера, и когато видях, че капитан Рено и другите подозрителни лица напуснаха форта, тръгнах след тях. Сега знаем със сигурност, че чичо ми е водач на бандата, но мисля, че само Рено има право да се среща с него. И при най-добра воля не мога да си представя как някой може да работи за неизвестен шеф, но може би по-късно ще открия и това.

— Знам, че правите всичко, което е по силите ви, за да приближите края на войната, мис Лора, но не искам да поемате такива рискове.

— Вие май забравихте, че имам опит в шпионската работа и защо бях избрана за тази задача. Свикнала съм да поемам рискове и знам как да се държа, когато изпадна в неловко положение.

— Познавам способностите ви, но тук условията са съвсем различни. Теренът е непознат за вас, навсякъде дебнат опасности.

— Президентът Линкълн, генерал Грант и Бенджамин Симънс имат пълно доверие в способностите ми, иначе нямаше да ме изпратят тук, нали?

Джим стана и се заразхожда нервно по стаята. Лора имаше чувството, че той искаше да й каже нещо или да й зададе важен въпрос, но очевидно не можеше да се реши. Тя не му беше казала, че Джейс е бил с Рено и хората му, но майорът вероятно го знаеше. Може би сега се питаше защо тя не бе споменала името на Джейс, след като го познаваше дори по-добре от другите подозрителни. Всъщност, сети се Лора, Джим изобщо не я беше попитал за имената на заподозрените, които бяха с капитан Рено. Той изглеждаше надежден, но очевидно не й казваше всичко, което знаеше, или премълчаваше нещо по лични причини. Ами ако не искаше тя да разкрие престъплението, защото възнамеряваше да вземе част от парите и златото за себе си? Ами ако беше тръгнал тайно по следите на престъпниците и пречеше на разследванията й, за да отклони подозренията от себе си? Щом Джейс, когото познаваше толкова добре, беше успял да я измами, Джим щеше да го направи много по-лесно…

Стига си фантазирала, каза си сърдито Лора. Нали именно Джим беше съобщил подозренията си във Вашингтон, дълго преди да изпратят баща й във форта? Докладът му само беше потвърдил онова, което Бен и генерал Грант бяха научили от умиращия юнионистки шпионин.

За да провери реакцията на Джим, Лора попита:

— Как мислите, дали не беше по-добре да изпратят агент — мъж? Не се страхувайте, че ще ме засегнете. Кажете ми съвсем открито какво мислите.

Тя го видя да изкривява лице и да свива рамене и разбра, че беше улучила болезнената точка.

— Признавам, че очаквах мъж, но вие направихте толкова, колкото би направил най-смелият мъж, та дори и повече.

— Виждате ли, че не е толкова трудно да бъдем честни един към друг — усмихна се облекчено Лора. После, за да защити Джейс, добави: — Едно поне беше утешително: че не убиха нито един от бедните войници. Аз…

— При някои от предишните нападения имаше ранени и убити. Не забравяйте, че уж пречистените бунтовници са ожесточени и отмъстителни бивши затворници, все едно колко добре умеят да крият чувствата си.

— Един от мъртвите не е ли бил мъжът на мисис Уигинс?

— Мисля, че не. Той е загинал при нападение на бандити. Това е станало, преди да пристигнат бунтовниците и чичо ви да организира бандата си. Все пак е вероятно Рено и Адамс да имат нещо общо с нападението. Откакто те започнаха да грабят, станаха две убийства.

Лора се зарадва, че тези ужасни престъпления са били извършени, преди Джейс да влезе в бандата, и се помоли да няма повече убийства.

— Всъщност аз исках да ви кажа къде можете да намерите войниците, в случай, че не са успели да се освободят. Оказа се обаче, че те са се прибрали във форта малко след мен, а и не беше удобно да дойда при вас веднага след дългия си излет. Можех да събудя подозрения.

Джим кимна в знак на съгласие.

— Постъпили сте разумно. Войниците от охраната дойдоха да ми докладват и аз веднага изпратих една рота да търси разбойниците, но те естествено бяха изчезнали. Когато казах на Джейк за случилото се, той ме уведоми, че до вчера вечерта е бил в някакъв бордей. Разбира се, той знае, че не мога да си позволя да проверявам изказванията на един офицер с по-висш ранг.

— Аз се отказах да го преследвам и вероятно наистина е отишъл в града, за да си създаде алиби. — Лора помълча малко и попита тихо: — Мога ли да ви помоля за една голяма услуга?

— Разбира се, Лора.

— Когато разобличим престъпниците, моля ви да представите разкриването им като своя заслуга. Тъй като чичо ми е главният виновник, аз не искам никой, най-вече баща ми, да узнае, че съм имала нещо общо с всичко това. Знам, че чичо Джейк е престъпник и предател, но той е мой роднина и единственият брат на баща ми.

— Ще се опитам да запазя участието ви в тайна, но не съм сигурен, че ще бъде възможно. Може би ще се наложи да се явите като свидетел пред съда. Президентът и генерал Грант също ще пожелаят да ви наградят за заслугите ви и аз не мога да им забраня да го сторят.

Да излезе като свидетелка… срещу Джейс? О, не! В никакъв случай. Трябваше да му помогне да се отърве с по-леко наказание.

— Аз не искам награда, Джим. Направих само онова, което считах за свой патриотичен дълг. Моля ви, постарайте се името ми да не се споменава никъде. Мисля, че ми дължите това. Все пак ви помогнах, нали?

— Ще направя всичко, което е по силите ми.

— Разчитам на вас, Джим. А сега още един последен въпрос: защо конвоите с пари не се охраняват по-добре? Защо поне маршрутите им не се пазят в тайна до последния момент?

Джим избухна в смях.

— Това са много сериозни въпроси и аз също нямам отговор. Като се имат предвид проблемите ни, думите ви звучат твърде разумно и аз ще направя съответните предложения пред началниците си.

Тъй като искаше да предпази Джейс от нови участия в грабежите, Лора продължи настойчиво:

— Ако колите с пари и злато се охраняват по-добре, престъпленията ще престанат, а Конфедерацията няма да получи желаните средства.

— Вие сте умна жена, Лора — усмихна се с признателност Джим, — и аз разбирам защо генерал Грант ви е определил за тази задача. Прощавайте, че ви подцених.

— Благодаря, Джим. Мисля, че е време да си вървя, защото скоро ще се стъмни. Поздравете Еми и й кажете, че съжалявам, дето я разтревожих.

— Тя ви харесва, Лора, и не иска да ви се случи нещо лошо. Аз също не искам, затова бъдете много, много предпазлива.

— Обещавам. До скоро, Джим.

 

 

На следващата сутрин Лора и Джейс излязоха на езда. Тъй като искаше да узнае повече за мотивите и чувствата му и да го предупреди, макар и без да се издава, Лора каза:

— Татко ме предупреди, че след нападението, извършено в сряда, не бива да се отдалечаваме много от форта. Разбрах, че е имало и други нападения в околностите. Ти би ли направил подобно нещо, за да забогатееш?

— Учудвам се, че ми задаваш такъв въпрос, Лора, но виждам, че само се шегуваш — отговори с усмивка Джейс. — Никога не бих взел пари, които принадлежат на друг и които не съм спечелил със собствения си труд. Но се радвам, че си моя, защото иначе бих се изкушил да те открадна. — Той се огледа бързо, приведе се и целуна студените й устни. Много му се искаше да се любят, но днес беше изключено. Щяха само да разговарят, да се гледат и от време на време да се докосват.

Лора копнееше да усети ръцете и устните му върху голата си кожа, но знаеше, че това беше невъзможно и трябваше да се примири. Когато се отделиха едни от друг, тя погледна в сините му очи и отново се запита как един толкова нежен и мил мъж може да участва в неща, които застрашаваха всичко онова, което уж беше най-ценното в живота му. Сигурно участваше в грабежите, защото вярваше, че са в полза на справедливата кауза на Конфедерацията. Но защо, запита се сърдито тя, защо не иска да проумее, че се е заблуждавал? От друга страна обаче… как щеше да се чувства тя самата и как щеше да се държи, ако Съюзът беше победен и го заплашваше гибел?

Лора не искаше да мисли върху този въпрос.

— Според теб не е ли подозрително, че крадците са знаели точния час на минаването и маршрута на транспорта с парите? Струва ми се, че има човек, които е информиран за тези неща и е планирал предварително грабежа. Ако бях командир на форта, щях да заповядам да се направи списък с имената на всички, които са осведомени за транспортите, и да ги разпитам един по един.

— Аз също, но ние двамата с теб нямаме думата, скъпа.

Само че ти си един от грабителите. Господи, дано успееш да се измъкнеш от този капан! Не ме принуждавай да избирам между твоето СПАСЕНИЕ и чувството си за дълг.

— Престъпниците не заслужават милост, защото раняват и убиват невинни. — Те вършат престъпление, Джейс, страшно престъпление! — Съпругът на жената, която пере дрехите ни, е бил убит от разбойници. Може би това е същата банда, защото престъпленията са идентични, макар че последния път нямаше убити. Ако бъдат заловени, убийците ще свършат на бесилката.

— Има неща, за които си струва да умреш, за да ги защитиш: жената, домът, децата, родителите, родината, честта и мирът.

— Ти си войник и рискуваш живота си така естествено, както дишаш.

— Но сега имам теб и съм много по-предпазлив.

— Надявам се, Джейс, защото те обичам и не искам да те загубя.

— Не се бой, скъпа, няма да ме загубиш. Давам ти честната си дума.

— Нали няма да престъпиш обещанието си?

Джейс спря коня си.

— Защо са всички тези съмнения?

— Само преди няколко дни имахте проблеми с индианците, сега пък разбойническото нападение, а и войната още не е свършила. Искам да не се излагаш на опасност, да не рискуваш излишно живота си, искам мир и сигурност. Искам да се оженим, да имаме деца и дом, да си изградим хубав живот.

— И аз искам същото, мила. Ще имаме това, щом войната свърши, обещавам ти.

— Ако мъжете използваха ума и енергията си за мирни преговори, вместо да се избиват взаимно, сега нямаше да сме в това положение.

— Това не е лесно, когато и двете страни са убедени в правотата си. Има неща, с които почтеният мъж не може да прави компромиси.

Двамата продължиха пътя си в мълчание. Джейс мислеше за препятствията по пътя към общото им щастие. Той бе успял да завоюва доверието на престъпниците, но трябваше да разобличи водача им, чичото на Лора. Знаеше от Джим, че Джейкъб е начело на бандата, но само Барт Рено имаше правото да се среща с него. Единствен Джейкъб знаеше къде е скрито откраднатото злато и какъв е маршрутът, по който го изпращат на юг. Следващата му задача беше да се сближи с Рено и да влезе във връзка с Джейк и хората, които работеха с него. Само така можеше да завърши успешно мисията си и най-после да започне нов живот с Лора.

Джейс погледна към спътницата си и съмненията му се засилиха. Днес Лора беше необичайно тиха и сдържана.

— Чух, че в сряда си ходила сама в града… Да не искаш да ме лишиш от поста ми? — попита шеговито той, за да я разсее.

Лора избра думите си много внимателно.

— Трябваше да свърша някои работи, а не исках да си взема друг придружител. Пътят е доста оживен.

— Въпреки това е опасно да яздиш сама.

— Имам оръжие и знам как да го използвам. Ако не ми вярваш, попитай баща ми. Аз съм по-добър стрелец от него и братята ми.

Джейс се обезпокои още повече, защото тя не се усмихна и в гласа й имаше напрежение.

— Какво те тревожи, мила? Днес си някак… странна.

— Уморена съм, Джейс, нощес не спах добре — отговори тя и това беше истината.

Джейс усети, че зад думите й се крие нещо повече, но реши да не настоява.

— Хайде да се връщаме. Мисля, че имаш нужда от почивка и един горещ чай. Не искам да се разболееш.

— О, нищо ми няма — отговори уморено Лора. — Мога ли да попитам какво е мнението ти за чичо Джейк?

— Искаш да знаеш какво мисля за полковник Адамс? — попита изненадано Джейс и когато тя кимна, продължи: — Защо те интересува?

— Той е твой началник и мой роднина. Питах се дали войниците са забелязали напрежението между него и татко.

— Не знам нищо по този въпрос, Лора. Ако двамата си имат проблеми, поне не ги показват пред армията. Сериозно ли е?

— Конфликтът е личен и датира от много години, но ще ти разкажа друг път. Просто не искам войниците да мислят лошо за татко, ако са забелязали нещо нередно.

— Те уважават полковник Адамс и го харесват.

— А ти?

— Аз също, Лора. Мисля, че е добър офицер и добър човек.

— Татко те харесва и цени, Джейс.

— Това ме радва. Правя всичко възможно да завоювам уважението и разположението му, защото след войната смятам да го помоля за ръката на дъщеря му.

— Ако не го разочароваш, сигурно ще бъде съгласен.

Дали наистина ще бъде добре разположен към мен, ако разоблича брат му като предател? Може би ще побеснее от яд и ще ми забрани да се оженя за теб? А ако откаже да даде съгласието си, как ще постъпиш ти, ще се противопоставиш ли на волята му?

Когато наближиха форта, Лора каза:

— Джейс… моля те, бъди внимателен и не си създавай трудности.

— Не се страхувай за мен, Лора, ще бъда постоянно нащрек.

— Не мога да не се страхувам, защото става въпрос за нашето бъдеще. Не харесвам онзи капитан Рено, с когото постоянно те виждам.

Джейс усети как цялото му тяло се напрегна.

— Да не те е засегнал по някакъв начин?

— Не, но винаги когато е наблизо, се чувствам нервна.

— Не съм имал проблеми с него, но ти обещавам да си държа очите и ушите отворени. Не мога да го избягвам, защото е командир на ротата. Ако се опита да ти стори нещо, трябва само да ми кажеш и ще го накарам да съжалява, че се е родил.

— Благодаря ти за загрижеността, Джейс. Виждам, че ще имам чудесен съпруг.

— А ти си най-добрата съпруга, която един мъж може да си пожелае. Обичам те, Лора.

— Аз също, Джейс. Но стига толкова, защото влизаме във форта.

 

 

В неделя следобед Лора и Хауърд седяха на дивана пред буйния огън и пиеха чай.

— Проповедта беше много добра — каза Лора — и се радвам, че най-после се запознах с мисис Уигинс. Добре направи, че я покани да се присъедини към нас в църквата, а после да ни придружи в ресторанта. Тя е истинска дама, татко, освен това е красива.

— Радвам се да го чуя, Лора, защото мнението ти е много важно за мен.

Лора се усмихна сърдечно. Първото й впечатление от Шарлът беше повече от добро. Тя беше не само красива, но и добре образована и възпитана. Очевидно произхождаше от добро семейство.

— Какво прави твоят млад ефрейтор? За какво разговаряте по време на излетите? — попита внезапно Хауърд.

— Мистър Дюран? — Лора видя многозначителната усмивка на баща си и се постара да запази равнодушно изражение. — Не бих казала, че разговаряме много, татко. Но той е много учтив и внимателен.

— Харесвам този млад мъж. Мисля, че направих добър избор с него.

— Да, татко, ти си умен мъж. Затова и се срещаш с мисис Уигинс, нали? — пошегува се Лора, за да отклони вниманието му от Джейс.

Хауърд я погледна с благодарност.

— Трябва да призная, че харесвам тази жена, Лора. Шарлът е добър човек и ми е приятно да съм с нея.

— Сериозни ли са отношенията ви?

— Твърде рано е, за да взема решение, но… тя ми харесва много.

— Ти заслужаваш ново щастие и любов, татко, а Шарлът ми се струва подходящата жена за теб. Според мен ще ти бъде добра съпруга.

Хауърд я погледна изненадано.

— Наистина ли мислиш, че трябва да се оженя за нея?

— Само ти можеш да вземеш това решение, татко, защото то се основава на любовта.

— Макар че все още си необвързана млада дама, думите ти прозвучаха така, сякаш познаваш това чувство, дъще. Възможно ли е ефрейтор Дюран да има нещо общо с това?

— Ти да не си решил да играеш ролята на посредник за женитби? — попита с нежна ирония Лора.

— Не, просто ти подражавам, мила.

— Той е бивш бунтовник и враг на Съюза.

— Ударението трябва да падне върху „бивш“, Лора.

Сърцето й заби силно от радост и вълнение.

— Трябва да призная, че обичам да бъда с него, татко — промълви тихо тя. — Той е много интересен мъж.

— Освен това е красив и неженен — допълни през смях Хауърд.

— Ние сме тук едва от един месец, татко. Би трябвало да го опозная малко по-добре, преди да се замисля сериозно за бъдещето.

— Тогава ти предлагам да прекарваш повече време с него.

— Той е войник и има много задължения. Освен това, ако се виждаме често, хората ще започнат да ни гледат подозрително. Не мога да го поканя в къщи на вечеря или дори само на чаша вино, защото ти си командир на форта, а той е само един бивш пленник. Ще започнат да се носят разни слухове, а другарите му ще му завиждат и може да му сторят нещо лошо.

— Да, но войната ще свърши скоро и тогава пътищата ни ще се разделят. По-добре използвай времето, което ти остава, Лора.

— Ти май ме съветваш да флиртувам с мистър Дюран?

Хауърд се засмя и повтори думите, които тя му беше казала преди малко:

— Това е нещо, което само ти можеш да решиш, скъпа.

— Но ти не би имал нищо против, така ли?

— Ако не съм се излъгал в Дюран, отговорът е да. Ако обаче се окаже, че той не е човекът, за когото го смятам, мога само да се надявам, че няма да се влюбиш в него, защото тогава ще се боря с всички средства срещу тази връзка.

Лора разбираше, че баща й преувеличава, но по гърба й полазиха ледени тръпки. Трябва на всяка цена да отклоня Джейс от опасните му намерения, каза си решително тя. Защото ако баща й узнаеше… Тя потрепери и не посмя да си представи какво би се случило тогава.

 

 

На следващия ден пристигна вест, че генерал Шеридън се е съединил с генерал Грант и Питърсбърг е бил обкръжен от всички страни. Целият Север беше на мнение, че часът на победата е ударил. Срещу стотината хиляди бунтовници стояха почти един милион янки. Макар че Югът продължаваше да държи отделни области и да побеждава в единични сражения, икономиката му беше напълно разрушена, а населението живееше в бедност и страдания.

Новините бяха потискащи за Лора и тя отправи гореща молитва към небето най-после да бъде сложен край на тази опустошителна война.

 

 

На двадесет и седми март пристигнаха писма от Том и Хенри. Братята на Лора бяха живи и здрави и с нетърпение чакаха края на войната, за да се видят със сестра си.

На следващия ден Лора отново проследи Джейс и бандата и присъства на страшна сцена, която затрудни още повече усилията й да спаси любимия си. По време на нападението срещу конвоя със злато беше убит невинен човек…